№ 3551
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110110847 по описа за 2022 година
На 17.03.2022. в полза на заявителя по делото „А1 България“ ЕАД е издадена заповед
за изпълнение срещу „Делта Асистънс Сървисис“ ООД за сумата от 258,96 лева,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги за периода от
14.09.2021 г. до 13.11.2021 г. по договор за използване на електронни съобщителни услуги
*********, партида *********, ID на договор М4632069 от 08.07.2015г., ведно със законната
лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,26 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от 18.11.2021 г. до
28.02.2022 г., сумата от 432,00 лева, представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения (2 лева) и неустойка за предоставени, но невърнати устройства (430
лева) по договора, дължими от 24.12.2021г., ведно със законната лихва за период от
01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,94 лева, представляваща мораторна лихва
върху неустойката за период от 21.11.2021 г. до 28.02.2022 г., както и държавна такса в
размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
В срока за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта, длъжникът „Делта
Асистънс Сървисис“ ООД е подал възражение по чл. 414а ГПК, в което е развил
съображения, че процесните суми са платени изцяло, а начислените неустойки за невърнато
оборудване са недължими поради обстоятелството, че устройствата са върнати. Длъжникът
развива съображения, че не бил станал повод за завеждане на делото и не дължал сторените
разноски, тъй като не му била изпратена фактура за последния отчетен период, поради което
не могъл да заплати сумата своевременно, както и че не е бил поканен да изпълни
задълженията си. Към възражението са приложени преводно нареждане за местен превод от
18.04.2022г. за сумата от 266,22 лева, както и три броя приемо-предавателни протоколи за
връщане на крайно устройство от 21.04.2022г.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК със становище от 20.05.2022г. заявителят „А1
България“ ЕАД е посочил, че длъжникът не бил заплатил всички свои задължения по
заповедта за изпълнение, като оставали неплатени сумата от 47,27 лева - месечни такси и
потребление за периода от 14.09.2021г. до 13.11.2021г., сумата от 7,26 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 18.11.2021г. до 28.02.2022г., сумата от 92 лева -
обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за невърнато оборудване и
сумата от 7,94 лева - мораторна лихва върху неустойката за периода от 21.11.2021г. до
28.02.2022г., както и разноските по делото.
С разпореждане от 06.07.2022г. съдът е указал на заявителя „А1 България“ ЕАД, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за установяване на вземанията, които сочи като неплатени /подробно описани в
1
разпореждането/, като представи по делото доказателство за предявения иск. На заявителя е
указано, че при неизпълнение на указанията, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена в
посочената част.
Срокът за предявяване на установителния иск е изтекъл на 19.08.2022г., но такъв не е
предявен. Вместо това, на 21.07.2022г. заявителят е депозирал становище, съгласно което
вземанията по заповедта за изпълнение били погасени, поради което нямал интерес от
предявяване на иск за тяхното установяване. Причината да установи плащането едва на този
етап била, че заявителят не бил посочил основание в платежния документ. Моли съдът да
издаде изпълнителен лист за разноските съобразно указанията, дадени с т. 10в от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства по делото намира следното.
Възражението на длъжника „Делта Асистънс Сървисис“ ООД по реда на чл. 414а, ал.
2 ГПК, че не е станал повод за завеждане на делото, е неоснователно. Видно от
представените с възражението документи, процесните суми са платени на 18.04.2022г., и
оборудването е върнато на 21.04.2022г. – след датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /01.03.2022г./ Съгласно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът
дължи плащане на уговорения в договора падеж, без да е необходимо да бъде поканен от
кредитора и без да е необходимо да му бъдат връчвани счетоводни документи /последните
имат значение единствено за осчетоводяване на вземането, но не и за неговата изискуемост/.
Ето защо не може да бъде споделен доводът на длъжника, че не е могъл да плати преди
получаване на заповедта за изпълнение, както и да върне своевременно оборудването.
Частично неоснователно е и искането на заявителя „А1 България“ ЕАД за разноски
по заповедта за изпълнение. Това е така, защото със становището си по чл. 414а, ал. 3 ГПК
той е оспорил плащането на част от процесните вземания и поради тази причина са му
дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК за оспорените суми, какъвто той
не е предявил. Доводът на заявителя, че не могъл да установи своевременно плащането
поради липса на основание на превода, е несъстоятелен, тъй като платежният документ му е
бил връчен заедно с препис от възражението по чл. 414а ГПК, в което длъжникът изрично е
посочил какво плаща.
При това положение съдът намира на първо място, че заповедта за изпълнение следва
да бъде обезсилена за всички процесни вземания за главница, лихви и неустойки, част от тях
– поради признатото от заявителя плащане, а останалата част – поради непредявяване на иск
за установяването им в законоустановения срок.
На следващо място съдът намира, че на заявителя се дължат разноски по заповедта за
изпълнение съобразно частта, чието плащане не е оспорил, доколкото, както беше посочено,
възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК е неоснователно. Неоспорено е плащането
на сумата от 211,69 лева за месечни такси и потребление /258,96 – 47,27/, и на сумата от 340
лева за неустойки /432 – 92/, или общо 551,69 лева. Пропорционално на тази част от
вземанията, на заявителя се дължат разноски за държавна такса в размер на 19,53 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 234,48 лева. В останалата част до пълния размер на
разноските от 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, заповедта
за изпълнение следва да бъде обезсилена, тъй като плащането на останалата част от
вземанията е оспорено от заявителя в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, но не е предявен иск за
тях по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 17.03.2022г. по ч.гр.д. № 10847/2022г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, в
полза на „А1 България“ ЕАД срещу „Делта Асистънс Сървисис“ ООД, В ЧАСТТА за
2
сумата от 258,96 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги
за периода от 14.09.2021 г. до 13.11.2021 г. по договор за използване на електронни
съобщителни услуги *********, партида *********, ID на договор М4632069 от
08.07.2015г., ведно със законната лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,26 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за период
от 18.11.2021 г. до 28.02.2022 г., сумата от 432,00 лева, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения (2 лева) и неустойка за предоставени, но невърнати
устройства (430 лева) по договора, дължими от 24.12.2021г., ведно със законната лихва за
период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7,94 лева, представляваща
мораторна лихва върху неустойката за период от 21.11.2021 г. до 28.02.2022 г., както и В
ЧАСТТА за разноските за държавна такса за разликата над 19,53 лева до пълния
претендиран размер от 25 лева и за адвокатско възнаграждение за разликата над 234,48 лева
до пълния претендиран размер от 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на длъжника „Делта Асистънс Сървисис“
ООД по чл. 414а, ал. 2 ГПК с искане за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за
разноските за сумата от 19,53 лева – държавна такса и 234,48 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3