Решение по дело №558/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба на „Еском“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., представлявано от управителя Ш.А.Д., подадена чрез пълномощника адвокат М.Ц., уточнена в писмено становище вх.№5690/25.07.2023 г. (л.161-162), с която се оспорват следните разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет – Свиленград:

Приложение №1 „Размер на местните такси по ЗМДТ“; Раздел IV „Такси за административни услуги“ (По чл.6, ал.1, б.„Е“ по ЗМДТ); „Административно-технически услуги „Устройство на територията“; №12 „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“,

в частта на

т.12.3 „за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м´, както следва:

за първа зона на гр.Свиленград – такса 7,00 лв.;

за втора зона на гр.Свиленград – такса 5,00 лв.;

за трета зона на гр.Свиленград – такса 3,00 лв.;

за селата и извън населените места – такса 1,00 лв.“

В жалбата се твърди, че съгласно чл.36 от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград, таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането в размер, съгласно Приложение №1 от наредбата. В оспорения раздел от Приложение №1 текстът на пункт 2054 говорел за линейни обекти на инженерната инфраструктура (по-правилно техническата инфраструктура), без да правел разлика за конкретните й обекти (елементи съгласно чл.64 от ЗУТ).

Сочи се, че елемент на техническата инфраструктура били електронните съобщителни мрежи, които макар и да се намирали под режима на ЗУТ относно изграждането им и въвеждането им в експлоатация, се намирали изцяло под регулацията на специалния Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Цитира се съдържанието на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕСМФИ, като се твърди, че размерът на дължимите местни такси се регламентирал в ал.3. Отделно от това чл.3, ал.7 от ЗЕСМФИ задължавал общините да публикуват на интернет страницата си конкретния размер на местните такси по този закон. Сочи се, че „съответната държавна такса“ се определяла с Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, и по-конкретно в чл.28 и 29 от нея, като основен принцип за определянето й бил в % от строителната стойност в конкретно определени размери.

Твърди се, че Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград била приета след влизане в сила на ЗЕСМФИ (09.03.2018 г.) и следвало да бъде съобразена с него, но това не било сторено, както и не било изпълнено изискването на чл.3, ал.7 от закона за публикуване на интернет страницата на общината на размера на местните такси. От този текст следвало, че законът задължавал общината изрично да предвиди такива такси. В конкретния случай Общински съвет – Свиленград бил определил една такса за всички подобни обекти, която била приложима и спрямо електронните съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура. В този смисъл целият текст на пункт 2054 от Приложение №1 на Наредба №10 се явявал нищожен, като противоречащ на чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ. Възприетото в него разрешение за различни такси в зависимост от района противоречало на принципите, залегнали в чл.8, ал.1 от ЗМДТ и на чл.5 от самата Наредба №10. С нищо не се мотивирала разликата в таксата, след като административните разходи по одобряването били еднакви, независимо от това за коя зона на града са, или са за село. По този начин местната такса се явявала непропорционална на разходите за оказването й. Липсвали също надлежни мотиви за този начин на определяне на таксата, проведено обществено обсъждане и начин на разгласяване. Съгласно ЗНА, нормативните актове трябвало да са ясни и точни, а в самата Наредба били употребени неясни термини, като обекти на „инженерната инфраструктура“, за която нямало нормативно определение, както и термина „други обекти“, за които пък местната такса се определяла спрямо строителната им стойност. Поради това противоречие, същите се оказвали нищожни и на това основание.

Развиват се съображения, че дружеството жалбоподател имало пряк правен интерес от оспорването, тъй като имало за предмет на дейност разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, включително и на територията на Община Свиленград, където имало офис. Отделно от това дружеството било подало искане за одобряване на инвестиционен проект и съответно за издаване на разрешение за строеж на обект: „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“. След продължителна преписка във връзка с комплектуване на документацията по инвестиционния проект, дружеството получило писмо, с което Кметът на Община Свиленград го уведомявал, че следва да внесе такса за одобряване на инвестиционния проект в размер на 9360 лв. и такса за издаване на разрешението за строеж в размер на 60 лв. С писмо №И-1828 от 12.04.2023 г. от страна на Община Свиленград отново се искало внасянето на местна такса в определения от тях размер.

Претендира се оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни.

Ответникът, Общински съвет – Свиленград, чрез председателя си, депозира отговор на жалбата (л.64-67), в който излага становище за нейната недопустимост и евентуално неоснователност. Твърди се, че жалбоподателят основавал правния си интерес с подадено заявление за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“. За да бъдел одобрен инвестиционния проект, следвало да бъдат заплатени нормативно установените такси в Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград, което обстоятелство било указано на дружеството от главния архитект на общината с писмо И-1828/12.04.2023 г., с вх.номер на дружеството 23/18.04.2023 г. Това писмо не било обжалвано по административен или съдебен ред, и към датата на входиране на жалбата на дружеството в съда бил изтекъл указаният 14-дневен срок, т.е. процедурата по одобряване на инвестиционния проект била приключила и не бил налице правен интерес за жалбоподателя, а жалбата се явявала недопустима.

Сочи се, че жалбата била недопустима и поради това, че размерът на таксите за одобряване на инвестиционен проект в конкретния казус бил по чл.144 от ЗУТ, а в чл.29 от Тарифа №14 били визирани хипотези, различни от тези по чл.144 от ЗУТ. В чл.144, ал.8 от ЗУТ било предвидено за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти да се заплащат такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси, и никъде нямало препратка към Тарифа №14 за таксите, които се събират в МРРБ.

Идентични доводи се навеждат и в писменото становище (л.201-203) на процесуалния представител на ответника, юрк.Д., в което се допълва, че от значение за решаване на правния спор били нормативните определения на „Одобряване на инвестиционен проект“ и на „Съгласуване на инвестиционен проект“, дадени в §3, т.6 и т.7 от ДР на Наредба №4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти – в чл.28 и чл.29 от Тарифа №14 се говорело за съгласуване на идеен инвестиционен проект, но не се говорело за съгласуване и одобряване на такъв, за разлика от чл.144 от ЗУТ, и нямало противоречие със ЗЕСМФИ, тъй като това не бил приложим закон в случая.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание намира оспорването за основателно на изложените в същото съображения и предлага оспорените текстове от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Община Свиленград да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател „Еском“ ООД е регистрирано в ТРРЮЛНСЦ (л.53-54) с предмет на дейност, който включва и „управление и опериране с електронно съобщителни мрежи; - доставка на телекомуникационни услуги и услуги, свързани с телекомуникационни дейности; - покупка, продажба, изграждане, инсталиране, обслужване и инженеринг на всякакви видове технически и телекомуникационни съоръжения, уреди, инсталации и системи; … - извършване на всички видове строително-монтажни и ремонтни работи“.

Под регистрационен индекс В-952/21.02.2022 г. в Община Свиленград е регистрирано подаденото от „Еском“ ООД Заявление (Приложение III, л.1149-1150) за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, попълнено върху бланка – образец за Уникален идентификатор на административна услуга - 2054.

Със Заявлението дружеството заявява желанието си да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти за строеж „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, в обхвата на път НКV 1082. В допълнително приложен лист (Приложение III, л.1151) то уведомява, че трасето на електронната съобщителна мрежа попада изцяло в обхвата на съществуващи пътища и се цитира разпоредбата на чл.50, ал.3, т.1 от ЗЕСМФИ, според която не се изисква изработване на подробен устройствен план. Допълнително дружеството представя и Решение №953/29.03.2022 г. на Общински съвет – Свиленград (Приложение III, л.1156-1157), с което на основание чл.34, ал.4 и ал.6 от ЗОС, чл.31 от ЗЕСМФИ и чл.193, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, е дадено съгласие на „Еском“ ООД за учредяване на правото на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за обект: „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, в обхвата на НКV 1082/III-809 и се възлага на Кмета на Община Свиленград да проведе процедура по реда на чл.193, ал.4 и ал.5 от ЗУТ.

След писмено поискване (Приложение III, л.1154) от страна на дружеството, на 24.08.2022 г. Кметът на Община Свиленград писмено (Приложение III, л.1152-1153) е уведомил „Еском“ ООД, че таксите за одобряване на инвестиционен проект по чл.144 от ЗУТ и издаване на разрешение за стоеж на обект: „Оптична кабелна линия гр.С. – с.М.“, са както следва: 1. такса за одобряване на инвестиционен проект; Услуга №7052 – 9630 лв. от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград; 2. такса за издаване на разрешение за строеж; Услуга №7021 – 60.00 лв. от Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград.

Под регистрационен индекс: В-5008/30.08.2022 г. до Кмета на Община Свиленград е подадено Становище (Приложение III, л.1142-1144) от „Еском“ ООД, в което се изразява несъгласие с размера на така посочените му такси. Дружеството приема, че сумата от 9630 лв., като такса по т.1, съответства на линейната дължина на проекта му, и таксата е изчислена съобразно предвиденото в Приложение №1 към Наредба №10 на Общински съвет – Свиленград в „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“ – по 1,00 лв. на линеен метър, но сочи, че в случая се касае до инвестиционен проект за изграждане на кабелна съобщителна мрежа, която материя се регламентира не само от ЗУТ, но и от специалния ЗЕСМФИ. Счита, че дължимата от дружеството такса не може да надвишава определената по чл.29 от Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и от областните управители, във вр. с чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ, или 250 лева.

С влязло в сила на 17.05.2023 г. Решение №147/28.02.2023 г. (Приложение III, л.1108-1111) по адм.дело №925/2022 г. Административен съд – Хасково отменя мълчалив отказ на Главния архитект на Община Свиленград, формиран по Заявление с рег.№В-952/21.02.2022 г., подадено от „Еском“ ООД, гр.Х.и връща преписката на административния орган за произнасяне.

Относно изпълнението на това съдебно решение, Главният архитект на Община Свиленград изпраща до „Еском“ ООД писмо регистрационен индекс И-1828/12.04.2023 г. (Приложение I, л.12), в което заявява изрично, че за да бъде одобрен инвестиционния проект на дружеството по писменото му заявление, съгласно чл.144, ал.1 от ЗУТ е дължима такса за одобряване, определена по Наредба №10.

Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, част от която са оспорените в настоящото производство разпоредби, е приета с Решение №1040/14.12.2018 г. на Общински съвет – Свиленград, многократно изменяна.

Текстът на Наредбата, в действащата му редакция, последно изменена с Решение №1234/26.04.2023 г. на Общински съвет – Свиленград, е представен (л.97-155) по делото.

Съгласно §4 от ПЗР на Наредба №10, същата се издава на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) и влиза в сила от 01.01.2019 г.

В чл.1 от Наредбата е посочено, че с нея се уреждат отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, получавани от гражданите, реда и срока за тяхното събиране на територията на община Свиленград.

В чл.3, ал.1, т.1 до 7 от Наредбата са изброени местните такси, които се събират на територията на община Свиленград, като в т.4 се посочени „технически услуги“, а в чл.3, ал.3 е посочено, че размера на местните такси по ал.1 е определен в Приложение №1 и Приложение №6, представляващи неразделна част от наредбата.

В Глава втора „Местни такси“, раздел IV „Такси за технически услуги“ от Наредбата е предвидено, че таксите се заплащат за технически услуги, които се извършват от Общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии. В чл.36 е посочено, че таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането в размер, съгласно Приложение №1 от Наредбата.

Оспорени в настоящото производство са части от Приложение №1 „Размер на местните такси по ЗМДТ“; Раздел IV „Такси за административни услуги“ (По чл.6, ал.1, б.„Е“ по ЗМДТ); „Административно-технически услуги „Устройство на територията“; №12 „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“ (Закон за устройство на територията – чл.142; чл.144; чл.145, ал.1; чл.145, ал.3)

в частта на

т.12.3 „за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м´, както следва:

за първа зона на гр.Свиленград – такса 7,00 лв.;

за втора зона на гр.Свиленград – такса 5,00 лв.;

за трета зона на гр.Свиленград – такса 3,00 лв.;

за селата и извън населените места – такса 1,00 лв.“

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни части от Приложение №1 към Наредба №10, приета от Общински съвет – Свиленград, с които се определя размер на такса за извършвани от общината услуги. Оспорените части от Наредбата безспорно съдържат подзаконови административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.

В случая, видно от представените писмени доказателства, подробно описани по-горе, дружеството жалбоподател се явява адресат на оспорените части от подзаконовия нормативен акт, които създават за него задължения, посредством определяне размера на дължими такси за извършване на административно-технически услуги.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за приключване на административното производство по подаденото от „Еском“ ООД заявление с регистрационен индекс В-952/21.02.2022 г. е без значение за допустимостта на настоящото оспорване. Евентуалното приключване на конкретното визирано производство не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя да оспорва частите от Приложение №1, които безспорно касаят дружеството, с оглед предмета му на дейност и възможността от застрашаване на неговите права и законни интереси от подзаконовия нормативен акт при бъдещи искания за административни услуги от същия вид. Законните интереси на дружеството жалбоподател могат да бъдат засегнати от оспорените части от подзаконовия нормативен акт по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, респ. за „Еском“ ООД е налице правен интерес от оспорването.

Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само отделни текстове от Приложение №1 към Наредба №10, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

Установява се от изпратената в съда административна преписка, че оспорените текстове (като част от Раздел IV – „Такси за административни услуги“; „Административно-технически услуги „Устройство на територията“ и от уникален идентификатор на административна услуга – 2054 „Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“), са с идентично на действащото към момента съдържание още от приемането на новата Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (Приложение II, л.1006-1043), приета с Решение №1040 от 14.12.2018 г. на Общински съвет – Свиленград. Тези текстове не са претърпели редакции при неколкократните изменения на Наредбата през годините, като се е променила само точката – от т.13 в т.12.3 от Приложение №1, към която попадат.

В приложеното по делото (Приложение II, л.1005) Решение №1040 от 14.12.2018 г. е записано, че то е прието по т.8 от Протокол №48 на редовно заседание на Общински съвет – Свиленград, като са представени и доказателства (Приложение II, л.1044) за приемането на това решение при поименно гласуване, с 13 гласа „за“ от присъствалите на заседанието 13 общински съветника, т.е. при наличие на кворум и мнозинство. Представена е и внесената в Общински съвет – Свиленград Докладна записка на Кмета на Община Свиленград, с регистрационен индекс: ВДЗ-300/04.12.2018 г. (Приложение II, л.1045-1084) относно отмяната на предходната и приемането на новата Наредба №10, както и Съобщение (Приложение II, л.1085-1091) с което Община Свиленград уведомява всички заинтересовани лица за изготвен и публикуван на 13.11.2018 г. на интернет страницата на общината проект на наредбата, заедно с мотивите и предоставен срок по чл.26, ал.2 от ЗНА за подаване на предложения и становища по него. Представени са и доказателства (Приложение II, л.1092-1097) за постъпили предложения във връзка с публикувания на интернет страницата на общината Проект.

Въз основа на изложеното и представените писмени доказателства за спазване изискванията на чл.26, ал.3 – ал.5 от ЗНА, не се констатира допуснато съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при приемане на оспорената в настоящото производство част от Наредбата.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, а в чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА е регламентирано правомощието на общинския съвет да определя размера на местните такси.

Наредба №10 е издадена на основание чл.9 от ЗМДТ, според която норма Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

С оглед изложеното, както и предвид разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет – Свиленград е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения, свързани с определянето на местните такси, респективно да издаде подзаконов нормативен акт от вида на процесния, т.е. оспорените разпоредби не са нищожни.

По отношение съответствието на същите с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава.

При анализ съдържанието на оспорените в настоящото производство разпоредби е видно, че с тях се урежда размер и начин на определяне на такса за административно-технически услуги във връзка с устройство на територията.

В чл.6, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че общините събират изброените в букви от „а“ до „к“ (вкл.) местни такси, между които и посочените в буква „д“ – за технически услуги, което означава, че оспорените разпоредби не противоречат на нормативния акт ЗМДТ, въз основа на който е издадена Наредба №10.

Същевременно уреждането на обществените отношения с местно значение, извършвано с наредбата, следва да е съобразено и да съответства и на другите нормативни актове от по-висока степен, каквито са законите. Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

В случая в Приложение №1 към Наредба №10 е включена административна услуга с уникален идентификатор 2054, отнасяща се до определяне на таксите за разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, т.е. свързани с прилагането от общинските органи на чл.142; чл.144; чл.145, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, въвеждащи изискването за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти.

В оспорената подточка 12.3 са предвидени начина на определяне и размера на таксите „за линейни обекти – ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост“.

Основателно жалбоподателят възразява, че в приложимия ЗУТ липсва легална дефиниция на понятието „инженерна инфраструктура“. В §5, т.31 от ДР на ЗУТ е дефинирано понятието „техническа инфраструктура“ – като система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.

Относима към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура е Глава четвърта от ЗУТ, като в чл.64, ал.1, т.1 – т.8 от същата са изброени елементите на техническата инфраструктура, включително посочената в т.6, предл.второ „и останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи“. Съответно в отделните раздели на Глава четвърта от ЗУТ са регламентирани уличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (Раздел II); пътища, улици и транспортни мрежи и съоръжения (Раздел III); водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения (Раздел IV); енергоснабдителни мрежи и съоръжения (Раздел V) и физическа инфраструктура, предназначена за разполагането на електронни съобщителни мрежи (Раздел VI).

Прегледа на нормативната уредба сочи на извода, че оспорените в настоящото производство части от Приложение №1 към Наредба №10 са приети като относими и приложими към всякакви видове линейни обекти – ново строителство, част от техническата инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост, включително към физическата инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи, визирана в чл.93 и чл.94 от ЗУТ.

Същевременно обществените отношения, свързани с разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, са уредени със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, обн.ДВ бр.21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон, същият се прилага „за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура – публична и частна собственост“.

Съгласно чл.47, ал.1 от ЗЕСМФИ, дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

В чл.2 от ЗЕСМФИ са формулирани изрично целите на закона, между които: създаване на условия за по-ефикасно и с по-ниски разходи изграждане на нова физическа инфраструктура; намаляване на административната тежест и създаване на условия за улесняване на процедурите … на планирането, изграждането и поддържането на физическа инфраструктура и разполагането на електронни съобщителни мрежи, и насърчаването на инвестициите в разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура.

В чл.3, ал.2 от ЗЕСМФИ е предвидено, че при осъществяването на правомощия във връзка с проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и поддържане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, съответно при разполагане, поддържане, подобряване и развитие на електронни съобщителни мрежи, държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да поставят допълнителни изисквания от определените в този закон, в специални закони или в актовете по прилагането им.

Изрично в чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ е регламентирано, че размерът на местните такси за административни услуги, свързани с осъществяването на дейностите по този закон, не могат да надвишават размера на съответната държавна такса за същата услуга, определена със закон или с акт на Министерския съвет.

Подобно изискване липсва нормирано в Наредба №10, в която размерът на местните такси за административни услуги, свързани с осъществяването на дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, е регламентирано да се определя общо за всякакви видове линейни обекти, без да отчита по-благоприятното третиране на тези, попадащи в приложното поле на специалния по отношение на ЗУТ закон ЗЕСМФИ. Иначе казано, приложимият по отношение на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (публична и частна собственост) закон въвежда ограничение относно размера на местните такси за административни услуги, което е следвало да бъде отчетено при определяне размера на местните такси за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти от вида, посочен в чл.47, ал.1 от ЗЕСМФИ.

Тук следва да бъде съобразена също разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗНА, според която обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, т.е. уреждането на местните такси за одобряване на инвестиционните проекти и за физическата инфраструктура на електронните съобщителни мрежи следва да е в процесната Наредба.

В §5 от ПЗР на Наредба №10 е предвидено също, че други общински такси, определени със закони, се събират от Общинската администрация на база на тарифи, определени от Министерски съвет, но в случая в ЗЕСМФИ не се определят конкретни общински такси, за да е приложима посочената хипотеза.

Приети по този начин, оспорените разпоредби не са съобразени и не съответстват на разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ, който също представлява нормативен акт от по-висока степен от общинската наредба, а това ги прави материално незаконосъобразни.

Настоящият съдебен състав споделя и допълнителните съображения на жалбоподателя за употребата на неясни термини в оспорените разпоредби, като отчита, че използването на недефинираното словосъчетание „инженерната инфраструктура“ се отклонява от предвиденото в чл.37 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, като в подзаконовия нормативен акт не са използвани в един и същ смисъл изрази с утвърдено правно значение (напр. техническа инфраструктура, или линейни инженерни мрежи), и същевременно не е определен смисъла на използваното понятие за съответния нормативен акт.

Споделя се и възражението за немотивираност на оспорените разпоредби по отношение на определянето на различен размер такса в лева на линеен метър за отделните първа, втора и трета зони на гр.Свиленград и за селата. Липсата на мотиви прави този подход необоснован с изискването на чл.8, ал.2 от ЗМДТ, предвиждащ възможност да се определя отделна такса за всяка от дейностите, само за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга. В случая се касае за услуга по разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, и не е ясно по какъв начин дейностите по предоставянето на тази административна услуга се разграничават за отделните зони на града.

По изложените съображения, оспорените разпоредби следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора, основателно по чл.143, ал.1, вр. чл.196 от АПК е своевременно заявеното искане в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски – 50 лв. внесена държавна такса, 20 лв. такса за съобщаване на оспорването в Държавен вестник и 1000 лв. действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г. (л.199-200) платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ оспорения текст на т.12.3 „за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м´, както следва:

за първа зона на гр.Свиленград – такса 7,00 лв.;

за втора зона на гр.Свиленград – такса 5,00 лв.;

за трета зона на гр.Свиленград – такса 3,00 лв.;

за селата и извън населените места – такса 1,00 лв.“

от Приложение №1 „Размер на местните такси по ЗМДТ“; Раздел IV „Такси за административни услуги“ (По чл.6, ал.1, б.„Е“ по ЗМДТ); „Административно-технически услуги „Устройство на територията“; №12 „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“ (Закон за устройство на територията – чл.142; чл.144; чл.145, ал.1; чл.145, ал.3) към Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет – Свиленград.

ОСЪЖДА Общински съвет – Свиленград да заплати на „Еском“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., разноски по делото в размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда на чл.194 от АПК.

Председател:
Членове: