Решение по дело №790/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н. К. К. от [населено място] срещу заповед № 8121К-3284 от 19.03.2024 г. на главния секретар на МВР, с която старши инспектор Н. К. К. – началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Пето РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив, на ръководна длъжност началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Карлово при ОДМВР Пловдив, за срок от една година.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на установената форма и административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна. Допълнителни съображения по същество са изложени и в представените в съдебното заседание писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл.146 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 22.03.2024 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

С докладна записка от 06.03.2024 г. (л.14) на началника на РУ Карлово директорът на ОДМВР Пловдив е уведомен, че от началото на 2024 г. на територията на РУ Карлово е констатирано завишение на битовите скандали в ромските махали, прерастващо в масови сбивания, усложняване на пътната обстановка поради големия брой МПС и преминаващи по главните пътища, предстоящ мигрантски натиск, наличие на усложнена оперативна обстановка, затруднения в изпълнението на патрулно-постовата дейност от група ППД при сектор ОП към РУ Карлово за противодействие на увеличения мигрантски натиск и поддържането на регулярно полицейско присъствие на главен път І-6, необходимост от допълнителни сили и средства за извършване на проверки и други действия предвид наличието на пет обекта от военно-промишления комплекс, но в същото време е налице ограничен брой служители в група ППД и необходимост от покриване на голяма територия и осигуряване на полицейско присъствие в малките и отдалечени населени места, поради което се създават затруднения в сформирането на достатъчен брой екипи за изпълнение на патрулно-постовата дейност и тяхното ефективно ръководене, както и че предстои началникът на група ППД да бъде преназначен на длъжност началник група в сектор СПС към отдел ОП на ОДМВР Пловдив и евентуално овакантяване на длъжността. Затова на директора на ОДМВР Пловдив е предложено да назначи служител на длъжност началник група ППД в сектор ОП на РУ Карлово предвид възникнала служебна необходимост и с оглед нормалното функциониране на група ППД.

Въз основа на цитираната докладна записка със своя докладна записка от 14.03.2024 г. (л.10-11) директорът на ОДМВР Пловдив е предложил на главния секретар на МВР поради възникналата служебна необходимост старши инспектор Н. К. К. да бъде временно преназначен на длъжност началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Карлово, със специфично наименование на длъжността старши инспектор. Посочено е, че Н. К. е подходящ служител, който от 25.01.2022 г. заема длъжността началник група ППД в сектор ОП към Пето РУ Пловдив, награждаван е многократно и притежава необходимите качества, умее да създава ефективна организация за изпълнение на поставените задачи благодарение на богатия си професионален опит, отговаря на изискванията съгласно типова длъжностна характеристика за длъжността, притежава разрешение за достъп до класифицирана информация.

Въз основа на направеното от директора на ОДМВР Пловдив предложение е издадена оспорената заповед № 8121К-3284 от 19.03.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Заповедта е обоснована с усложнена оперативна обстановка и възникнала спешна служебна необходимост на длъжността началник група ППД в сектор ОП в РУ Карлово да бъде временно преназначен служител, който притежава необходимите организаторски и лидерски качества, умее да създава ефективна организация за изпълнение на поставените задачи и притежава богат професионален опит, какъвто е Н. К. К. като служител с дългогодишен професионален опит, заемал различни изпълнителски и ръководни длъжности.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Оспорената заповед е издадена е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.158, т.4 ЗМВР и чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР - главният секретар на МВР, който със заповед № 8121з-1453 от 15.09.2023 г. (л.18) на министъра на вътрешните работи е определен да преназначава съгласно чл.158, т.4 ЗМВР държавните служители на ръководни длъжности началник група.

Преназначаването на жалбоподателя е мотивирано с усложнена оперативна обстановка и спешна служебна необходимост. Оспорената заповед е издадена на основание чл.165, ал.1, ал.2, пр.2, ал.3 и ал.5 ЗМВР, във връзка с чл.12, ал.1, т.2, чл.14, ал.1 и ал.2 и чл.15, ал.2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР.

Съгласно чл.165, ал.1 и ал.2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, като временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Т.е., в случая съгласие на служителя не е необходимо, защото заповедта е мотивирана със спешна служебна необходимост.

Вярно е, че жалбоподателят не е запознат срещу подпис с мотивираното предложение за неговото преназначаване (докладната записка от 14.03.2024 г.) съгласно изискването на чл.13, ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., но допуснатото в случая нарушение на административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените, тъй като в хипотезата на едностранна промяна на мястото на изпълнение на длъжността по чл.165, ал.2, пр.2 ЗМВР не се изисква съгласието на служителя. След като за самото преназначаване не е необходимо съгласието на служителя, недопустимо е за по-малкото основание – незапознаване с мотивираното предложение за преназначаването – заповедта да се счита за незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Спорен въпрос в случая е наличието на хипотезата на чл.165, ал.2, пр.2 ЗМВР, т.е., наличието на служебна необходимост от преназначаването.

Посочването на фактите, съставляващи служебна необходимост, представляват фактическите основания за издаване на оспорената заповед, поради което са задължителен елемент от съдържанието на заповедта по аргумент от чл.59, ал.2, т.4 АПК, доколкото тяхното наличие обосновава компетентността на административния орган да измени едностранно, макар и временно, съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител (мястото на работа) именно поради наличие на служебна необходимост.

Съгласно легалното определение на понятието служебна необходимост, дадено в § 1, т.23 ДР ЗМВР, такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая служебната необходимост в оспорената заповед е обоснована с завишение на битовите скандали в ромските махали, прерастващо в масови сбивания, усложняване на пътната обстановка поради големия брой регистрирани МПС и преминаващи по главните пътища, предстоящ мигрантски натиск, наличие на усложнена оперативна обстановка. Отделно от това, в докладните записки от 06.03.2024 г. и от 14.03.2024 г. са посочени още необходимостта от осигуряване на регулярно полицейско присъствие на главен път І-6, както и по цялата територия на РУ Карлово, в малките и отдалечени населени места и на петте обекта от военно-промишления комплекс, за противодействие на увеличения мигрантски натиск, както и с оглед предстоящото преназначаване на началника на група ППД в сектор ОП на РУ Карлово на длъжност началник група в сектор СПС към отдел ОП на ОДМВР Пловдив. Т.е., противно на застъпеното в жалбата и писмените бележки становище, в оспорената заповед в достатъчна степен ясно и конкретно са посочени фактическите основания, съставляващи според ответника служебна необходимост, за да бъде преназначен жалбоподателя в РУ Карлово, но тези факти не са подкрепени от никакви доказателства, от една страна, а от друга страна, не отговарят на хипотезите на служебна необходимост според легалното определение на § 1, т.23 ДР ЗМВР.

Доколкото в случая не се установява да са настъпили нормативни промени или промени във функционалните задължения на структурата, единствената възможна хипотеза от изброените в § 1, т.23 ДР ЗМВР биха могли да бъдат извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на районното управление, но изброените в оспорената заповед и докладните записки факти не аргументират извънредни промени, които да са толкова необичайни, изключителни и особени, толкова прекомерни, че да стоят извън волята на органа като непредвидими и непредотвратими събития, очертани от хипотезата на § 1, т.23 ДР ЗМВР. Т.е., не се доказва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на районното управление, за да е обосновано преназначаването на жалбоподателя поради служебна необходимост.

Вярно е също, че липсват доказателства за овакантяването на длъжността, на която е преназначен жалбоподателя, както и доказателства, че титулярят отсъства над 30 дни. Въпреки че с разпореждането за насрочване на делото в открито заседание на ответника са дадени указания, че носи доказателствена тежест да установи съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, такива доказателства не бяха представени. В този смисъл оспорената заповед се явява необоснована.

Липсата на фактически основания, действително отговарящи на понятието за служебна необходимост, представлява съществено нарушение на формата на административния акт, накърнява правото на защита на адресата и препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта, което налага квалифицирането му като незаконосъобразен.

Безспорно преценката за служебна необходимост е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на заповед по чл.165 ЗМВР, но тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, който обхваща, освен проверката за действия в условия на оперативна самостоятелност, също и въпросът за основанията, наложили избора на конкретното решение. Доколкото правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност (чл.4, ал.2 и чл.6 АПК), изборът на едно от две или повече възможни законосъобразни решения предопределя съответствието на заповедта с целта на закона, поради което органът дължи посочване на нарочни мотиви в заповедта, които обосновават избора на конкретното разрешение. Неспазването на изискването за посочване на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт според тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ВАС.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.14, заповед № 8121К-3284 от 19.03.2024 г. на главния секретар на МВР.

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.