№ 1023
гр. Пазарджик, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от А Ташев Гражданско дело № 20225220101604
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от К. А. П., ЕГН **********, с
адрес: с. В, обл. Пазарджик, ул. “** - *” № *, чрез Л. Л., адвокат от АК Пазарджик, с адрес за
призоваване и съобщения: гр. Пазарджик, улл. “** - *” № *, срещу Г. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: с. В, обл. Пазарджик, ул. л. “** - *” № *
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал от извършено от ответника
престъпление от общ характер, за което имало влязла в сила присъда по НОХД № 562/2019
г. по описа на РС Пазарджик и ответникът Г. П. бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
Сочи, че на 12.08.2017 г. от 14 часа ищецът присъствал на банкет, който се състоял
след ловен излет на дружинката в с. В и провел в залата в читалището на селото, като
присъствали около тридесет човека. Присъствал и ответникът. Сочи, че се употребявало
алкохол. Посочва, че в един момент ответникът започнал да обижда ищеца, като
недоволствал, защото не му е донесъл студена бира. Ищецът бил подминал тези действия
без внимание, защото му било ясно, че човек като е употребил повече алкохол не е в
състояние да направи трезва преценка за действията си.
Излагат се твърдения, че в заключителната част на банкета няколко човека от
присъстващите започнали да прибират масите. Ищецът помагал и събирал чаши и посуда,
когато Г. П. се приближил до него и отново започнал да го обижда и да го псува. Сочи, че
видимо бил повлиян от изпития алкохол, като хаотично и несвързано недоволствал от
отношенията между ловците в дружинката. В един момент дори се приближил прекалено
близо, като размахвал ръце за да удари ищеца, при което последният го отблъснал и П.
паднал на пода до масата. Малко след това станал и си тръгнал без да каже нищо, а малко
по-късно минал покрай дома на К. П. и казал на баща му в присъствие на съпругата на
ищеца: „Твоят син ме удари три юмрука, но аз съм много отмъстителен и ще си отмъстя”!
По този повод А П. набрал на мобилния телефон сина си и го упрекнал. Пристигайки
1
си вкъщи, ищецът разбрал какво се е случило и тъй, като разказаното от ответника Г. П. не
отговаряло на истината, се обадил на председателя на дружинката Е Т Н за да дойде до дома
им и да обясни на баща му за случилото се. Последния пристигнал в дома на ищеца и
обяснил какво се случило.
Посочва, че още докато Н обяснявал, ответникът бил пред дома им, като това се
случило около 20:00 часа. Бащата на ищеца се опитал да успокои ответника, но не успял,
като последният викал: „Къде е, бе“?. Свидетели на случилото се станали Б В и Е П.
Наблизо се намирал и Емил Н.
Сочи, че ответникът, който бил гол до кръста извадил личния си газов пистолет
„Зораки“, модел „914“ и насочил пистолета към гърдите на К. П. и извикал: “Сега ще те
трепя”! В този момент П. се намирал на около метър и половина от ответника. При тази
закана на П. ищецът изпитал силен страх, тъй като не знаел, че оръжието е газово и очаквал
във всеки момент да прозвучи изстрел, да бъде прострелян и убит.
Сочи, че въпреки, че бил много уплашен инстинктивно скочил към ответника и
хващайки ръката му държаща пистолета я отклонил надолу към земята. В същия момент на
помощ му се притекли майка му и баща му, които бутнали П. на земята, а ищецът изтръгнал
пистолета и го бутнал настрани, като веднага се обадил на телефон 112, и съобщил за
инцидента. Помолил да изпратят полицейски служители. Обадил се и на кмета П С Г, който
дошъл след около пет минути. В този момент П. седял на пейката пред дома на П., които
разказали на кмета за случилото се, като той видял и пистолета на земята. Пристигнал и
полицейски патрул състоящ се от служителите В . А .и А .С .. Сочи, че междувременно
ответникът си бил тръгнал, но ищецът им разказал за действията му, показал им и оръжието
лежащо на земята пред дома му. След това полицейските служители придружени от кмета П
Г се отправили до дома на П., където разговаряли с него и установили, че той действително
притежава газов пистолет „Зораки“, модел „914“, 9 мм, със сериен номер *9, който е
официално регистриран в Районно управление - Пазарджик и отново се върнали пред дома
на П., където иззели газовото оръжие. Още докато полицаите се намирали там, ответникът
отново се върнал, като повторно се държал агресивно и направил скандал отвън пред дома
на ищеца. Това наложило да дойде втори полицейски автопатрул и отвеждането на П. в
полицейското управление в Пазарджик, и задържането му за 24 часа.
Твърди, че от преживяното е претърпял значителни неимуществени вреди, които се
изразяват в силен моментен психически стрес, който бил последица от пряката словесна
закана с убийство, подкрепена с насочване на пистолет, както и страхови изживявания за
отнемане на живота по време и след извършване на деянието. Наред с това, получил
нарушения в съня, в емоционалния тонус и за известен период от време загубил апетит.
При тези твърдения е формулиран петитум, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от отправена закана с убийство, за която ответникът е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 562/2019 г. по описа на РС Пазарджик на 30.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на причиняването й – 12.07.2017 г., до окончателното изплащане
на главницата.
В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – адвокат
Л. Л.а от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. Т. П.,
в който се излагат твърдения, че предявеният иск е допустим и основателен, като моли съда
да определи размера на обезщетението по справедливост, след което да бъде отхвърлен, тъй
като прави възражение за прихващане с насрещно вземане за 5000 лева.
Досежно възражението за прихващане твърди, че същият ден, преди да отправи
закана за убийство на ищеца, за която бил осъден, той му нанесъл леки телесни повреди,
2
като определя обезщетението в размер на 5000 лева, описани в СМУ, а именно разкъсно-
контузна рана по главата, кръвонасядане по лицето и тялото, и охлузвания по крайниците.
Изяснява, че това се случило на 12.08.2017 г., когато след излет ловната дружинка на с. В се
събрали на банкет. Сочи, че всички били подпийнали. Твърди, че след щурава разправия
между него и ищеца и възможна докачка от негова страна, ищецът се нахвърлил върху П. с
удари и го повлачил по земята. Ответникът твърде, че след това се отправил към бащата на
ищеца, за да се разправя с него. Посочва, че там станал лек скандал и заплашил ищеца.
Иска от съда при определяне на размера на иска да има предвид, че ищецът не е бил
толкова много уплашен от заканата за убийството, тъй като след случката той винаги е бил
на работа и не е представял болнични листове за отсъствие поради тази причина.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното на л. 8 от делото заверено копие на Присъда № 147 от 30.09.2019 г.
по НОХД № 562 по описа на РС Пазарджик, влязла в законна сила на 30.01.2020 г.,
потвърдена с Решение № 11/30.01.2020 г. по ВНОХД № 778/2019 по описа на ОС Пазарджик
се установява, а й не е спорно между страните, че ответникът е признат за виновен в това, че
на 12.08.2017 г., в с. В, обл. Пазарджик, се е заканил с убийство на К. А. П. от същото село с
действия - насочвайки газов пистолет „Зораки“, мод. „914“, 9мм, със сериен № *9 и с
думите: „Сега ще те трепя!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, поради което и
на основание по чл.144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК, като му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на
основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от три години.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 156-I/2017 от
14.08.2017, издадено от доктор Борис Пеев, в което е посочено, че ответникът е имал
следните наранявания: по окосмената част на челната област на главата имал травматичен
оток и синкаво кръвонасядане с размери 3х3 см., като в средата й имал разкъсно-контузна
рана с размери 1х0,2 см. Клепачите на дясното око били синкаво кръвонаседнати. Носната
пирамида дима зеленикаво кръвонаседната. По външната повърхност на лявата мишница в
горната й част имал моравосинкаво кръвонасядане и травматичен оток, с размери 10x7 см.
По двете колена имал охлузвания, с размери 3 х 3 см. за двете, покрити с кафеникава
коричка под нивото на околната кожа. Посочено е от съдебния медик, че гореописаните
травматични увреждания били получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщавал
пострадалият в предварителните сведения - на 12.08.2017 г., около 18,30 часа, във с. В в
клуб където правили банкет бил нападнат и бит от К. и А П., удряли го с юмруци и
ритници, имал ясен спомен за инцидента. Взели му и газов пистолет. Оплаквал се от болки в
главата, тялото и крайниците. Посочено е, че разкъсно-контузната рана на главата му
причинила - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
В хода на производството за доказване на претърпените неимуществени вреди,
ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б Г.ева В –
фактическа съжителница на ищеца и Е П П – майка на ищеца. Свидетелите споделят за
случилия се инцидент – място и начин на извършване. Изясняват, че след като ответникът
насочил пистолета към ищеца, последният се хвърлил и избутал инстинктивно пистолета,
като през това време неговият баща А П. се намесил, бутнал ответника, който паднал на
3
земята и започнал да се търкаля, като при падането се ударил главата в бордюра. Споделят,
че преди това ответникът не е имал видими наранявания. И двете свидетелки споделят, че
ищецът бил много уплашен от случилото се. Това притеснение продължило около 3-4
месеца, /свидетелката П/, като указало неблагоприятно въздействие върху съня му, не
говорил много, а когато говорил нервничил.
При преценка достоверността на показанията на свидетелите съдът съобрази
обстоятелството, че същите са в роднинска връзка с ищеца. Въпреки това съдът ги
кредитира, тъй като между тях не са налице противоречия, подробни, последователни и
логични са, а и възпроизведените от тях факти относно поведението на ищеца
непосредствено след и във връзка с настъпилия инцидент, са резултат от преките им
впечатления.
От показанията на свидетеля К. Т. Г. – племенни на ответника се установява, че е
разбрал от ответника Тодор П., че е бил бит от ищеца по време на банкета, като го е удрял
по лицето и тялото. Свидетелят споделя, че е забелязал, че ответникът е имал зачервявания
по лицето, като предполага, че са най-вероятно от ударите. Изяснява, че това го е разбрал
преди случилото с пистолета.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
РС Пазарджик е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено
увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност
следните материални предпоставки /юридически факти/ – деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на
имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически
факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина
на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл.45, ал.2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Воденото срещу ответника наказателно производство е приключило с влязла в сила
присъда. Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Следователно в производството по делото е установено, че на
12.08.2017 г., в с. В, ответникът се е заканил с убийство на ищеца насочвайки газов пистолет
„Зораки“, мод. „914“, 9мм, със сериен № *9 и с думите: „Сега ще те трепя!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Поради това и в
случая ищецът следва да установи, че от противоправното деяние на ответника, което е
установено с влязло в сила присъда на наказателния съд, е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, техния размер и наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното деяние на ответника и причинените вреди.
Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при
преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на
свидетелите Б В и Е П намира, че от деянието, за което ответникът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, на ищеца са причинени
неимуществени вреди. В хода на производството бе доказано по несъмнен начин, че
процесното деяние предизвикало съществена промяна в живота на ищеца в резултат на
4
породилия се стрес, страх от засягане на неговата телесна неприкосновеност, възникнали
проблеми със съня, безпокойство, тревожност, изнервеност след осъществяване на деянието.
Последните съдът намира да са пряка и непосредствена последица от деянието, доколкото
по делото не се установи промяната в психическото състояние на ищеца да се дължи на
други фактори, стоящи извън деликта. Напротив от показанията на свидетелите, които са
контактували с ищеца непосредствено във времевия период след деянието и към настоящия
момент, се установява, че последният е започнал да изпитвала страх, безпокойство и да има
проблеми със съня, именно след процесния случай, респ. установи се и наличието на пряка
причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Моралните страдания на ищеца
несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
извършеното от ответника престъпление по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 НК. Тук следва да бъде
посочено, че ответникът не оспори фактите, твърдени от ищеца и не ангажира никакви
доказателства, които да ги оборват или противоречат на доказателствата, допуснати на
ищцовата страна или да внесат съмнение в достоверността им.
По тези съображения съдът намира искът за репариране на неимуществени вреди за
доказан по основание.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките,
страданията и другите морални вреди на пострадалия. В тази насока при определяне размера
на обезщетението съдът съобрази начина на извършване на увреждането; степента на
засягане на психичната сфера на ищеца; продължителността на търпените страдания;
възраст на лицето, на което са причинени. Предвид изложеното съдът отчете, че при
осъществяване на деянието по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК ответникът е отправил закана с
извършване на престъпление против живота на пострадалия, като заканата е била съпровод
с насочване на пистолет срещу ищеца. Съдът взе предвид и установеното от показанията на
свидетелите относно реакцията на ищеца на емоционален стрес и страх, които той
продължавал да търпи в резултат на отправената от ответника закана за убийство към него –
3-4 месеца след инцидента, изнервеност и нарушения в съня. При преценка на размера на
обезщетението настоящия съдебен състав съобрази и обстоятелството, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 НК е необходимо заканата да е с такъв
характер – изречените думи и извършените действия да са такива, че да са от естество да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалия. Следователно и за
да е налице такова деяние, следва деянието да е с такъв интензитет, че да е от естество да
възбуди основателен страх, поради което и във всички случаи на осъществяване на такова
деяние от последното като пряка и непосредствена последица възникват неимуществени
вреди за пострадалото лице.
Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени правнорелевантни
факти съдът, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че справедливият размер
на заместващото обезщетение на ищеца възлиза на 3500 лева. С оглед уважаване на главния
иск до размера от 3500 лева, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната
лихва, считано от датата на увреждането.
Съдът намира за неоснователно възражението за прихващане на ответника. От негова
страна не бяха ангажирани доказателства, от които по категоричен начин да може да
5
заключи, че травматични увреждания описани в приетото по делото СМУ са причинени
именно от ищеца. Единствените ангажирани доказателства са показанията на свидетеля К.
Г., който не е бил свидетел на случилото се, а възпроизвежда споделеното от ответника,
който е заинтересован лично от изхода на делото. На следващо място самите показания са в
противоречие и с представеното от ответника СМУ. В него е посочено, че е бил нападнат и
бит не само от ответника, но и от неговия баща, а свидетелят споделя, че травмите са
причинени само от ищеца. Следа да бъде посочено, че и от събраните доказателства се
установи, че единствените действия извършени от ищеца са изразяват в изтласкване на
пистолета от ръката на ответника. Т.е. не се доказва да му е причинил твърдените телесни
увреждания.
По така изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен частично, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер 3500 лева, представляваща обезщетение за причинени на последния
неимуществени вреди - болки и страдания / емоционален стрес и страх, нарушен сън,
изнервеност/, настъпили от престъпление, по което ответникът е осъден с влязла в сила
Присъда по НОХД № 562/2019 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със законната лихва от
12.08.2017 г. до окончателното изплащане на цялата сума. За разликата над така
определения размер от 3500 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева исковата
претенция по чл.45, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция, но такива не се претендират.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Г. П. следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявения срещу него иск, в размер на 140 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. В, обл. Пазарджик, ул. л. “** - *” № *
да заплати на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД, на К. А. П., ЕГН **********, с адрес:
с. В, обл. Пазарджик, ул. “** - *” № * сумата в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания /стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство, изнервеност/, настъпили от
престъпление, по което ответникът е осъден с влязла в сила Присъда по НОХД № 562/2019
г. по описа на РС Пазарджик, ведно със законната лихва от 12.08.2017 г. до окончателното
изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3500
лева до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неосновател и недоказан.
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. В, обл. Пазарджик, ул. л. “** - *” № *
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на К. А. П., ЕГН **********, с адрес: с. В, обл.
Пазарджик, ул. “** - *” № *, сумата в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. В, обл. Пазарджик, ул. л. “** - *” № *
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на
Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 140 лева държавна такса.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7