Определение по дело №2308/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба на Н. Н. А., с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.07.2020 г. до 30.11.2022 г., изразяващи се в унижение и чувство на отхвърляне от закона, причинени от правораздавателна дейност на съда, както и сумата от 2000 лева – лихва за забава върху горепосочената главницата, считано от 09.02.2022 г. до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че е постановен съдебен акт по адм. д. № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с който е отказано обезпечаване на доказателства. Твърди, че този съдебен акт е частично отменен с определение, постановено по адм. д. № 8327/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Излагат се подробни доводи, че правораздавателната дейност на съда е в нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Моли да се изискат горепосочените дела.

Ответникът Административен съд – Пазарджик не е подал отговор на исковата молба.

Съдът намира следното:

Основателно е искането за приобщят материалите на адм. д. № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и адм. д. № 8327/2022 г. по описа на Върховен административен съд, които са представени в настоящото производство.

Следва да се отбележи, че не е необходимо изрично да се конституират ищецът и ответникът. Това е така, тъй като процесуалната легитимация на страните се определя според чл. 26, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК (лицата от чието име и срещу които се води делото), тъй като се касае за исково производство, макар и проведено пред административен съд. В тази връзка е неприложима разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, тъй като същата се отнася в производството по оспорване на административни актове, каквото настоящото не е (в този смисъл решение № 4456 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 11288/2018 на Върховния административен съд).

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА за послужване адм. д. № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и адм. д. № 8327/2022 г. по описа на Върховен административен съд.

УКАЗВА на страните, че исковата претенция е с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

УКАЗВА на страните, че липсват права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване.

УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи); 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените неимуществени вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за претърпени неимуществени вреди.

УКАЗВА на ищеца, че с цел процесуална икономия има възможност в тридневен срок да направи съответните доказателствени искания за установяване на фактите, от които черпи благоприятни правни последици.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.06.2024 година от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват ищцовата страна, ответната страна и прокуратурата.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, като на ищеца това да стане, чрез администрацията на Затвора гр. Пазарджик и допълнително да се връчи и на назначения му адвокат.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до администрацията на Затвора гр. Пазарджик, с което да се посочи необходимостта за конвоирането на ищеца за участие в съдебното заседание.