№ 12130
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110136542 по описа за 2022 година
Ищецът И. А. А., ЕГН **********, е предявил срещу „Софийска вода“
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за установяване недължимостта на сумата
от 312,31 лв., представляваща стойност на начислена водоснабдителна и
канализационна услуга за периода от 25.01.2018 г. до 27.03.2019 г. по партида
с клиентски № ********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“,
бл. 10, вх. 1, ет. 1, ап. 4.
Ищецът твърди, че няма качеството на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, тъй като не е собственик или вещен ползвател на имота.
Поддържа, че през исковия период ответникът издавал фактури за използвана
вода, но оспорва да е доставено отразеното във фактурите количество ВиК
услуги, тъй като процесният имот не бил водоснабден. Излага съображения,
че сумите по издадените фактури са погасени по давност.
Ответникът признава предявения иск по основание и размер. Излага
съображения, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
поради което не дължи разноски. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
1
следните фактически и правни изводи:
По иска за недължимост на процесното вземане на основание липсата на
облигационно правоотношение между страните, породено по силата на
договор за доставка и пречистване на вода, в тежест на ответника е да докаже,
че ищецът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ответникът е доставял
такива услуги на стойност 312,31 лв., че е извършен реален отчет на
потребеното количество ВиК услуги, респ. че потребителят е отказал да
осигури достъп до имота за извършване на реален отчет, за което е съставен
протокол от длъжностното лице по надлежния ред.
Ищецът оспорва, че има качеството на потребител на В и К услуги,
респективно, че е собственик или ползвател на процесния имот, следователно
по предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника по
делото е провеждането на главно и пълно доказване на тези обстоятелства.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
2
ДКЕВР.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чиято е
доказателствената тежест с оглед вида на предявения иск, не е установено
ищецът да е била собственик, носител на вещно право на ползване или
ползвател на облигационно основание за процесния имот в исковия период.
Между страните по делото не е спорно, а и събраните писмени доказателства
сочат единствено, че титуляр на партидата, разкрита от ответното дружество
за процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл.
10, вх. 1, ет. 1, ап. 4, е ишецът, но този факт сам по себе си не доказва нито
право на собственост, нито титулярство на вещно право на ползване, нито
наличие на облигационно правоотношение на ищеца със собственик на
имота.. Ето защо в хода на съдебното дирене не е доказан правопораждащият
юридически факт за възникване на вземането на ответника, предвид което
съдът трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен на посоченото главно
основание за липса на облигационно правоотношение между страните, което
да е породено по силата на договор за доставка и пречистване на вода. Ето
защо и предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло
основателен.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 50 лв. за внесена д.т. На основание чл.38,ал.2 вр.
чл.38,ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. С. Й. Д., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. А. А., ЕГН
**********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, отрицателен
3
установителен иск с правно основание на основание чл.124,ал.1 ГПК вр. с чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите, че И. А. А., ЕГН **********, не дължи на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, сумата от 312,31 лв.,
представляваща стойност на начислена водоснабдителна и канализационна
услуга за периода от 25.01.2018 г. до 27.03.2019 г. по партида с клиентски №
********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 10, вх. 1,
ет. 1, ап. 4.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на И. А. А., ЕГН **********, разноски в размер на
50 лв.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
С. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1, т.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4