О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря
……….. и в присъствието на
прокурора……………
като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№.327 по описа за
Районен съд –Ловеч е изпратил на ЛОС въззивна
жалба номер №3009 От 14-ти март 2019 година от В.Й.Й..В нея е посочено, че на
разпореждане 770 от 25 февруари 2019 въззивника отговаря във връзка със съдебен
акт решение 79 от 01.03. 2017 година и въз основа на член 303 от ГПК като
твърди че дължаща се държавна такса от 84.28 лева е внесена по сметка на 13-ти
декември 2014 година с вносна бележка. В жалбата се посочва че внесената от
въззивницата сума от 337.15 лева по изпълнителен лист №110 от 18 май 2017
година е отчетена от Районния съд за
грешка на съда чак през 2019 година и до 14-ти март 2019 година се нарушават
всичките и граждански и човешки права поради блокирането на сметките и дебитната и карта. В жалбата е заявено, че на
основание Член 87, алинея първа от ЗЗД според съдията в Районния съд двустранен
договор се разваля до размер на една осма идеална част. Заявява се че
развалянето на договора покупко-продажба на една четвърт от идеална част на
имот находящ се на улица „Велики Преслав” 2б в гр.Ловеч става по съдебен ред т.е.,
касаещата се част от имота по нотариалния акт за прехвърляне срещу гледане и издръжка се
връща след развалянето в реални граници.Посочва се, че всички изчисленията са
грешни и оттам всички задължения такси и т.н. всички останали изчисления на
Районния съдия са тръгнали в грешна посока. Заявява се, че в изпълнение на
разпореждане номер 770 от 25 февруари 2019 година се обжалва решение номер 79
от 1 март 2017 година и в последствие решение №45 от 25-ти януари 2019 година
произлязло от него.
Въззивната инстанция съобрази
че е постановено съдебно решение №79 от 01.03.2017 година по гражданско дело №1847/2014
г.на ЛРС,с което е развален на основание член 87, алинея 3 от ЗЗД до размера на
една осма идеална част сключения договор за издръжка и гледане с нотариален акт
номер 16 Том 14 дело 50 62 от 22 12 97 година на ЛРС между Екатерина Славчева Й.
прехвърлителката по договора и ответниците по делото Б.Й. и С.А.Й., а иска над
една осма идеална част от конкретизирания в диспозитива недвижим имот до пълния
претендиран размер на една четвърт идеална част, като неоснователен и недоказан
е отхвърлен.
С молба №2022 от 26 февруари 2018 година В.Й. е поискала да се преизчисли сумата за държавната
такса.С разпореждане от 01.03. 2018 година районния съд е дал указания да се
преизчисли сумата на държавната такса и разноските по делото на база 8428.65 лв.С
определение №280 от 8 март 2018 година по гражданско дело №1847/2014 на ЛРС е
открито производство по чл. 247, предложение второ от ГПК по отношение на
решение № 79 от 1 март 2017 година. С писмена молба №3778 от 16 април 2018
година В.Й. отново е поискала да се преразгледат плащанията и разходите по
делото, въпреки че е внесла първата вноска от 84.28 стотинки. С определение
№1202/10.08.2018 г. районният съд е оставил без движение на основание чл.
129,ал.2 от ГПК молба №3103/27.03.2018 г. и е указал да се посочи какво се иска
от съда и към кой от съдебните актове е относима, да се посочи за грешка на
съда ли става въпрос, за пропуснат разход на страната или от кой точно размер
на присъдените суми не е доволна страната .На 16.08.2018 г. определението е
съобщено на страната. С писмена молба №9448/10.09.2018 г. В.Й. е посочила, че е
ищца по делото ,спечелила същото и не
трябва да дължи държавна такса, както неправилно е присъдил районния съд. Молба
№370 от 14 януари 2019 година съдържа искане да се установи подвързването на вносна бележка от 13 декември
2014 година, която съдът не е видял и да бъде отменен акта относно сумата 337.15
лева. Постановено е съдебно решение №45 от 25 януари 2019 година по гражданско
дело №1847/2014 година на Ловешки Районен съд с което е извършена поправка на
основание чл. 247, ал.първа,предложение първо и второ от ГПК на очевидни
фактически грешки по решение №79 от 1 март 2017 година по гражданско дело №1847/2014
на ЛРС, които са конкретизирани в диспозитива на акта. С молба №1583 от 7
февруари 2019 година Б.Й. и С.Й. са поискали изменение на съдебния акт от 25-ти януари 2017 година, като бъде определена
общо точната дължима от тях сума, тъй като те не могат да я изчислят.
Постъпила е писмена молба №2025 от 18 февруари 2019 година от В.Й., в
която е описала подаването на исковата молба и писмения отговор на Б.Й., като е
заявила, че не се е настанила трайно в къщата и е посочила действията на Б.Й.
по повод полагането на грижи за тяхната майка,вкл нейното състояние. Заявила е
в заключение, че в решение №45 от 25 януари 2019 година е записано, че иска
уважение за една осма от претендираната една четвърт идеална част, а искането е
за една втора от една четвърт от имота в град Ловеч. Поискала е да се
преразгледат гражданско дело №1847/2014 година, №269/2015 година, №136/2015
година, №1440/2017 година с оглед противоречивите изявления на Б.Й. и адвокат
Давидова. В заключение е вписано, че очаква решението на съда.
С разпореждане от 25 февруари 2019 година по
гражданско дело №1847/2014 година Ловешки окръжен съд е оставил без движение
молба №2025 от 18 февруари 2019 година, поради наличие на нередовности по нея.
Задължил е В.Й. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
изрично кой съдебен акт обжалва, в какво се състои порочността на акта от 25
януари 2019 година, да посочи какво иска от въззивната инстанция при обжалване
на решението от 25 януари 2019 година, да внесе следващата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25 лв., ако ще депозира въззивна жалба и да
представи два броя копие от въззивната жалба за връчване на страните.На 8 март
2019 година съобщението е получено от В.Й. лично. В писмена молба за
отстраняване на нередовностите/наречена въззивна жалба/ №3009 от 14 март 2019
година В.Й. е посочила, че в отговор на разпореждане на съда от 25-ти февруари
2019 година конкретизира, че обжалва решение номер 79 от 01.03.2017 година въз
основа на чл. 303 от ГПК, а в крайното си искане е заявила, че обжалва и
произтичащото от него решение от 25.01.2019 г. Районен съд-Ловеч е издал
разпореждане №1273 от 01.04.2019 година по гражданско дело №1847/2014 година, с
което е разпоредил да изпълни процедурата по чл. 263 от ГПК по отношение на
въззивна жалба №3009 от 14 март 2019 година от ищеца по делото против решение №45/25.01.2019
година, като се връчат копие от нея и първоначалната молба №2025 от 18 февруари
2019 година на ответниците по въззивната жалба. С цитираният съдебен акт е
задължил В.Й. на основание член 262, във връзка с чл. 261, алинея първа, точка
първа от ГПК да представи по делото за връчване на двамата ответника два броя
копие от първоначалната молба №2025 от 18 февруари 2019 година и да внесе
държавна такса за тяхното служебно копие в едноседмичен срок. Издадено е и
разпореждане №1275 от 01.04.2019-та година по същото гражданско дело, с което
районният съд е оставил без движение на основание член 306, алинея 1 от ГПК във
връзка с член 260,чл. 261 от ГПК молба входящ номер №2025 от 18 февруари 2019
година и жалба №3009 От 14-ти март 2019 година поради
нередовности на същата, като е задължил да отстрани нередовностите в едноседмичен
срок от получаване на съобщението с указание да се изпълнят разпоредбите, на
които следва да отговаря молбата за отмяна на влязло в сила решение - член 303,
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, които са изписани дословно в диспозитива на
разпореждането. Подаден е писмен отговор №4334/ 12 април 2019 година на Б.Й.,в
който е посочил, че гражданско дело №1847 от 2014 година на Ловешки Районен съд
решение на Примера 2017 година и е влязло в сила на 30 март 2017 г.,тъй като не
е обжалвано по никакъв начин до тази дата и с въззивната жалба от 14 март 2019
година се цели отмяна на влязлото в сила решение. Посочва се че писмената молба
от 26 февруари 2018 година, за включване на платената от В.Й. държавна такса в
разходите на делото, е подадена 11 месеца след влизане на делото в сила и не
следва да бъде взета под внимание. В отговора е изтъкнато,че въззивната жалба е
подадена две години след изтичане на срока по чл. 259 и в нея не са посочени
годни доказателства за оспорване на влязлото в сила решение по чл. 303 от ГПК.
Написана е молба №4418 от 15 април 2019 година В.Й.,в която относно изпълнение
на договора ответниците се твърди, че следвало да полагат непрекъснати грижи за
прехвърлителя, за да е налице точно изпълнение.Цитират се изявленията на Й. в съдебната
зала и се твърди, че не са полагани никакви грижи за Екатерина Й.. Иска се
отмяна на грешно написано /според Й./ решение, касаещо нотариален акт №5062/97
година за покупко-продажба срещу гледане и издръжка на Екатерина Й., тъй като
грижи не са извършвани от С. и Б. Йотови и същото е доказано в съда. С
разпореждане от 17 май 2019 година районният съд е постановил да бъде изпратена
по компетентност на Ловешкия окръжен съд жалба №3009 от 14 март 2019 година и отговора
по нея № 4334 от 12 април 2019 година.
Ловешки окръжен съд намира
че не са изпълнени изискванията на член 262 от ГПК от първоинстанционния съд
относно надлежното администриране на въззивната жалба №3009 от 14 март 2019
година на В.Й.. Съдебният акт от 25 януари 2019 година по гражданско дело №1847/2014
година е съобщен на В.Й. на пети февруари 2019 г. Районният съд е счел, че молбата от 18
февруари 2019 г. е нередовна и дал указания за отстраняване на нередовностите и.
При това положение първата инстанция е следвало да извърши нейното администриране
,като прецени дали са били отстранени
нередовностите с жалба от 14 март 2019 г.. Районният съд не е обсъдил доколко с
така наречената въззивна жалба №3009 от 14 март 2019 г са отстранени
нередовностите от писмената молба от 18 февруари 2019 г. , има ли характер на
самостоятелна въззивна жалба,а просто я е препратил на въззивната инстанция . Няма
яснота относно процесуалните действия на първата инстанция по администриране на
молбата от 18.02.2019г. и т. н. въззивна жалба от 14.03.2019г. , тъй като са
издадени две разпореждания от една и съща дата, но с различно съдържание.
Разпореждане № 1273 от първи април 2019 съдържа указания за размяна на жалба №3009
14 март 2019 г. и молба №2025 18 февруари 2019 година по реда на член 263 и при
условията на чл. 259 и следващи от ГПК.
Същевременно с разпореждане №1275 от същата дата молбата от 18-ти февруари 2019
година и тъй наречената въззивна жалба №3009 от 14 март 2019 година са приети и
като молба за отмяна на влязло в сила решение и на основание член 306, алинея
първа от ГПК са оставени без движение. Предвид тези противоречиви действия не
са изпълнени условията на член 262 от ГПК от
ЛРС, поради което производството следва да бъде прекратено и делото
върнато за осъществяване на процедурата по чл. 262 от ГПК, в това число и
преценка по допустимостта на жалбата. Жалба
№3009/14.03.2019 г. съставлява процесуалното действие на В.Й. по отстраняване
на нередовностите по молба № 2025/18.02.2019 г. и в този смисъл следва да се
обсъди нейната допустимост от районния
съд.
Предвид на изложеното
Ловешки окръжен съд счита,че следва да бъде прекратено производството по
в.гр.д. №327/2019 г. на ЛОС и въззивна жалба №3009/14.03.2019 г. на В.Й. следва
да бъде върната за провеждане на процедурата по чл. 262 от ГПК,включително и
преценка по отстраняване на нередовностите.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 262 от ГПК производството по в.гр.д. №327/2019 г. на ЛОС и
връща делото на ЛРС за администриране.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.