Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
13. 03. 2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на тринадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ДОНЧЕВА гр. д. № 541 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Т.П., в
качеството ѝ на пълномощник на ищеца Е.с. „Л..“ – к. к. С.б., представлявана от председателя В.П. Т.,
с искане за постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК, с което съдът
да се произнесе по дължимостта на разноските,
присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. № 852/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Ботевград, за които съдът е пропуснал да се произнесе в
постановеното по делото решение № 21 от 15. 01. 2020 г.
В срока за отговор насрещната страна – Т.М.Т., не е изразил
становище по молбата.
Искането е направено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и е допустимо,
тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С решение № 21 от 15. 01. 2020 г., постановено по настоящото гр.
д. № 541/2019 г. на Софийски окръжен съд е отменено това с № 154 от 20. 06.
2019 г. по гр. д. № 1431/2018 г. на РС – гр. Ботевград, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от ЕС „Л. .“ срещу Т.М.Т. иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 48, ал. 8, вр.
51, ал. 1 ЗУЕС за установяване съществуването на вземането на ищеца, за което е
била издадена заповед № 2492 от 14. 05. 2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 852/2018 г. на същия съд, както
следва: за сумата от 326,41 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11. 05. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането и вместо
него е признато за установено по предявения от ищеца иск, че ответникът дължи
посочената сума. Първоинстанционното решение е
отменено в частта, с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу ответника иска
по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 92 ЗЗД, за осъждането
му да заплати сумата от 478,76 евро, представляваща неустойка върху неплатени
вноски в размер на 837 евро за периода от 01. 09. 2017 г. до 14. 06. 2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 01. 2018 г. и вместо
това ответникът е осъден да заплати цитираната сума. Първоинстанционното
решение е обезсилено в частта, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу
ответника иск по чл. 48, ал. 8, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за заплащане на сумата от 326,41 евро, представляваща незаплатени парични
вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в
режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25. 01. 2018 г. до окончателното ѝ изплащане. С решението на въззивната инстанция ответникът е осъден да заплати на
ищеца направените за производството разноски в размер на 350 лева.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца в първоинстанционното,
с която е поискано обжалваното решение да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, като бъде постановено друго, със законните последици от
това. В жалбата е направено искане за присъждане на разноските по делото, в
това число и тези пред въззивната инстанция.
В петитума на исковата молба се съдържа
искане за присъждане на направените от заявителя-ищец разноски в заповедното
производство, които възлизат в общ размер на 401,00 лева, от които 66,00 лева –
държавна такса и 335,00 лева – адвокатско възнаграждение, което искане е
поддържано и в хода на производството както пред първата инстанция, така и пред
настоящата.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
4 от 18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, определени съобразно изхода на спора.
В случая молбата за допълване на решението се явява основателна,
тъй като очевидно съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане на въззивника-ищец, който пропуск следва да бъде отстранен по
реда на чл. 250, ал. 3 ГПК, с допълване на постановеното по делото решение и
осъждане на въззиваемия-ответник да заплати
направените от заявителя разноски в проведеното заповедно производство в размер
на 401,00 лева.
Водено от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, решение № 21 от 15. 01. 2020 г.,
постановено по гр. д. № 541/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, като
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.с.
„Л..“, с адрес: ***, к. к. С. Б., кв. „Ч.“, ж. к. „Л. .“, бл. …, представлявано от В.П.Т. – председател на Управителния съвет на ЕС
сумата 401,00 (четиристотин и един) лева,
представляваща направени разноски за заповедното производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.