№ 74
гр. ЛЕВСКИ , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200164 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от СТ. ЯНК. Й., с адрес: гр.
****, ЕГН**********, чрез адв. П.Я., срещу НП №18-0938-
004205/16.08.2018г. на началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор Пътна
полиция.
С.Й. обжалва издаденото против него наказателно постановление, като
счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в
противоречие с материалноправните и процесуални норми, като навежда
подробни съображения. Сочи, че наказателното постановление следва да
конкретизира нарушението, датата, мястото на извършване, обстоятелствата,
при които е извършено, както на доказателствата, които го потвърждават.
Счита, че описаната в АУАН и НП не отговаря на действителността, в
противоречие е с императивните разпоредби на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Констатациите в атакуваното НП били неправилни, и АУАН и НП не
съдържали описание на фактическата обстановка, при която са извършени
описаните нарушения. Счита наложените с НП наказания за
незаконосъобразни и неправилни, предвид факта, че към проверката в гр.
Плевен не бил извършвал нито едно от така твърдените нарушения, а се
1
касаело за тенденциозно отношение към него.
Искането му е съдът да отмени като незаконосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало с издаване на 06.08.2018г. АУАН, за това, че на 06.08 .2018г., в
18:50 часа, на първокласен път Бяла – Ботевград I – 3, км. 53+835, движейки
се в посока към град Плевен, управлява лек автомобил ***, с посочен рег.
номер, извършва изпреварване на лек автомобил *** *, с посочен рег. номер,
при наличие на пътна маркировка М2, в зоната на пътен знак В24 (забранено
изпреварването на МПС), като принуждава изпреварваното МПС да намали
скоростта, за да избегне пътно транспортно произшествие. Отбелязано е, че
Й. е установен в 19:45 часа в гр. Плевен, на ул. **** като при извършената
полицейска проверка по ЗДвП от полицай А.Й., отказва да представи нужните
за проверката документи: СУМПС, контролен талон към СУМПС и СРМПС,
същите се намирали в него.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.103,чл. 6, т.1 и чл. 6,
т.1, пр.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №18-0938-
004205/16.08.2018 год. от началник сектор към ОДМВР – с-р ПП, с което на
жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лв.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят КР. Ч. П., М. Т. Б.,
А.Й. и посочените от жалбоподателя свидетели.
2
В показанията си П. заявява, че АУАН е бил съставен след получен
сигнал за извършено нарушение по ЗДвП от техен колега, затова, че при
пътуване по първокласен път I -3, в района на ресторант „Лебеда“, където
пътното платно било сигнализирано с единична непрекъсната пътна лента
„забранено изпреварване“ друг автомобил е предприел маневра
„изпреварване“ и е създал ситуация с предпоставка за ПТП. След разговор с
колегата си установили местонахождението по километричната таблица и бил
съставен АУАН. При проверката било посочено лицето – жалбоподателят
като водач на автомобила, извършил нарушението. Лицето при поискване на
документите, нужни за извършване на проверка по КАТ не ги представил,
което според свидетеля било нарушение на ЗДвП - след извършване на
справки бил съставен АУАН за първото нарушение по данни на колегата му
Б., а второто – за неизпълнение на полицейско разпореждане, свързано с
проверка въз основа на сигнал за извършено нарушение.
Според показанията точното местонахождение на извършеното
нарушение било фиксирано по свидетелски показания и километрична
таблица. Самата проверка била извършена на ул. Солун, като свидетелят не е
спирал лично нарушителя за проверка. На жалбоподателя било разяснено, че
непредставяйки документите за проверка, същото представлява нарушение.
Жалбоподателят демонстрирал, че притежава документи в себе си –
шофьорска книжка и документи на автомобила, но няма да ги даде за
нуждите на проверката.
Свидетелят Б. е служител в ОДМВР – Плевен. Заявява в показанията си,
че се прибирали от море със семейството му и на главния път, в района на
ресторант Лебеда въпросното лице предприело маневра за изпреварване на
място, забранено с пътна маркировка и ограничена видимост.
Жалбоподателят тръгнал да изпреварва при насрещно движещо се МПС,
принудил се да върне рязко обратно в тяхната пътна лента, което ги накарало
рязко да намалят скоростта, за да не се ударят. Това мотивирало свидетеля да
се обади на колегите си в ОДМВР Плевен.
Според свидетеля единична или двойна непрекъсната е била
маркировката на пътя и точно там е било изпреварването. Не може да уточни
от къде започва маркировката. Свидетелят Б. е участвал в проверката,
извършена пред адреса на жалбоподателя. Относно мястото на събитието, то
било посочено от свидетеля, който обяснил, че е в района на ресторант
3
Лебеда. По думите на свидетеля, неговите колеги са намерили на картата
километъра и те са определили мястото. Мисли, че жалбоподателят е
извършил нарушението.
В показанията си свидетелят Й. сочи, че е изпълнявал служебните си
задължения, когато е получен сигнал от дежурен ОДЧ, че на тел. 112 е
подаден сигнал за рисково шофиране и неправилно изпреварване на км. 55
път Плевен – Русе, в района на с. Обнова. Подаден бил номерът на
автомобила, като посетили адреса на собственика на автомобила, който
заявил, че той е управлявал. Поискани му били документи, но той отказал да
ги даде. Заявява, че е имало съмнение за употреба на алкохол. Установява се
от показанията му, че актът е съставен за място на нарушение по описание на
очевидеца, като са ползвали километрична таблица.
Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение по чл. 6, т.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Налице е противоречие в показанията на разпитаните свидетели, като
последният разпитан свидетел посочва място на нарушението км. 55, път
Плевен – Русе, в района на с. Обнова. Свидетелят, подал сигнала посочва
единствено преди с. Обнова, в района на ресторант „Лебеда“, като не може да
уточни точния километър.
От представената схема на АПИ ОПУ Плевен с нанесената
съществуваща маркировка и километрични положения е видно, че от км. 53
до 54 има поставени няколко вида знаци и маркировки на пътното платно.
Няма категорични доказателства, че на посоченото в АУАН и НП място
жалбоподателят е предприел маневра „изпреварване“ при наличие на изрична
забрана.
С оглед изложеното наказателното постановление в тази му част следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Преценката на свидетелските
показания не доказва извършване на вмененото деяние. По делото не са
представени категорични доказателства, които да установяват, че
жалбоподателят на процесната дата и час е извършил изпреварване на
посочения лек автомобил, при наличие на пътна маркировка и знак
4
„забранено изпреварване на МПС“. Наказващият орган, на когото
принадлежи доказателствената тежест за установяване на нарушенията, не е
изпълнил задължението си да докаже предявените обвинения. Въз основа на
изложеното съдът приема, че събраните в хода на административно
наказателното производство доказателства са крайно недостатъчни да се
приеме, че жалбоподателят виновно е осъществил състава на посочените в
наказателното постановление нарушения.
По отношение на вмененото нарушение по чл. 103 от ЗДвП:
Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най – дясната част на платното за движение или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
АНО не е конкретизирал състава на административното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателят. Съгласно чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП от
ЗДвП наказва се от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
проверка от органите за контрол. Така и не става ясно за какво нарушение е
наказан нарушителят. Така жалбоподателят е лишен от възможността да
разбере административнонаказателното обвинение и да организира защитата
си по него.
Както вече бе посочено, чл. 103 от ЗДвП предвижда задължение на
водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спрат в най – дясната част на платното за движение или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. Безспорно установено по делото е, че проверка е извършена в
близост до адреса на жалбоподателя в гр. Плевен, който вече е бил спрял до
адреса и е разтоварвал багаж. Не е подаван сигнал от органите на КАТ за
спиране на водача. В този смисъл са и показанията на актосъставителя П.,
който заявява, че не е спирал водача.
Съставът на изпълнителното деяние на цитираната в НП санкционна
норма изисква да е налице осуетяването по какъвто и да е начин извършване
на проверка от контролните органи. Тази норма би била приложима, ако след
като спре при подаден сигнал за спиране, водачът откаже да предаде на
5
контролните органи документите си за проверка или осуети извършването на
проверката.
Задължението по чл. 103 от ЗДвП се свързва с наличието на надлежно
подаден от контролните органи сигнал за спиране, като в настоящия случай
фактическата обстановка не е такава, като не е доказано вмененото на
санкционирания жалбоподател нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не бе доказана в хода
на съдебното дирене.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 18-
0938-004205/16.08.2018г., издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен,
сектор Пътна полиция, с което на СТ. ЯНК. Й. , ЕГН**********, с адрес: гр.
****, на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на сто лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца; на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на сто и петдесет
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6