№ 1281
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208326 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Г-21-04-053/28.04.2021г., издадено
от кмет на Столична община, на основание чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето на
Г. Н. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра
на здравеопазването.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката
Г.К., която го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. В
жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че в АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 и т. 5 ЗАНН /редакция ДВ,
брой 59 от 21.07.1992г./, като не е посочена нарушената разпоредба. Сочи се, че в
АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението. Оспорва се
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Алтернативно се излагат
съображения, че нарушението е маловажно, тъй като не са били застрашени
живота и здравето на трети лица.
В съдебно заседание жалбоподателката Г.К., редовно призована, не се
явява. Представлява се от адв. Р. ГХХХ, която пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата. Претендира разноски. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
1
Въззиваемата страна – Столична община се представлява от юрк. П. К.,
която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита
извършването на нарушението за категорично доказано. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и моли то да бъде
определено в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерски съвет бил удължен срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение №
418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския
съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020
г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и Решение № 855 на Министерския
съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от
1 февруари 2021 г. до 30 април 2021 г.
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването
на територията на Република България били въведени противоепидемични мерки,
считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., сред които и изискване всички лица,
които се намират в закрити обществени места, в това число транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по програмите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата - от основата на
носа до брадичката.
Към 11.02.2021г. жалбоподателката Г.К. работела в търговски обект,
представляващ закрито обществено място - християнска книжарница, находяща се
в гр. София, ул. "Ц.С." № 45. Около 11.00 часа на 11.02.2021г. жалбоподателката
2
дошла на работа в християнската книжарница, където се намирали свидетелката
Л.Д. - също служител в християнската книжарница. В книжарницата по това
време се намирал и още един служител в обекта. Свидетелката Д. и другият,
неустановен по делото служител в обекта, имали поставена защитна маска на
лицето, която покривала носа и устата. В търговския обект нямало клиенти.
Жалбоподателката влязла в книжарницата, свалила маската си и влязла в
кухненското помещение, което се намирало зад търговската зала, за да измие
лицето си. Около 11:20 часа в обекта влезли свидетелите Р.Х. /към 11.02.2021г. –
Б./ и М.К. - служители в Столичен инспекторат към Столична община, които
извършвали проверка по спазване на въведените противоепидемични мерки
съвместно със служители на Общинска полиция. Свидетелите Х. и К. възприели,
че жалбоподателката няма поставена предпазна маска на лицето, която да покрива
носа и устата, за което свидетелката Х. – старши инспектор в Столичен
инспекторат при СО, в присъствието на свидетеля К. съставила АУАН № 21-04-
053/11.02.2021г., с който повдигнала против въззивника К.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 209а ал.
1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
която вписала възраженията си, че е имала маска, поставена на ухото, но я е
свалила при влизане в книжарницата, за да се измие поради обилното изпотяване
вследствие на автоимунно заболяване, от което страда. Допълнителни възражения
срещу АУАН били депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН и заведени с вх. №
СОА21-ГР94-782/15.02.2021г., като в тях се излагали доводи, сходни с наведените
при съставяне на АУАН, както и аргументи, че жалбоподателката е стриктна при
изпълнение на противоепидемичните мерки поради заболяванията, от които
страдат тя и съпругът й.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, Й. Ф. - кмет
на Столична община, издала атакуваното Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Г-
21-04-053/28.04.2021г., с което на основание чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето
наложила на Г. Н. К., ЕГН **********, административно наказание глоба в
размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от Министъра
на здравеопазването.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите Р.Х., М.К. и Л.Д., както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 21-04-053/11.02.2021г.,
възражения вх. № СОА21-ГР94-782/15.02.2021г., наказателно постановление №
3
СО-ЗЗ-Г-21-04-053/28.04.2021г., известие за доставяне, длъжностна
характеристика за длъжността "старши инспектор" при Столичен инспекторат на
СО, заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020г., заповед № СОА20-РД09-
2661/22.10.2020г. - и двете, издадени от кмета на Столична община.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и К. по отношение на
времето, мястото на извършване на проверката, както и че при влизането им в
обекта жалбоподателката не е имала поставена предпазна маска на лицето, която
да покрива носа и устата й. Досежно това обстоятелство показанията на
свидетелите Х. и К. са напълно еднопосочни, като двамата с категоричност
заявяват, че са възприели лично, че жалбоподателката въобще не е имала
поставена маска на лицето, а не е била с неправилно поставена маска. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Д., която единствена твърди, че при
влизане на контролните органи в обекта, жалбоподателката е поставила маската
на лицето си. Показанията на тази свидетелка се явяват изолирани и се оборват от
останалите гласни доказателствени средства. Като съобрази и обстоятелството, че
свидетелката Д. и жалбоподателката К. работят заедно, както и коментираното
вече противоречие между показанията на свидетелката Д. и останалите гласни
доказателствени средства, съдът намери, че не следва да се доверява на
показанията й по отношение на това дали при появата на контролните органи
жалбоподателката е имала поставена на лицето предпазна маска. Съдът се довери
на показанията на свидетелката Д. по отношение действията на жалбоподателката
за времето от идването на работното й място до влизането в обекта на
контролните органи, тъй като в тази част показанията й не се разколебават от
други доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които оцени като
еднопосочни и последователни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 3 ЗЗ и видно
от приетата като писмено доказателство Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020г. на Кмета на Столична община. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в
4
присъствието на един свидетел, който е възприел нарушението, както и на
жалбоподателката, подписан е от съставителя, свидетеля по акта и
жалбоподателката, на която е предявен и й е връчен препис.
Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992г./, тъй като в
съдържанието му не са посочени разпоредбите, които са нарушени. В АУАН е
дадено следното описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването
му: "Лицето Г. Н. К., намиращо се в търговския обект/закрито обществено място -
християнска книжарница, не е изпълнило въведената противоепидемична мярка
със заповед на Министъра на здравеопазването, като няма поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устата" и като нарушена е посочена единствено
нормата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Сочената за нарушена правна
норма обаче е санкционна и не съдържа конкретно правило за поведение, а
единствено предвижда, че при неизпълнение или нарушение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от Закона за
здравето, освен ако деянието не съставлява престъпление, се налага
административно наказание глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл. 63 ал. 4 от Закона за здравето при обявена
извънредна епидемична обстановка по чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Диспозицията на
нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и следва да бъде запълнена с
конкретно нарушение или неизпълнение на акт на министъра на здравеопазването
или на директора на РЗИ по чл. 63 ал. 4 или ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2
ЗЗ. В случая това не е сторено в АУАН. Непосочването на нарушената разпоредба
е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничило
правото на защита на жалбоподателя.
Не би могло да се приеме, че допуснатото нарушение не е съществено и че
е било санирано с посочване на конкретната заповед на Министъра на
здравеопазването и конкретната разпоредба от тях, която се сочи да е нарушил
въззивникът, в наказателното постановление. Описанието на обстоятелствата на
нарушението в акта за установяването му не удовлетворява и изискването за
посочване на нарушената разпоредба. Съгласно чл. 42 т. 4 и т. 5 ЗАНН /ДВ. бр.
59 от 21 юли 1992г./ в АУАН следва да са посочени както нарушението и
5
обстоятелствата по извършването му, така и нарушените разпоредби. И това е
така, тъй като и административнонаказателното обвинение, както и
наказателното, е единство от фактическо и правно обвинение, т.е. следва да са
посочени както обстоятелствата на нарушението, така и нарушената разпоредба,
като липсата на кое да е от тях препятства правото на защита на лицето, чиято
отговорност се ангажира, тъй като то следва да може да упражни ефективно
правото си на защита както срещу фактическото, така и срещу правното
обвинение. По тези съображения съдът приема, че коментираният порок в АУАН
не е сред отстранимите от наказващия орган по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, тъй
като в конкретния случай съдържанието на АУАН е такова, че не позволява
отстраняване на констатираните процесуални нарушения, без да бъде накърнено
правото на защита на лицето, сочено за нарушител. Това е така, тъй като чрез
"санирането" на порока в съставения АУАН в издаденото НП на практика за
първи път с връчване на наказателното постановление на жалбоподателя е
съобщено кои конкретно разпоредби и от кои конкретно актове на Министъра на
здравеопазването се твърди да е нарушил. Подобен подход е недопустим, тъй като
административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН
и следва именно в този най-ранен момент на сочения за нарушител да е предявено
ясно и конкретно административно обвинение с посочване на нарушените
разпоредби. В случая наказващият орган е следвало да прекрати производството с
мотивирана резолюция, но вместо това е издал наказателно постановление, което
подлежи на отмяна поради допуснатите в административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е
съществено и неотстранимо в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП. Независимо от това съдът ще посочи, че е налице е и следващо
самостоятелно основание за отмяната му, а именно неправилно приложение на
материалния закон, тъй като нарушението попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН. За
да е налице маловажен случай, следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93 т. 9
НК). Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е обща и е приложима и в случаите на
формални нарушения, каквото е нарушението, за което е наложено
административно наказание на жалбоподателката. За да формира извод за по-
6
ниската степен на обществена опасност на нарушението, съдът съобрази
установеното от гласните доказателствени средства, че в обекта не е имало
клиенти, а там са били единствено трима служители, сред които и
жалбоподателката. От показанията на свидетелката Д. се установява, че
жалбоподателката е дошла на работното си място малко време преди началото на
проверката и е свалила маската си за кратко, за да измие лицето си, като за
времето от влизането си на работното място до идването на контролните органи,
тя се е намирала в различно помещение от своите колеги, както и че по принцип
жалбоподателката стриктно е спазвала въведените противоепидемични мерки.
Като съобрази изтъкнатите обстоятелства съдът намери, че обществената
опасност на нарушението е значително по-ниска от обществената опасност на
други нарушения от този вид и конкретното нарушение е засегнало в минимална
степен обществените отношения, обект на защита. Наказващият орган е следвало
да отчете незначителната степен на засягане на защитените обществени
отношения, да приложи чл. 28 ЗАНН, да освободи въззивника от
административноказателна отговорност и да го предупреди, устно или писмено,
че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС
преценката на АНО за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
противоречието му със закона. Към датата на постановяване на съдебното
решение е в сила разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗАНН /в сила от 23.12.2021г./,
съгласно която когато отменя наказателното постановление по съображения, че
нарушението е маловажно, съдът предупреждава нарушителя, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото обаче
цитираната разпоредба не е била действащо право към датата на извършване на
нарушението и доколкото е по-неблагоприятна за нарушителя, предвид на
последиците, които настъпват за него - определяне на едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за извършено нарушение в рамките на който ще
му бъде наложено административно наказание, на основание чл. 3 ал. 2 ЗАНН
съдът счита, че следва да приложи по-благоприятната за жалбоподателя уредба,
действала до 23.12.2021г., която предвижда, че в случаите, когато установи, че са
7
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, съдът отменя наказателното постановление,
без да предупреждава нарушителя по см. на чл. 63 ал. 2 т. 2 ЗАНН.
По изложените съображения и предвид констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на производството жалбоподателят има право на присъждане
на разноски, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
жалбоподателката е направила разноски в размер на 300, 00 /триста/ лева в
производството – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се
възложат в тежест на Столична община. Договореното и заплатено
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което наведеното от процесуалния представител на въззиваемата страна
възражение за прекомерност не е основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Г-21-04-053/28.04.2021г.,
издадено от кмет на Столична община, с което на основание чл. 209а ал. 4 от
Закона за здравето на Г. Н. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1
от Закона за здравето вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от
Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Столична община, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н. К., ЕГН **********, сумата
от 300, 00 /триста/ лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8