Решение по дело №719/2015 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№449/10.12.2015 г./град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд на 10.11.2015 г., в публичното съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: Красимир Маринов

       Членове: Методи Величков

                       Димитър Ковачев

 

Секретар: Росица Игнатова, като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 719 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 107, постановено на 08.07.2015 г., по гр. д. № 764/2014 г. по описа на Р. районен съд е признато за установено по отношение на ответницата Ц.Д.Д. ***, че към момента на влизането в сила на регулационния план на с. Ч., община Р., област П., одобрен със Заповед № *** г., А.Г.Н. ***, е собственик на 3 квадратни метра, заключен между буквите М, Л, Е, М, отразени на скицата на вещото лице Д.И. Н., приложена към изслушаното в съдебно заседание на 21.05.2015 г., с рег. № ***** г., заключение по допуснатата съдебно–техническа експертиза, които са били погрешно заснети като част от УПИ ***, вместо както част от УПИ ***, като за разликата над описаните 3 кв.м. до пълния предявен размер на иска от 100 кв. м., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Отбелязано е, че скицата на вещото лице Д.И. Н., приложена към изслушаното в съдебно заседание на 21.05.2015 г., с рег. № ***** г., заключение по допуснатата съдебно–техническа експертиза, приподписана от съда, се счита неразделна част от решението.

Недоволен e останал А.Г.Н., който чрез адвокат Е.Г., е обжалвал решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл. 124 ГПК вр. с чл. 53, ал.2 от ЗКИР за горницата над  3 кв.м. до претендираните 100 кв.м. Жалбоподателят навежда доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в тази му част и искът да бъде уважен изцяло. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Противната страна Ц.Д.Д., чрез адвокат Б. Б., е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да й се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Р.районен съд е приел, че ищецът е собственик на УПИ ***, в кв.** по плана на с. Ч., Р. община, с площ от 820кв.м., по плана на с. Ч., Р. община, одобрен със заповед № *** г., а ответницата е собственик на съседния имот – УПИ ***, в кв.**, по плана на с. Ч.. Отбелязал е, че с молба вх. № **** г. на Община Р., ищецът е направил искане за изработване на ПУП-ПРЗ на УПИ ***, в обсега на УПИ *** в кв.** по плана на с. Ч., а с писмо *** г. на Община Р., той е бил уведомен, че следва да представи в Общинската администрация комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице, на която да се съвместят действащия и предходния план. Отбелязал е, че ищецът е представил исканата му скица и на *** г. бил изготвен акт за непълноти /грешки/, а с писмо изх. № **** г. на Община Р., същият бил уведомен, че собственицата на УПИ ***, в кв. *** – Ц.Д., не е съгласна, че е налице явна фактическа грешка и отказва да подпише акта за непълноти и грешки.

Въз основа на заключението на вещото лице Д.И. Н. с рег. № ***** г. по съдебно–техническата експертиза, съдът е приел, че регулацията между УПИ ***, в кв.**, на с. Ч., по действащия регулационен план на селото, одобрен със заповед № *** г., е приложена на място, както и че регулационните сметки с на ответницата със собствеността на УПИ *** са уредени за придаваемото място от 15 кв. м. от УПИ *** към УПИ ***., което е видно от приложения нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № *** г. и оценителен протокол от ***г. Пак от заключението е отбелязал, че регулационната линия по действащия регулационен план на селото от *** г., минаваща по буквите Г,Д,К,Е и по отменения план от *** г. отразена по буквите А,Б,Д,В между УПИ *** и УПИ *** в кв.** не съвпада. Отбелязал е, че площта, заключена между регулационната линия на УПИ *** и УПИ *** по действащия регулационен план и регулационната линия между УПИ *** и УПИ ** в кв. *** по отменения план от *** г. на с. Ч., е 15.00 кв.м., защрихована по скицата със зелен цвят по буквите: А,Б,К,Г,А – 12 кв. м. и по буквите М,Л,Е,М – 3 кв. м., които се придават от УПИ *** към УПИ *** в кв.** по плана на с. Ч. от ***г. Пак от заключението съдът е приел, че е налице грешка в кадастъра по отношение на 3 кв. м., които се заключават по буквите Б,Д,К,Б и които се придават от УПИ *** към УПИ ***.

Р. районен съд е отбелязал, че съгласно параграф 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащи към момента на влизане на Закона /31.03.2001 г./, дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред на ЗТСУ /отм./ в 6 месечен срок от деня на влизане на закона в сила. Съдът е приел, че в този 6 месечен срок, ответницата се е снабдила с нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № *** г. на нотариус М.Д., по отношение на придадените по регулация към собствения й УПИ ***, 15 квадратни метра площ, при граници : улица, наследници на Д. Й. Б. и А.Г.Н.. От белязал е, че в нотариалния акт е посочено, че стойността на придаваемото се място е внесена с вносна бележка от *** г. в Б. „ДСК” ЕАД – гр. Р., като в нотариалния акт е цитиран и оценителния протокол от *** г., от който е видно, че стойността на придаваемото се място от 15 кв. м., възлиза на 18 000 неденоменирани лева, която е отразена като заплатена в нотариалния акт. Съдът е приел, че с изплащането на обезщетението за придадените по регулация 15 кв. м., ответницата е станала собственик на процесната площ, тъй като същата е изпълнила своето задължение за заплащане на придаваемото се към нейния имот място по регулация, като прехвърлянето на собствеността е настъпило с влизането в сила на заповедта за изменение на регулацията в кв.** по плана на с. Ч., Р. община.     

С оглед изложеното съдът е приел, че искът се явява доказан относно площта от 3 кв. м., но счита, че това не е площта, заключена между буквите Б,Д,К,Б по скицата на вещото лице Д. Н., а представлява площта, заключена между буквите М,Л,Е,М по скицата на същото вещо лице. За да направи този извод, съдът е отбелязал, че в нотариалния акт № ** том **, рег. № **, дело № *** г. е отразено, че празното дворно място с площ от 15 кв. м. е с граници: улица, наследници на Д.Й. Б.и А.Г.Н., т.е. в него е упомената като граница улица, а не улици и тези 15 кв. м. не са индивидуализирани като две отделни парчета, а като едно място. По тези съображения съдът е приел, че в нотариалния акт са индивидуализирани именно 15 кв. м., представляващи заключеното между буквите А,Б,Д,К,Г,А по скицата на вещото лице. Съдът е отбелязал, че по отношение на площта, заключена между буквите М,Л,Е,М, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, тъй като по отношение на тези на тази площ действащият план е „приложен”. Отбелязал е, че по отношение претенциите на ищеца за площта над 3 кв. м. до пълния размер от 100 кв. м. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно - не е нищожно. Съдът служебно следи и за допустимостта на решението. Преценявайки допустимостта на решението, както и законосъобразността на същото, тъй като в случая двете се намират във взаимовръзка и не могат да бъдат преценявани поотделно, както и събраните пред въззивния съд доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:

Видно от заключението на допълнителната съдебно–техническа експертиза на вещото лице инж. Ж.Г.В., което съдът изцяло възприема, дворищно - регулационата линия между парцели *** и **, в кв.*** е проектирана по имотната граница между ПИ ** и ПИ ** от кв. **, /същото подчертано с двойна черта/, като няма придаваеми площи между двата имота. От същото заключение е видно, че кадастралната граница между ПИ № *** и ПИ № *** в кв.** по плана от *** г. не съвпада с дворищно-регулационната линия между УПИ *** и УПИ II-***, в кв.*** по плана от ***г.

Тези обстоятелства кореспондират и от заключение по съдебно-техническа експертиза /с рег. № ***** г на РРС/ на вещото лице Д.Н. и заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза на същото вещо лице /с рег. № *** г./. От тях е видно, че регулационната граница по плана от ***  г. е по буквите А,Б,Д,В, а кадастралната граница по плана от *** г., която е била регулационна граница по плана от *** г. е по буквите А,Б,К,В. В триъгълника Б,Д,К,Б кадастъра от *** г. е грешен – неправилно е пренесена от плана от *** г. регулационната линия на плана от ***г. като кадастрална граница. В този случай, се явяват още 3 кв. м. по буквите Б,Д,К,Б, придаваеми от имот пл. № *** към УПИ ***, в кв.**.  Регулацията между УПИ *** и УПИ III-*** в кв.** по плана на с. Ч., община Р., по действащия регулационен план от ***г. е приложена на място.

След това прилагане на регулацията на място са последвали обаче нови обстоятелства:

По делото е приложено решение № 18 от 10.02.2004 г., постановено по гр. д. № 194/2002 г. по описа на Р. районен съд, с което е признато за установено по отношение на Ц.Д.Д., че А.Г.Н. и В. Б. Н. са собственици на имот с площ от 17 кв. м. представляващ част от урегулиран поземлен имот *** в кв.** по действащия регулационен план на с. Ч. от **г. и обозначен в жълт цвят на скицата на вещите лица по тройната съдебно–техническа експертиза, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението и е осъдена ответницата да предаде владението на този имот, като до 50 кв. м. искът е отхвърлен като неоснователен. Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че по делото е приложено само решението, но не е приложена скицата на вещите лица по тройната съдебно–техническа експертиза, представляваща неразделна част от решението, а освен това няма никакво отбелязване, че това решение е влязло в сила, още повече, че то е представено от ответницата.

Впоследствие с Решение 386 от 23.12.2010 г., постановено по гр. д. № 18/2010 г., отменено с Решение № 138 от 21.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, влязло в сила на 30.05.2012 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от А.Г.Н. против Ц.Д.Д., за признаване за установено, че А.Г.Н. е собственик на общо 15 кв. м., представляваща част от парцел *** в кв.** по плана на с. Ч., целият с площ от 820 кв. м., находящи се на граничната линия на между двата парцела, която разделя УПИ ***, собственост на ответницата и собствения на ищеца УПИ ***, представляващи придадени по регулация места, която не е приложена в срока по п-ф 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, при граници: улица, наследници на Д. Й. Б. и А.Г.Н.. За да постанови този диспозитив, Пернишкият окръжен съд е приел, че от парцел ***, собственост на А.Г.Н. са придадени 15 кв. м. по регулация към парцел ***, собственост на Ц.Д.Д., като регулацията е приложена тъй като същата е заплатила сума от 18 000 лв. неденоминирани лева на А.Н. и се е снабдила в нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № **, том **, рег. № **, дело **г. от ** г. на нотариус М. Д.. Това решение има сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на общо 15 кв. м. Това обстоятелство кореспондира и с представения по делото протокол от ** г.за придаване по регулация на място с площ от 15 кв. м. от пл. № ** на А.Н. към парцел ***, в кв.** оценено на 18 000лв. и приложения нотариален акт, описан по–горе /л.64 и л.27 от производството пред Р. районен съд/.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза /с рег. № ***** г на РРС/ на вещото лице Д.Н. и заключение по допълнителна – съдебно-техническа експертиза на същото вещо лице /с рег. № *** г./, оцветените в зелен цвят на скицата с обозначения А,Б,К,Г,А /площ от 12кв.м. и Л,М,Е,Л /с площ от 3 кв.м./ са с обща площ от 15 кв. м.

Следователно налице е новонастъпил факт - приложена регулация на придаваеми места, поради което за тези две площи с обозначения А,Б,К,Г,А /с площ от 12кв.м/. и Л,М,Е,Л /с площ от 3 кв.м./, с обща площ от 15 кв. м., ищецът вече няма правен интерес да предявява иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, чиято цел е защита на материално право към отминал момент – към ** г., при несъвпадане на кадастрална и регулационна линия.

От заключението по съдебно-техническата експертиза /с рег. № ***** г на РРС/ на вещото лице Д.Н. и заключение по допълнителна – съдебно техническа експертиза на същото вещо лице /с рег. № *** г./, е видно, че обозначението с буквите Д,Л,К,Д, е  с площ от 6 кв. м. Това обстоятелство кореспондира и с ограденото по скицата на вещото лице инж. Ж.В. и устните обяснения на вещото лице в с.з. на 10.11.2015 г. – че площта на К,Б,К1,К, където е посочено че площта е от 7 кв. м.  Съдът приема че разликата от 1 кв. м. се дължи на техническото измерване което е упомената в заключението на вещото лице инж. Ж. В.. За тази площ, видно от двете скици на двете вещи лица, действително има разминаване между регулационната линия от ** г. и кадастралната линия от ** г., но тя е в полза на самия ищец – регулационната линия навлиза с тази площ в имота на ответницата. За други части от имота на ответницата също няма данни да е налице от грешка в кадастралната граница по плана от ** г.

Следователно за двете площи /12кв. м. за която е отхвърлен иска + 3кв.м. за която е уважен иска/, така както са описани по–горе с обозначенията на вещото лице Д. Н., ищецът няма правен интерес да предяви иска си по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, т.с. в тези части Р. районен съд се е произнесъл по процесуално недопустим иск, поради което решението в тези му части  следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

За горницата над 15кв. м. до 100кв. м. /за 85кв.м./ искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, т.с. решението на Р. районен съд в тази му част следва да бъде уважено.

Въззиваемата ответница е направила разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, която сума следва да й бъде присъдена.

Що се отнася до претенцията да й бъдат присъдени направените разноски пред Р. районен съд, то съдът следва да отбележи, че такива разноски не са присъждани от РРС, нито пък е провеждано производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

РЕШИ

 

Обезсилва решение № 107, постановено на 08.07.2015 г., по гр. д. № 764/2014 г. по описа на Р. районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на ответницата Ц.Д.Д. ***, че към момента на влизането в сила на регулационния план на с. Ч., община Р., област П., одобрен със Заповед № *** г., А.Г.Н. ***, е собственик на 3 квадратни метра, заключен между буквите М, Л, Е, М, отразени на скицата на вещото лице Д.И. Н., приложена към изслушаното в съдебно заседание на 21.05.2015 г., с рег. № ***** г., заключение по допуснатата съдебно–техническа експертиза, които са били погрешно заснети като част от УПИ ***, вместо както част от УПИ ***, както и в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска на А.Г.Н. *** срещу Ц.Д.Д. ***, да бъде признато за установено, че към момента на влизането в сила на регулационния план на с. Ч., община Р., област П., одобрен със Заповед № *** г., А.Г.Н. ***, е собственик на площ от 12кв.м. по буквите А,Б,К,Г,А по заключението на вещото лице Д.Н., което приподписано от съда, представлява неразделна част от решението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Прекратява производството по делото по отношение на тези площи: за 3 квадратни метра, заключени между буквите М, Л, Е, М, отразени на скицата на вещото лице Д.И. Н. и за 12 кв.м. по буквите А,Б,К,Г,А отразени на скицата на вещото лице Д.И.Н., което приподписано от съда, представлява неразделна част от решението.

Потвърждава решение № 107, постановено на 08.07.2015 г., по гр. д. № 764/2014 г. по описа на Р. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от А.Г.Н. ***, срещу Ц.Д.Д. ***, че към момента на влизането в сила на регулационния план на с. Ч., община Р., област П., одобрен със Заповед № *** г., А.Г.Н. ***, е собственик на 85 кв. м. погрешно заснети като част от УПИ ***, вместо както част от УПИ ***, в кв.**, по плана на с. Ч. от ** г. /горницата над 15 кв.м. до претендираните 100 кв. м./.

Осъжда А.Г.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на Ц.Д.Д., с ЕГН **********, от ****, сумата 300лв., представляваща направени от нея разноски пред Пернишкия окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок, от датата на връчването му на страните.

 

 

Председател:

 

        Членове: 1.

 

                        2.