Решение по дело №1714/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 3194
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237040701714
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

3194

Бургас, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
   

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20237040701714 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците/ЗМ/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на „Лидикар“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от К. И. К., против решение № 32-215810/08.06.2023 г. на директора на Териториална дирекция/ТД/ Митница Бургас, с което на основание чл. 173, §2 и §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 е отказано извършването на поправка в ел.д. № 3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д.№ 3/18 „Декларатор“ в митническа декларация/МД/ MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г., потвърдено с решение №Р-447/32-497218 от 31.07.2023 г. на директора на Агенция „Митници“.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на оспореното решение. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът- директор на Териториална дирекция/ТД/ Митница Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Заинтересованата страна Г. Т. К., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 17.10.2020 г. в митнически пункт /МП/ Пристанище Бургас център е приета митническа декларация/МД/ MRN 20BG001007024450R3, с която е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно: катастрофирал пътнически автомобил, [Марка], модел „Форестър“, тип:бензин, брой места: 5; товароносимот: 0, първа рег. 20140101; цвят GRN; работен обем 2500 куб.см.; мощност 212 HPSAE; шаси: ****. Декларирана е държава на износ Канада и продажна цена 2418 CAD. Според данните, посочени в декларацията - вносител е Г. Т. К./кл. 3/15/, а „Лидикар“ ООД - декларатор /кл.3/18/ и косвен представител /кл. 3/19/л.83-84 от делото/. В декларацията не е посочено при подаването и да е представено пълномощно, удостоверяващо вида на учреденото на „Лидикар“ ООД представителство.

Приетата декларация е станала обект на последващ контрол на основание чл.48 Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 ЗМ, с цел установяване митническата стойност на внесената стока. В тази връзка с писма с peг. № 32-7581/30.01.2023 г. и № 32-38977/30.01.2023 г. на МП Пристанище Бургас център, вносителят Г. Т. К. и деклараторът „Лидикар“ ООД са уведомени за започналата последваща проверка на информацията, отразена в МД, като в допълнение на основание чл.140, пар. 1 Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2447/2015 от тях са изискани писмени обяснения и допълнителни доказателства, касаещи продажната цена на автомобила/л.77 и 78, и л.80 и 81 от делото/.

На 09.02.2023 г., „Лидикар“ ООД е подало писмен отговор, с рег.№ 32-52641/л.73 и 74 от делото/, в който сочи, че е приложило всички документи, които е притежавало във връзка с вноса на автомобила към митническата декларация; не притежава и не съхранява търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, оферта, поръчка, ценови листи или други сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата, тъй като не е страна по извършената сделка; информация и/или декларация за изпълнение на условията по чл.70§ 3 Регламент/ЕС/ № 952/2013 следва да бъде изискана от Г. К. като купувач; същият не е предоставял на „Лидикар“ ООД документи относно извършени плащания към доставчика, нито документи за разходите; не притежава снимков материал на автомобила, удостоверяващ неговата цена; доказателства в подкрепа на разходите, които се включват в данъчната основана основание чл.55, ал.1 ЗДДС са приложени към митническата декларация/фактура, издадена от „Логи спед“ ООД/. В отговора „Лидикар“ ООД е направило заявление за поправка на МД MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г., като е поискало на основание чл. 173, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 да бъде изменен посочения в ел.д. кл. № 3/21 код „3“ /косвен представител/ на код „2“ /пряко представителство/, както и в ел.д. кл. № 3/18 /Декларатор/ да бъде променено от „Лидикар“ ООД на Г. Т. К., ведно със съответните адреси на лицата. Към заявлението е приложено пълномощно от 09.10.2020 г., с което Г. Т. К. упълномощава „Лидикар“ ООД да осъществява пряко представителство по смисъла на чл.18 и 19 Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Съвета/МКС/, Закона за митниците и другите нормативни актове по прилагането им по отношение на стоки, чийто вносител е Г. Т. К. и да го представлява пред митническите органи в качеството на пряк представител, с генерален обем на представителната власт за извършване на действия и процедури, включително поставяне на стоки под митнически режими внос/допускане до свободно обращение, деклариране и др. дейности по деклариране на внесените от него стоки/л.58 от делото/.

С писмо с рег. № 32-103150/16.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, връчено на „Лидикар“ ООД и на Г. Т. К. на 27.03.2023 г., лицата са уведомени на основание чл. 22, §6 Регламент /ЕС/ № 952/2013, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което отправеното искане за поправка на МД от 09.02.2023 г. предстои да бъде оставено без уважение. Изложени са конкретни мотиви, въз основа на които ще бъде издаден отказа, и е предоставен срок за представяне на становище/л.63 и 67 от делото/.

На 21.04.2023 г., в посочения срок, „Лидикар“ ООД е представило становище с рег.№ 32-150997, в което е изразено несъгласие с изложените мотиви за отхвърляне на отправеното искане за поправка на митническата декларация/л.59-61, 187-189 от делото/.

На 24.04.2023 г., в срока за отговор е депозирано и становище от Г. Т. К. с рег.№32-153210, в което сочи, че „Лидикар“ ООД е упълномощено само за подаване на митническата декларация МРN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г. от името и за сметка на К. с цел изпълнение на задълженията му като декларатор по смисъла на чл. 5, т. 15 Регламент /ЕС/№952/2013, произтичащи от поставянето на автомобила под митнически режим допускане за свободно обращение и крайно потребление/л.55 от делото/. В становището К. е заявил, че потвърждава извършените от „Лидикар“ ООД действия като пряк митнически представител по подаване на митническата декларация МРN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г. Същото изявление и потвърждение на извършените от жалбоподателя действия като пряк митнически представител се съдържа и в приложеното към становището пълномощно от 19.04.2023 г./л.56 от делото/.

На 07.06.2023 г., във връзка с искането на „Лидикар“ООД за поправка на МД е изготвена докладна записка с рег.№32-212754 от началника на МП Пристанище Бургас център до директора на ТД митница Бургас, в която е изразено становище за липса на предпоставките да се уважи искането на основание чл.173, §2 и §3 Регламент /ЕС/ №952/2013/л.47-54 от делото/.

На 08.06.2023 г. директорът на ТД Митница Бургас е издал решение №32-215810, с което е отказал извършване на поправка в ел.д. №3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д. №3/18 „Декларатор“ в МД MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г., на основание чл. 173 § 2 и § 3 Регламент № 952/2013, заявена от „Лидикар“ООД на 09.02.2023 г. с писмен отговор рег. № 32-52641. В мотивите административния орган е приел, че възможността за извършване на исканата промяна е преклудирана, тъй като към момента на подаване на заявлението дружеството вече е било уведомено, че по отношение на митническата декларация се провежда последващ контрол на основание чл.48 Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Сочи, че при подаване на митническата декларация към нея не е приложено пълномощно за пряко представителство и такова не е било описано в ел. д. № 2/3 „Представени документи, сертификати и разрешения, допълнителни данни“ по МД; представено е едва на 09.02.2023 г.; съдържа общи клаузи за представителство, т.е. не би могло да бъде обвързано с митническата декларация, чиято поправка се иска или с конкретния внасян автомобил; няма нотариална заверка; не е било приложено към митническата декларация, няма други данни, въз основа на които да се установи достоверността на вписаната в него дата. Следователно няма доказателства, че пълномощното е съставено преди датата 09.02.2023 г.; представено е след повече от 2 години за първи път на митническите органи; не притежава достоверна дата, и не може да удостовери, че действително е съществувало към момента па деклариране, т.е. не отразява действителното положение към 17.10.2020 г. Приел е, предвид обстоятелството, че дружеството е дългогодишен партньор и извършва редовно действия и формалности, като митнически представител не е изискано представянето на доказателства за упълномощаване в конкретния случай, което не обосновава допуснато нарушение на чл. 19, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Изложени са съображения, че поправката на представителството би довела до промяна на декларатора, а последният на основание чл. 15, §2 Регламент /ЕС/ № 952/2013 е отговорен за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, т.е. би означавало друго лице да гарантира точността на тези данни. Митническият орган е счел, че данните за лицето, което подава декларация, не могат да бъдат изменени на основание чл. 173, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. по технически причини, тъй като променят декларацията по същество и тази поправка не е във връзка с изпълнението на задълженията на декларатора за поставяне на стоките под режим. Искането за поправка във вида на представителство от косвено в пряко цели единствено изключването на „Лидикар“ ООД като длъжник за заплащане на задължението за мито и ДДС по МД, в това число и на задълженията, установени по реда на последващия контрол.

Решение №32-215810/08.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е оспорено по административен ред пред директора на Агенция „Митници“, който го е потвърдил с решение №Р-447/32-497218/ 31.07.2023 г./л.19-23 от делото/.

Решение №32-215810/08.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство/л.37-44 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение № 32-215810/08.06.2023 г., е издадено от компетентен орган-директора на ТД Митница Бургас, съобразна правилото на чл.19, ал.7 ЗМ.

На второ място, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място обаче, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

Спорът между страните се свежда до това, дали следва да се допусне поисканата от жалбоподателя поправка на митническата декларация, с оглед вида на посоченото в нея представителство, съответно дали следва да се промени субекта-декларатор.

Съгласно чл.18, §1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

Според чл.19, §1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на друго лице което представлява и посочва, дали представителството е пряко или косвено.

Данните по делото сочат, че към момента на подаване на МД 17.10.2020 г. несъмнено и категорично е било налице пряко представителство, учредено от вносителя Г. К. в полза на жалбоподателя „Лидикар“ООД. В подписанато от К. пълномощно на 19.04.2023 г., установено и от заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза, прието без възражение, се съдържа изрично изявление от заинтересованата страна, че е упълномощила „Лидикар“ ООД да подаде от негово име и за негова сметка, т.е като пряк митнически представител митническата декларация МРN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г. с цел изпълнение на задълженията на К. като декларатор по смисъла на чл. 5, т. 15 Регламент /ЕС/№952/2013, произтичащи от поставянето на автомобила под митнически режим допускане за свободно обращение и крайно потребление, и потвърждава извършените от дружеството действия като пряк митнически представител по подаване на митническата декларация/л.56 от делото/. Същото изявление и потвърждение на действията на „Лидикар“ ООД, като пряк митнически представител се съдържат и в становище с рег.№32-153210/24.04.2023 г. подадено от Г. К. в отговор на съобщението по чл. 22, §6 Регламент /ЕС/ № 952/2013 /л.55 от делото/.

В хода на съдебното производство категорично се установява изразената от заинтересованата страна Г. К. воля, да се извърши поисканата от жалбоподателя промяна на вида представителство, респективно на субекта-декларатор. В случая липсва правно основание за осъществено косвено представителство при подаване на МД, с произтичащите от това правни последици - солидарно задължение и различен декларатор. Подавайки митническата декларация действително дружеството неправилно е посочило себе си като косвен представител, а оттам и като декларатор, доколкото същото няма тези качества. Нито една от разпоредбите на Регламент № 952/2013 на ЕС, на МКС или други разпоредби, свързани с митническото законодателство на Съюза, не забранява изрично данни от МД, каквато е информацията, свързана с личността на декларатора, да могат да бъдат променяни, ако това съответства на действителните факти. Да се приеме противното, е в противоречие с приложимата правна регламентация, както на съюзното, така и на вътрешното право.

По изложените съображения съдът приема че е налице основание за допускане на исканата поправка на митническата декларация, доколкото същата е в съответствие с преследваната от закона цел, а именно с промяна на декларатора, който по силата на приетите писмени доказателства следва да бъде физическото лице Г. К., единствено за него да е тежестта да изпълни задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

Вносител на определните и взети под отчет митнически задължения по вече подадената от „Лидикар“ООД МД е Г. К.. С промяната на субекта-декларатор не възниква солидарно задължение, тъй като по делото се установи, че е налице пряко представителство, което не влече след себе си солидарна отговорност. Вярно е, че подавайки митническата декларация „Лидикар“ ООД не е представило пълномощно, удостоверяващо учредено пряко представителство, но както е установено и е безспорно по делото, митническите органи приели декларацията не са изискали въобще подобно приложение, за да се твърди, че с бездействието си подателят на декларацията е пропуснал възможността да иска такава поправка.

Съдът не споделя изложените в оспореното решение мотиви, че са били налице предпоставките на § 3 чл. 19 Регламент /ЕС/ № 952/2013 и митническите органи не са били длъжни да изискват доказателства за валидно учредена представителна власт на лице, което действа като митнически представител, доколкото за последното било установено, че извършва редовно митническо посредничество, както като косвен, така и като пряк представител. Липсват данни, вносителят К. да е осъществявал друг внос на стоки в МБ Свободна зона Бургас и МП Пристанище Бургас, преди датата на регистриране на декларацията от 17.10.2020 г., т.е не са били налични доказателства, че „Лидикар“ ООД е упълномощаван редовно от това физическо лице, вписано като вносител по МД, по която се иска корекция, за да може да се приеме, че дружеството действа като митнически представител на К., извършващ редовно действия и формалности по смисъла на чл.19, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Предвид изложеното, е следвало на основание чл.173, §3 Регламент № 952/2013 ответният орган да допусне поправка на декларацията.

Съгласно т. 34 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG по C- 97/19 при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част, т. е. както административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава, митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение без да се допуска злоупотреба с права като се гарантира, че поисканата поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство, една от които е целта за борба с измамите.

По тези съображения, решение №32-215810/08.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е незаконосъобразно и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на „Лидикар“ООД, съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл.174 АПК.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в настоящото производство. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, предвид направените доказателствени искания и проведените съдебни заседания, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и неговия обем/чл.78, ал.5 ГПК/, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват направените по делото разноски общо в размер на 1 580.00/хиляда петстотин и осемдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева, дължима и платена за производството държавна такса; 280.00/двеста и осемдесет/ лева възнаграждение за вещо лице и 1 250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 32-215810/08.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 173, §2 и §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 е отказано извършването на поправка в ел.д. № 3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д.№ 3/18 „Декларатор“ в митническа декларация /МД/ MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г., потвърдено с решение №Р-447/32-497218 от 31.07.2023 г. на директора на Агенция „Митници“.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ТД Митница Бургас за ново произнасяне по заявлението на „Лидикар“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Л. К. К., за поправка на МД MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да плати на „Лидикар“ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Л. К. К., разноски в размер на 1 580.00/хиляда петстотин и осемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

Съдия: