№ 119
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100392 по описа за 2022 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от ЯНК. Ж. Х. с искане за издаване на заповед за
защита против П. ПЛ. АГ., поради осъществен от него акт на домашно насилие на
11.01.2022 г.
В молбата се посочва, че молителката е баба на ответника, с когото обитават
едно жилище. Пояснява, че на 11.01.2022 г. след като е напазарувала е усановила, че
входната врата на апартамента е заключена от вътре. След позвъняване, ответникът е
отворил вратата като не е позволил да влезе, нагрубил я вербално и я ударил силно в
дясното рамо с юмрук, от който удар парнала на земята. След това молителката влязла
в апартамента и се онадила на дъщеря си, която пристигнала по – късно, но ответникът
продължавал да крещи. Описва вида му „очите му бяха зачервени и изцъклени“. което
ѝ дава основание да счита че той е употребил наркотични вещества.
С оглед на изложеното моли съда да издаде заповед за защита, като спрямо
ответника като се определят законоустановените мерки.
С определение на съда от 31.01.2022 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение. Представя своята гледна
точка за раздора в отношенията между страните като отрича осъществяване на
насилие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
1
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената
последна дата на осъществяването им 11.01.2022 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителят е баба на ответника, следователно между
страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за
разглеждане на искането за защита.
Спорно е процесните събития да са се осъществили на 11.02.2022 г.
(включително се отрича посегателство изобщо да е осъществявано) като в застъпените
от страните тези, излагат диаметрални твърдения относно събитията и фактическа
обстановка.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото са събрани и устни доказателства от ****** - дъщеря на молителката и леля
на ответника.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията.
Св. ****** е заявила, че не е очевидец на конкретните събития, но е научила за
събитията от молителката, като непосредствено е възприела нейното състояние след
акта на домашно насилие. Свидетелства за синини на рамото на молителка – резултат
от нанесения удар, неадекватното поведение на ответника, следствие от употребата
на наркотични вещества, като сочи, че това не е изолиран случай на насилие от негова
страна.
По делото е представена справка за съдимост, от която се установява, че
ответникът е многократно осъждан.
За опровергаване тезата на молителя ответникът не е ангажирал доказателства,
като защитната теза се изразява в оспорване на твърденията, изложени в молбата.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като описва развоя на събитията,
осъществени на 11.01.2022 г. Тези данни се подкрепят от показанията на разпитания по
делото свидетел, който макар и да е сред лицата по чл. 172 ГПК, показанията му се
характеризират с изчерпателност и същите пряко кореспондират в представената по
делото декларация. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел и
2
независимо от близката родствена връзка (и с двете страни), съдът приема, че
единствената заинтересованост, ако тя съществува, предвид конкретния предмет на
спора, за свидетелят би била запазване здравето (физическо и психическо) на майка му.
Представените от ответника писмени доказателства по делото не са приети като
неотносими, поради което не следва да анализират.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по
делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън
предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че
на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
– да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, по т. 2
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда и по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата му за
социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за същия срок.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2,
3 и 4 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при
съобразяване с фактическите отношения между страните, доказателствата за
физическото, психическото и емоционалното състояние на молителя, срокът през
който тази забрана е действала от постановяването с издадената по делото заповед за
незабавна защита, намира че тази мярка следва да бъде определена за срок от
осемнадесет месеца, считано от постановяване на съдебното решение и издаване на
заповедта за защита, през които за ответника ще съществува процесната забрана и
който би му оказал необходимото превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена физическа агресия, непровокирана от пострадалото лице.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
3
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Молителят не е претендирал разноски и съдът не дължи произнасяне.
Ответникът не е претендирал разноски и съдът не дължи произнасяне.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на ЯНК. Ж. Х., ЕГН ********** срещу П.
ПЛ. АГ., ЕГН **********, ****** за осъществен акт на домашно насилие като:
ЗАДЪЛЖАВА П. ПЛ. АГ. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на ЯНК. Ж. Х.;
ОТСТРАНЯВА П. ПЛ. АГ. от съвместно обитаваното с ЯНК. Ж. Х., жилището
находящо се в ****** за срок от осемнадесет месеца, считано от постановяване на
решението и издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на П. ПЛ. АГ. да приближава ЯНК. Ж. Х., жилището находящо
се в ******, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко
от 100 /сто/ метра срок от осемнадесет месеца, считано от постановяване на
решението и издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. ПЛ. АГ., че при неизпълнение на Заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и
уведомява органите на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. ПЛ. АГ. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4