Определение по дело №125/2021 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

       

Номер ……..         Година 31.05.2022   Град  Пловдив

 

 

 Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

 На осемнадесети май     Година  две хиляди двадесет и втора,

 В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                 

                                                          

При секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА

 

като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност номер 125 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ.

            Постъпило е възражение от НАП гр.София против списък на предявени приети вземания на кредиторите на „МАРБИС“ ООД ЕИК ********* гр.Пловдив, изготвен от синдика А.А., обявен в ТР на 04.04.2022г., с което се иска предявените публични вземания в общ размер на 99 611.83лв. главници и лихви, начислени до 11.11.2021г., приети в този размер като необезпечени вземания от шести ред, да бъдат приети като обезпечени вземания по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от първи ред поради издадени две постановления от 09.09.2020г. и от 18.02.2021г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – наложени запори, вписани в ЦРОЗ с номера 2021051202049 и 2021051202118.

            НАП София възразява, че е предявил вземанията като обезпечени от първи ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ поради наложени за тяхното обезпечаване от публичния изпълнител запори, които са вписани в ЦРОЗ София. Синдикът в изготвения списък е приел пълния размер на вземанията, но като необезпечени от шести ред по смисъла на чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ без да съобрази привилегията, която вписаните по ЗОЗ запори дават на НАП, поради което иска одобряване на списъка на приетите вземания като се измени по отношение на реда на удовлетворяване поради наличие на привилегия, а именно от първи реда по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

            В писмено становище синдикът А.А. намира възражението за неоснователно и поддържа поредност на удовлетворяване на приетите публични вземания така, както ги е включила в списъка на приетите вземания – а именно от шести ред по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ. Развила е съображения, че вписаният по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ запор, наложен от НАП, не дава привилегия за предпочитателно удовлетворяване от първи ред, като изхожда при тълкуването си от нормата на чл.724 от ТЗ, която не урежда право на предпочитателно удовлетворяване от цената на запорирано и вписано по ЗОЗ имущество като такова право е дадено само за вземания, обезпечени със залог и ипотека, поради което запор, вписан в ЦРОЗ по ЗОЗ, не дава привилегия на удовлетворяване от първи ред. Запорът е обезпечителна мярка, която не се ползва с право на предпочитателно удовлетворяване. Изхожда от корективно тълкуване на нормата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ в съдебната практика –Определение № 519 от 15.11.2019г. по т.д. № 515/2019г. на ВКС, според които вписания по ЗОЗ запор дава противопоставимост на правата на кредитора спрямо кредитора, в чиято полза по – късно е учреден особен залог. При принудително изпълнение заложният кредито ще има качеството на хирографарен. След като кредитор с вписан запор по ЗОЗ няма право на предпочитателно удовлетворяване от имуществото, върху което е учреден залога, такова право не съществува и в полза на кредитора в производството по несъстоятелност с прието вземане, защото целта на вписването не е създаване на права на предпочитателно удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различни способи на принудително реализиране на заложнтото имущество. При запора и възбраната по ГПК взискателят, ползващ обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори. Развива аргументи от историческото изменение на чл.26 и чл.32 ал.5 от ЗОЗ, както и съотносимост между нормите на ЗОЗ и ДОПК.

Длъжникът  не взима становище по възражението.

 

            Възражението е допустимо            , защото изхожда от кредитор с предявено в срок вземане като обезпечено от първи ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, което е прието от синдика и включено в списъка на приети вземания, но като необезпечено от шести и девети ред по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ. Списъкът с приети вземания е обявен в ТР на 04.05.2022г., възражението е постъпило в съда на 13.04.2022г., подадено по пощата с дата на клеймото 11.04.2022г., поради което е в срок и подлежи на разглеждане.

Разгледано по същество, възражението е основателно, по следните съображения:

По фактите по делото спор няма. Спорът е правен.

НАП София е предявил в срока по чл.685 от ТЗ и синдикът е включил в списъка на приетите вземания публични вземания от 76 323.04лв. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, от които 67 028.04лв. главница и 9 295лв. лихви, и 22 924.82лв. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, от които 20 321.89лв. главници и 2 602.93лв. лихви. Вземанията са приети с шести ред по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ

По молбата на НАП общо предявените вземания са 99 611.83лв., от които 96 496.38лв., включващи главници 84 711.05лв. и лихви до 11.11.2021г. от 11 785.33лв., са предявени като обезпечени от първи ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ с вписан запори по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ, наложен с две постановления, издадени по ДОПК. Запорите са наложени върпу движими вещи – четири броя МПС: лек автомобил марка Форд, модел Фокус Си Макс, с рег. № РВ6560РМ, товарен автомобил марка Киа, Модел Ка 2700 с рег. № 1120РР, товарен автомобил марка Фолсваген модел Л 80 с рег. № РВ7194СК, и лек автомобил марка Шкода модел Октавия с рег. № РВ6570МА, както и запор върху банкови сметки.

Спорът е дали наложен запор, вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ София върху вземания и движими вещи, дава право на предпочитателно удовлетворение от първи ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от стойността на имуществото, връху което е наложен, или не.

Съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: по 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.

Според чл.12 ал.2 от ЗОЗ, залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.

Нормата на чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ сочи, че на вписване подлежи запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ, а вземанията на длъжника, включително от банки по всякакъв вид договор, и МПС като движими вещи са имущество по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОЗ.

Следователно, когато длъжник е търговско дружество, налагането на запор върху негови имуществени права по смисъла на чл.4 от ЗОЗ следва да бъде вписано в ЦРОЗ на основание чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ, за да бъде противопоставимо, съгласно чл.12 ал.2 от ЗОЗ.

Вярно е, че наложеният запор, включително и от публичния изпълнител по ДОПК, проявява правно действие по смисъла на чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК, съгласно изричната препраща норма на чл.206 ал.1 от ДОПК, когато длъжник е търговец, който не е с открито производство по несъстоятелност. За длъжник – търговец, който няма открито производство по несъстоятелност, наложеният запор на вземания и на движими вещи подлежи на вписване в ЦРОЗ, според правилото на чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ, доколкото това е имущество от неготово търговско предприятие, с което развива дейност и което ползва за обезпечаване на задълженията си и върху което във всеки един момент може да учреди особен залог както върху отделно имущество, така и върхя дял или цялото си търговско предприятие. Поради това, и с цел гарантиране правата на кредитора, бил той и държавата, нормата на чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ задължава вписване на запора в ЦРОЗ с цел гласност и противопоставимост по чл.12 ал.2 от ЗОЗ за уреждане на конкуренция на права.

Откриването на производство по несъстоятелност на длъжник - търговец обаче създава една привилегия в полза на държавата за публични вземания от търговеца, за които тя е наложила запор преди датата на откриване на производството по несъстоятелност по реда на ДОПК, който запор, съгласно изричната норма на чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ подлежи на вписване в ЦРОЗ за търговците. И това е привилегията на предпочитателното удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от цената на имущество с наложен от НАП запор, вписан по ЗОЗ. Тази привилегия не съществува докато търговецът не е с открито производство по несъстоятелност. Тя възниква в полза на НАП в момента на откриване на производството по несъстоятелност. Нормата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ е специална за несъстоятелността и се прилага като изключва приложението на чл.136 от ЗЗД. В производството по несъстоятелност е създаден привилегирован ред на удовлетворяване на НАП за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор – първи ред, който ред не съществува извън производството по несъстоятелност. Тази привилегия бе законодателно въведена с цел засилена защита на държавния интерес за публични вземания за гарантиране на удовлетворяването им, защото в нормалния търговски оборот търговецът не учредява доброволно обезпечения – залог и ипотека, в полза на НАП за възникващите от дейността му публични задължения така, както прави това в полза на своите доставчици, съконтрахенти и банки. Поради това, когато НАП констатира натрупване на публични задължения със значителна стойност и предприеме тяхното обезпечаване с налагане на обезпечителни мерки по ДОПК, преди откриване на производство по несъстоятелност, тази и „предвидливост“ е законодателно „възнаградена“ като в несъстоятелността въз основа този запор й е даден първи ред на удовлетворяване, така, както ЗЗД „възнаграждава“ предвидливия кредитор, който се е обезпечил със залог и ипотека преди търговецът да изпадне в несъстоятелност и по този начин се явява привилегирован с вземането си.

Следва да се посочи, че по реда на чл.205 от ДОПК се налага възбрана върху недвижими имоти като обезпечителните мерки като, доколкото недвижимито имущество не е такова по смисъла на чл.4 от ЗОЗ, тази обезпечителна мярка не подлежи на вписване по чл.26 ал.3 т.1 от ЗОЗ.

Развитите от синдика съображения, почерпени от нормативната уредба и последиците на наложен запор от общия граждански изпълнителен процес по ГПК, по ДОПК и по ЗОЗ, не могат и не са аргумент в производството по несъстоятелност, защото изключителната привилегия на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ за публични вземания с вписан по ЗОЗ наложен запор възниква само и единствено в производството по несъстоятелност след неговото откриване и за неговите цели като универсално, а не индивидуално принудително изпълнение.

Аргумент  не може да бъде нормата на чл.724 от ТЗ, тъй като тя урежда правило за удовлетворяване в производството по универсално принудително изпълнение на обезпечени кредитори по смисъла на ЗЗД и ЗОЗ, включително и тогава, когато имуществото, служещо за обезпечаване на вземането, не е част от масата на несъстоятелността - дадени от трети лица имущества за обезпечаване задължения на несъстоятелния длъжник, както и когато несъстоятелният длъжник отговаря с имуществото си за чужди задължения – чл. 717н от ТЗ. Нормата на чл.724 от ТЗ не може и не е аргумент за отпадане на привилегията на държавата, създадена специално в производството по несъстоятелност с чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Изложените от синдика съждения и аргументи с норми и производства извън несъстоятелността не могат да доведат до корективно тълкуване на императивни норми от производството по несъстоятелност, защото императивно правило не поделжи на корективно тълкуване и смисълът му не може да се извлича от правила на индивидуалното принудително изпълнение и на изпълнението по ЗОЗ.

С оглед изложеното следва възражението да се уважи като изготвения списък ще се одобри с корегиране на реда на удовлетворяване на вземанията на НАП по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ – първи ред, включително и лихвите върху главниците до плащането им. За това съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            УВАЖАВА възражението на НАП София против списък на предявени приети вземания на кредиторите на „МАРБИС“ ООД ЕИК ********* гр.Пловдив, изготвен от синдика А.А., обявен в ТР на 04.04.2022г. относно предявените публични вземания в общ размер на 96 496.38лв., приети в този размер като необезпечени вземания от шести по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ, КАТО ГИ ПРИЕМА за обезпечени вземания по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от първи ред поради издадени две постановления от 09.09.2020г. и от 18.02.2021г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – наложени запори, вписани в ЦРОЗ с номера 2021051202049 и 2021051202118.

ОДОБРЯВА списъка на предявени приети вземания по чл.685 от ТЗ на кредиторите на на „МАРБИС“ ООД ЕИК ********* гр.Пловдив, изготвен от синдика А.А., обявен в ТР на 04.04.2022г., като го ИЗМЕНЯ по отношение на предявените приети публични вземания на НАП София в общ размер на 96 496.38лв. като приети вземания от първи ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ поради издадени две постановления от 09.09.2020г. и от 18.02.2021г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – наложени запори, вписани в ЦРОЗ с номера 2021051202049 и 2021051202118.

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се обяви в АВ – ТР по партидата на длъжника.

 

                                                                       Окръжен съдия: