Решение по дело №1900/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3940
Дата: 6 октомври 2017 г. (в сила от 20 март 2018 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20173110101900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

3940 / 6.10.2017 г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.09.2017 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1900  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК и с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ.

        

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Изпълнителните директори ***и ***срещу ответниците В.Б.Б. ЕГН **********,*** и Б.Б.Б. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове , както следва:

 - І/ положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от  ГПК , както следва:

- за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът В.Б.Б. ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми, а именно:

- сумата 1298,92 лв., представляваща 1/3 част от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

- сумата 240,32 лв., представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 31,50 лв.. представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 51.67 лв., представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 3582/28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав.

- за признаване за установено, че ответникът Б.Б.Б. ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми, а именно:

- сумата 1298,92 лв., представляваща 1/3 част от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

- сумата 240,32 лв., представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 31.50 лв.. представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 51.67 лв., представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 3582/28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав.

- ІІ/ осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ, както следва:

- за осъждане на ответника В.Б.Б. ЕГН ********** да заплати на ищеца следните суми, а именно:

- сумата 649,46 лв., представляваща 1/6 част (частта на отреклия се от наследство наследник) от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 120,16 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 15,75 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 25,83 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от дължими такси и разноски към 22.06.2016г.

- за осъждане на ответника Б.Б.Б. ЕГН ********** да заплати на ищеца, както следва:

- сумата 649,46 лв.. представляваща 1/6 част (частта на отреклия се от наследство наследник) от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 120,16 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 15.75 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 25.83 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от дължими такси и разноски към 22.06.2016г.

Моли се за присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Излага се,че съгласно Договор за кредит от 03.12.2007г., „***" ЕАД, в качеството си на кредитор е предоставила на ***Б. ***, ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, в качеството му на кредитополучател, кредит за текущо потребление, в размер на 9000 лева(девет хиляди лева).

Като обезпечение по кредита е прието поръчителство на К.З.М. ЕГН **********, за което е сключен Договор за поръчителство от същата дата.

Излага се , че видно от Удостоверение за наследници № 356/22.10.2015г., кредитополучателят ***Б. *** е починал на 29.03.2015г., и е оставил наследници - ***-дъщеря; Б.Б.Б.-син и В.Б.Б.-син.

Сочи се , че видно от представено извлечение от кредитната сметка, сумата по кредита е усвоена от ***Б. *** на 03.12.2007г., като плащанията са преустановени след м. април 2015г.

Съгласно от т. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като изискуемият кредит(главница и дължима лихва) се събира по съответния законов ред. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка, в размер на 10 процентни пункта.

Видно от представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводните книги, датата на настъпване на изискуемостта на задължението е 17.06.2016г., поради забава в плащанията на дължими вноски над 90 днии обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците. До датата на предсрочната изискуемост са налице общо петнадесет броя непогасени месечни вноски по лихва и/или главница.

*** ЕАД е определила кръга на длъжниците в заповедното производство, на основание посоченото в Удостоверение за наследници изх. № 356/22.10.2015г. и настъпило универсално правоприемство, както и сключен договор за поръчителство.

Съобразявайки разпоредбите на TP № 4/201 Зг., Банката, е уведомила длъжниците - В.Б.Б., Б.Б.Б. и *** за обявената предсрочната изискуемост на кредита, като е посочила, че ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

На 22.06.2016г., „***" ЕАД, на основание чл. 60 ал. 2 от ЗКИ е подала до Районен съд Варна, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни документи - извлечение от счетоводни книги.

Излага се , че претендираната неплатена редовна лихва се дължи на основание сключения договор за кредит между *** ЕАД и ***Б. *** и общите условия към него - същата е посочена като дължима в т.7 от договора за кредит, както и в т. 19.1 и т.19.2 от Общите условия към него. Съгласно т.7 от договора, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, като към момента на сключване на договора, дължимата лихва по кредита е в размер на  12,70 % годишно. Същата представлява възнаградителна лихва за използваната в заем сума. Следва да имате също предвид, че „***" ЕАД начислява възнградителна лихва по кредита само върху падежиралите редовни вноски за главница съгласно погасителния план. Договорената лихва е начислена за периода 03.03.2015-22.06.2016г., съгласно представено извлечение от счетоводните книги.

Твърди се, че лихвената надбавка за забава е в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в плащанията на месечна вноска, съгласно предвиденото в т. 19.1. от общите условия, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с 10 процентни пункта. Съгласно разпоредбата на т. 19.2. от общите условия, при предсрочна изискуемост на целия дълг, цялата дължима главница се олихвява с наказателна лихва, формирана и отчитана по гореописания начин. В процесния случай лихвената надбавка за забава се дължи от 30.04.2015г. до 22.06.2016 - датата на подаване на заявлението в съда.

Сочи се, че претендираните такси и разноски, са дължимите заемни такси по кредита, които са в размер на 155,00лв. Същите се дължат на основание Тарифата на Банката - т.5 от същата. В чл.13 от договора за кредит е посочено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата, които Банката прилага по извършване услуги на клиента. Тарифата е обявена в сайта на Банката. Сумата от 155 лв е формирана като сбор от дължима такса изискуемост, в размер на 120,00 лв. и такса управление в размер на 35,00 лв.

Във връзка с депозирана пред ВРС частна жалба вх. № 65866/2016г. от страна на *** и приложените доказателства към нея се установява, че *** е извършила отказ от наследството, останало след смъртта на ***Б. ***, който отказ е вписан под № 253 от 05.10.2016г. по гр.д. № 5525/2016 по описа на PC Русе. Поради това обстоятелство. *** не е конституирана като ответник в настоящото производство.

По отношение на осъдителните искове се излага, че *** е вписала отказ от наследството на баща си, който отказ е надлежно вписан и отразен в особените книги под № 253 от 05.10.2016 по описа на PC Русе. Съгласно чл.53 от ЗН частта на отреклия се от наследство, уголемява дяловете на останалите наследници. С оглед на това обстоятелство, се счита, че за „***" ЕАД е налице правен интерес да предяви осъдителен иск срещу В.Б.Б. и Б.Б.Б. за останалата 1/3 част от наследството, с която предвид направения отказ от страна на Галина Богомилова Бориславова се е увеличил обема на наследствената маса, респ. на техните права и задължения. Предвид изложеното се предявяват осъдителните искове срещу ответниците , които са дължими на основание настъпило универсално правоприемство по см. на чл.5 и сл. от ЗН и вписан отказ от наследство на осн. чл. 52 и чл.53 от ЗН

Предвид изложеното, се сезира съда с предявената искова претенция , като се моли за постановяване на съдебно решение , с което същата да бъде уважена.

Ответникът Б.Б.Б. ЕГН **********,*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция в цялост, счита се същата за неоснователна и незаконосъобразно предявена.

На първо място се оспорва, че ищеца е предоставил сума в размер на 9000 лв. съгласно Договор за кредит от 03.12.2007 г.

Не се оспорва твърдението, че наследодателят на ответниците ***Б. *** е починал на 29.03.2015 г., като е оставил наследници посочените в исковата молба.

Оспорва се представеното извлечение от кредитна сметка, като се счита, че същата не удостоверява факта на усвояване още по малко обстоятелствата по предоставяне на креитната сума.

Оспорва се  твърдението, че датата на настъпване на изискуемостта на задължението по Договор за кредит е именно 17.06.2016 г. Счита се , че ищецът неправомерно е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като не е спазил законовата процедура по обявяването на вземането за изискуемо.

Съобразно разпоредба на чл. 60 ал.1 от ЗН, която предвижда за наследниците на длъжника разделна, а не солидарна отговорност. За задълженията на своя наследодател, всеки от наследниците , ако е приел наследството, отговаря до размера съобразно дела си от наследството, и то за задълженията налични към момента на откриване на наследството. В настоящия случай наследодателя на ищеца е починал на 29.03.2015 г., а Банката претендира, че задължението за предсрочно заплащане на кредита е възникнало на 17.06.2016 г. Следователно към датата на откриване на наследството /29.03.2015 г./ процесното вземане не е било възникнало, поради което и не се дължи от Б.Б.Б..

Счита се , че в разглеждания случай в противоречие с принципа на добросъвестността е уговореното право на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено на конкретно обективно обстоятелство, стоящо извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва - с посочване конкретната стойност на изменението /увеличение или снижаване/, като тази възможност да е в полза както на банката /при увеличаването/, така и на потребителя /при намаляването/.

По отношение на претендираната лихвената надбавна, счита се , че същата не е дължима. В депозираната искова молба липсва направено уточнения какво е основанието на нейното начисляване, което да е идентично със заявеното в заповедното производство. В представеното извлечение от считоводни книги е видно, че сумата в размер на 94,50 лева се претендира на основание лихвена надбавка, а в цитираните от ищеца т.19.1 и т.19.2 от ОУ се говори за договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка. Поради което се счита, че заявените основания в заповедното производство се различават от посочените такива в исковото.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърлят предявените искове , като се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът В.Б.Б. ЕГН **********,***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Счита се така предявените установителна и осъдителна искови претенции за неоснователни и недоказани както по основание така и по размер.

Оспорва се твърдението, че съгласно Договор за кредит от 03.12.2007 г. „***" ЕАД е предоставила на ***Б. *** сумата в размер на 9000 лева.

Оспорва се  твърдението, че цитираното от ищеца извлечение от кредитна сметка представлява валидно доказателство за обстоятелството, че на 03.12.2007 г. ****** е усвоил процесната суми, както и че плащанията са преустановени след м. априли 2015 г.

Счита се, че представените извлечения от счетоводни книги не доказват реалното предоставяне на процесното вземане.

Твърди се , че банката е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване право на автономна преценка да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна, което накърнява принципа за добросъвестност.

Счита се  че в разглеждания случай в противоречие с принципа на добросъвестността е уговореното право на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено на конкретно обективно обстоятелство, стоящо извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва - с посочване конкретната стойност на изменението /увеличение или снижаване/, като тази възможност да е в полза както на банката /при увеличаването/, така и на потребителя /при намаляването/.

По отношение на претендираната лихвената надбавна, се счита, че същата не е дължима. В депозираната искова молба липсва направено уточнения какво е основанието на нейното начисляване, което да е идентично със заявеното в заповедното производство. В представеното извлечение от считоводни книги е видно, че сумата в размер на 94,50 лева се претендира на основание лихвена надбавка, а в цитираните от ищеца т.19.1 и т.19.2 от ОУ се говори за договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка. Поради което се счита, че заявените основания в заповедното производство се различават от посочените такива в исковото.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърлят предявените искове , като се присъдят направените по делото разноски.

Ø По допустимостта на производството :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответниците в настоящото производство в качеството им на длъжници заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.06.2016 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 3582/28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено, както следва:

- Длъжникът ***, ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Оборище, ул. „Московска”, № 19, чрез ю.к. Иванова следните суми: сумата 1298,92 лева /хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от непогасена главница до 22.06.2016г. по Договор за кредит № 11/14881896 от 15.08.2013г., цялата в размер на 3896.75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /22.06.2016 г./ до окончателното й изплащане, сумата 240,32 лева /двеста и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 720.97 лева, сумата 31,50 лева /тридесет и един лев и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода от 30.04.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 94.50 лева, сумата 51,67 лева /петдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки/, представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016 г., цялата в размер на 155.00 лева, на основание чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК, както и сумата 189,23 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК..

- Длъжникът В.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Оборище, ул. „Московска”, № 19, чрез ю.к. Иванова следните суми: сумата 1298,92 лева /хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от непогасена главница до 22.06.2016г. по Договор за кредит № 11/14881896 от 15.08.2013г., цялата в размер на 3896.75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /22.06.2016 г./ до окончателното й изплащане, сумата 240,32 лева /двеста и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 720.97 лева, сумата 31,50 лева /тридесет и един лев и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода от 30.04.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 94.50 лева, сумата 51,67 лева /петдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки/, представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016 г., цялата в размер на 155.00 лева, на основание чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК както и сумата 189,23 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

- Длъжникът Б.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Оборище, ул. „Московска”, № 19, чрез ю.к. Иванова следните суми: сумата 1298,92 лева /хиляда двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от непогасена главница до 22.06.2016г. по Договор за кредит № 11/14881896 от 15.08.2013г., цялата в размер на 3896.75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /22.06.2016 г./ до окончателното й изплащане, сумата 240,32 лева /двеста и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 720.97 лева, сумата 31,50 лева /тридесет и един лев и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода от 30.04.2015 г. до 22.06.2016 г., цялата в размер на 94.50 лева, сумата 51,67 лева /петдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки/, представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016 г., цялата в размер на 155.00 лева, на основание чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК както и сумата 189,23 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

и  длъжникът К.З.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н Оборище, ул. „Московска”, № 19, чрез ю.к. Иванова сумите дължими солидарно с ***, ЕГН: **********, В.Б.Б., ЕГН: **********, и Б.Б.Б., ЕГН: **********, както следва: сумата 3896,75 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща непогасена главница до 22.06.2016г. по Договор за кредит № 11/14881896 от 15.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /22.06.2016 г./ до окончателното й изплащане, сумата 720,97 лева /седемстотин и двадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща редовна лихва за периода от 03.03.2015 г. до 22.06.2016 г., сумата 94,50 лева /деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 30.04.2015 г. до 22.06.2016 г., сумата 155,00 лева /сто петдесет и пет лева/, представляваща дължими такси и разноски към 22.06.2016 г., на основание чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК, както и сумата 441,85 лева /четиристотин четиридесет и един лев и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата 567,69 лева /сто осемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит № 11/14881896 от 15.08.2013г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците в заповедното производство и ответници в настоящото производство за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено, поради което следва да се произнесе по съществото на предявената искова претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г.  се установява , че „***" ЕАД, в качеството си на кредитор е предоставила на ***Б. ***, ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, кредит за текущо потребление, в размер на 9000,00 лв. Видно от представения договор , в него са положени подписите на сключилите го страни.

Представени са Общи условия на „***" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление, версия август 2007г., които са неразделна част от процесния договор за кредит.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 356 от 22.10.2015 г., кредитополучателят ***Б. ***, ЕГН ********** е починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе. Починалият кредитополучател е оставил за свои законни наследници своите три деца: ***-дъщеря и двама сина - ответниците Б.Б.Б. и В.Б.Б..

Представено е Извлечение от счетоводни книги по сметка на длъжника от 22.06.2016 г., в което подробно е описан сключения Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., с дата на разрешаване на кредита-03.12.2017г. и краен падеж-03.12.2017г. Като дата на настъпване на изискуемост на кредита е посочена датата -17.06.2016г., поради забава в плащанията на дължими вноски над 90 дни и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В извлечението е посочено , че 15 броя месечни вноски са непогасени до датата на предсрочната изискуемост. Общото задължение по процесния договор за кредит е в размер на 4867,22 лв., от което 3896,75 лв.-дължима главнице, 720,97 лв.- неплатена редовна лихва, 94,50 лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 30.04.2015г. до 22.06.2016г. и 155,00 лв.- дължими такси и разноски.

Представена е нотариална покана изх. № 06-20-03145/3/14.08.2015 г. от „***“  ЕАД, с рег.№ 8004/08.12.2015г. на нотариус ***с район на действия РС-Варна с рег.№ 195 на Нотариалната камара до ответника В.Б.Б. , в която се посочва , че кредитът на неговия наследодател ***Б. *** е обявен за предсрочно изискуем.

Видно от разписка от 02.02.2016 г.,нотариус ***с район на действие РС-Русе с рег.№ 618 на Нотариалната камара е удостоверила връчване на нотариалната покана по реда на чл.47  от ГПК, като адресът на ответника в гр.Русе ул.***№ 22 е посещаван три пъти, залепено е уведомление , но след изтичане на двуседмичния срок лицето не се явило да го получи.

Видно от изготвената справка от Национална база данни „Население“ , приложена по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, ответникът В.Б.Б. е с постоянен и настоящ адрес ***.

Представена е нотариална покана изх. № 06-20-00552/12.03.2016 г. от „***“  ЕАД, с рег.№ 1492/12.03.2016г. на нотариус ***с район на действия РС-Варна с рег.№ 195 на Нотариалната камара до ответника Б.Б.Б. , в която се посочва , че кредитът на неговия наследодател ***Б. *** е обявен за предсрочно изискуем.

Видно от протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана на нотариус ***с район на действия РС-Варна с рег.№ 195 на Нотариалната камара е удостоверила връчване на нотариалната покана по реда на чл.47  от ГПК, като адресът на ответника в гр.Варна ул.Цар Асен № 36 ет.5 ап.9 е посещаван три пъти, залепено е уведомление , но след изтичане на двуседмичния срок лицето не се явило да го получи.

Видно от изготвената справка от Национална база данни „Население“ , приложена по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, ответникът Б.Б.Б. е с постоянен и настоящ адрес *** .

От приобщения към доказателствения материал заверен препис на протокол от 15.06.2017 г. по гр.д. № 1661/2017 г., по описа на РС – гр. Русе, ІІІ граждански състав е видно, че с определение от 15.06.2017г. , постановено по гр.д. № 1661/2017 г., по описа на РС – гр. Русе, ІІІ граждански състав, е вписано извършеното от В.Б.Б. приемане на наследството на ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе в особената книга на съда по чл.49 ал.1 от ЗН и е вписано извършения от В.Б.Б. отказ от наследството на ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе в особената книга на съда по чл.49 ал.1 от ЗН. Определението е влязло в законна сила на  05.07.2016г.

Видно от удостоверение по ЧГД № 5525/2016г. по описа на РС-Русе, приложено по ВТД № 92/20017г. по описа на ВОС, във водената в РС-Русе е вписан под № 253/05.10.2016г. отказът на *** от наследството на ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе.

От заключението на вещото лице И.Т.С. по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че размерът на отпуснатия кредит в полза на ответника е в размер на 9000,00 лв. На 03.12.2007 г. по разплащателна сметка 6414038 , с титуляр ***Б. ***, са постъпили  9 000,00 лв. , с основание „ УСВ КТП”. Съгласно представеното извлечение по с-ка 0000000014881896 , падежната дата по кредита е  3-то число от месеца, а месечната вноска е погасявана в размери и на падежни числа, както следва: До 03.04.2008 г.      - в размер на 132,79 лв., От 03.05.2008 г.   - в размер на 136,68 лв., От 03.12.2008 г.        - в размер на 144,34 лв.

Видно от начислените месечни  задължения и начислени погасявания по кредита, до 03.04.2015 г. регулярно са покривани начислените месечни задължения на кредитополучателя в размерите на погасителните вноски посочени по-горе. на падежна дата - 03.04.2015 г. с постъпилите суми общо в размер на 38,79 лв. (19,29+19,50), са погасени частично договорните лихви по 88 по ред погасителна вноска и са останали дължими – главница в размер на 95,94 лв. и дължима договорна лихва в размер на 10,30 лв.(48,40-38,79) Последващи плащания няма отразени по процесния кредит.

Съгласно чл. 19.2. от Общите условия/ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо потребление „При допусната забава в плащанията на главница и/или  на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10/десет/ процентни пункта.”(л. 15 от д.)

Следователно вещото лице изчислява за дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита- 03.07.2015 г. ( 90 дни след погасителна вноска с падеж 03.04.2015 г.) По предоставени данни от БДСК, ищеца е обявил кредита за предсрочно изискуем на 17.06.2016 г. Вещото лице изчислява датата на предсрочната изискуемост на 03.07.2015г. Вещото лице изчислява остатъка на главницата по кредита,след настъпване на предсрочната изискуемост – 03.07.2015 г. в размер на 3896,74 лв. Същият е и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от БДСК към 17.06.2016 г. Вещото лице изчислява размера  на възнаградителната лихва по кредита с така коригираните от банката лихвени проценти през процесния период, след настъпване на предсрочната изискуемост – 03.07.2015 г. в размер на 148,25 лв. , а към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от БДСК към 17.06.2016 г. е изчислен в размер на 556,60 лв. В чл. 19.1. от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление е записано: „При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от  10/десет/ процентни пункта. Ако кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до 7 /седмия / ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага.”(л. 15 от д.)

След 29.04.2015 г. няма разнесени погашения по процесния кредит, поради което вещото лице изчислява размера на лихвената надбавка за периода от деня следващ падежната дата ( 3-то число от месеца) , а именно – 04.04.2015 г. до датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца – 17.06.2016 г.,включително,  общо в размер на 94,08 лева. Изчисленията са направени върху частта от вноската, представляваща главница, олихвена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 13 от Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007 г., „Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които *** прилага по извършвни услуги на клиента ( Тарифата).” (л.12 от д. и л. 99 от д.)

Съгласно приложената Тарифа по кредити за текущо потребление, за управление на предоставен кредит таксата е  35,00 лв. ; такса за оперативно обслужване на кредити в случаите, когато същите стават изискуеми – 60,00 лв.

Следователно вещото лице изчислява дължимите такси в размер на 95,00 лв., от които: Такса управление дължима през м. 12.2015 г.     -35,00 лв. и Такса предсрочна изискуемост към 17.06.2016 г.-60,00 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, както следва:  учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;  съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, както и по размер и длъжник  /в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение с конкретни параметри-в настоящия случай, Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., изправността си по договора/; усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя , качеството на ответниците на наследници на кредитополучателя, наличие на предсрочна изискуемост на сумите по кредита. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и да  докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна в качеството й на кредитодател и  наследодателя на ответниците ***Б. *** в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от  ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.

Възникването на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя се установява от представения Договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007г., като наследодателя на ответниците се е подписал лично в договора.

 Изправността на банката кредитора досежно задължението й за предоставяне на парични средства на кредитополучателя наследодателя на ответниците ***Б. *** се установява от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено ,че представеният кредит е усвоен от кредитополучателя.

Досежно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК и с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ срещу ответника ***Б.Б.:

Съдът , като съобрази , че с определение от 15.06.2017г. , постановено по гр.д. № 1661/2017 г., по описа на РС – гр. Русе, ІІІ граждански състав, е вписан извършения от В.Б.Б. отказ от наследството на ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе в особената книга на съда по чл.49 ал.1 от ЗН. Определението е влязло в законна сила на  05.07.2016г., намира, че ответникът В.Б.Б. не се явява наследник на починалия кредитополучател ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе, поради което предявените срещу него установителни и осъдителни искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

Вследствие на изложеното , съдът намира, че предмет на изследване следва да бъдат предявените искове срещу ответника В.Б.Б..

Досежно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК срещу ответника В.Б.Б.:

На изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното плащане по договора е на 03.04.2015г., поради което е настъпила предсрочна изискуемост, като по данни на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.06.2016г., а вещото лице изчислява, че за дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита- 03.07.2015 г. ( 90 дни след погасителна вноска с падеж 03.04.2015 г.). Вещото лице се позовава на чл.19.2 от Общите условия/ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо потребление „При допусната забава в плащанията на главница и/или  на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.“

 Вследствие на изложеното, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем , на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, като е изпратила писмо-уведомление до наследниците на кредитополучателя ***Б. *** за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.  Предвид установеното по делото , че наследниците на починалия кредитополучател *** и Б.Б.Б. са се отказали от наследството на своя наследодател, следва да бъде изследвано обстоятелството , дали банката-ищец е уведомила надлежно ответника В.Б.Б. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Видно от представените по делото нотариална покана изх. № 06-20-03145/3/14.08.2015 г. от „***“  ЕАД, с рег.№ 8004/08.12.2015г. на нотариус ***с район на действия РС-Варна с рег.№ 195 на Нотариалната камара до ответника В.Б.Б. , в която се посочва , че кредитът на неговия наследодател ***Б. *** е обявен за предсрочно изискуем, както и от разписка от 02.02.2016 г.,нотариус ***с район на действие РС-Русе с рег.№ 618 на Нотариалната камара, ответникът е уведомен при условията на чл.47 от ГПК, като уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да се приеме, че е достигнало до длъжника. При формиране на горния извод съдът съобрази обстоятелството, че е удостоворено връчване на нотариалната покана по реда на чл.47  от ГПК, като адресът на ответника в гр.Русе ул.***№ 22 е посещаван три пъти, залепено е уведомление , но след изтичане на двуседмичния срок лицето не се явило да го получи. Видно от изготвената справка от Национална база данни „Население“ , приложена по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, адресът на който е била връчвана нотариалната покана на ответника В.Б.Б. е същият , който е неговият постоянен и настоящ адрес ***.

Вследствие на изложеното съдът намира, че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника.

По отношение на твърденията на ответната страна за  неравноправност на клаузата за редовна лихва , съдът намира, че предвид начинът на формирането й , същата не представлява  неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, т.к. е формулирана недвусмислено. Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл. 58, ал.1 ЗКИ и чл. 59, ал.2 ЗКИ, респ. страната е имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела. Спазено е изискването на чл. 5 от Директива 93/13, който предвижда, че предлаганото в писмен вид договорно съдържание "се съставя" на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от Директивата, но не се е възползвал от това. Определянето на себестойността на договора включва приложението на публично оповестими фактори, с оглед на които ответникът, при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност е можел да прецени личните си икономически последици от договора. 

Видно от заключението на вещото лице дължимата главница по договора за кредит е в размер на 3896,74 лв., дължимата редовна лихва за процесния период е в размер на 556,60 лв., дължимата лихвена надбавка е за процесния период е в размер на 94,08 лв. , а дължимите такси и разноски възлизат на 95,00 лв. Вследствие на изложеното, доколкото ищецът претендира от ответника В.Б.Б. 1/3 ид.ч. от дължимите суми, то същият следва да бъде осъден да заплати следните суми:  сумата в размер на 1298,91 лв. , представляваща 1/3 част от главницата; сумата в размер на 185,53 лв., представляваща 1/3 част от редовната лихва; сумата в размер на 31,36 лв., представляваща 1/3 част от лихвената надбавка и сумата в размер на 31,67 лв., представляваща 1/3 част от дължимите такси и разноски. За разликата над тези суми до пълния размер на претендираните суми , исковете  с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

Досежно предявените искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ срещу ответника В.Б.Б.:

Съдът, като съобрази,  че видно от удостоверение по ЧГД № 5525/2016г. по описа на РС-Русе, приложено по ВТД № 92/20017г. по описа на ВОС, във водената в РС-Русе е вписан под № 253/05.10.2016г. отказът на *** от наследството на ***Б. ***, ЕГН ********** , б.ж. на гр.Руса, починал на 29.03.2015г. , за което е съставен акт за смърт № 0652/29.03.2015г. в гр.Русе, намира, че делът от наследството на отказалия се от него наследство наследник уголемява дяловете на другите наследници. С оглед изложеното , делът от задълженията на наследодателя уголемява делът на задълженията на ответника В.Б.Б..

Съдът , като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, намира, че дължимата главница по договора за кредит е в размер на 3896,74 лв., дължимата редовна лихва за процесния период е в размер на 556,60 лв., дължимата лихвена надбавка е за процесния период е в размер на 94,08 лв. , а дължимите такси и разноски възлизат на 95,00 лв. Вследствие на изложеното, доколкото ищецът претендира от ответника В.Б.Б. 1/6 ид.ч. от дължимите суми, предвид отказа от наследството на починалия кредитополучател на наследницата ***, то ответникът В.Б.Б. следва да бъде осъден да заплати следните суми:  сумата в размер на 649,46 лв. , представляваща 1/6 част от главницата; сумата в размер на 92,77 лв., представляваща 1/6 част от редовната лихва; сумата в размер на 15,68 лв., представляваща 1/6 част от лихвената надбавка и сумата в размер на 15,83 лв., представляваща 1/6 част от дължимите такси и разноски. За разликата над тези суми до пълния размер на претендираните суми , исковете  с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени в настоящото производство, предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.142 от делото. Претендираните от ищеца съдебно деловодни разноски са за платена държавна такса /758,54 лв./ и депозит за вещо лице /260,00 лв. за съдебно-счетоводна експертиза/. С оглед на изложеното , съдът намира, че съразмерно с уважената част на исковете срещу ответника В.Б.Б., ищецът има право на разноски в размер на 485,75 лв., т.к. е налице частично  уважаване на исковата претенция.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК , съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските , извършени в заповедното производство по отношение на ответника В.Б.Б.,  които са в размер от 189,23 лева , от който съразмерно с уважената част на исковете, ищецът има право на разноски в размер на 180,49 лв.

Предвид отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Б.Б.Б. , съдът не следва да произнася по въпроса за разноските , извършени в заповедното производство , съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на този ответник.

От своя страна , предвид направеното искане,  ответникът Б.Б.Б. има право на разноски , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.98 от делото, в който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на ответника Б.Б.Б. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер от 600,00 лв.

От своя страна , предвид направеното искане,  ответникът В.Б.Б. има право на разноски , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,  предвид  представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на л.143 от делото, в който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. и доказателствата за реализирани разходи, съобразно на отхвърлената част от исковете. С оглед на това съдът намира,че на ответника В.Б.Б. следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер от 27,71 лв., съответни на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

                                   Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Б.Б.Б. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от  ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Б.Б.Б. ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми, а именно:

- сумата 1298,92 лв., представляваща 1/3 част от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

- сумата 240,32 лв., представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 31.50 лв.. представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 51.67 лв., представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 3582/28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Б.Б.Б. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Б.Б.Б. ЕГН ********** да заплати на ищеца, както следва:

- сумата 649,46 лв.. представляваща 1/6 част (частта на отреклия се от наследство наследник) от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 120,16 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 15.75 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 25.83 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., като неоснователни.

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника В.Б.Б. ЕГН **********,***, от друга страна , че ответникът В.Б.Б. ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми, а именно:

- сумата 1298,91 лв., представляваща 1/3 част от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.06.2016г. до окончателно изплащане на сумата;

- сумата 185,83 лв., представляваща 1/3 част от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г.;

- сумата 31,36 лв., представляваща 1/3 част от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г.;

- сумата 31,67 лв., представляваща 1/3 част от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 3582/28.06.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, на основание чл.422 от ГПК , като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва:  за главница за разликата над 1298,91 лв. до пълния предявен размер на главницата от 1298,92 лв. , за редовна лихва за разликата над 185,83 лв. до пълния предявен размер от 240,32 лв.,  за лихвена надбавка за забава за разликата над 31,36 лв. до пълния предявен размер от 31,50 лв. и за такси и разноски за разликата над 31,67 лв. до пълния предявен размер от 51.67 лв., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА  В.Б.Б. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** следните суми, , а именно:

- сумата 649,46 лв., представляваща 1/6 част (частта на отреклия се от наследство наследник) от непогасена главница по Договор за кредит № 11/14881896, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-10.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 92,77 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от редовна лихва за периода 03.03.2015 до 22.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 120,16 лв. като неоснователен;

- сумата 15,68 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от лихвена надбавка за забава за периода 30.04.2015-22.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15,75 лв. като неоснователен ;

- сумата 15,83 лв., представляваща 1/6 част(частта на отреклия се от наследство наследник) от дължими такси и разноски към 22.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25,83 лв. като неоснователен, на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ.

 

ОСЪЖДА ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Б. ЕГН **********,*** , сумата от 600,00 /шестотин/ лв., представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.Б.Б. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  на ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 485,75 / четиристотин осемдесет и пет 0,75/ лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 180,49 / сто и осемдесет 0,49/ лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7188/2016 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХ състав, съответно на уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ   на В.Б.Б. ЕГН **********,*** , сумата от 27,71 /двадесет и седем 0,71/ лв., представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съответно на отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: