№ 721
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000778 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Булстрой - Монтажи”
ЕООД срещу решение № 642 от 30.05.2022г. по т.д. № 2103/2021г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 с-в, поправено с решение №
970/05.08.2022г., с което са уважени предявените от ищеца „ДРД - Д.” ООД
искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 629,54 лв. – дължимо
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена фактура
880/27.07.2020г., и за сумата 66 936 лв. – дължимо възнаграждение по договор
за изработка, за което е издадена фактура 881/16.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 28.10.2021г. до окончателното
и изплащане, и са присъдени разноски по делото в полза на ищеца.
Жалбоподателят поддържа решението да е недопустимо предвид
постановяването му по непредявен иск. Излага от събраните по делото
доказателства да не се установява ответникът да е възлагал изработването на
нещо на ищеца, предвид на което и неправилно съдът е приел, че е сезиран с
иск за реално изпълнение на договор за изработка. Поддържа съгласието да е
за ползване на механизирана техника, както и служителите на ищеца да са
1
работели под контрола и по указанията на ответника, на негов риск, по която
причина и договорът да не може да бъде квалифициран като такъв за
изработка, а правоотношението има белезите на договор за наем. При
условията на евентуалност, в случай, че въззиният съд приеме решението за
допустимо, поддържа същото да е неправилно по причина на неговата
необоснованост. Излага при събраните по делото доказателства за престирани
определен брой машиносмени, а не за нещо изработено, съобразно поръчката,
неправилно съдът да е приел да се доказва облигация по договор за изработка,
както и изпълнението на последния от ищеца. По тези доводи моли
решението да бъде обезсилено, евентуално отменено и исковете отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „ДРД - Д.” ООД, оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа ответникът да не е подал писмен отговор на
исковата молба, предвид на което и възраженията му за недопустимост на
решението по причина на дадена неправна правна квалификация на исковете
да са преклудирани. Излага ответникът и да не е възразил пред първата
инстанция срещу дадения от съда доклад по делото, включително относно
дадената от съда правна квалификация на исковете, с оглед на което и да е
преклудирано правото му да стори това за първи път пред въззивния съд.
Поддържа обжалваното решение да е правилно и обосновано, постановено
при правилно приложение на материалния закон и съобразно събраните по
делото доказателства. Сочи с решението да са обсъдени всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност и съдът да е обосновал извода си
за основателност на сезиралите го искове в пълния им предявен размер.
Излага работата да е приета от ответника без възражения видно от
подписаните протоколи, осчетоводяването на издадените за дължимото
възнаграждение фактури, както и предвид извършените частични плащания
по първата фактура. По тези доводи поддържа правилно съдът да е уважил
предявените искове за дължимото от ответника възнаграждение по
фактурите. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
2
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно.
В отговор на поддържаните с писмения отговор на жалбата от ищеца
доводи следва да бъде посочено, че предвид горецитираното императивно
правило на процесуалната норма на чл. 269 ГПК съдът следи и служебно за
допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт, предвид на което и за
страните в процеса не е налице преклузия да се позовават и сочат този порок
на съдебния акт, като независимо от наличието или липсата на доводи в тази
насока, съдът и сам следва да извърши проверка за допустимостта на
съдебното решение в обжалваната му част.
Обжалваното решение е допустимо, а поддържаните от ответника с
жалбата му доводи в обратен смисъл са неоснователни, по следните мотиви:
Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при
съблюдаване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявени искове
за осъждане ответника да заплати на ищеца претендирано възнаграждение за
извършени от ищеца по възлагане на ответника строително-монтажни
дейности, а именно извършени услуги с верижни булдозери, на обект „Депо
за твърди отпадъци Община Свищов“, които работи са приети от ответника с
приложените към исковата молба протоколи и за дължимото възнаграждение
за които са издадени описаните в исковата молба две фактури, осчетоводени
и от двете страни.
С обжалваното решение съдът е разгледал гореописаните, заявени с
исковата молба обстоятелства, на които се основава и поддържаното искане
за присъждане на паричните суми, и в този смисъл не е излязъл от търсената
защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3
ГПК.
Евентуалното даване на неправилна правна квалификация на
разгледаните от съда факти по исковата молба би било нарушение на
материалния закон, което ще е основание за отмяна на неправилното
решение. В този смисъл е практиката по решение 941/30.12.2009г. по гр.д.
1673/208г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010г. по т.д. 4715/2008г.,
Г.К., I ТО на ВКС и др.
3
По тези доводи на съда възражението по въззивната жалба на ответника
за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.
Решението е правилно, а поддържаните във въззивната жалба на
ответника доводи в обратен смисъл са неоснователни, по следните мотиви:
По вече изложените доводи при даване правна квалификация на
сезиралите го искове съдът предвид диспозитивното начало в гражданския
процес е обвързан от въведените от страните твърдения – чл. 6 ГПК.
Ищецът е въвел твърдения за сключени между страните неформални
договори, с които ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълни
строително – монтажни дейности с верижни булдозери.
Така въведените от ищеца твърдения сочат на твърдяна от последния
облигация по договор за строителство, уреден в ЗУТ, и представляващ подвид
на договора за изработка, в който смисъл е и константната съдебна практика
на съдилищата, включително, но не само по решение № 3 от 24.03.2021г. по
т.д. 2808/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 46 от 08.04.2020г.
по гр.д. 2259/2019г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.
За установяване на горните си твърдения за сключване на два договора
за изработка съобразно дефиницията на последния по чл. 258 ЗЗД по делото
са събрани писмени доказателства – фактура № 880/27.07.2020г., протокол №
9/27.07.2020г., фактура № 881/16.08.2020г. и протокол № 10/16.08.2020г.,
заключение по ССчЕ-за и гласните доказателства от разпита на св. Н. А..
Видно от съдържанието на двата протокола № 9/27.07.2020г. и №
10/16.08.2020г. същите са двустранно подписани от страните по делото и са
съставени „за установяване извършването и за заплащане на натурални
видове строителни работи“, описани като извършени услуги с верижни
булдозери в Етап I Рекултивация. Протоколите не са оспорени от ответника,
предвид на което и като подписани от него са му противопоставими,
включително в частта за удостоверено приемане изпълнението на строителни
работи с верижни булдозери от праводателя на ищеца, които работи
ответникът е приел без забележки като точно изпълнени. Протоколите
отразяват и постигнатото между страните по облигациите съгласие относно
дължимото за изпълнените работи възнаграждение.
Последното съгласие е намерило точно отражение и в издадените от
изпълнителя две фактури № 880/27.07.2020г. и № 881/16.08.2020г., в които в
4
частта за основание за издаването им е записано „услуги с верижен булдозер
по протокол…“, като точно е пренесено и договореното с протоколите
възнаграждение, както следва по фактура № 880/27.07.2020г. – сумата
55 504,98 лв. с вкл. ДДС, и по фактура № 881/16.08.2020г. – сумата 66 936 лв.
с вкл. ДДС.
Същите писмени доказателства, наред със събраните свидетелски
показания на св. Н. А., при изискуемото съобразно чл. 154 ГПК главно и
пълно доказване, установяват по делото и реалното изпълнение на
възложените СМР. Налице е покритие между описаните в протокола видове
работи и сочените за реално извършени на обекта с показанията на св. А..
Показанията на последния свидетел, макар и възможно заинтересовани по
смисъла на чл. 172 ГПК, доколкото е бивш служител на ищеца, изцяло
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства –протоколи за
изпълнени СМР и фактури, последователни и непротиворечиви са, предвид на
което и съдът намира, че следва да ги кредитира. Съобразно показанията на
св. А. лично е работил на обектите на ответника в гр. Свищов, където го е
изпратил работодателят му, праводател на „ДРД - Д.“ ООД. Карал е булдозер
като възложените дейности били по закриване, запръстяване на сметището.
Ходил на обекта в продължение на месеци. Техникът на обекта им казал, че
трябва да бъде запръстено цялото сметище. Приключили работите към края
на август. С булдозера бутал и утъпквал пръст и така участвал в
запръстяването.
Съдържанието на процесните облигационни отношения и изпълнението
на процесните СМР съдът намира да се установява и от заключението по
приетата по делото ССчЕ. Съобразно нормата на чл. 182 ГПК съдът следва да
цени счетоводните записвания и като доказателство за твърдените от
страната, извършила записванията, факти, като преценката на съда следва да е
във връзка с редовността на записването и останалите събрани по делото
доказателства. От констатациите на вещото лице се установява, че
процесните две фактури са осчетоводени и при двете страни, като
счетоводствата на страните по повод на тях са редовно водени. Фактурите са
включени в дневника за продажби в месеца на издаването им, начислен е
дължимият ДДС и са включена в справката декларация за ДДС, подадена до
НАП за данъчния. Счетоводно записаният дълг е и напълно съответен на
сумата по двустранно подписаните от страните фактури и протоколи за
5
видове СМР. В счетоводството на ответника също са извършени записи за
процесните фактури в дневника за покупки, ползван е данъчен кредит и са
отразени по сметка 401 Доставчици. Вещото лице дава заключение и за
извършени частични плащания от ответника по фактура № 880/27.07.2020г.,
като неплатеният остатък по последната е 12 629,54 лв. Липсват плащания по
фактура № 881/16.08.2020г., по която непогасен е пълния размер на дълга от
66 936 лв.
При горната установена по делото фактическа обстановка напълно
необосновани са поддържаните с жалбата на ответника възражения, че по
делото не се установявали отношения между страните, които да могат да
бъдат квалифицирани като договор за изработка. Напротив, постигнатата воля
между страните е за възлагане изпълнение на строителни дейности с верижни
булдозери, които договорени услуги са изрично приети от ответника по двата
подписани от негов представител протоколи, като същото основание е
разписано и в процесните, осчетоводени от двете страни, фактури, а за
реалното изпълнение на дейностите свидетелстват и показанията на
разпитания св. А.. Извършените услуги/строителни дейности/ по
запръстяване, противно доводите по жалбата на ответника, са също
„изработване на нещо“ по смисъла на чл. 258 ЗЗД, а възраженията, че се
касаело за договор за наем не намират опора нито в закона, нито в
установените по делото отношения между страните, доколкото липсва
доказано съгласие за предоставяне за временно ползване по договор за наем
на вещи, както и на работна сила, като последното е и недопустимо.
По горните мотиви на съда поръчващият, приел престираното
изпълнение като точно, е длъжен на основание чл. 266 ЗЗД да заплати
възнаграждение за изработеното съобразно уговореното, или в доказания и
уважен от СГС размер от 12 629,54 лв. по фактура № 880/27.07.2020г. и от
66 936 лв. по фактура № 881/16.08.2020г.
По тези доводи и предвид съвпадението в изводите на двете инстанции
решението следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва разноски пред САС в размер на сумата 2930 лв. – заплатено адв.
възнаграждение, които ще му бъдат присъдени с настоящото решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 642 от 30.05.2022г. по т.д. №
2103/2021г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 с-в, поправено с
решение № 970/05.08.2022г.
ОСЪЖДА „Булстрой - Монтажи” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
„ДРД - Д.” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 930
лв. – разноски пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7