№ 17310
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110165792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Р. Я. Д. е предявил срещу Р. С. И. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от
1400 лева, предадена в заем на ответницата през м.02.2018г. под формата на заплатена от ищеца
цена за фризьорски курс, ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 2000 лева,
предадена в заем на ответницата под формата на платена от ищеца такса за преотстъпване на права
по договор за наем от 16.04.2018г., ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 3500 лева
- предадена в заем на ответницата под формата на платена от ищеца наема цена по договор за наем
от 16.04.2018г. за периода м.05.2018г. - м.12.2018г., вкл., ведно със законната лихва от 17.03.2023г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
сумата от 5000 лева - предадена в заем на ответницата под формата на платена от ищеца цена за
ремонтни дейности през м.04.2018г. на обекта, предмет на договор за наем от 16.04.2018г., ведно
със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 4000 лева - предадена в заем на ответницата
под формата на платена от ищеца наемна цена по договор за наем от 01.01.2019г. за периода
м.01.2019г. - м.08.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14223 по описа за 2023г. на СРС, 64 –
ти състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът заедно с ответницата са били във фактическо
съпружеско съжителство. През периода на съвместното им съжителство ответницата споделяла на
ищеца, че има желание за посещава фризьорски курс и впоследствие да работи като фризьорка, но
не разполагала с финансова възможност на заплати курса за обучение. Поради липса на финансова
възможност ответницата помолила ищеца да й предостави сума в заем, за да запише и да заплати
обучението си за фризьор. Ищецът се съгласил, като през м.02.2018г. предоставил на ответницата
заем в размер на 1400 лева, с която сума ищецът заплатил фризьорски курс, който ответницата
посещавала и завършила. След завършване на фризьорския курс ответницата намерила подходящо
помещение, в което да упражнява дейността си, като отново помолила ищеца да й помогне при
заплащането на месечния на наем на помещението – фризьорски салон под формата на даване на
1
заеми за заплащането на месечния наем. В изпълнение на постигнатата между страните договорка
ищецът сключил договор за наем от 16.04.2018г. с М.А.П., който преотдал наетия от него
фризьорски салон, находящ се в гр. София, ул. „Л**, с площ от 19 кв.м. Съгласно договореното по
договора за наем месечният наем бил в размер на 500 лева, като при подписване на договора за
наем ищецът заплатил на наемодателя и сума в размер на 2000 лева, представляваща такса за
преотстъпване на права. Ищецът заплатил наеми за месеци май, юни, юли, септември, октомври,
ноември и декември 2018г., като общата сума на платените наемни цени възлизала на 3500 лева.
През м.04.2018г., непосредствено след като бил сключен договорът за наем, бил извършен и ремонт
на наетото помещение. Ремонтът бил финансиран от ищеца, като общата сума за труд и материали
се равнявала на 5000 лева. Уговорката между ищеца и ответницата отново била, че сумата за
ремонта се предоставяла в заем на ответницата. На 10.05.2018г. ответницата отново се обърнала за
финансово съдействие към ищеца, като учредила и вписала в Търговския регистър търговско
дружество „РАДИС 9“ ЕООД, на което ответницата е едноличен собственик на капитала и
управител. На 01.01.2019г. посоченото търговско дружество сключило договор за наем с
посоченото лице Минко Ангелов, в качеството му на наемодател, за същото помещение, срещу
месечна наемна цена от 500 лева. В изпълнение на същите вътрешни между ищеца и ответницата
заемни договорки ищецът продължил да плаща наемната цена, като през 2019г. заплатил наемите
за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август, като общата заплатена сума
през 2019г. се равнявала на 4000 лева. През м.09.2019г. настъпил разрив в личните отношения
между ищеца и ответницата и съвместното им съжителство било прекратено. Ищецът поканил
ответницата да му възстанови предадените в заем суми в общ размер от 15900 лева, но плащане от
нейна страна не последвало.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Прави възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация по част от
исковете и за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Признава, че с
ищеца са били във фактическо съжителство и че имат общо дете – Р. Р.ов Д., роден през 2015г.
Оспорва между страните да е сключен договор за заем по отношение на претендираните суми. С
позоваване на това, че договорът за заем е реален, възразява, че липсва реално предаване на
цитираните суми в нейна собственост. Не било доказано и плащане от страна на ищеца на
твърдените наемни вноски с позоваване на основанието, посочено в преводните документи, а
именно „захранване на сметка“. Евентуално възразява, че плащанията са правени само въз основа
на лични взаимоотношения между страните.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление е двустранен, реален договор, като за сключването му е
необходимо да се установят две насрещни съвпадащи волеизявления на страните по договора -
заемодателя и заемателя, съгласно които страните постигат съгласие заемодателят да предаде на
заемателя сумата/заместимите вещи, а последният да поеме задължение да ги върне, както и да се
установи, че заемодателят е предал на заемателя уговорената сума/заместими вещи.
В закона няма изискване за форма за действителност на договора за заем, като последният
може да бъде доказан с всички доказателствени средства при съблюдаване на ограничението за
процесуалната допустимост на свидетелските показания предвид нормата на чл.164, ал.1, т.3 и
чл.164, ал.2 ГПК.
Като писмени доказателства по делото е приет договор за наем от 16.04.2018г. (л.6 и сл.)
между М.А.П. в качеството на наемодател и ищеца Р. Я. Д. в качеството на наемател, по силата на
който наемодателят отдава под наем на наемателя следния недвижим имот : помещение
(фризьорски салон) на ул. „Л**. Договорът за наем е сключен за срок от 2 години при месечна
наемна цена от 500 лева, която е уговорено да се заплаща между първо и пето число на текущия
месец (чл.2 и чл.3, ал.1). В клаузата на чл.3, ал.2 от договора е посочено, че в момента на
подписване на договора наемателят заплаща на наемодателя сумата от 2000 лева, представляваща
2
такса за преотстъпване.
Приет като доказателство е и договор за наем от 01.01.2019г. (л.9 и сл.) между М.А.П. като
наемодател и „РАДИС 9“ ЕООД, представлявано от ответницата Р. С. И., в качеството на
посоченото дружество като наемател, по силата на който наемодателят е отдал под наем помещение
на ул. „Л**. Договорът е сключен за срок от 1 година при месечен наем от 500 лева, дължима от
първо до пето число на текущия месец (т.1 и т.3 от раздел I).
Приети като доказателства са и платежни документи (л.11 и сл.) за платени суми по
банкова сметка в полза на М.А.П. от страна на ищеца Р. Д., като са превеждани суми от по
500 лева с посочено основание „захранване на сметка“ на следните дати : 04.05.2018г.,
04.06.2018г., 04.07.2018г., 04.09.2018г., 04.10.2018г., 05.11.2018г., 04.12.2018г., 05.01.2019г.,
04.02.2019г., 05.03.2019г., 05.04.2019г., 04.05.2019г., 05.06.2019г., 04.07.2019г. и 05.08.2019г.
По делото за установяване на твърдените между страните заемни правоотношения са
събрани гласни доказателствени средства.
Разпитаният като свидетел М.А.П. съобщава, че познава ищеца и ответницата още от
време, преди да се роди тяхното общо дете. Свидетелят посочва, че е бил наемател на
помещение за фризьорски салон на ул. „Л** през 2011г. Сочи, че през 2018г. преотдал това
помещение под наем на ищеца. Първоначално получил от ищеца на ръка сумата от 2000
лева. Ищецът изпълнявал задълженията си по договора за около 2 години, а след това
ищецът сключил договор директно със собственика на обекта – В.Т.. При подписване на
договора за наем свидетелят няма спомен да е присъствала и ответницата. Ищецът заплащал
на свидетеля месечен наем в размер на 500 лева, като наемната цена била заплащана
предимно чрез „изипей“ или по банкова сметка. Свидетелят знаел, че ответницата е поела
ангажимент да върне на ищеца всички пари, които ищецът е дал на свидетеля, вкл. и
наемната цена. Когато свидетелят наел помещението, същото било ползвано като
фризьорски салон. След това наемателите направили ремонт. Помещението било боядисано,
преправени били работните места, били сменени огледалата и бил поставен специален
камък. Към момента, в който салонът бил нает, ответницата тъкмо завършвала фризьорски
курс. Свидетелят посочва, че доколкото му е известно курсът струвал 1400 лева и бил
проведен при Боби на „Дондуков“. Ищецът заплащал наем на свидетеля за период от около 2
години, през който период помещението се ползвало като фризьорски салон. Свидетелят
сочи, че е сключил договор за наем с ищеца по финансови съображения, за да получи
печалба от маржа, който представлява разликата между сумата, която плащал на собственика
– 350 лева, и сумата от 500 лева, срещу която преотдал имота. Фризьорският салон се
ползвал от ответницата и от Д.Д.. Посочва, че ответницата е присъствала нееднократно във
връзка с уговорките за отдаването на помещението под наем. Договорът бил сключен с
ищеца, защото от него свидетелят щял да получава плащанията. По финансовата част
свидетелят разговарял само с ищеца, а с ответницата свидетелят разговарял за визи,
маркетинг, реклама, услуги, контакти с доставчици. Ищецът и ответницата живеели в кв.
„Б.“, където живеела и майката на свидетеля и оттам се познавали. Свидетелят бил чувал
ищецът и ответницата да се уговарят, че ищецът ще поеме всички първоначални разходи, ще
направи ремонт, ще обзаведе наетото помещение с нови мебели и ще зареди наетото
помещение с продукти. Ответницата била обещала на ищеца, че след 6 месеца ще му върне
парите и ще започне самостоятелно да заплаща наема. Ответницата още преди да бъдат
направени разходите нееднократно се задължила да върне парите на ищеца. Тя била
посочила, че за ремонта на помещението ще бъдат дадени около 7 – 8000 лева, която сума
ответницата заявила, че ще върне с 3 клиентки. На такива уговорки свидетелят станал пряк
очевидец. Свидетелят казал на ищеца, че приходът за една година от салона ще е по – висок
от инвестицията. Той посочва, че не знае колко точно е струвал направеният в салона
ремонт, като той е препоръчал майсторите, които да извършват ремонта. От ищеца знаел, че
последният е финансирал ремонта. Ответницата казвала, че след 6 месеца ще започне да си
плаща наема и малко по малко да връща парите на ищеца. Свидетелят не може да посочи
3
дали ответницата е връщала някакви пари на ищеца. Ищецът му споменавал, че няма да е
лошо ответницата да започне да му връща парите. Свидетелят не може да посочи конкретна
сума, която ответницата дължала на ищеца.
Като свидетел е разпитан и Г.Й.В.. Той съобщава, че познава ищеца във връзка с
извършване на ремонтни дейности през 2020г. – 2021г. в салон, находящ се в близост до
съдебна палата. Свидетелят не може да посочи за каква дейност е бил ползван салонът.
Помещението представлявало обект на две нива, състоящ се от няколко стаи и тоалетна.
Свидетелят работил на обекта с друг свой колега – Сами, който бил нает от ищеца и ищецът
се разплащал на колега му Сами, който от своя страна наел свидетелят. Извършените
ремонтни дейности се състоели в слагане на ламинат, плочки, шпакловка, боя. Работата му
на обекта траела около 2 седмици. На място присъствало и момиче, като ищецът и
посоченото момиче водели разговори във връзка с ремонтните дейности. Те двамата водели
разговори помежду си как да се разплащат. Лично това момиче не било давало указания на
свидетеля за това какви ремонтни дейности да се извършват, като ищецът и Сами давали
указания какво и как да се работи по обекта. Свидетелят е чувал разговори между ищеца и
споменатото от него момиче, като същите са говорили помежду си за пари, но свидетелят не
знаел за какво точно ставало въпрос.
От така събраните по делото доказателства (писмени и гласни) съдът приема за
установено, че ищецът действително е извършил плащанията, които твърди в исковата
молба. Тези плащания са направени по повод осъществяване на намерението на ответницата
да упражнява стопанска дейност по предоставяне на фризьорски услуги. Ищецът е
финансирал както курса й за обучение като фризьор, така и задълженията по наемен
договор на помещението, в което ответницата е развивала стопанска дейност чрез
предоставяне на фризьорски услуги – в гр.София, на ул. „Л**. Последното следва от
приетите по делото писмени доказателства за плащане на суми от по 500 лева от ищеца на
М.П. (наемодател по приетите като доказателства договори за наем на помещението).
Посоченото основание „захранване на сметка“ не опровергава извода, че направените от
ищеца плащания са в погашение на задълженията за наемна вноска по приетите като
доказателства договори за наем. На практика с посочване на основание „захранване на
сметка“ не се посочва конкретно правно основание за паричните преводи. Изводът за
действителното основание за превода - погасяване на задълженията за наемна цена, следва
от една страна от съобразяване на размера на наемната цена – в размер на превежданите
суми от по 500 лева, периодичността на плащанията – месечни задължения, и датите на
преводите – до 5 – то число на съответния месец, което съответства на уговорената в
договорите периодичност за погасяване на наемните цени. Отделно от това за разкриване на
действителното основание за плащане на сумите съдът кредитира и показанията на св. М.П.,
който посочва, че по сключените договори за наем на помещението плащания е получавал от
ищеца, вкл. и по банков път. При това съдът приема, че представените платежни документи
с посочено в тях основание „захранване на сметка“ обективират погасяване на задължения
за наемна цена за посочените в тях месеци, които плащания са правени от страна на ищеца
за помещението, в което ответницата е упражнявала дейността си като фризьор.
Договорът за заем е реален, за неговото доказване следва да се установи на първо
място, че сумата е предадена в собственост на заемателя. Реалният характер на договора за
заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако са извършени плащания в
негова полза, както е в случая – в подобен смисъл е решение № 379 от 6.01.2014 г. по гр. д.
№ 171/2012 г., IV г. о., ГК. Доказаните плащания от страна на ищеца са обслужвали
дейността на ответницата – развиване от нейна страна на стопанска дейност чрез
предоставяне на фризьорски услуги. При това не може да се приеме доводът на ответницата,
че в случая не е налице „реално предаване“ на сумите. Макар ищецът директно да не е
предоставял сумите в собственост на ответницата, последната е спестила разходи (избегнала
е намаляване на пасива си), свързани с обучението й като фризьор, а след това и с наемането
4
и ремонта на помещението, в което ответницата е развивала стопанската си дейност чрез
предоставяне на фризьорски услуги, които разходи са били покрити от ищеца.
По делото обаче не се доказа по безспорен начин вторият съществен елемент от
договора за заем – поето от страна на ответницата задължение да върне процесните суми,
платени от ищеца. В тази връзка бяха събрани само свидетелски показания, които обаче
съдът намира за неубедителни в тази част. Свидетелят М.П. съобщава, че знае за уговорка
между страните по делото, съгласно която ответницата се е задължила да върне пари на
ответника в срок до 6 месеца. В същото време обаче свидетелят П. не може да посочи
конкретна сума, която ответницата се е задължила да върне на ищеца. Показанията на другия
свидетел – Г.В. не съдържат никаква конкретика относно релевантните факти – поемане на
задължение от страна на ответницата да връща пари на ищеца, като свидетелят дори не
познава ответницата, а само заяви, че заедно с ищеца по време на ремонта е присъствало
момиче, нито дава сведения за конкретни финансови договорки помежду им. Следва да се
държи сметка и за това, че по времето, в което ищецът е финансирал осъществяването на
намерението на ответницата да предлага фризьорски услуги, страните са били в съпружеско
фактическо съжителство, като са имали и общо дете. На база естеството на техните
отношения може да се предполага, че това финансиране освен под формата на твърдените
заеми, може да е имало и безвъзмезден (дарствен) характер. Основанието за предаване на
сумите следва да е доказано от страна на ищеца (арг. чл.154, ал.1 ГПК) при условията на
пълно и главно доказване, така че да не оставя никакво съмнение. В случая по делото не се
доказа несъмнено ответницата да се е задължила спрямо ищеца да върне сумите, които той е
платил по повод осъществяване на намерението й да развива стопанска дейност като
фризьор.
Предвид горното съдът приема, че не се установи задължителен елемент от
фактическия състав от сключване на договор за заем, а именно насрещно поето от
ответницата задължение да върне процесните суми на ответника. При недоказаност на
твърдените договори за заем исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските :
При изхода на делото право на разноски има само ответницата, на която следва да се
присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева, плащането на което е
доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, който
обективира и разписка за плащане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Р. Я. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 12, партер – адв. Л., срещу Р. С. И., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Лавеле“ № 19, ет.3 – адв. Я., искове по чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 1400 лева, предадена в заем на ответницата през
м.02.2018г. под формата на заплатена от ищеца цена за фризьорски курс, ведно със законната
лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за сумата от 2000 лева, предадена в заем на ответницата под
формата на платена от ищеца такса за преотстъпване на права по договор за наем от
16.04.2018г., ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 3500 лева -
предадена в заем на ответницата под формата на платена от ищеца наема цена по договор за
наем от 16.04.2018г. за периода м.05.2018г. - м.12.2018г., вкл., ведно със законната лихва от
17.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
5
окончателното плащане, за сумата от 5000 лева - предадена в заем на ответницата под
формата на платена от ищеца цена за ремонтни дейности през м.04.2018г. на обекта, предмет
на договор за наем от 16.04.2018г., ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
сумата от 4000 лева - предадена в заем на ответницата под формата на платена от ищеца
наемна цена по договор за наем от 01.01.2019г. за периода м.01.2019г. - м.08.2019г., вкл.,
ведно със законната лихва от 17.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14223 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА Р. Я. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ №
12, партер – адв. Л., да плати на Р. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул.
„Лавеле“ № 19, ет.3 – адв. Я., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2200 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6