Определение по дело №38/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 59
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20233000500038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. Варна, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500038 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София,
представляван от изпълнителните директори С.С. и М.К., чрез процесуален
представител адв. М. К. П.- АК Велико Търново срещу решение №
72/02.11.2022г. на ОС – Силистра, постановено по т.д. № 155/2021г., с което
са уважени предявените от Т. И. Х. срещу въззивника искове с правно
основание чл.558, ал.5, вр. Чл.557, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване по предявените искове, като е присъдена
лихва за забава в нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстонционния съд е допуснал процесуално нарушение като
неправилно и при наличие на данни по делото, че привлеченото то
въззивника трето лице помагач- виновния за ПТП водач има регистриран
постоянен адрес в Р България, на основание чл.219, ал.2 ГПК е прекратил
производството по отношение на него и не е продължил и завършил
производството по връчване на съобщения и призовки в нарушение на
процедурата по чл.38-чл.47 ГПК. Посочва също, че въпреки, че с определение
от 04.03.2022г. съдът е допуснал изслушване на един свидетел, поискан от
ищцата в съдебно заседание е допуснал двама свидетели без изрично искане
1
за това, като един от свидетелите е виновния за процесното ПТП водач. Сочи
също, че неправилно и необосновано съдът е приел, че въззивникът е пасивно
легитимиран по предявения от ищцата иск, като излага доводи за
недопустимост на същия. Счита, че от ангажираните по делото доказателства
не се установява броя и вида на уврежданията, които ищцата е получила в
следствие на претърпяното ПТП, както и какви действия същата е предприела
за проследяване на състоянието й. При определяне размера на обезщетението,
съдът не е съобразил възрастта на ищцата, към момента на инцидента, вида,
тежестта и естеството на уврежданията, продължителността на болничния и
възстановителен период, както и, че не са ангажирани доказателства за
твърденията в исковата молба за негативни изживявания и неудобства.
Определения размер на обезщетението е изключително завишен и не
кореспондира с установените по делото обстоятелства. Твърди също, че
неправилно са присъдени лихви за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на отказа за изплащане но
обезщетение от Гаранционен фонд, тъй като Фонда дължи заплащане на
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.558, ал.1 КЗ, лихвите за забава
на Гаранционен фонд се изчисляват и изплащат при спазване на разпоредбата
на чл.497 КЗ, т.е. от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице.
Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. И.
Х., чрез адв.Б.Б., с който оспорва жалбата като неоснователна. Навеждат се по
съществото на спора. Оспорват се твърденията за допуснати процесуални
нарушения от първоинстонционния съд при разглеждане на делото и
недължимост на обезщетението спрямо ищцата. Счита за неоснователни
възраженията за прекомерност на присъденото обезщетение и недължимост
на законната лихва.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде насрочена
за разглеждане в о.с.з.
Искания по доказателствата не са направени. Не са налице хипотези,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация,
разпределението на доказателствената тежест и за събиране на доказателства.
Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.03.2023г. от 9:15 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3