Р Е Ш
Е Н И Е
***, 05. 10. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на
осемнадесети септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4650 по
описа за 2017 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц., и трите от ***, против
Н.Б.А. и Б.Х.А.,***. В молбата се твърди, че на 30. 07. 1970 год. на
наследодателката на ищците С.С. К. е било предоставено с решение на
Изпълнителния комитет на Градския народен съвет *** право на
ползване на земеделска земя, на основание ПМС 21 от 1963 год. Твърди
се, че на същата е била издадена служебна бележка от ГНС- ***от 20. 07. 1975 год., че й е предоставена за ползване парцела №
524 в м. „Стража I” в землището на ***. Твърди се, че на наследодателката на
ищците С.С. К. е било издадено и удостоверение
№ 47/ 02. 10. 1985 год., че
същата ползва лозе от 600 кв. м., представляващо парцела 524 в землището
на ***, в м. „Стража I”, което може да се
използва за отглеждане на селскостопански култури. Твърди се, че на 02. 07. 1983 год.
ОНС- ***е издал на С.С. К. строително разрешение № 567 за построяване на сезонна постройка в парцел № 524 в м. „Стража I” в
землището на ***. Твърди се, че през 1985 год. сезонната постройка е била завършена, като
представлява вила на два етажа с обща застроена площ
28 кв.м. и долепена до нея допълваща постройка- тоалетна,
видно от писмо на Началник отдел „Архитектура и
благоустройство” към ОНС- ***и попълнен от С.С. К. въпросник относно
характеристиките на постройките. Твърди се, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД- 18- 71/ 06. 06. 2008 год. на изпълнителния директор на АГКК сградите са били описани в скица № 15-353478/ 20. 07. 2017 год., както
следва: 1. Сграда 56722.701.2728.1, със
застроена площ 28 кв. м.,
брой етажи 2, предназначение: вилна сграда- еднофамилна, и 2. Сграда
56722.701.2728.2, със застроена площ
10 кв. м., брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда. Твърди се, че на 28. 05. 1998 год.
наследодателката на ищците С.С. К. е подала в О.П. отдел „Местни
данъци и такси”, данъчна декларация вх .№ 250596/ 28. 05. 1998 год. за
собствеността на сезонната постройка /вила/. Твърди се, че същата е владяла и ползвала като собственик постройката без
прекъсване от построяването й през 1985 год. до
смъртта си на 26. 05. 2005 год.,
като е плащала и данъците за нея. Твърди се, че след смъртта й владението и ползването на постройката е
осъществявано от наследниците й: И.С.К.- снаха и
внучките й С.Г.Г. и Д.Г.Ц.- ищци в настоящото
производство. Твърди се, че на 02. 10. 2007 год. ищцата Д.Г.Ц.
е подала данъчна декларация вх. №
********** от името на тримата наследници за собствеността на постройката.
Твърди се, че трите ищци са плащали данъците на вилата до 2017 год.
включително. Твърди се, че със заповед № РД- 12- 618/ 04. 03. 2008 год.
на кмета на О.П. е било възстановено на
основание чл. 44 ал. 2
във вр. с ал.1 т. 8 от
ЗМСМА, §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ
правото на собственост на наследници на М.И.М.върху новообразуван имот извън
строителните граници, определени с подробен устройствен план, с номер 2728,
кадастрален район 701, местност „Стража”, землище на ***, с площ от 740 кв.м. Твърди се, че този имот е идентичен с парцела № 524 в м. „Стража I”, тъй като последната изцяло
попада в него. Твърди се, че това се установява със скица на геодезическо
заснемане на имота. Твърди се, че в заповедта е било записано, че следва да се
уведомят заинтересованите лица, които могат да я обжалват в 14-дневен срок.
Твърди се, че нито откритото производство по възстановяване собствеността върху
земята, нито заповедта, с която собствеността е била възстановена на
наследниците на М.М.,
са били сведени
до знанието на наследниците на С.С. К., които като собственици на постройката
са имали право да я изкупят на основание §4а ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че О.П. не е направила оценка на сградите попадащи
в имота. Твърди се, че стойността на постройките не е платена на собствениците
й от лицата, на които е възстановена собствеността върху земята, съгласно
разпоредбата на §4а ал. 2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ищците И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са останали собственици
на постройките след възстановяване правото на собственост върху земята, тъй
като не е осъществена процедурата по заплащането й, съгласно разпоредбата на
§4а ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че същите са
продължили да владеят и ползват постройката като своя собственост и след 04. 03. 2008 год., което се установява и от удостоверение № ТСУ и С- 94Д- 1932- 1/ 05. 05. 2011 год.
на О.П. Твърди се, че ищците са ползвали и земята, видно от разрешение
№ ЕК- 326/ 09. 09. 2008 год. на кмета
на О.П. дадено на Д.К., да се отсекат пет броя изсъхнали овощни дървета в
парцел № 524 в м. “Стража
I”, в землището на ***. Твърди се, че
наследникът на М.И.М.- Д.В.Я., който е собственик на земята, живее в *** и не се е интересувал кой я ползва след
възстановяването на собствеността. Твърди се, че на 28. 09. 2016 год.
наследникът на М.И.М.- Д.В.Я.- е продал на ответника
Н.Б.А., с нотариален акт вх. рег. №
14125/ 28. 09. 2016 год., акт №
12, том 30, дело № 6340/ 2016
год. на Служба по вписванията ***, поземлен имот с идентификатор
56722.701.2728 в ***, в м. ”Стража”, с площ от 740 кв.м. за сумата от
300 лв. Твърди се, че тъй като Н. Б.А. има сключен брак с ответницата Б.Х.А. от 27. 06. 1976 год., същата
е станала собственик на имота в режим на СИО. Твърди се, че в нотариалния акт
не е вписано, че земята се продава с намиращата се в нея постройка -вила и
тоалетна като това се вижда и от цената на сделката и удостоверения материален
интерес- 300 лв. Твърди се, че стойността на вилата
по данъчна оценка е 5 121, 50
лв., съгласно удостоверение № Д0004415/ 07. 06. 2017 год.
на О.П. Твърди се, че след продажбата на земята И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са
продължили да ползват вилата по предназначението й, заедно с намиращото се в
нея обзавеждане. Твърди се, че през месец май 2017 год.
собствениците на земята са оградили мястото, сменили са ключалката на вилата и
дори са сменили дограмата. Твърди се, че същите не допускат ищците до вилата, което
означава, че са отнели владението й от собствениците, и са започнали да я
владеят като своя. Твърди се, че ищците са пуснали жалби до Районна
прокуратура- ***и до О.П. но не са получили съдействие до този момент. В заключение ищците молят съда да осъди двамата ответници да им предадат
владението и осигурят безпрепяственото ползване на сградите, построени в имот с
идентификатор 56722.701.2728, находящ се в землището на ***, в м. „Стража“, а
именно: 1. Сграда с идентификатор 56722.701.2728.1,
със застроена площ 28 кв. м.,
брой етажи 2, предназначение: вилна сграда- еднофамилна, и 2. Сграда с идентификатор 56722.701.2728.2, със
застроена площ 10 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 76 от 15. 05. 2017
год., издадено от Кметство ***, о.П. че ищците И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са наследници на С.С. К., починала на 26. 05. 2005
год.
Видно от приложения протокол № 18 от заседание на Изпълнителния комитет на
Градския народен съвет ***, проведено на 30. 07. 1970 год., че на основание 21-
то министерско постановление /явно се има предвид Постановление № 21 от 31. 01.
1963 год. на ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните
стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край
населените места, обн. ДВ. бр. 11 от 08. 02. 1963 год./ на наследодателката на
ищците С.С. К. е било предоставено правото на ползване на земя. Видно от
издадените впоследствие служебна бележка с дата 20. 07. 1975 год. на служба „Земеделие“ при ГНС *** и удостоверение № 47/ 02. 10. 1985 год., че
предоставената на С.С. К. земя представлява лозе от 600 кв. м.,
представляващо парцел 524 в землището на ***,
в м. „Стража I”.
Видно от приложеното строително разрешение № 567 е, че на С.С. К. е било разрешено изграждането на сезонна постройка върху 20 кв. м.
на предоставения й за ползване парцел.
Безспорно по делото е, а това се установява и от приложения проект за
сезонна постройка, скица на парцел № 524 в м. „Стража I”, писмо на началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОНС ***,
въпросник и др., че през 1985 год. сезонната постройка е била изградена.
Безспорно по делото е, че със заповед № РД- 12- 618/ 04. 03. 2008 год. на кмета на О.П.
издадена на основание чл. 44 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 8 от ЗМСМА, §4к ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б ал. 1 изр. първо от ПЗР
на ЗСПЗЗ, на наследниците на М.И.М.е било възстановено правото на собственост
върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен
устройствен план, с номер 2 728, кадастрален район 701, м. „Стража“,
землище на ***, с площ 740 кв. м.
Безспорно е също така, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим
имот № 75, том II, рег. № 2832, дело № 259/ 2016 год. на нотариус И.И.с район на действие Плевенския районен съд, Д.В.Я. от *** е
продал на ответника Н.Б.А. *** описания по- горе недвижим имот.
При така изложените безспорни обстоятелства се налагат следните правни
изводи:
За
успешното провеждане на реивандикацията следва да са налице три кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на
ревандикирания имот и че ответникът владее същия без правно основание. Конкретният случай не е такъв. На първо място, по делото няма надлежни
писмени доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин,
че предоставеният за ползване на наследодателката на ищците парцел
524 в м. „Стража I” в землището на *** е идентичен с
възстановения на наследниците на М.И.М.и закупен от ответниците новообразуван
имот с номер 2 728, кадастрален район 701, м. „Стража“, землище на ***.
Видно от приложеното удостоверение № ТСУ и С- 94Д- 1932- 1/ 05. 05. 2011 год.
на главния инженер на О.П. *** цифров модел на помощния план по §4к ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Стража“, одобрен през 1998 год., за С.С. К. няма записан
както земеделски имот, така и сграда. В удостоверението е посочено, че в
компютърната база данни за ползватели във всички местности в землището на ***
няма отразено ползване на името на С.С. К.. Тук е мястото да се отбележи, че
съгласно чл. 28 ал. 1 от ППЗСПЗЗ помощният план съдържа данни за имотите,
предоставени за ползване. Същият се придружава от списъци на имотите,
предоставени за ползване, в които са отразени данни за имота, за ползвателя и
за документите за предоставянето му за ползване. Тези данни имат значение за
последващия план на новообразуваните имоти, чиято основна функция е да
индивидуализира подлежащите на възстановяване, респ. на придобиване от
ползватели имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на
правото на собственост с конкретно определена площ и граници. При положение, че
в настоящото производство се установи, че такива данни за ползвателката С.С. К.
липсват както в помощния план по §4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Стража“, така
и в плана на новообразуваните имоти, а оттам не може да се определи точното
местоположение на ползвания имот, то насочването на иска по чл. 108 от ЗС
именно срещу ответниците като собственици на новообразувания имот с
идентификатор 56722.701.2728 се явява неоправдано.
Допълнителни съображения в подкрепа на извода за неоснователност на
предявения осъдителен иск се откриват и в друга насока. Както се посочи и по-
горе, първата предпоставка, която следва да се докаже в рамките на ревандикационното
производство е принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищците. В
исковата си молба И.С.К., С.Г.Г. и
Д.Г.Ц. са се позовали на приложението на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на
изтекла придобивна давност. Съдът счита, че в
настоящия случай нито един от двата визирани по- горе способи за придобиване на правото на собственост не е осъществен.
Елементите на фактическия състав на §4а ал. 1, при наличието на които настъпва
трансформация на правото на ползване на ползвателя в право на собственост, са
ясно посочени в закона: предоставено право на ползване върху имот, наличие на
сграда, оценка, одобрена от кмета на общината, и заплащане на цената. По делото е безспорно, че наследодателката на
ищците е била ползвател на имот на основание акт на Министерския съвет и че
същата е построила в имота сезонна постройка, която притежава характеристиките
на сграда по смисъла на §4а от ЗСПЗЗ, тъй като не попада в изключенията, предвидени
в §1в ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, и е трайно прикрепена към терена /срв.
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 2 от 13. 09. 2011 год., ОСГК/. В
хода на съдебното дирене обаче не се представиха доказателства, а и не са
наведени такива доводи, че ползвателката С.С. К. е заплатила на собственика
стойността на земята в посочения в закона срок чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет. Незаплащането на стойността на земята съставлява
пречка за придобиването от страна на ползвателя на правото на собственост върху
терена и постройките върху него. Позоваването от страна на ищците на
разпоредбата на §4а ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неоснователно, доколкото при
липсата на данни в помощния план и в плана за новообразувани имоти за
ползватели и техни постройки в новообразувания имот № 2728, кв. 701, м.
„Стража“, няма как за наследниците на М.И.М.да е възникнало задължение за
заплащане на стойността на сградите. Последният въпрос, който следва да бъде
изяснен, е изтекла ли е в полза на ищците давност, довела до придобиването на
правото на собственост. Според съда отговорът на този въпрос е отрицателен. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно- с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Съгласно
константната съдебна практика /срв. решение № 584- 2009- I г. о., решение № 112- 2010- II г. о., решение № 383- 2011- I г. о. и др./, придобиването по давност на
имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено
до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността
на земеделската земя. При възстановяване на собственост върху имоти в терен по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ окончателното приключване на административната процедура
настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите
по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за
придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва
след издаването на такава заповед. Израз на тази практика са решение № 11-
2016- II г. о., решение № 49- 2016- II г. о. и други. Пренесено на плоскостта на
конкретния казус, горното означава, че давностно владение в полза на ищците,
касаещо процесните недвижими имоти, е могло да започне да тече най- рано от 04.
03. 2008 год., когато е била издадена заповед № РД- 12- 618 на кмета на О.П.
Следователно до м. май 2017 год., когато се твърди, че владението на ищците е
било отнето от ответниците, установеният в закона десетгодишен давностен срок не
е бил изтекъл, поради което ищците не са придобили правото на собственост. Друг
е въпросът, че събраните по делото гласни доказателства са явно противоречиви
по отношение на основното спорно обстоятелство- упражнявали ли са ищците трайна
фактическа власт върху двете процесни постройки: докато свидетелите К.С. и Й.В.
твърдят, че ищците постоянно са ползвали „вилата“ и са отглеждали
селскостопански култури в прилежащия терен, останалите свидетели Д.Я. и П.Л. са
категорични, че никога не са виждали ищците в парцела, а постройките в него са
били в окаяно състояние /незаключени, без ток и вода, без никакво обзавеждане,
със счупени стъкла на прозорците, без никакви признаци за обитаване/. Отделно
от това следва да се съобрази, че по делото няма никакви данни относно
субективния елемент на давностното владение, а именно липсват каквито и да е
било доказателства, че ищците по някакъв начин са демонстрирали намерението си
за своене на процесните постройки спрямо наследниците на М.И.М.,
отблъснали са владението на последните и в крайна сметка са преобразували
правото си на ползване в право на собственост.
С оглед на всичко
изложено дотук се налага заключението, че не са налице предпоставките на чл.
108 от ЗС, поради което предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците направените деловодни разноски в размер на 580 лв. В
приложения списък за разноските ответниците са претендирали и присъждането на
сумата от 50 лв. по договор за правна помощ № 00002894/ 05. 06. 2017 год. Такъв договор
по делото не е представен, а от друга страна датата на същия предхожда датата
на завеждане на делото, поради което няма основание направените във връзка с
горния договор разноски да се поемат от ищците.
По тези съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.К. от ***, ЕГН **********, С.Г.Г. от ***,
ЕГН **********, и Д.Г.Ц. от ***, ЕГН **********, против Н.Б.А. ***, ЕГН **********,
и Б.Х.А. ***, ЕГН **********, иск по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищците владението и осигурят ползването на
сградите, построени в имот с идентификатор 56722.701.2728, находящ се в
землището на ***, в м. „Стража“, а именно: 1. Сграда с идентификатор 56722.701.2728.1,
със застроена площ 28 кв. м.,
брой етажи 2, предназначение: вилна сграда- еднофамилна, и 2. Сграда с идентификатор 56722.701.2728.2, със
застроена площ 10 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда.
ОСЪЖДА И.С.К. от ***, ЕГН **********, С.Г.Г. от ***, ЕГН **********, и Д.Г.Ц. от ***, ЕГН **********, да заплатят на Н.Б.А. ***,
ЕГН **********, и Б.Х.А. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 580 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: