Р Е
Ш Е Н
И Е № 260012
гр. Кюстендил, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и шести май
през
сне хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при
секретаря Любка Николова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 116
по
описа за 2021 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба с вх. № 260699/13.01.2021 г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, със седалище гр. С., ж.к. ***, чрез юрисконсулт ***, насочена против
решение № 260227 от 07.12.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №
1212/2020 г. по описа на същия съд.
С
обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е отхвърлил като неоснователни предявените от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България против
А.В.М., ЕГН: **********, с адрес ***, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството общо за сумата от
1260.56, от която: 1032,68 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; 174,31
лева, представляваща договорна лихва за периода 01.01.2019
г. до 09.05.2019
г.; 53.57 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019
г. до 11.11.2019
г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Въззивникът релевира доводи за неговата неправилност. Твърди, че съдът неправилно и в противоречие с принципа на диспозитивното начало, признат с чл. 6 от ГПК е приел, че от ищеца не било доказано наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, въпреки, че ответникът не е оспорил, че се е възползвал от предоставената му допълнителна възможност за кредитиране чрез предоставяне на кредитна карта, чието получаване също е потвърдил. Сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал назначаване на поисканата от ищеца ССЕ, като по този начин съдебното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка, но не прави изрично доказателствено искане за допускане на такава в рамките на въззивното производство. Противопоставя се на извода на съда за недействителност на процесния договор поради несъответствие с чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК.
По същество се иска отмяна изцяло на първоинстанционното решение като неправилно и уважаване на предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК. Алтернативно, в случай че въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд относно недействителност на процесния договор, се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск до размера на чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор от насрещната страна А.В.М. не е постъпил.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, доколкото обжалваното решение е връчено на страната на 05.01.2021 г., от който ден започва да тече срокът за обжалване, който е двуседмичен и изтича на 19.01.2021 г., предвид разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срок чрез куриер на 12.01.2021 г., от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на разглеждане
в първоинстанционното производство са
предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищцовото ТД има спрямо
него вземания произтичащи от договор,
сключен между страните, по силата на който в полза на М. е предоставен
револвиращ кредит, както следва: иск за
сумата от 1 032, 68 лева главница по револвиращ кредит, иск за сумата от
174, 31 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 09.05.2019
г.
и иск за сумата от 53.57 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на изтеклата законна лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019
г. до 11.11.2019
г., като
се претендира и присъждане на обезщетение за забава в размерна законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.11.2019 г. до окончателното й изплащане.В исковата молба са
изложени обстоятелства за сключен между страните договор, по силата на който в
полза на ответника бил предоставен револвиращ кредит и съответно издадена и
ползвана от него кредитна карта с лимит до 1000 лева, който изцяло бил усвоен.
Както правилно е приел и КнРС между страните
е бил сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на
револвиращ потребителски
кредит, издаване
и ползване
на кредитна карта
с номер PLUS-16450790 от 09.10.2018 г., по силата на който се предоставя
потребителски кредит от ищеца на ответника в размер на 5000 лева, както и
възможност на ответника да бъде отпуснат нов револвиращ
кредит с лимит до 10 000 лева. Не се
спори, че ответникът е запознат с тази възможност при сключване на договора, като част от съдържанието му. Няма
данни и доказателства от страна на ответника да е изразено несъгласие с
отпуснатия му потребителски револвиращ кредит под формата на получената от него
кредитна карта и определения лимит от 1 000 лева. От Приложението към Договор за
потребителски паричен кредит се установява, че такъв кредит е
отпуснат под формата на издадената кредитна карта
PLUS-16450790, с посочени в
приложението условия, при които е отпуснат този кредит. Приложението не е подписано от
ответника, но и не е оспорено като доказателство от него / ответникът изрично е
заявил, че не оспорва представените по делото доказателства/.
От приложението се
установява, че отпуснатият в полза на ответника револвиращ
кредит е в размер на 1000 лева, издадена е кредитна
карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите 44, 90 %. В чл. 13 е посочено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в
минимален размер
- 2 -
съгласно тарифата, респективно при усвоен кредитен лимит от 0 до
1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
От приетите като доказателства - месечно
извлечение по кредитна карта и детайлно извлечение по същата е видно, че задълженията на ответника са в
размер на 1206,99 лева. със срок на плащане – 01 .05.2019 г. Ответникът
е получил кредитната карта CARD – 16511260 лично на 15.11.2018 г.,
което обстятелство се установява от съдържащата се на л. 44 от първоинстанционното дело
товарителница. Поради преустановени от страна на длъжника плащания за
погасяване на задълженията по процесния договор, от ищеца е изпратена покана с
№ CARD 16511260 за доброволно изпълнение, в която е посочено, че плащанията са
преустановени на 01.01.2019 г., общ размер на дължимата сума 1206, 99 лева,
формирана като сбор от дължима главница в размер на 1 032, 68 лева, договорна лихва в размер
на 174, 31 лева и обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва 1, 15 лева.
Предоставен е срок от 7 дни за изпълнение на задължението. със справка за
дължимата сума по пера.
Между страните не се спори, че нито в указания
срок, нито след това от страна на ответника са извършени плащания за погасяване
на посочената сума.
Въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано
ч. гр. д. № 2432/2019 г.
на КнРС и в полза на заявителя – ищец понастоящем
е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1186/26.11.2019 г. за дължимост на процесните суми по
предявените в настоящото производство размери. Заповедта
е връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението. В
указания срок исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
и в същия срок са представени доказателства в заповедното производство за това.
От ответника не е бил
подаден отговор по реда и в срока по чл. 131 от ГПК. В първоинстанционното
производство делото е насрочено и разгледано в о.с.з., проведено на 01.12.2020
г., в което ответникът се е явил лично и е изразил ясно и категорично становище
по предявените искове, заявявайки, че признава иска и обстоятелствата на които
се основава. Изрично е заявил и, че е получил кредитна карта с посочения в
исковата молба номер и лимит от 1 000 лева и го е използвал. Пояснил е, че
докато е работел и имал пари, редовно е плащал и погасявал задълженията
си.Преустановил е плащанията, когато е
останал без работа. Не оспорва представените доказателства.
По същество е заявил отново
причината за неплащането, както и готовност
за погасяване на задълженията, тъй като вече работи. Поискал е при
наличие на нищожни клаузи, които по
някакъв начин го ощетяват, това да бъде съобразено от съда по отношението на
дължимото от ответника.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е приел, че валидно облигацонно правоотношение между страните по силата
на представеното като доказателство приложение към основния договор „Договор за
потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-16450790/09.10.2018 год.“ не е възникнало, въпреки че е отчел факта на
сключен между страните договор в писмена форма, част от съдържанието на който
са и конкретни клаузи касаещи и предвидената възможност на кредитополучателя да
бъде отпуснат револвиращ кредит, както и липсата на спор между страните относно
предоставянето на кредитна карта, личното й получаване от ответника, определяне
на кредитен лимит, усвояването му, реално изпълнение на задължения от двете
страни по него за конкретен период от време. Съдът е приел, че липсата на
подпис от страна на кредитополучателя на приложението към договора, което
съдържа конкретни условия по процесния договор обуславя нищожност на договора,
тъй като не отговаря на изискването на чл. 10 от ЗПК за сключването му в
писмена форма, а отделно от това пък счита, че съдържанието му не отговаряло на
изискването на чл. 11, т. 27 от ЗПК / подписи на страните/. Прието е също, че в
подписания между страните договор от 09.10.2018 г., в частта относно отпускане
на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12
до т. 21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от същественото
съдържание на този вид договори/общ размер на отпуснатия кредит, лихвения
процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална
месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т.
т. 9, 10, 11 ЗПК/. Тези детайли се съдържали в приложението по т. 21 от
договора, което е подписано единствено от кредитора, но не и от
кредитополучателя. Доколкото върху приложението липсвал подпис на
кредитополучателя, то не можело да се счита, че последният е изявил насрещна
воля за приемането на условията по същото.
Според първоинстанционния съд договорката по
чл.21 от основаният договор била нищожна, доколкото в нарушение на закона
позволява само и единствено на кредитора едностранно да предостави услуга,
която не е поискана изрично от потребителя, като определи евентуално параметри
на договора по свое собствено усмотрение еднолично.
Изложени са съждения, че дори да се приеме,
че макар и неподписано приложението е породило действие, то договорът съдържал
неравноправни клаузи, което обуславяло
недействителност на кредитното
правоотношение между страните на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици.
Прието и,
че клаузата за дължима договорна лихва в размер на 35 % е в противоречие
с добрите нрави, като е посочена
съдебна, практика, трайно приемаща, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва/. В случая уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 35% годишно е по-висока от трикратния размер на законната лихва към
датата на сключване на договора – 30, 00%.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
- 3 -
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Настоящата инстанция съобразно правомощията
си по чл. 272 от ГПК изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за
допустимост на предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове.
С предявяването им се цели установяване
наличието на три отделни различни по вид
вземания на ищеца спрямо ответника, произтичащи от един и същи ЮФ – сключване
на договор за потребителски револвиращ кредит, описан по-горе. Първото от
вземанията е а дължима главница
Преценени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства установяват обстоятелства
обуславящи извод за това, че на 09.10.2018 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит, част от съдържанието на който са клаузи предвиждащи възможност
кредитополучателят да ползва и револвиращ потребителски кредит под формата а
предоставяне на кредитна карта. С тези условия ответникът е бил запознат,
подписвайки договора, а и се е възползвал от уговорената възможност,
получавайки кредитната карта и усвояване на кредит в определения от
кредитодателя размер.Изрично в т. 21 от договора, подписан и от двете страни е
постигнато съгласие за начина на получаване на кредитна карта и приложение,
неразделна част от договора, съдържащ конкретни условия – чрез доставянето им
кредитора.Конкретно е посочено, че задължения за плащане за кредитополучателя
ще възникнат, след активиране на картата и усвояване на суми. Установи се, че
картата е доставена и получена лично от ответника, от негова страна са
предприети действия по усвояване на суми
в определения кредитен лимит, а впоследствие до определен момент и
погасяване на задълженията.
От особено съществено
значение в процесния случай е признанието на ищеца на изложените от ищеца факти
и обстоятелства и изричното изявление, че не оспорва събраните по делото
доказателства. недопустимо е това
процесуално поведение на ответника да не бъде зачетено, както и да не бъдат
съобразени последиците от изричното признание на факти и обстоятелства, включително и относно
правопораждащия ЮФ - сключване на
процесния договор за револвиращ кредит.
В обобщение на изложеното следва
категоричен извод за валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по силата на горепосочения
договор, по който за ответника като кредитополучател е възникнало задължение за
връщане на усвоената под формата на кредит сума като главница в неоспорения от
него размер на претендираната сума от 1 032, 68 лева. Не се спори, че
задължението е възникнало и не е изпълнено. За ищеца като кредитор съществува
вземане спрямо ответника в този размер.
Както бе посочено длъжникът е
следвало да престира задължението си на равни месечни вноски, като не е
изпълнил същото. Отправена е покана за доброволно изпълнение, като плащане на
главницата не е настъпило и след това. Очевидно е, че ответникът е в забава,
поради неизпълнено в срок парично задължение За периода на забава от 09.05.2019 г. до 11.11.2019
г.
на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на изтеклата
законна лихва - сумата от 53.57
лева.
Тъй като забава е налице и след
този период, поради неизпълнение на
задължението за ищеца е налице вземане за обезщетение за забава на основание
чл. 86 от ЗЗД и от претендирания от него момент – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Предвид това за ищеца като кредитор
съществуват вземания за главница в размер на 1 032,68 лева и за
обезщетение за забава в размер на 53, 57 лева, респективно и обезщетение за
забава, считано от 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на главницата, за
които вземания е издадена оспорената заповед за изпълнение на парични
задължения. Исковете следва да бъдат уважени, като по отношение на ответника
бъде признато за установено съществуването на тези вземания.
Решението на КнРС, в частта, в която
тези искове са отхвърлени е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това
исковете уважени.
Решението на първоинстанционния съд
е правилно в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК за признаване
съществуване на вземане за договорна лихва в размер на
174, 31 лева за претендирания исков период. Изцяло следва да бъдат
споделени решаващите изводи на съда относно нищожност на клаузата визираща
определяне размера на същата, поради противоречието й с добрите нрави.
нищожната клауза не поражда целените с нея последици – задължение за длъжника
за заплащане на договорна лихва, респективно за кредитора не се поражда такова
вземане.
Предвид изложеното, решението на
КнРС в частта, в която този установителен иск е отхвърлен следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
Съобразно уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
както следва: за заповедното производство се дължат разноски в размер на 64, 81
лева, при направени разноски в размер на 25, 21 лева за заплащане на д. т. и
юрисконсултско възнаграждение - 50 лева;
в първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в размер на 124, 79
лева и претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнагражение в размер на 100 лева или общо 224, 79 лева. Съдът намира, че няма
пречки да бъде определен претендирания размер от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение или разноски общо 224, 79
лева. Съобразно уважената част на иска за първоинстанционното производство се
дължат разноски в размер на 193, 71 лева. Във
въззивното производство е сторил разноски в размер на 75 лева д. т. и претендира 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер на 100
лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Съобразно уважената част на исковете за
въззивното производство се дължат разноски в размер на 150, 80 лева.
В заповедното и първоинстанционното
производство ответникът не е сторил разноски по водене на делото. Във
въззивното производство е сторил разноски в размер на .500 лева – адвокатско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски в размер на 69, 14 лева.
Воден от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 260227 от 07.12.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1212/2020 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА МУ, в която предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България против А.В.М., ЕГН: **********, с адрес *** искове, както следва: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че спрямо него съществува вземане на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България за сумата от 1032,68 лева, представляваща
- 4 -
главница по револвиращ
кредит,
както и за сумата от 53.57
лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019
г. до 11.11.2019
г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане са ОТХВЪРЛЕНИ, като
неоснователни И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.
422 от ГПК по отношение на А.В.М., ЕГН: **********, с адрес ***,
че спрямо него БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. *** има вземане за сумата от 1032, 68 лева,
представляваща главница по договор за револвиращ кредит, сключен между
страните, както и вземане за сумата от 53.57 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на изтеклата
лихва за периода от
09.05.2019 г. до 11.11.2019
г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1186/26.11.2019 г.
по ч. гр. д. № 2432/2019 г. на КнРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260227 от 07.12.2020 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1212/2020 г. по описа на същия съд В
ЧАСТТА МУ, в която предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България против А.В.М., ЕГН: **********, с адрес *** искове,
както следва: да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че спрямо него съществува вземане на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България.
в размер на 174,31 лева, която сума представляваща договорна лихва за периода 01.01.2019
г. до 09.05.2019
г.
по горепосочения договор за револвиращ кредит, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1186/26.11.2019
г. по ч. гр. д. № 2432/2019 г. на КнРС.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН: **********, с
адрес ***
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 64, 81
лева, представляваща разноски по водене
на делото в заповедното производство,
както и сумата от 193, 71 лева, представляваща разноски по водене на
делото в първоинстанционното производство и сумата от 150, 80 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. *** да заплати на А.В.М., ЕГН: **********, с
адрес ***
да заплати на БНП а основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 69, 14 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: