Р Е Ш Е Н И Е
№843
Гр. Перник, 29.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01362 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от
„Топлофикация – Перник“ АД срещу Й.И.С., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
502,49 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в ***за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 126,56 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.12.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08286/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирма за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия в размер на сумата от 502,49 лв. и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито
към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си съгласно клаузата
на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия потребителят дължи и обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва, възлизаща на сумата от 126,56 лв.
за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г. С тези съображения ищецът отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В депизирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът Й.И.С. оспорва предявените искове по основание и
размер. Отрича съществуването през исковия период на договорни отношения с
топлофикационното дружество с довода, че не е собственик на процесния недвижим
имот, нито носител на вещно право на ползване, поради което и няма качеството
потребител на топлинна енергия. Изяснява, че не е поръчвал доставката на
топлинната енергия, поради което и не дължи нейното заплащане, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Не е подавал
молба – декларация за откриване на партида, поради което дори да се приеме, че
през исковия период е бил собственик на процесния имот, то задължено лице
остава предходният такъв. Поддържа, че не е налице сключен договор с фирма за
дялово разпределение за извършване на тази услуга. Не са представени
доказателства за изправността на измервателните уреди на топлинна енергия.
Счита, че не са установени и обемът на подадената топлинна енергия и
претендираната цена. Твърди, че голяма част от вземанията за главница и лихва
са погасени по давност. Намира за приложим спрямо тях тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания, както
и с оглед акцесорния характер на вземането за лихва. Поддържа, че ищцовото
дружество неправилно е прихванало суми за възстановяване със стари задължения
на ответника, тъй като последните не са безспорни. Изяснява, че клаузата в
Общите условия /без да посочва конкретната клауза/, предвиждаща ред за
изразяване на несъгласие на потребителите с получаваните сметки, е нищожна
поради ограничаване на правото им на възражение в тази насока. С тези доводи
ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В
съдебните заседания ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Е.М.,
поддържа предявените искови претенции, счита същите за доказани по основание и
размер и отправя искане за уважаването им. Претендира присъждане на направените
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът Й.С., редовно призован, не се явява
лично и не изпраща представител. С писмено становище от 04.06.2018 г. чрез
пълномощрика си адв. К. оспорва насочените срещу него установителни претенции,
отправяйки искане за отхвърлянето им като неоснователни поради липсата на
доказателства същият да е бил собственик на процесния недвижим имот, да е бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, както и поради
погасяване на вземанията по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 08286/2017 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като
съобрази, че възражението на ответника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника,
имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума, а допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено в негово полза право на ползване по отношение на
топлоснабден недвижим имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от
законовите норми и от публично известни и одобрени от КЕВР общи условия.
Включването на техните клаузи, като източник на права и задължения между
страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. на
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става
страна по продажбеното правоотношение. Същевременно посочената регламентация
дава основание за извод, че законодателят обвързва качеството потребител на
топлинна енергия с лицето, което реално ползва имота. Изричното разграничаване
на хипотезата, при която е налице учредено вещно право на ползване от общия
случай, при който лицето е собственик на имота означава, че когато по отношение
на един имот в полза на определено лице има учредено такова право потребител на
топлинна енергия се явява вещният ползвател на имота, а не голият му
собственик. В съответствие с този извод е и разпоредбата на чл. 57 ЗС, регламентираща
задължението на ползващия имота въз основа на уцредено ограничено вещно право
на ползване да заплаща разноските, свързани с ползването, каквито безспорно се
явяват и разходите по заплащане цената на доставената до имота топлинна
енергия.
Както
вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът оспорва
съществуването през процесния период на облигационноправна обвързаност между
него и топлофикационното дружество.
От
приетото като писмено доказателство по делото заверено копие от Нотариален акт
за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване и учреден
срочен модалитет № 72, том II, рег. № 1765, дело
№ 201 от 06.07.2016 г. на нотариус Н.З.с рег. № 062 на НК и с район на
действие Районен съд – Перник се установява, че ответникът в настоящото
производство Й.И.С. е дарил на сина си – трето за процеса лице своя собствен
недвижим имот, представляващ процесният апаратамент 13, находящ се в ***,
запазвайки си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване и учредявайки
срочен модалитет, ограничаващ разпоредителните действия с имота, респ.
отдаването му под наем от дарения с изисването за изричното писмено съгласие на
дарителя.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че ответникът Й.И.С. се явява потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди през целия исков период - за времето от 01.05.2014 г. до 05.07.2016 г.
като собственик на имота, а за останалата част от периода от 06.07.2016 г. до
30.04.2017 г. като носител на вещно право на ползване. Същевременно по делото
не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че преди датата
на транслативната сделка от 06.07.2016 г. собственик на имота е било друго
лице, а не ответникът Й.С., явяващ се и прехвърлител на права, като дарител,
върху процесния имот. Следователно, през релеватния период ответникът се е
намирал в облигационноправно отношение с ищцовото топлофикационно дружество във
връзка с доставката на топлинна енергия до недвижимия имот и за него е
съществувало задължение да заплаща нейната стойност в случай на извършена доставка
– арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази облигационна връзка е регулирана от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДЕКВР /сега КЕВР/. По делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е отправил искане за
уговаряне на индивидуални такива, поради което следва да се приеме, че
последните регулират възникналото между страните правоотношение.
Предвид
горното, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за отсъствието на
облигационно правоотношение с ищеца, обосновано с твърдението, че е не е живял
в имота и на негово име не е била открита партида. Както вече беше изяснено, правната
норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя като
потребител на топлинна енергия, а с това и като страна по правоотношението,
възникнало по повод доставката ѝ, собственикът на топлоснабдения имот, респ.
вещният ползвател в случаите на учредено вещно право на ползване по см. на чл.
56 ЗС, без да провежда разграничение реално същият живее ли в имота, съответно
да отдава значение на факта на чие име е открита партидата при продавача. Същевременно,
от приетото по делото извлечение от сметка да абонатен № ********** е видно, че
титуляр на партидата при ищцовото дружество във връзка с процесните задължения
е именно ответникът Й.С..
Така
установената по делото облигационноправна обвързаност между страните обуславя
произнасянето на съда по въпроса относно реалната доставка на топлинна енергия
до имота и нейната стойност.
Изясни се, че основно задължение на
потребителя е да заплаща цената на доставеното количество топлинна енергия.
Последното, в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение, което се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а – арг. чл. 139, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139б ЗЕ последното се избира от клиентите в сграда
– етажна собственост с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, като за резултатите
от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия, които от своя страна сключват писмен договор с
избраното лице за извършване на услугата дялово разпределение – арг. чл. 139в,
ал. 1 ЗЕ. В настоящия случай по делото в заверен препис е приет Договор № 99 от
05.12.2011 г., скючен между „Топлофикация – Перник“ АД, в качеството му на възложител, от
една страна и „Нелбо“ ЕАД, в качеството му на изпълнител, от друга страна, за
извършване от изпълнителя на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради-етажна собственост, находящи се на лицензионната територия на
възложителя – гр. Перник. В клаузата на чл. 31 от договора е предвидено, че
същият се сключва за срок от 1 година, считано от 01.05.2011 г. и автоматично
продължава действието си за още
1 година в случай, че един месец
преди изтичане на срока никоя от страните не заяви писмено, че желае прекратяването
му. В договора е посочено, че изпълнителят „Нелбо“ ЕАД е регистриран в публичен
регистър съгласно чл. 139а ЗЕ, за което е приложено Удостоверение за
регистрация № Р-30/29.02.2008 г., издадено от министъра на икономиката и
енергетиката. В Приложение № 1 към договора,
представляващо Списък на абонатните станции, в които изпълнителят ще извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, е включен и адресът на СЕС
на площад „Кракра Пернишки“ бл. 4, вх. Б с номер на абонатната станция 2039,
където се намира процесният недвижим имот. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, изготвено въз основа и на документи,
представени от фирмата дялово разпределение „Нелбо“ АД, се изяснява, че последната
е извършвала дялово разпределение на топлинна енергия в абонатната станция,
където се намира процесният имот, ежегодно е изготвяла изравнителни сметки, още
от 2006 г., като след проведени отчети на потреблението в СЕС, преизчислените
суми са отразявани в индивидуалните сметки по имоти, които са предавани на
представител на СЕС. Изложеното дава основание за извод, че през исковия период
в процесната сграда в режим на етажна съсобственост /обстоятелство, неоспорено
от ответника/ – вх. Б, на бл. 4, находящ се в гр. Перник, площад „Кракра
Пернишки“ е извършвано дялово разпределение от фирмата „Нелбо“ АД. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно
отсъствието на доказателства за надлежен избор на ФДР в процесната СЕС.
Действително, по делото не е представен документ, обективиращ решението на
необходимото мнозинство от собственици в
сградата – етажна собственост за избор на лице, регистрирано по реда на чл. 139а
ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Допускането на фирмата да
извършва редовни отчети на потреблението, както и приемането на изготвяните от
същата изравнителните сметки от представител на общността обаче свидетелства,
че потребителите в абонатната станция фактически са потвърдили, че именно тази
фирма извършва услугата, предмет на договора от 05.12.2011 г., продължил
автоматично действието си, доколкото не се твърди и не се доказва същият да е
бил прекратен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 ЗЕ топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост
се разпределя между индивидуалните потребители за два основни компонента –
горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление, изчислена като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща
вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“
АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на претендираната цена.
Фактът
на реално извършената доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани
в заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани такива от
ищцовото дружество, както проверка на място при фирмата за дялово разпределение
като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Нелбо“ АД. Отразено е, че в
абонатната станция е монтиран уред за търговско измерване – топломер, който е
преминал през задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип и е годен за търговско измерване. Показанията му са отчитани
своевременно и периодично, от отчетените количества брутна топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи и между индивидуалните собственици на имоти
в СЕС е разпределено нетното количество потребена топлинна енергия. С оглед
изложеното, съдът намира за неоснователно като необосновано възражението на
ответника относно липсата на доказателства за изправността на измервателните
уреди. В заключението е изяснено, че технологичните разходи са определени
според паспортните данни на монтираната в сградата абонатна станция и призчислени
съгласно нормативно установени корекции. Установява се, че в процесния имот е
монтиран уред за за измерване на разхода за топла вода – 1 бр. водомер.
Разходът за топлинна енергия за битова гореща вода е начисляван прогнозно, като
след установяване на реалното потребление в хода на годишния отчет на уредите,
провеждан от фирмата – топлинен счетоводител, същото е било съобразявано при
изготвяне на индивидуалната сметка на ответника. В имота е имало едно работещо
отоплително тяло, в помещението баня – щранг – лира без ИРУ. За него е
начисляван разход за топлинна енергия като за тяло, работило непрекъснато, по
изчислителен път и последващи преизчисления от фирмата топлинен счетоводител,
довели до сторниране на прогнозно начислените суми. Не е начисляван разход на
топлинна енергия за отоплителни тела в стаите, доколкото последните са били
демонтирани. Начислен е разход за топлинната енергия, отдавана от сградната
инсталация в съответствие с обема на отоплявания имот по проект и единствено
през зимния отоплителен сезон, когато реално е работила отоплителната
инсталация в сградата. Ежемесечно са начислявани и суми, представляващи вноски
за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 31,68 лв. Не е начисляван разход за отоплителни
тела в общите части на сградата, предвид липсата на работещи такива. Крайната дължима
сума е определена след преизчисленията, отразени в изравнителните сметки,
изготвяни ежегодно от фирмата за дялово разпределение. Тук е мястото да се
отбележи, че доводите на ответника за неправилно осъществено прихващане на суми
за възстановяване със стари задължения, не съответстват на отразеното в
заключението, видно от което сумите за възстановяне на ответника вписани в
издадените през процесния период 3 изравнителни сметки са съобразени при
определяне на крайната дължима сума, а със същите не е реализирано твърдяното
прихващане с неликвидни вземания от по-стар период. Неоснователен е и доводът
за нищожност на клауза от процесните Общите условия, останала неконкретизирана
от ответника, регламентираща реда за изразяване на несъгласие на потребителите
с получаваните сметки поради ограничаване на правото им на възражение в тази
насока. По делото не се твърди, а и не се установява ответникът да се е
възползвал от това право и да е възразил срещу процесните изравнителни сметки.
В заключението е отразено, че последните са предавани на представител на СЕС в
законноустановения срок като от страна на ответника не са подавани възражения и
жалби. Същевременно, в отговора на исковата молба същият не твърди да е бил
възпрепятстван при упражняването на това си право поради конкретни ограничения
в регламентираната от топлофикационното дружество процедура, разписани в
клаузата на чл. 33, ал. 3 от процесните Общи условия, съответно да е депозирал
възражение, а то да не е било разгледано от ищеца. Ето защо, в случая общото
позоваване на нищожност на тази клауза, без твърдение за конкретно нарушаване
правото на ответника, се явява неоснователно. Според изводите на вещото лице
начислените суми са пресметнати съгласно нормативно утвърдената през процесния
период методология. При така установените факти, въз основа на извършения
анализ и самостоятелно направените от вещото лице изчисления експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. е на стойност 502,49 лв.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че в
счетоводството на „Топлофикация – Перник“ АД ежемесечно – до 10-то число на
всеки месец са отразявани дължимите от ответника суми за ползвана топлинна
енергия, както и сумите по изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение. Последните са взети предвид от ищцовото дружество при определяне
дължимата цена за главница, съответно като сума за доначисляване или за
възстановяване. Размерът на лихвата за забава на месечните плащания за периода
от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г. възлиза на сумата от 126,56 лв. и е съобразен
с техния падеж съгласно клаузите на Общите условия. Експертизата достига до
извод, че в счетоводството на ищцовото дружество няма постъпили плащания от
страна на ответника, каквото всъщност не се твърди и не се доказва от него.
Съдът кредитира заключението като изготвено от съответен специалист, въз основа
на представените по делото писмени материали и след извършена лична проверка на
място в счетоводството на ищеца.
Изложеното
дотук води до извод, че ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение
по процесното облигационно правоотношение като е доставило до исковия
топлоснабден имот топлинна енергия на обща стойност от 502,49 лв., чието
заплащане е в тежест на ответника, в качеството му на собственик, а
впоследствие и вещен ползвател на имота. В тази връзка съдът намира за
неоснователен доводът, изложен в отговора на исковата молба, за недължимост на
сумите поради факта, че се касае за непоискана доставка на топлинна енергия
съгласно чл. 62 ЗЗП. Както вече беше изяснено, възникването на облигационното
правоотношение по повод доставката на топлинна енергия настъпва по силата на
закона – с
придобиване от страна на ползвателя на качеството собственик или носител на
вещно право на ползване по отношение на топлоснабден имот и без да е необходимо
последният да сключва индивидуален договор с доставчика. Тази услуга се
предоставя на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост и
спрямо нея са приложими специалните правила на Закона за енергетиката, което
изключва прибложението на общите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗД. Наред с това,
съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП потребителят не дължи заплащането на
осигуреното централно отопление когато последното е доставено без неговото
искане. В настоящия случай, сградата в режим на етажна собственост е
присъединена към топлопреносната мрежа и в нея се извършва услугата дялово
разпределение, което съграсно ЗЕ може да стане със съгласието на етажните
собственици, т.е. не се касае за непоискана доставка. По делото не се твърди, а
и не се установява да е осъществен отказ от ползване на топлинна енергия по
реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – по решение на собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, обективащо нежеланието
им да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, декларирано писмено пред топлопреносното предприятие и поискано
от тяхна страна прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. Ето защо, в случая не е налице колизия по см. на § 1 от ДР на ЗЗП,
съответно основание за недължимост на сумите съгласно чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
Изясни
се, че ответникът въвежда в процеса правопогасяващо възражение с твърдението,
че вземанията са недължими като погасени по давност. Съдът, при анализ на
събраните по делото доказателства, намира тези доводи за частично основателни,
предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 502,49 лв., представляващо
стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. има
характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на
топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, без значение от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането в размер на
сумата от 126,56 лв., представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., предвид характера му и
регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник, приети в заверено
копие като писмено доказателство по делото като приложение към вестник
„Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.12.2017
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по
давност е само част от вземането за главница, а именно в размер на сумата от 245,07
лв., дължима за периода от 01.05.2014 г. до 05.12.2014 г. /три години преди
датата на депозиране на заявлението/, определена по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на данните, съдържащи се в съдебно – икономическата експертиза и
извлечението от сметка. Останалата част от вземането в размер на сумата от 257,42
лв. за периода от 06.12.2014 г. до 30.04.2017 г.
остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответника.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищцовото дружество не изложи
твърдения и не доказа настъпването в по-ранен момент на други основания, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок на основание чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 257,42 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 06.12.2014 г. до 30.04.2017 г., поради което за тази част следва да бъде
уважен. По отношение на останалата част от вземането в размер на сумата от 245,07
лв., представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 05.12.2014 г. искът
се явява неоснователен – поради погасяването на тази част от вземането по
давност, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната мораторна лихва върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия, купувачите дължат заплащане на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и
дължи заплащането на законната мораторна лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се изясни, че за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017
г. законната мораторна лихва е в размер на 126,56 лв., определен при
съобразяване с падежа на главницата. С оглед погасяването по давност на
вземането за главница в размер на сумата от 245,07 лв. за периода от 01.05.2014
г. до 05.12.2014 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по
давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 77,27 лв. /определена
от съда по реда на чл. 162 ГПК/ за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017 г.,
дължима върху същата. Останалата част в размер на сумата от 49,29 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015
г. до 27.11.2017 г., дължима върху главницата за периода от 06.12.2014 г. до
30.04.2017 г.,
е непокрита по давност, поради което и дължима от ответника.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 49,29 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до
27.11.2017 г., дължима върху главницата за периода от 06.12.2014 г. до
30.04.2017 г., и в тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата
част от вземането в размер на сумата от 77,27 лв. за периода от 08.07.2014 г.
до 27.11.2017 г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до
05.12.2014 г., искът се явява неоснователен поради погасяването на тази част от
вземането по давност, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част имат и двете страни,
както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в
хода на частно гр. дело № 08286/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде
присъдена сумата от 36,57 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 187,72 лв. – платени
държавни такси, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца
в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 179,35
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство /не се претендират такива и за заповедното/, чието реално
извършване следва от отразеното в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 20.04.2018 г. /л. 24 от настоящото дело/ плащане на
сумата в брой, в която част същият имат характера на разписка, удостоверяваща
плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът
намира за неоснователно релевираното с исковата молба възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, доколкото
същото е под минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 2, ал. 5 /за исковото производство – 600 лв./ от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу Й.И.С., с
ЕГН: **********,***, ***и настоящ адрес:***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Й.И.С. *** АД сумата от 257,42 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 06.12.2014 г. до 30.04.2017 г., до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в***, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 06.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08286/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 257,42 лв. до пълния предявен размер от 502,49
или за сумата от 245,07 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 05.12.2014 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в***,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.12.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу Й.И.С., с ЕГН: **********,***, ***и
настоящ адрес:***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.И.С. *** АД сумата от 49,29 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.02.2015 г. до 27.11.2017 г., дължима върху главницата
за периода от 06.12.2014 г. до 30.04.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № 08286/2017
г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 49,29 лв. до пълния предявен размер от
126,56 лв. или за сумата от 77,27 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 27.11.2017 г., дължима върху главницата за периода от
01.05.2014 г. до 05.12.2014 г.
ОСЪЖДА Й.И.С., с ЕГН: **********,***,
***и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, сумата от 36,57 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч.
гр. дело № 08286/2017 г. по описа на Районен съд – Перник и сумата от 187,72 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Й.И.С., с ЕГН: **********,***,
***и настоящ адрес:***, сумата от 179,35
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с по частно гр. дело № 08286/ 2017 г. описа на Районен съд – Перник,
да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: