Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 4200 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 17.12.2018 г. на ответника М.М.Ц. против
решението от 27.11.2018 г. по гр. дело № 31320/2018 г. на Софийския районен
съд, 34 състав в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на “Т.С.” ЕАД сумата 399,71 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 16.02.2015
г. – 30.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “****** с абонатен
номер 289237, заедно със законната лихва от 16.02.2018 г. до окончателното
изплащане, и сумата 10,35 лв., представляваща дължима такса за дялово
разпределение за периода 16.02.2015 г. – 30.04.2017 г., заедно със законната
лихва от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове са отхвърлени за
разликата над уважените до пълните предявени размери, както и в частта, с която
са отхвърлени изцяло предявените установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в законна сила.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение в обжалваните му части е неправилно и необосновано, тъй като по делото
били представени доказателства, че ответникът не живее в имота и не ползва
топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. Поддържа се, че не се дължи и
стойността на топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация, тъй като с решение на ВАС е отменена формулата за дялово
разпределение на топлоенергия в сгради-етажна собственост. Други доводи за
неправилност на решението не са наведени. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваните части
и да прекрати производството по делото.
Въззиваемата страна и “Т.С.” ЕАД
– ищец и третото лице– помагач „ПМУ И.“ ООД, не са депозирали отговори на
жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на цена на доставена
топлинна енергия и на такса за услугата дялово разпределение за периода м.05.2014
г. – 30.04.2017 г. Противно на доводите в жалбата на ответника, въззивният съд
намира, че дължимостта на тези вземания е доказана по основание и до размера,
установен от СРС на база събраните по делото доказателства. Според действащата
през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /
ДВ, бр. 54/2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Разпоредбата установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – право
на собственост или вещно право на ползване.
По силата на закона – чл.150 ЗЕ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя.Обстоятелство дали собственикът на имота реално го полза или не, е
без значение за дължимостта на цената на доставената
в него топлинна енергия.
В конкретния случай СРС е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като собственик на топлоснабдения имот, като за установяване на този факт се е
позовал на представения по делото нот.акт № 66 от 08.08.2007 г. за продажба на процесния
недвижим имот. Този факт не се оспорва и от самия ответник, доколкото
възраженията му са, че имотът не се ползва и в него не се доставя топлинна
енергия. За да уважи частично предявените искове, съдът е кредитирал
заключението на съдебно – техническата експертиза, според което през процесния период отоплителните тела в имота са били
демонтирани, като в банята има единствено щранг-лира,
без техническа възможност за монтаж на уред. На абоната е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и за БГВ,
изчислявана на база снети отчети на 1 бр. водомер за топла вода, но само за
периода 2014-2015 г./3,97 куб.м./, като за останалите два отчетни периода няма
разход на топла вода, тъй като водомера е пломбиран.Стойността на топлинната
енергия, съобразно прогнозно начислените от ищеца суми е в размер на 551,16
лв., а съгласно изравнителните сметки за трите отчетни периоди, сумата за
възстановяване на абоната е 78,48 лв., или стойността на реално доставената
топлинна енергия за целия претендиран от ищеца период
е 472,53 лв. Съдът е разгледал и своевременно заявеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност за част от вземанията и като е намерил, че същото
е основателно, е определил дължимата цена на топлинна енергия за остатъка от
периода, за който вземанията не са погасени по давност. Неоснователно е
възражението на ответника, че не дължи цена на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация поради постановено от тричленен състав
на ВАС решение, с което формулата за дялово разпределение на топлинна енергия за сградна
инсталация в сгради - етажна собственост е отменена, тъй като от една страна
решението не е окончателно, доколкото предстои произнасяне на петчленен състав
на ВАС, а и евентуалната отмяна на формулата ще има действие занапред. Ето защо
наведените в жалбата доводи за неправилност на решението на СРС, са
неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваните части, следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателя не претендира разноски за
настоящото производство. Такива не се дължат и на въззиваемата
страна, тъй като по делото не е депозиран отговор на жалбата и не е осъществено
процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.11.2018 г. по гр.
дело № 31320/2018 г. на Софийския районен съд, 34 състав, в обжалваните му
части.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ищеца - „ПМУ И.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.