Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен Съд – Перник, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 49 по описа на
съда за 2022 г., за д за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на И.И.В.,*** против решение № 2 от 25.01.2022 г., постановено
по АНД № 254/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление (НП) ****от 14.09.2021 г., издадено от
началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” (ОКРПМ), дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”
(ДАРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ), с което на И.И.В., за извършено административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Искането към касационния състав е да
отмени обжалваното решение и да отмени
наказателното постановление.
Касационната
жалба е връчена на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. В срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща
представител. Депозирана е молба, с която се поддържа касационната жалба и се
иска делото да се реши по същество, като се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща
представител. В депозирана по делото становище се оспорва касационната жалба.
Излагат се съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да се
остави в сила и да се присъдят разноски.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила
обжалваното решение.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал.
1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След извършена служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Съображенията за това са следните:
С НП ****от 14.09.2021 г.
началникът на ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, е наложил на И.И.В. административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на
18.08.2021 г., в 10:20 часа, на път I-6, км 71+500 (ляво), в посока гр. Перник
– гр. Радомир, е управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно
средство (ППС) с 5 оси – моторно превозно средство (МПС) с две оси, марка
„ВОЛВО“ ****, с рег. ****и полуремарке с три оси с рег. ****, тежко ППС
съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. поради установено
надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, тъй като при извършена към този
момент проверка от контролни органи на АПИ било констатирано, посредством
измерване, че при измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.010 т при максимално
допустимо натоварване на тройната ос 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. от Наредба № 11/03.07.2001 г. Посочено в НП
е, че във връзка с тези измерени параметри на ППС при проверката водачът не е
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадена от
администрацията, управляваща пътя – за движение на извънгабаритно ППС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респективно тежко ППС по смисъла на
чл. 3, т. 2 от Наредбата. Деянието е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с решението,
предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.
За да постанови този
резултат, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след
извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, не установил наличие на основания за
отмяна на наказателното постановление, свързани с компетентност на органите,
водили производството или допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, включително касателно изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
за форма и съдържание на актовете, обективирали производството, описание на
нарушението и обстоятелствата по извършването му, и изведена за същото правната
квалификация.
Разгледал съществото на
спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства решаващият
първоинстанционен състав е приел, че по делото е безспорно установено, че на
18.08.2021 г., в 10:20 ч., на път 1-6, км 71+500, в посока гр. Перник – гр.
Радомир, при проверка от контролни органи на АПИ, било установено, след
направено измерване на параметрите на управляваното от касатора ППС – съчленено
ППС с пет оси, включващо в състава си МПС с две оси, марка „ВОЛВО“, ****, с
рег. ****, и полуремарке с три оси, с рег. ****, че водачът управлява и
осъществява движение на ППС при надвишени норми по Наредба № 11/03.07.2001 г.,
а именно: при измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.010 т, при максимално допустимо
натоварване 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ на Наредбата.
Измерването било извършено с техническо средство – електронна везна DFW-KR ****и
ролетка 1304/18 (5 м). В момента на проверката с ППС е превозвана пшеница. За
така измерените параметри на ППС при проверката водачът не е представил на
длъжностните лица от АПИ разрешително или квитанция за платени пътни такси за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното
постановление по същество следва да бъде потвърдено. Счел е, че от събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин
по делото е доказано извършеното от жалбоподателя деяние, поради което правилно
и основано в приложимия материален закон е ангажирана
административнонаказателната му отговорност – водачът е наказан за това, че в
нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на
извънгабаритно ППС без разрешително или квитанция за платени пътни такси, което
съставлява нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗПВ във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Във връзка с изводите си
за съставомерност на процесното деяние и по посочените в НП законови
разпоредби, районният съд е извършил дължимата проверка за наличие на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и маловажност на нарушението.
Направил е изводи, че в конкретиката на разглеждания казус не са налице
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението, сравнено с обикновените случаи на нарушения от същия вид (чл. 93,
т. 9 от НК във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 28 от ЗАНН). Прието в тази връзка е
също, че отклонението от допустимите норми в случая е установено да е
значително, а охраняваните обществени интереси са от особена важност, като що
се отнася до факта на извършване на нарушението за първи път и заплащането
впоследствие на таксата, които съставляват смекчаващи отговорността
обстоятелства, същите са отчетени при определяне на наказанието в минимален
размер.
Видът и размерът на
наложеното на касатора административно наказание са преценени от решаващия
първоинстанционен състав за съответни на предвиденото в санкционната разпоредба
на чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, като глобата правилно е определена в минимален размер
при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно изискването
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Решението е правилно.
С оглед забраната по чл.
220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд –
Радомир фактическа обстановка, както и намира същата за съответна и
кореспондираща изцяло на събрания по делото доказателствен материал.
Касационният състав счита, че съобразено с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК.
Решението е постановено по вътрешно убеждение, но основано в обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона, включително при съобразяване на правилото, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила, гаранция за спазването на които принципи е и задължението на съда по чл.
107, ал. 2 от НПК да събира доказателства и служебно, каквото е и сторено,
когато това се налага за разкриване на обективната истина, тъй като решението
не може да почива на предположения (арг. от чл. 303, ал. 1, във връзка с чл.
317 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН). Взети предвид при постановяване на
съдебния акт са и всички възражения на наказаното лице, като неприетите са
съответно мотивирани, които мотиви също се споделят. Предвид изложеното
съставът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на
съдебното производство, в каквато посока се преценяват част от доводите в
касационната жалба.
Неоснователни са и
твърденията в жалбата за неправилно приложение на закона от районния съд, с
доводи, че в решението на са обсъдени процесуалната законосъобразност на АУАН и
НП касателно реквизитите, не е анализирано и не е установено, че в НП е
нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, както и не е установено
несъответствие между фактическото описание на нарушението в НП и правната му
квалификация. Правилен и основан в изискванията на ЗАНН е изводът на районния
съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните правила. В решението е обсъдено всяко от възраженията, изложени в
жалбата срещу наказателното постановление, включително посочено е в решението,
че в АУАН и НП е направено пълно и точно описание на административното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го подкрепят, ясно и точно са конкретизирани цифрово и буквено нарушените
от жалбоподателя правни норми, както на законовия, така и на подзаконовия
нормативен акт. Извършена от районния съд е и проверка във връзка с изискването
на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН в частта на мотивите, отнасяща се до вида и размера на
наложеното на касатора административно наказание, преценено като
законосъобразно по вид и размер.
Не се споделя наведеното
в жалбата твърдение, че по делото не е доказано, че извършените от контролните
органи измервания са били точни и че са извършени с надлежни и годни технически
средства. Районният съд е отхвърлил доводите на жалбоподателя относно
измервателните уреди, ползвани от контролните органи при проверката с мотив, че
в хода на съдебното следствие от наказващия орган са представени писмени
документи, установяващи, че измервателните средства са надлежно проверени от
съответните оторизирани органи, и че същите са технически годни за установяване
на натоварването и дължината на ППС, като представени са: удостоверение за
признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603, издадено от
Български институт по метрология, заявление № АУ000029-3-19069 от 16.04.2021 г.
от АПИ до ГД МИУ за проверка на електронна везна, тип DFW-KR 118844 и
приложение №1 към заявлението за надлежна проверка на същата, както и ЕС
декларация за съответствие на джобни ролетки и сертификат за съответствие DIN
50049-2.1.
От доказателствата по
делото безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП дата и час, на
посоченото място, касаторът е извършвал управление на тежко ППС съгласно чл. 3,
т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като е осъществявал е движението на
съчленено ППС с 5 оси, с включени в състава му МПС с две оси и полуремарке с
три оси, с параметри, надвишаващи нормите по чл. 7 от Наредбата – при измерено
разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е била 25.010 т при максимално допустимо натоварване на тройната
ос 24.000 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. Във връзка с
тези измерени параметри на ППС, чието движение е осъществявал, водачът не е
представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадена от
администрацията, управляваща пътя, за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респективно тежко ППС по смисъла на чл. 3, т.
2 от Наредбата. Без основание в тази връзка е и твърдението в жалбата, че не е
установено по делото, че водачът е знаел, че превозва тежък товар и за това не
е имало издадено разрешение, поради
което не е установен по делото субективният елемент за ангажиране на
отговорността на водача – неговата вина. Субект на административнонаказателната
отговорност по чл. 53, ал. 1 от ЗП в посоченото качество – водач на ППС,
касаторът е бил длъжен да се увери преди поемане на съответния курс с
процесното натоварено ППС, че същото е съответно като габаритни размери на
нормативните изисквания (че не е
извънгабаритно или претоварено).
Не се споделя и
възражението, че движението на процесното ППС не може да бъде квалифицирано
като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Цитираната норма визира
забрана за движение на извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от
ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2).
Нормата на чл. 8, ал. 1
от Наредба №11/03.07.2011 г. също разписва, че движението на извънгабаритни ППС
(такива според разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата са извънгабаритните
ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3), се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава
в изрично посочени хипотези. Разрешаването
съставлява или издаване на разрешително (чл. 8, ал. 2 от Наредбата), което
се издава след заплащане на пътни такси
(чл. 8, ал. 4 от Наредбата), или заплащане само на дължимата такса за движение
на извънгабаритните ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата – за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.
Във връзка с тези
нормативни предвиждания – за движение на извънгабаритни ППС само с разрешение,
съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съответните служби за контрол при
АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се
установи, че движението се извършва или без разрешително или без документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Нормата на чл. 53, ал. 1
от ЗП на свой ред в първата си хипотеза предвижда налагане на административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на физическите лица, нарушили вкл.
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 (в случая, ал. 2, т. 1, б. „а“) от ЗП.
Предвид горното и с оглед
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в
съответствие с приложимия материален закон е и изводът на Районен съд –
Радомир, за осъществяване на състава на вмененото на касатора административно
нарушение. Деянието съставлява административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. във
вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗП за
дейности от специалното ползване на пътищата, в обхвата на пътя и обслужващите
зони, се забранява движение на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение.
Превозването на тежки товари представлява дейност от специалното ползване на
пътищата, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, което се осъществява само с
разрешение, издадено по реда на Наредба № 11/03.07.2001 г. За осъществяването й
без разрешение в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвиденото
налагането на административно наказание „глоба“, налагано по административен
ред на водачите, осъществили движение на тежко или извънгабаритно ППС.
В настоящия случай от
събраните доказателства е безспорно установено, че на 18.08.2021 г., в 10:20
ч., на път 1-6, км 71+500, в посока гр. Перник – гр. Радомир, И.И.В. е
управлявал, като е осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси, включващо
в състава си МПС с две оси и полуремарке с три оси, с разстояние между осите на
полуремаркето 1.36 м, като сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е била 25.010 т. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата
сумата от натоварването на ос на една тройна ос на полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1.3 м, е 24 т. Така измерените параметри на
полуремаркето, квалифицират съчлененото ППС, управлявано от касатора, част от
което е полуремаркето, като тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата. За осъществяване на движението на това ППС водачът, настоящ касатор,
не е представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата,
издадено от АПИ – разрешително или квитанция за платени пътни такси. Поради
което правилно и основано в приложимия материален закон е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Тук ще се отхвърли като
неоснователен и доводът, че не водачът е следвало да бъде наказан, а лицето,
извършващо превоза или собственикът на ППС. Няма основание да се приеме тезата,
изложена в касационната жалба, че санкционираното лице не е субект на
нарушението. За извършването без съответното разрешение, на дейност от
специалното ползване на пътищата – движение на тежко ППС, в чл. 53, ал. 1 от ЗП
е предвидено административно наказание както за физическите лица, извършили фактически
дейността, така и за физическите лица наредили извършването на тази дейност. В
разпоредбата на чл. 54, ал. 1, предл. 2 от ЗП е предвидена
административнонаказателна отговорност и за юридическите лица при нарушение по
чл. 53 от ЗП. С оглед това водачът на
ППС носи на самостоятелно основание административнонаказателна отговорност за
това, че е управлявал тежко ППС без разрешение. Затова му е наложено и
предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание.
Правилно районният съд е
приел, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства за приложението
на чл. 28 от ЗАНН – извършеното деяние не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете за безопасността на движението, повреждането и преждевременното
износване на пътната инфраструктура, което и причината за квалифицирането
законодателно на такива деяния като формални административни нарушения. От
друга страна по делото не са налице доказателства за проява на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед наличието на които
нарушението да представлява по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Правилно и в съответствие с чл.
27 от ЗАНН, е и направеният в решението извод, че административнонаказващият
орган законосъобразно е определил вида на административното наказание – глоба,
и я е наложил в минималния размер от 1 000 лв. с оглед наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Предвид всичко изложено
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд –
Радомир е правилно и законосъобразно, поради което, на основание чл. 221, ал.
2, предл. второ от АПК, същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 2 от 25.01.2022 г.,
постановено по АНД № 254/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/