№ 255
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000278 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 136/18.06.2021 г., постановено по т. д. № 629/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен са осъдени И. А. К., ЕГН ********** и Р. Л. Т., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. –
прокурист и П. Д. – изп. директор сумата 76 434.44 лв. – главница по договор за банков
кредит HL 85113 от 24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за
периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. (в размер на поисканото) – договорна
лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г.-10.08.2020 г.; 220.26 лв. – такси,
начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени застраховки
и 300 лв. - нотариални такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.08.2020 г. до окончателното изплащане. С решението са осъдени, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК И. А. К., ЕГН ********** и Р. Л. Т., ЕГН ********** да заплатят „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. – прокурист и П. Д. – изп. директор
сумата 10 192.78 лв. за направени по делото разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от И. А. К., ЕГН ********** от гр.
Плевен, ж.к. ********, вх. А, ет. 1, ап. 1 и Р. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к.
1
„Дружба“, *********, чрез адв. М.А. от АК – Плевен – особен представител против Решение
№ 136/18.06.2021 год., постановено по гр. д. № 629/2020 г. по описа на Плевенски окръжен
съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението
на ответниците, че клаузите на чл. 1, чл. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 до
ал. 9 вкл., чл. 5, ал. 1 от договора за кредит са неравноправни, а от там и нищожни, на
основание чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Не било обсъдено и възражението – какво означават
и къде били дадени обяснения на термините: „Индексите се котират за вальор „спот“ (2
работни дни) за всички срочности, освен „овърнайт“, и при конвенция „реален брой
изминали дни/360“, което водело до неразбиране на начина на олихвяване и превалутиране
на кредита. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и възражението им относно
цитираната в Приамбюла от договора – Програма/условия за превалутиране, което водело
до неясноти как банката е превалутирала кредита. Не било обсъдено в решението и
обстоятелството, че в договора банката не била посочила точния размер на кредита - сумата,
която ще се погасява по предходен кредит и кой е този кредит – клаузата по чл. 2, ал. 4, 5, 6
и 7 от договора. Не било прието и възражението за достоверността на съобщената
предсрочна изискуемост.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен
директор, съд. адрес гр. София, ********, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: гр. София,
********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 629/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София против
И. А. К. и Р. Л. Т., и двамата от гр. Плевен, иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца сумите – 76 434.44 лв. – главница по договор за банков кредит HL 85113 от
24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. -
16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г.
- 10.08.2020 г.; 220.26 лв. - такси, начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.;
160.22 лв. – имуществени застраховки и 300 лв.- нотариални такси.
В исковата молба се излага, че на 24.08.2017 г. между „Юробанк България“ АД и И.
А. К. и Р. Л. Т. е сключен договор за банков кредит HL 85113, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 98 632 лв. за целите на пълно
2
предсрочно погасяване на задълженията по Договор за кредит HL 42873/2008 г. в „Юробанк
България“ АД, като същият бил усвоен на 29.08.2017 г. по банкова сметка на И. А. К.. За
обезпечаване на кредита кредитополучателите учредили договорна ипотека в полза на
банката върху самостоятелен обект в сграда с идент. 56722.667.478.2.1 с предназначение
жилище, апартамент, който обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идент. 56722.667.478, находящ се в гр. Плевен, ж.к. ********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1, заедно с
прилежащото избено помещение № 1. Излага се, че към договора било подписано
Приложение № 1 и съгласно т. 2 на същото задълженията по кредит HL 42873 са 59 079.43
CHF. Съгласно чл. 2, т. 5 от договора за банков кредит банката отпуска сума равна на
равностойността в лева на оставащата част на непогасени задължения по договор за кредит
в швейцарски франкове, определена съгласно ал. 4, но не по-голяма от сумата посочена в чл.
1, ал. 1 от договора, по разплащателна сметка в лева на кредитополучателя И.К. IBAN
BG54BPBI7923**********. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит
кредитополучателя дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – 0 %; за периода
от 19 месеца до изтичане на крайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане
на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437 % процентни пункта. За
референтен лихвен процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим
за съответния период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл. 3, ал.
2 и сл. от договора. Излага се още, че по силата на чл. 5 от договора годишния процент на
разходите е 2.83 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е 117 740.31 лв.,
изчислена към момента на сключване на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е
уреден в чл. 7 от договора, като е предвидено погасяването да стане за 156 месеца. По
силата на чл. 8 било уговорено кредитополучателят да ползва гратисен период, по време на
който дължи само лихви върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита. В чл.
9 е постигнато съгласие относно погасителния план, като е уговорено, че
кредитополучателят дължи равни месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното
погасяване на главницата по кредита: 155 бр. вноски, платими на 2-ро число от месеца, в
размер от втората вноска до 18-та фиксирана вноска - по 750 лв., а след това – по 750.97 лв.,
плюс една последна изравнителна вноска с падеж на датата, когато изтича кредита и в
размер съобразно оставащия към тази дата размер на главницата. Видно от чл. 21, ал. 1 от
договора е уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 6 от договора кредитополучателя заплаща на банката такси,
комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по кредит обезпечен с ипотека - 3.50 лв.;
активиране/деактивиране на пакет SMS известяване по жилищно ипотечни кредити – 5 лв. и
годишен абонамент за пакет SMS известяване – 5 лв. Съгласно чл. 13, т. 3
кредитополучателят се е задължил да отговаря и за разноските свързани с оценка,
регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
3
обезпечение. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна
на ответниците – кредитополучатели, те са изпаднали в забава и поради неплащане на
погасителна вноска с падеж 02.07.2019 г., на основание чл. 22 от договора и чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, „Юробанк България“АД е обявила цялото задължение в
общ размер на 80 195.05 лв., от които 76 434.44 лв. - главница; 3 448.25 лв. - лихви; 200 лв. -
просрочени такси, както и за сумата 112.36 лв. - неуточнени, за незабавно изискуемо, като
кредитополучателите са уведомени с нотариални покани рег. № 3722, том 1, №
142/28.05.2020 г. и нотариална покана № 3734, том 1, № 143/28.05.2020 г.
Прави се искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 76
434.44 лв. – главница по договор за банков кредит HL 85113 от 24.08.2017 г.; 3 485.03 лв. -
договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 304.93 лв. –
договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.; 220.26 лв. –
такси, начислени през периода 02.07.2019 г. - 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени
застраховки и 300 лв.- нотариални такси. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от И.
А. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. ********, вх. А, ет. 1, ап. 1 и Р. Л. Т., ЕГН
********** от гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********, чрез адв. М.А. от АК – Плевен –
особен, в който ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен. Възразява се,
че клаузите на чл. 1, чл. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 до ал. 9 вкл., чл. 5,
ал. 1 от договора за кредит са неравноправни, а от там и нищожни, на основание чл. 143, т.
10 и т. 12 от ЗЗП.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.08.2017 г. между „Юробанк България“ АД (кредитор) и И. А. К. и Р. Л. Т.
(кредитополучатели) - ответниците (солидарни длъжници), e сключен Договор за банков
кредит HL 85113/24.08.2017 г., по силата на който на И. А. К. и Р. Л. Т. е предоставен
кредит в размер на 98 632 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по
Договор за кредит в швейцарски франкове HL 42873/2008 г., сключен между банката и
кредитополучателя, а кредитополучателите се задължили да погасяват ползвания кредит, в
сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1 и чл. 13, т. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора кредитополучателите отговаряли солидарно. Уговорено било, че
кредитополучателя дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – 0 %; за периода
от 19 месеца до изтичане на крайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане
на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437 % процентни пункта. За
референтен лихвен процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим
за съответния период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл. 3, ал.
2 и сл. от договора. Уговорено е, че годишния процент на разходите е 2.83 %, а общата сума
дължима от кредитополучателя е 117 740.31 лв., изчислена към момента на сключване на
договора (чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1), при просрочие и предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължали обезщетение за времето на забавата върху посочените суми в
4
размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет (чл.
4), такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва: месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка, разкрита по кредит обезпечен с ипотека - 3.50 лв.;
активиране/деактивиране на пакет SMS известяване по жилищно ипотечни кредити – 5 лв. и
годишен абонамент за пакет SMS известяване – 5 лв. (чл. 6, ал. 1). Крайният срок за
погасяване на кредита бил 156 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
(чл. 7), като кредитополучателят ползва гратисен период, по време на който дължи само
лихви върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита (чл. 8). Постигнато е
съгласие относно погасителния план, като е уговорено, че кредитополучателят дължи равни
месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното погасяване на главницата по
кредита: 155 бр. вноски, платими на 2-ро число от месеца, в размер от втората вноска до 18-
та фиксирана вноска - по 750 лв., а след това – по 750.97 лв., плюс една последна
изравнителна вноска с падеж на датата, когато изтича кредита и в размер съобразно
оставащия към тази дата размер на главницата (чл. 9). Страните договорили (чл. 21, ал. 1), че
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски от кредита, банката имала
право да обяви изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл. 21, ал. 2 от договора
и в посочените там хипотези.
С банково бордеро № 4971711/29.08.2017 г. по разплащателната сметка на И. А. К.
била преведена сумата от 96 760.29 лв.
Изпратени били нотариална покана, чрез Нотариус С. И., рег. № 3722, том І-п, №
142/28.05.2020 г., адресирана до И. А. К. и нотариална покана, чрез Нотариус С. И., рег. №
3724, том І-п, № 143/28.05.2020 г., адресирана до Р. Л. Т., връчени на длъжниците при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 16.07.2020 г. на адрес: гр. Плевен, ж.к. ********А, вх.
Б, ет. 1, ап. 1, съответно на адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********, за да бъдат
уведомени, че поради неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от чл. 9 от
договора и поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 02.07.2019 г., същият е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем, като длъжниците са поканени в 14-дневен срок от
получаването им да погасят изцяло задълженията си към банката или да подадат молба за
предоговаряне/реструктуриране на задълженията.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че от банката
с банково бордеро № 4971711/29.08.20217 г. по банкова сметка в лева
BG54BPBI7923********** с титуляр И. А. К. е преведена сумата 96 760.29 лв. Сумата била
отпусната за погасяване на задължение по договор HL 42873/2008 и е формирана от
задължение в размер на 59 079.43 CHF по този договор, погасена сума от банката за нейна
сметка от 2 953.97 CHF, съгласно т. 3 от Приложение № 1 или остатък за погасяване в
размер на 56 125.46 CHF, като по курс от 1.724 се установява отпусната главница от 96
760.29 лв. Дава заключение, че последното плащане по договора е от 27.09.2019 г. в размер
на 760 лв., с които са погасени просрочени суми в т.ч. погасителна вноска с падеж
02.06.2019 г. Вещото лице дава заключение, че задължението по договора за кредит,
5
съгласно записванията по счетоводните книги на банката към 10.08.2020 г. са в следните
размери: 76 434.44 лв. - главница; 3 485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за
периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 335.58 лв. – договорна лихва за просрочена главница
за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.; 220.26 лв. – такси, начислени през периода
02.07.2019 г. – 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени застраховки и 300 лв. - нотариални
разходи за такси за заверка, изготвяне и връчване на нотариални покани. Дава заключение,
че от отпускане на кредита до завеждане на иска са налице следните изменения на
определения в договора променлив лихвен процент: от 29.08.2017 г. до 01.02.2019 г. –
0.0000; от 02.02.2019 г. до 01.10.2019 г. – 4.6000 и от 02.10.2109 г. до 10.08.2020 г. – 4.0500.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 136/18.06.2021 г., постановено по т. д. № 629/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и видно от представения Договор за банков кредит на
24.08.2017 г. между „Юробанк България“ АД (кредитор) и И. А. К. и Р. Л. Т.
(кредитополучатели) - ответниците (солидарни длъжници), e сключен Договор за банков
кредит HL 85113/24.08.2017 г., по силата на който на И. А. К. и Р. Л. Т. е предоставен
кредит в размер на 98 632 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по
Договор за кредит в швейцарски франкове HL 42873/2008 г., сключен между банката и
кредитополучателя, а кредитополучателите се задължили в срок от 156 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка да погасят кредита, включително дължимите лихви.
Т.е. възникнало е правоотношение за предоставяне на кредит, по силата на което банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите договорената сума, чрез
превод по банкова сметка.
Към датата на сключване на процесния договор за кредит е приложим Закона за
защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.) - кредитополучателите са потребители по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР от ЗЗП.
ЗЗП определя, че „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност,
6
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за който са
приложими разпоредбите на чл. 143 - 146 от ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по
валидността на договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора
за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. В случая съгласно чл. 7 от договора за
кредит, сключен на 24.08.2017 г., уговореният между страните краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, е 156 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка по кредита. Безспорно е, че този срок не е изтекъл към
датата на подаването на исковата молба. Банката-ищец предявява осъдителен иск спрямо
ответниците относно на посочените в исковата молба суми като дължими главница (ведно
със законна лихва от датата на исковата молба), договорни лихви и такси, като твърди, че
поради непогасяване на погасителна вноска с падеж 02.07.2019 г. тя е имала основание
съгласно чл. 21 от договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е обявила цялото задължение по кредита
за незабавно изискуемо.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит за усвоения кредит кредитополучателя
дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – 0 %; за периода от 19 месеца до
изтичане на крайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437 % процентни пункта. За референтен лихвен
процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл. 3, ал. 2 и сл. от
договора. Преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи
спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение (Решение по дело С-
186/2016 на Съда на Европейския съюз). Договорната клауза следва да е изразена на ясен и
разбираем език – при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят
на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения,
основани на добрата информираност и благоразумие (Решение по дело С-186/2016 на Съда
на Европейския съюз).
Съдът при съобразяване разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП приема, че процесния
Договор за банков кредит на 24.08.2017 г. не съдържа неравноправни клаузи, които по
своята същност да представляват уговорки във вреда на потребителя, да не отговарят на
изискванията за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
7
задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не са уговорени индивидуално, както
повелява чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В ал. 2 на посочената заК.а норма дефинитивно е
разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителя не е могъл да повлияе върху тяхното съдържание,
особено в случаите на договори при общи условия.
Така, съдът приема, че процесният договор е изготвен на разбираем език, каквито са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит.
Съдържанието на процесния договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 11 от
ЗПК, тъй като в него се съдържат необходимите данните относно общия размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването; в т. ч. и информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата; реда и начина за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на кредита. Безспорно е, че със същите договарящите страни са били запознати
съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което е удостоверено с полагането на
подписа под тях и следователно са приложими в отношенията между тях. Ето защо и на
посоченото основание не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на
чл. 22 от ЗПК.
Не са налице и предпоставките по чл. 143, т. 10 от ЗЗП, водещи до неравноправност
на клаузите, с които е предвидена възможността на Банката едностранно да променя
лихвения процент. В този смисъл следва да се съобрази разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП, която предвижда изключение от правилата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Според посоченото
изключение, разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението
да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатори поради това не зависят от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерии за изключение от общия принцип, те трябва да са формулирани
по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да се посочени външни причини,
независещи от банката, които биха могли да доведат до въведената едностранна промяна. В
конкретният случай това е така предвид уговорките съдържащи се в чл. 3 и чл. 5 от
8
договора, в които са предвидени условията за олихвяване и изменение на възнаградителната
лихва при настъпването на съответните условия, като стойността й се формира от два
компонента - референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, както и
размерите на ГПР. Следователно клаузите от договора, определящи методиката за
формиране на ГЛП и ГПР, не са неравноправни по смисъла на визираните от ответниците
основания по ЗЗП. Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробни
погасителни планове, посочването на отделните компоненти на договора - главница и
възнаградителна лихва, както и на таксите и разноските, в конкретни размери в
погасителния план налагат извода, че още при подписване на договора,
кредитополучателите са били наясно и са могли да преценят икономическите последици от
този договор, поради което и не са налице условията за неравноправност на Договора или на
отделни клаузи, по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП.
На следващо място видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза през
изследвания период променливия лихвен процент, уговорен между страните не само, че не
се увеличавал, а е намалявал.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че клаузата на чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от договора за кредит не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
Настоящата инстанция споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд
относно възражението за неравноправност на клаузи в процесния договор, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Представителите на „Юробанк България” АД твърдят, че поради непогасяване на
вноската с падеж 02.07.2019 г. остатъкът от задължението по договора за кредит е обявен за
предсрочно изискуем. В чл. 21, ал. 1 от договора за кредит е предвидена възможност при
непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж към момента на изявлението. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпва в момента, в който волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, достигне до длъжника-кредитополучател, при наличие на обективните
предпоставки за загубване на преимуществата на срока. От този момент целият или
непогасеният остатък от кредита е изискуем. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва въз основа на изявление на една от страните при
наличието на обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на заетата парична сума – превръща се от срочен в безсрочен.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че последното плащане по договора е от 27.09.2019 г. в размер на 760 лв., с
9
които са погасени просрочени суми в т.ч. погасителна вноска с падеж 02.06.2019 г. и, че
задължението по договора за кредит, съгласно записванията по счетоводните книги на
банката към 10.08.2020 г. са в следните размери: 76 434.44 лв. - главница; 3 485.03 лв. -
договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 335.58 лв. –
договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.; 220.26 лв. –
такси, начислени през периода 02.07.2019 г. – 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени
застраховки и 300 лв. - нотариални разходи за такси за заверка, изготвяне и връчване на
нотариални покани. Не са наведени доводи и няма данни след 02.07.2019 г. да са
извършвани вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Във въззивната жалба особения представител на ответниците, макар този довод да не
е въведен с отговора на исковата молба е заявил, че е оспорва достигането на изявлението за
предсрочната изискуемост на остатъка от задължението по договора за кредит до
ответниците.
До И. А. К. и Р. Л. Т. са изпратени нотариални покани, рег. № 3722, том І-п, №
142/28.05.2020 г. и рег. № 3724, том І-п, № 143/28.05.2020 г., чрез Нотариус С. И..
Нотариалните покани са адресирани до адресите на ответниците (гр. Плевен, ж.к.
********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1, съответно на адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********),
които адреси са посочени като адрес за кореспонденция в Договор за кредит от 24.08.2017 г.
(съобразно уговорката в чл. 28) и в учредената договорна ипотека. В нотариалните покани
се съдържа изявление, че кредитната институция е обявила остатъка от задължението по
договора за кредит за предсрочно изискуем.
При сключването на договора кредитополучателите И. А. К. и Р. Л. Т. са посочили
адреси на кореспонденция: гр. Плевен, ж.к. ********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1, съответно на
адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********. В чл. 28 от договора страните са постигнали
съгласие всички уведомления и изявления във връзка с кредитното правоотношение да
бъдат направени в писмена форма и да се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или
по e-mail, достигнат до адресите на страните, посочени в договора или в искането за кредит
или във всеки последващ документ, подписан от кредитополучателя и представен на
банката. Страната, която промени адреса си се задължава да уведоми за това писмено
съконтрагента си и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това задължение
всички съобщения, достигнали до стария адрес се считат за получени.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че предприетият от кредитора
начин на уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
нотариална покана, връчена на основание чл. 50 от ЗННД по реда на чл. 37 и сл. от ГПК и
конкретно – с поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК е осъществен редовно.
Съгласно чл. 50 от ЗННД при връчване на нотариални покани от нотариуса,
респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 - 58 от ГПК. При
условие, че нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не
се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи
10
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия
- да пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепването на уведомление и пускането му в
пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен
срок да получи съответните книжа. С изтичането на срока и неявяването на адресата да
получи книжата се счита, че последните са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 47 от ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана -
чл. 50 от ЗННД. В разписката към нотариална покана с рег. № 3722, том І-п, №
142/28.05.2020 г. по описа на нотариус С. И., с район на действие - Районен съд - Плевен, е
отразено, че след няколкократни посещения на адресата И. А. К. (29.05.20202 г., 14.06.2020
г., 01.07.2020 г. и 01.07.2020 г.), при които лицето не е намерено на посочения адрес, липса
на информация от съседи за местонахождението на адресата, или лице, което е съгласно да
получи настоящата нотариална покана, при последното посещение на 01.07.2020 г. Н. К. –
служител в нотариалната кантора на нотариус С. И., с район на действие - Районен съд -
Плевен, на адрес: гр. Плевен, ж.к. ********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1, залепила уведомление на
входната врата на жилищната сграда с информация къде може да се получи нотариалната
покана и в какъв срок. Съобразно чл. 28 от договора за кредит И. А. К. е бил длъжен да
уведоми „Юробанк България“ АД при промяна на посочения в искането за предоставяне на
жилищен кредит адрес за кореспонденция; в противен случай всички съобщения, изпратени
на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно изпратени. Към м. юли 2020
г. постоянният адрес на И. А. К. е: гр. Плевен, ж.к. ********А, вх. Б, ет. 1, ап. 1 (справка в
НБД „Население“ извършена от нотариуса). В разписката към нотариална покана с рег. №
3724, том І-п, № 143/28.05.2020 г. по описа на нотариус С. И., с район на действие - Районен
съд - Плевен, е отразено, че след няколкократни посещения на адресата Р. Л. Т. (29.05.20202
г., 14.06.2020 г., 01.07.2020 г. и 01.07.2020 г.), при които лицето не е намерено на посочения
адрес, липса на информация от съседи за местонахождението на адресата, или лице, което е
съгласно да получи настоящата нотариална покана, при последното посещение на 01.07.2020
г. Н. К. – служител в нотариалната кантора на нотариус С. И., с район на действие - Районен
съд - Плевен, на адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, *********, залепила уведомление на
входната врата на жилищната сграда с информация къде може да се получи нотариалната
покана и в какъв срок. Съобразно чл. 28 от договора за кредит Р. Л. Т. е била длъжна да
уведоми „Юробанк България“ АД при промяна на посочения в искането за предоставяне на
жилищен кредит адрес за кореспонденция; в противен случай всички съобщения, изпратени
на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно изпратени. Към м. юли 2020
г. постоянният и настоящ адрес на Р. Л. Т. е: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, ********* (справка
в НБД „Население“ извършена от нотариуса).
В т. см. неоснователни са оплакванията за нередовно връчване на нотариалните
покани от „Юробанк България“ АД, в които е обективирано изявлението за обявената
предсрочна изискуемост. Удостоверяването на обстоятелствата по чл. 47 от ГПК е
извършено в разписката към нотариалната покана. Посочените доказателства не са
опровергани. С оглед на изложеното, съдът приема, че изявленията на „Юробанк България“
АД са достигнали до И. А. К. и Р. Л. Т..
11
Следователно „Юробанк България“ АД е упражнило правото си да направи остатъка
от кредита предсрочно изискуем. Нотариалните покани до И.К. и Р.Т. са връчени редовно по
реда на чл. 47 от ГПК на 16.07.2020 г. Т.е. И.К. и Р.Т. са уведомени надлежно за изявлението
на „Юробанк България” АД за обявяване на остатъка от задължението по договора за кредит
за предсрочно изискуем.
С получаването на нотариалните покани ответниците са изпаднали в забава по
отношение на целия непогасен остатък от дълга. При предявен осъдителен иск за вземане
въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от кредитната институция право
да обяви кредита за предсрочно изискуем е релевантен факта на съобщаване на изявлението
на банката на длъжника. По изложените съображения и с оглед датите на връчване на
нотариалните покани на ответниците, настоящият състав приема, че предсрочната
изискуемост на остатъка от задължението по договора за кредит безспорно е настъпила на
16.07.2020 г. (на тази дата са връчени нотариалните покани на ответниците). От този момент
ответниците са изпаднали в забава и дължат законна лихва върху остатъка от задължението
по договора, обявен за предсрочно изискуем.
Както посочихме по-горе от заключението на допуснатата и изслушана съдебно -
счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се
установява, че неизплатеното задължение по кредита е 76 434.44 лв. - главница; 3 485.03 лв.
- договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1 335.58 лв. –
договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.; 220.26 лв. –
такси, начислени през периода 02.07.2019 г. – 02.07.2020 г.; 160.22 лв. – имуществени
застраховки и 300 лв. - нотариални разходи за такси за заверка, изготвяне и връчване на
нотариални покани.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 79 и чл. 121 от Закона за
задълженията и договорите са основателни и доказани за сумата 76 434.44 лв. - главница; 3
485.03 лв. - договорна лихва за редовен кредит за периода 02.07.2019 г. - 16.07.2020 г.; 1
335.58 лв. – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019 г. - 10.08.2020 г.;
220.26 лв. – такси, начислени през периода 02.07.2019 г. – 02.07.2020 г.; 160.22 лв. –
имуществени застраховки и 300 лв. - нотариални разходи за такси за заверка, изготвяне и
връчване на нотариални покани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат изцяло с тези на първостепенния
съд, поради което Решение № 136/18.06.2021 г., постановено по т. д. № 629/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен, следва да се потвърди.
И. А. К. и Р. Л. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД и
сумата 3 082 лв. – заплатено възнаграждение на особен представител за въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/18.06.2021 г., постановено по т. д. № 629/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. ********, вх. А, ет. 1, ап. 1
и Р. Л. Т., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, ********* да заплатят на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. сумата 3 082
(три хиляди и осемдесет и два) лв. – заплатено възнаграждение на особен представител за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13