Решение по дело №455/2023 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 114
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20235630100455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Харманли, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20235630100455 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ
вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответника С. А. М. ЕГН ********** от гр.
Харманли бил абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги „Теленор България“
ЕАД (понастоящем „Йеттел България“ – ищец в настоящото производство) по силата на
сключени договори за мобилни услуги, както следва:
1. Договор за мобилни услуги от 13.ХІ.2020г. с предпочетен номер +*** за срок
от 24 месеца с абонаментен план Тотал + с неограничени нац. мин. и изх. роуминг в зона ЕС
с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 30.99лв. и месечен абонамент след
изтичане на първоначалния срок в размер на 34.99лв.
Ответника не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер
62.87лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -
14.V.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 103.57лв., която не надвишавала размера на три
месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № **********/15.VІІ.2021г.
- На 13.ХІ.2020г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***,
мобилният оператор предоставил на ответника С. М. устройство марка SAMSUNG Galaxy
A20s 32GB Dual Black на преференциална цена, посочена в т. 6 от договора. В същата точка
била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
направената отстъпка.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, ответника
дължал сума в размер на 234.57лв., начислена във фактура № **********/15.VІІ.2021г.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
- На 01.ІІІ.2021г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника М. –като лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
пакет базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
1
които в размер на 2.12лв. По договора за лизинг М. дължал заплащане на сума в общ размер
на 47.17лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.ІІІ.20211. - 14.VІІ.2021
г., а именно:
2.12лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -
14.ІV.2021г., начислена във фактура № **********/15.ІV.2021г.;
2.12лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.ІV.2021г. -
14.V.2021г., начислена във фактура № **********/15.V.2021г.;
0.53лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане па предплатени суми за
отчетен период 15.V.2021г. - 14.VІ.2021г., начислена във фактура № **********/
15.VІ.2021г.;
и
42.40лв. - сбор от 19бр. лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1
лизингова вноска съгласно чл.1 ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 15.06.2021г. -
14.07.2021 г., начислени във фактура № **********/15.07.2021г.
2. Договор за мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал + с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 30.99лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на
34.99лв. Ответника не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 41.41лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -14.V.2021 г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 96.55лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни
такси и била начислена във фактура № **********/ 15.VІІ.2021г.
- На 01.ІІІ.2021г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка ALCATEL ЗХ 2020 lilack+TCL 43 Android TV, за обща лизингова цена в
размер на 542.57лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които
в размер на 23.59лв. По договора за лизинг М. дължал заплащане на сума в общ размер на
518.98лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -14.VІІ.2021г., а
именно:
23.59лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -
14.ІV.2021г., начислена във фактура № **********/15.ІV.2021г.;
23.59лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.ІV.2021г. -
14.V.2021г., начислена във фактура № **********/15.V.2021г.;
471.80лв. - сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1 ал.3 от Договора за лизинг за отчетен период
15.VІ.2021г. - 14.VІІ.2021г., начислени във фактура № **********/15.VІІ.2021г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, М. дължал сума в размер на 292.67лв., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг и начислена във фактура № **********/ 15.VІІ.2021г.

Сочи се, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски
била налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг,
посочени в чл.2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова
цена, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.
3. Договор за мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** за срок
от 24 месеца с абонаментен план Интернет 10.99, с месечен абонамент за първоначалния
срок в размер на 8.99лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в
размер на 10.99лв. М. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 18.88лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.ІІІ.2021г. -14.V.2021г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 32.01лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни
такси и била начислена във фактура № **********/ 15.VІІ.2021г.

2
В исковата молба се твърди, че задълженията на ответника били
индивидуализирани във фактури както следва:
1. Фактура № **********/15.ІV.2021г. за отчетен период 15.ІІІ.2021г. –
14.ІV.2021г., със срок за плащане - 30.ІV.2021г., издадена за сумата от 99.37лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва:
31.88лв. - абонаментна такса за предпочетен номер +***;
2.12лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +***;
31.89лв. - абонаментна такса за предпочетен номер +***;
23.59лв. - лизингова вноска за предпочетен номер +***;
9.89лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***.
От тази сума се претендирала сумата в размер на 77.91лв, поради извършено
частично плащане от 21.46лв., което погасявало задължението за абонаментна такса за
предпочетен номер +*** до 10.43лв.
2. Фактура № **********/15.V.2021г. за отчетен период 15.ІV.2021г. -
14.V.2021г., със срок за плащане - 30.V.2021 г.. издадена за сумата от 96.67лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва:
30.99лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
2.12лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
30.98лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
23.59лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
8.99лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***.
3. Фактура № **********/15.VІ.2021г. за отчетен период 15.V.2021г.-
14.VІ.2021г., със срок за плащане - 30.VІ.2021г., издадена за сумата от 0.53лв.,
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***.
4.Фактура № **********/15.VІІ.2021г. за отчетен период 15.VІ.2021г. -
14.VІІ.2021г., със срок за плащане - 30.VІІ.2021г., издадена за сумата от 1273.57лв.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства,
както следва:
103.57лв. неустойка за предпочетен номер +***;
42.40лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +***;
234.57 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***;
96.55 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
471.80 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +***;
292.67лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***;
32.01лв. неустойка за предпочетен номер +***.

В исковата молба се твърди, че поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, ищеца „Йеттел България“ ЕАД
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Харманли, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№ 209 по описа на съда за 2023г. по което се претендирали: главница в
размер на 1448.68лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Издадената по делото Заповед за изпълнение, била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал. 5 от ГПК. Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване
на настоящата искова претенция
Моли съда да постанови решение с което да приемете за установено че „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу С. А. М., а именно за суми в общ
размер на 1448.68лв., представляващи неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за
мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг към него: неплатени абонаментни такси, неустойка
и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер -*** и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси
и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по
исковото производство.

3
Ответника С. А. М., не е открит на установените по делото адреси и не му е
връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 572/ 11.Х.2023г. за особен
представител на ответника е назначен адв. Д. С. АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е
допустим- доколкото е предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен
интерес.
С отговора не се оспорват по основание и размер:
- предявения иск за заплащане на сумата от 375.11лв., представляваща дължими
и неизплатени месечни абонаментни такси за периода 15.ІІІ.2021г.-14.V.2021г., за
потребление на мобилни услуги по Договор мобилни услуги от 13.ХІ.2020г. с предпочитан
номер +*** и Договор мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочитани номера +*** и +*** –
сключени между ищеца и ответника за посочените във всеки от договорите абонаментен
план.
- предявения иск за заплащане на сумата от 514.20лв. отразена във фактура
№********** от 15.VІІ.2021г.- представляваща неизплатената част от цената на отпуснати
по Договори за лизинг за временно и възмездно ползуване устройство Alkatel 3Х2020 Black
TCL 43 Android TV, в размер на 471.80лв. и за базови аксесоари в размер на 42.40лв.
съгласно приложените договори и погасителни планове към тях.
С отговора на исковата молба се оспорва изцяло и по основание и по размер
предявения иск за начислената неустойка в размер на 759.37лв. за всеки предсрочно
прекратен договорен абонамент.
Сочи се, че неустойката била предвидена в договорите при тяхното
незпълнение, като предвид прекратяване на плащането на съответните месечни такси от
потребителя, било налице. Размерът на неустойката бил определен като такъв не
надвишаващ трикратния размер на месечните абонаменти такси по същите, с която клауза
ответникът се е съгласил, подписвайки договорите, и съответно неизпълнявайки ги. Така
определена неустойка по двата договора за абонаментни услуги за три предпочитани номера
била в размер на 232.13лв. и се дължала при разваляне на договора (чл.10 и сл. от договора).
По делото обаче не били представени доказателства от които да е видно, че ищецът е
прекратил предсрочно и едностранно сключените договори с ответника по негова вина и
преди да изтече срока им и тъй като не е осъществен фактическия състав за заплащане на
начислената неустойка, поради което липсвало основание за възникване на вземането за
неустойка. Сочи се , че самите договори са прекратени с изтичане на срока за всеки от тях,
от което следвал извод, че за ответната страна не е възникнало задължението да заплати
неустойка, която била дължима при предсрочно разваляне и прекратяване на договора и
поради което иска в тази част се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Сочи се, че тъй като в размера на общата сума за заплащане на неустойка -
759.37лв. по фактура №********** от 15.VІІ.2021г. - пункт 1 се включвали и сумите:
234.55лв. (разлика между преференциалната цена на предоставеното устройство по първия
договор марка SAMSUNG Gal J6 2018 Dual Gold SAMSUNG Galaxy A20s 32 GB Dual Black и
на цената на същото без договор) и 292.67лв. (разлика между преференциалната цена на
предоставеното устройство по втория договор марка устройство Alkatel 3Х2020 Black TCL
43 Android TV), което се установявало от изложените в исковата молба обстоятелства, то
така претендираната сума също се оспорва по основание и размер, тъй като ищецът не бил
прекратил едностранно договора по отношение на лизингополучателят.
С отговора на исковата молба особения представител не е оспорил твърдените в
исковата молба факти и обстоятелства - че С. А. М. е сключил посочените в исковата молба
Договори за лизинг на устройства, аксесоари и за абонаментни планове - ищецът признавал
че по тях има и частично изпълнение

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Между страните не се спори, че между ищцовото дружество - с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника С. М., са сключени договори за
предоставяне на услуги както следва: Договор за мобилни услуги от 13.ХІ.2020г. с
4
предпочетен номер +***, Договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** за
базови аксесоари, Договор за мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +***,
Договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** и Договор за мобилни услуги
от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +***.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление:
15.ІІІ.2021г. – 14.VІІ.2021г., са издадени фактури: № **********/15.ІV.2021г., №
**********/15.V.2021г. и № **********/15.VІ.2021г. (приобщени като доказателства по
делото - ксерокопия), в които са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и потребителя. Не се оспорва че задълженията по
тези фактура не са изплатени от абоната.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно
прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало крайна
фактура и № **********/ 15.VІІ.2021г. в която наред със задължения от отминал период,
начислило и неустойка.
Поради липса на оспорване от страна на особения представител на ответника в
производството не е назначавана Съдебно техническа експертиза.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
209 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 127/02.ІІІ.2023г. срещу длъжника С. М. за сумата в общ размер от
1448.68лв. от които: 62.87 лева, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 13.ХІ.2020г. за
отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/15.VІІ.2021г. 338.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 13.ХІ.2020г. за мобилен номер ***, от които
103.57лв., представляваща сума ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 234.57лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, c отстъпка
от стандартната; 47.17лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 01.ІІІ.2021г.; 41.41 лева, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси
за потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 01.ІІІ.2021г. за
отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/15.VІІ.2021г.; 389.22лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 01.ІІІ.2021г. за мобилен номер ***, от които
96.55лв., представляваща сума ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 292.67лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство c отстъпка от
стандартната; 518.98 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 01.ІІІ.2021г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 18.88лв.,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договор за ползване на мобилен номер *** от 01.ІІІ.2021г. за отчетен период на потребление
от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура №**********/15.VІІ.2021г. ;32.01лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
01.ІІІ.2021г. за мобилен номер *** ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси ведно със законната лихва върху главниците от 27.ІІ.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 28.97лв. за платена държавна такса и 480.00 лева
за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото
дружество е предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта
на вземанията си по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказва и от приложеното ч.гр.д. № 209 по описа на РС Харманли за 2025г., по което има
5
издадена срещу ответника Заповед № 127/02.ІІІ.2023г., за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за посочените по-горе суми.
Цитираната Заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да предяви установите иск.
Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на преклузивния едномесечен
срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира суми
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и лизингови вноски дължими по:
Договор за мобилни услуги от 13.ХІ.2020г. с предпочетен номер +***, Договор за лизинг от
01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги от
01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +***, Договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен
номер +*** и Договор за мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +35
**********.

Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че между страните са съществували валидни облигационни
правоотношения по силата на сключени: Договор за мобилни услуги от 13.ХІ.2020г. с
предпочетен номер +***, Договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** за
базови аксесоари, Договор за мобилни услуги от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +***,
Договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +*** и Договор за мобилни услуги
от 01.ІІІ.2021г. с предпочетен номер +***.
Съдържанието на договорите им е подробно регламентирано, както в тях , така
и в Общите условия към тях. Тези съглашения са подписани и от ответника, който не е
възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно
автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е
разполагал с възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно
основното си задължение, като е предоставило потребление за ползвания от абоната
мобилни номера: +***, +*** и +***.
При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало
насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги. По
делото не се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са налице незаплатени
както месечни абонаменти, така и потребени услуги. По делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на
ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иска за сумите както следва:
62.87лв.- представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 13.ХІ.2020г. за отчетен период на
потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/15.VІІ.2021г.; 47.17лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г.; 41.41 лева, представляващи незаплатени месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер ***
от 01.ІІІ.2021г. за отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с
фактура №**********/15.VІІ.2021г.; 518.98 лева, представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** и 18.88лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 01.ІІІ.2021г. за
отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/15.VІІ.2021г., намиращи правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от
ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на иска с които се претендират неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти настоящия съдебен състав намира:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
6
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се
доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено предизвестие. Видно от
съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора
е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и
исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като
препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след като е
бил изтекъл срока по договора - последния от които с краен срок 01.ІІІ.2023г. – датата на
която е депозирано пред съда Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищцовото дружество не е упражнило надлежно
правото си да прекрати договорите за мобилни услуги преди да изтече срокът им, съдът
намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената
неустойка, тъй като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне
на договори поради виновно неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено съдът счита, че установителния иск за дължимостта
на неустойки както следва: 338.14 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 13.ХІ.2020г. за мобилен номер ***, от които
103.57лв., представляваща сума ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
и 234.57лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, c отстъпка
от стандартната; 389.22лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 01.ІІІ.2021г. за мобилен номер ***, от които 96.55лв.,
представляваща сума ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
292.67лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство c отстъпка от
стандартната и 32.01лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 01.ІІІ.2021г. за мобилен номер *** ненадвишаваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
7
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 508.97лв., предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, предвид обстоятелството,
че с поведението си ответника е дал повод за тяхното реализиране. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 922.71лв., от
които: 28.97лв. внесена държавна такса, 444.87лв. адвокатско възнаграждение и 448.87лв.
възнаграждение за особен представител. Съобразно уважената част от исковата претенция,
на ищцовото дружество, следва да се присъди сумата от 439.04лв.

Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. А. М. ЕГН ********** от гр.
Харманли, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София район „Младост 4” Бизнес парк 4 сграда 6, за сумите както следва:
62.87лв.- представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 13.ХІ.2020г. за отчетен период на
потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/15.VІІ.2021г.; 47.17лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г.; 41.41лв., представляващи незаплатени месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер ***
от 01.ІІІ.2021г. за отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с
фактура №**********/ 15.VІІ.2021г.; 518.98лв., представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 01.ІІІ.2021г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** и 18.88лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договор за ползване на мобилен номер *** от 01.ІІІ.2021г. за
отчетен период на потребление от 15.ІІІ.2021г. до 14.V.2021г., начислени с фактура
№**********/ 15.VІІ.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 27.ІІ.2023г. до окончателното плащане на
сумата, която сума е включена в издадената Заповед № 127/ 02.ІІІ.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 209 по описа на Районен съд Харманли
за 2023г. - СЪЩЕСТВУВА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД гр. София, ЕИК ***,
против С. А. М. ЕГН ********** от гр. Харманли, иск по чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземането за сумите: 338.14 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 13.ХІ.2020г. за
мобилен номер ***, от които 103.57лв., представляваща сума ненадвишаваща стойността на
3 месечни абонаментни такси и 234.57лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство, c отстъпка от стандартната; 389.22лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.ІІІ.2021г. за мобилен номер
***, от които 96.55лв., представляваща сума ненадвишаваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 292.67лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство c отстъпка от стандартната и 32.01лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 01.ІІІ.2021г. за мобилен номер ***
ненадвишаваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, които суми са включени в
8
издадена Заповед № 127/ 02.ІІІ.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 209 по описа на Районен съд Харманли за 2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С. А. М. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК ***, сумата от 508.97лв.- направени деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 209 по описа на Районен съд Харманли за 2023г.,
която сума е включена в издадената от съда Заповед № 127/ 02.ІІІ.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА С. А. М. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК ***, деловодни разноски за исковото производство в общ
размер на 439.04лв. - съобразно уважената част от исковата претенция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9