РЕШЕНИЕ
№ 5164
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110210944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на Б. Б. Б. против заповед № 228зз-483/17.05.2023 г., съставена от
полицейски служител при 04 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за
необоснованост; за несъразмерност; за нищожност (липса на писмена връчена заповед. Моли се за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административният орган, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема
отношение. С предходно подадена писмена защита оспорва жалбата, претендира деловодни
разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с № 228зз-
483/17.05.2023 г., съставена от полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 4 ЗМВР. Жалбоподателят не бил запознат с правата си по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64
ЗМВР, тъй като отказал да получи копие на заповедта и да попълни и подпише декларация,
представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда
за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и
реда в тях в МВР.
1
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по
смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1
ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се по чл.
74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72,
ал. 1, т. 4 ЗМВР, като изрично и словесно е упоменато основанието – за установяване на
самоличност. Следва да се имат предвид, че законодателят не е предвидил кумулативно –
подозрение в извършване на престъпление, а е извел само този, формален критерий, видно от
редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания
за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия
съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за
ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като отказът на задържаното лице да
получи и подписва документи не е обосновал необходимост от предприемане на действия, в
цитираната насока (те имат строго диспозитивен характер – ако, до когато и доколкото задържаният
желае).
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015 г.).
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да
сочат, че задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се обезпечи установяването на самоличността на лицето (вкл. и доколкото същото би могло да е
обект на оперативно-издирвателни мероприятия, под закрилата на анонимността си да извърши
противоправно деяние и пр.). Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР предполага наличие на
данни, от които да се направи основателно предположение за обективна необходимост от
прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с
обезпечаваща функция, а именно - цели да се изяснят личните данни на субекта, като му се попречи
да се укрие или избяга, преди това да е сторено. В случая, тези критерии са спазени. Както в
изготвената докладна записка, така и в показанията на св. Б. се съдържат еднопосочни данни
(потвърдени и от свидетелите Б. и Х.), че жалбоподателят не е разполагал в себе си с лични
документи (в разрез с императивно законово изискване), т. е. самоличността му е била
неустановена към онзи момент, а силно дискусионното поведение на групата пияни, полу-
адекватни и настъпателни индивиди, легитимиращи се, като придружители на жалбоподателя
(макар да са го оставили да лежи безпомощен на земята, т. е. твърдяната им ангажираност с
неговото добруване да е трудно защитима теза) не е предполагало моментна възможност – да им
бъде обезпечавана възможност да предприемат издирвателни действия за документите (на
практика, никой от тях не е бил задържан и не е имало обективна пречка да ги занесе, ако
2
действително е знаел къде са – теза, която се заражда на един значително по-късен етап) или да се
третират с кредит на доверия изявленията им за имена и дата на раждане на лежащото на земята в
безпомощно състояние лице, за което, освен всичко друго, има и данни за опити за удари по
служителите на реда, т. е. за второ, самостоятелно основание за задържане.
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. За прилагане на ПАМ е достатъчна само моментна невъзможност за установяване на
самоличност, което дава възможност на полицейския орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната законосъобразност е
липсата на детайлна обосновка на конкретна нужда от установяване на самоличност.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно -
жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на производството, но и доколкото претенция за присъждане на деловодни
разноски е правена, само пред настоящата и пред касационната инстанция, то и съдът дължи
произнасяне, само по тях. Предвид умерения характер на фактическата и правната сложност на
делото, размерът следва да бъде отмерен, към средния, предвиден в чл. 14, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 228зз-483/17.05.2023 г., съставена от полицейски служител
при 04 РУ-СДВР, с която на Б. Б. Б. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на СДВР
сумата от 100 лева – деловодни разноски по к.а.д. № 5288/2024 г. по описа на АССГ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на СДВР
сумата от 100 лева – деловодни разноски по а.д. № 10944/2024 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3