ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.05.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 355 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по искането за спиране,
обективирано в депозираната жалба от Д.Д.И. ***, на изпълнението на обжалваната
част на ревизионен акт № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018 г., издаден от А.
Ц. Б. - началник на сектор в ТД на НАП Варна, възложил ревизията и от Н.А. П. -
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, която не е изменена с
решение № 406/15.03.2019 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП и са установени следните
публични задължения: данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди
от 2011 до 2016 г. включително в общ размер на 3066,87 лева – главница и
1305,04 лева – лихва и здравноосигурителни вноски по ЗЗО за същите данъчни
периоди в общ размер 1701,69 лева – главница и 876,89 лева – лихва. Искането се
обосновава с твърдения за наложени от публичния изпълнител предварителни
обезпечителни мерки, чието действие било продължено по реда на чл.121, ал.6 от ДОПК.
Искането е направено от легитимирано
лице, при наличието на висящо производство по съдебно обжалване на издадения
ревизионен акт, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането се
явява неоснователно.
Условията и редът за спиране
изпълнението на ревизионния акт в хода на съдебното му оспорване са уредени в
чл.157 от ДОПК. Нормата на чл.157, ал. 2 от ДОПК предвижда, че изпълнението
може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, което
може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред
съда. Разпоредбата на чл.157, ал.3 от ДОПК въвежда като условие за спиране на
изпълнението на ревизионния акт към искането да се приложат доказателства за
направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване
на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер.
В случая обаче липсват доказателства
за надлежно допуснато предварително обезпечение като условие за спиране
изпълнението на ревизионния акт. След дадени от съда указания жалбоподателят е
представил препис от постановление с изх. № С180018-139-0002407/17.10.2018 г.,
издадено от Венелин Великов – старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
офис Русе, с което, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, е продължено действието
на наложените предварителни обезпечителни мерки с постановление изх. №
С180018-023-0000874/13.03.2018 г., за налагане възбрана върху ½ идеална
част от земя и двуетажна масивна жилищна сграда в гр.Ветово и запор върху
½ от лек автомобил „Шевролет“,
модел „Каптива“. За да произведе разпореденото продължаване на предварителните
обезпечителни мерки действие, съгласно чл.121, ал.6 от ДОПК е необходимо
ревизионният акт да е бил издаден в 4-месечен срок от налагането на първата
предварителна обезпечителна мярка или в срока, определен от съда по реда на
ал.5 от същата разпоредба. Както беше отбелязано, по делото липсват
доказателства това условие да е било спазено. Такива доказателства, въпреки
дадените указания от АС – Варна, жалбоподателят не е представил. Липсват данни
кога е приведено в действие издаденото постановление изх. №
С180018-023-0000874/13.03.2018 г. на публичния изпълнител дали и кога въз
основа на него са предприети мерките по чл.201, ал.3 от ДОПК чрез съобщаване на
запора върху МПС на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и по чл.205 от ДОПК чрез вписване на постановлението от съдията по вписванията. По тази
причина следва да се приеме, че предварителните обезпечителни мерки действат от
момента на издаване на постановлението до момента на прекратяването им, а те се
прекратяват, съгласно чл.121, ал.4 от ДОПК, с изтичане на 4 месеца от
налагането им, ако в този срок не е издаден ревизионен акт. Постановлението на
публичния изпълнител е издадено на 13.03.2018 г., а ревизионният акт – на
15.10.2018 г., т.е. повече от 4 месеца след това. Липсват и представени доказателства
наложените предварителни обезпечителни мерки да са били продължавани от съда
при условията на чл.121, ал.5 от ДОПК. По тази причина следва да се приеме, че
продължаването им по реда на чл.121, ал.6 от ДОПК с постановление изх. №
С180018-139-0002407/17.10.2018 г. не е произвело целеното действие.
Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.157, ал.3 от ДОПК възлага доказателствената тежест за
установяване съществуването на надлежно обезпечение в тежест на жалбоподателя. При
това положение, доколкото липсват доказателства за допуснати и действащи
понастоящем предварителни обезпечителни мерки или за предложение за обезпечение
на публичните вземания в установения им размер, искането за спиране на
изпълнението на ревизионния акт се явява неоснователно и като такова следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.157,
ал.2 от ДОПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.И., с ЕГН **********,***,
за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-03001817008651-091-001/15.10.2018
г., издаден от А. Ц. Б. - началник на сектор в ТД на НАП Варна, възложил
ревизията и от Н. А. П. - главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, в частта, която не е изменена с решение № 406/15.03.2019 г.,
издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Варна при ЦУ на НАП.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: