РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102616 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Ц. М. Б., чрез адв. М. Н.
- ВТАК, срещу М. К. А. искова молба. Процесуалният представител на ищцата по
делото развива съображения, че на 23.04.2019 година страните са сключили договор за
наем, считано от 01.05.2019 година, по силата на който ищцата предоставила на
ответника под наем, собствен недвижим имот - апартамент, находящ се в ***, с площ
от 60 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня и санитарен възел, след основен
ремонт и балкон. Твърди, че при сключване на договора за наем, апартаментът е бил
напълно обзаведен, като цялото обзавеждане е описано в протокол за опис от
23.04.2019 година, изготвен при предаване на имота, с приложени към него снимки.
Посочва, че имотът е предаден за ползване на наемателя в присъствието на
представители от агенция "Адрес". Твърди, че уговорената наемна цена е била в размер
на 380.00 лева, а всички консумативи за ел. енергия, вода и други е следвало да бъдат
заплащани от наемателя, като при подписване на договора е предоставен депозит в
размер на един наем - 380.00 лева. Посочва, че договорът е сключен за срок от една
година, т.е. до 01.05.2020 година, като след тази дата наемателят е продължил да
ползва жилището и е заплатил месечен наем за месец май 2020 година. Твърди, че на
15.06.2020 година ищцата посетила имота, за да се поднови договора с нов срок или
жилището да се освободи, но установила, че е възникнала повреда на ВиК тръба, че
жилището е наводнено, както и че наемателят напуска жилището. Освен това
1
установила, че цялото жилище и обзавеждането са увредени, а някои вещи липсват или
са негодни за употреба. Посочва, че бил извикан строителен инженер, който да опише и
да оцени вредите, които са нанесени от наемателя, извън наводнената част на
апартамента. Твърди, че нанесените от ответника в апартамента й вреди са: извършени
СМР на обща стойност 1 945.00 лева: ремонт на коридора - стъргане и шпакловане на
увредени колони, частична шпакловка на стени, боядисване с латекс стени и тавани,
поставяне на первази около колони, нова слушалка на домофон; ремонт на дневна -
стъргане и шпакловки на колони, частична шпакловка на стени, боядисване на стени и
таван, подмяна на плот мивка, подмяна на врати на кухненски шкаф; ремонт увредени
прозорци, поставяне на первази под; ремонт тераса - стъргане на увредена стена и
колона, шпакловане и боядисване на стени, дръжка на балконска врата, както и ремонт
на врата на хладилник - 100.00 лева, както стойност на отнети вещи в общ размер от 1
698.00 лева - ъглов диван, с дамаска от жакард, в цвят бежов и кафяв, който включва
диван 3-ка, ъгъл и диван 2-ка, на стойност 300.00 лева, нощна лампа в цвят кафяв на
стойност 20.00 лева, килим в розов цвят с бяло и бордо на вълни, с размери 0.80/150 м,
в спалня на стойност 90.00 лева, щори на прозорците, като една е останала, но е
повредена, на обща стойност 940.00 лева, спално бельо - долни чаршафи - 2 бр. /2/2м/,
2 бр. горни чаршафи - тип плик /1.50/2м./, 4 калъфки за възглавници /обща стойност на
спалното бельо 100.00 лева/, 2 розови хавлии с размери 70/100 см. на обща стойност
40.00 лева, кръгли възглавници за столове на всекидневна-хол на стойност 40.00 лева -
с жакард в бежов цвят, матрак - 168.00 лева. Посочва, че към 15.06.2020 година, не е
платена половин месечна наемна цена за месец юни 2020 година в размер на 190 лева,
както и консумативи за ел. енергия за м. юни 2020 година в размер на 64.67 лева и за м.
май 2020 година в размер на 76.24 лева. Навежда доводи, че дължимите суми за наем и
консумативи са прихванати с внесения депозит и е налице остатък от 49.09 лева.
Твърди, че ищцата е изпратила покана за заплащане на обезщетение за причинените
вреди и стойността на отнетите вещи, но не са предприети никакви действия от
ответната страна. Направено е искане М. К. А. да бъде осъден да заплати на Ц. М. Б.
сумата в размер на 3 743.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от
ответника в отдадения му под наем недвижим имот - апартамент, находящ се в *,
имуществени вреди за извършени СМР на обща стойност 1 945.00 лева и стойност на
отнети или унищожени вещи в общ размер от 1 698.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2020 година до
окончателното й изплащане. Направено е искане да бъдат присъдени направените от
ищцата разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Развити са съображения, че предявеният по делото иск
е изцяло неоснователен и недоказан. Посочва, че по делото не е установено
противоправно поведение от страна на ответника, за да може да бъде ангажирана
2
неговата отговорност. Навежда доводи, че стойността на вредите, посочена в исковата
молба е завишена. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения Договор за наем /л. 10-11/ безспорно се установява, че на
23.04.2019 година страните по делото са сключили договор за наем, по силата на който
ищцата е предоставила на ответника под наем недвижим имот - апартамент, находящ
се в * с площ от 60 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня и санитарен възел, след
основен ремонт и балкон, за срок от една година, считано от 01.05.2019 година до
01.05.2020 година. В. т. 2.3 от договора страните са постигнали съгласие, че срокът на
действие може да се продължи в случай, че никоя от страните в едномесечен срок
преди изтичането му, не е отправила писмено искане до другата страна за
прекратяването му. Видно от договора страните по него са договорили месечна наемна
цена за имота в размер на 380.00 лева месечно, платима до 05-то число на същия месец
по банкова сметка, като в наемната цена не се включват разходите за консумативи. В т.
3.7 от договора страните по него са уговорили, че при подписването му наемателят
предоставя на наемодателя гаранционна вноска - депозит в размер на определената
наемна цена, която ще се съхранява за срока на действие на договора. Предвидено е и
че депозитът обезпечава грижливото и добросъвестно ползване и стопанисване на
имота и оборудването му от страна на наемателя, както и за покриване на разходи, за
възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети. В раздел 6.2 от
договора са предвидени задълженията на наемателя, като част от тях са да заплаща
уговорената наемна цена, разходите свързани с ползването на имота, както и да ползва
имота с грижата на добър стопанин и да го върне в добро състояние, след прекратяване
на договора съгласно приемо-предавателния протокол, като се отчете обичайното
овехтяване в резултат на ползването.
Видно от приложения по делото Протокол-опис от 23.04.2019 година /л. 12/, на
посочената дата наемодателят е предал на наемателя имота в описания вид, като към
протокола са приложени и 9 броя снимки за състоянието на имота към тази дата.
От приложената по делото Покана, ведно с товарителница за изпращане и
получаване /л. 24-27/ се установява, че ищцата по делото е поканила ответника в 3-
дневен срок от получаването й да върне ключовете на имота, както й да и заплати
сумата в размер на 3 636.00 лева - за уврежданията в имота, за липсващите и увредени
вещи, сумата в размер на 190.00 лева - половин месечен наем, както и дължимата ел.
енергия за периода от 24.04.2020 година до 15.06.2020 година.
По делото са приложени и Фактура № ********** от 15.06.2020 година и
3
Фактура № ********** от 15.07.2020 година за начислената в имота ел. енергия за
периода от 24.04.2020 година до 23.06.2020 година, както и 2 броя преводни
нареждания от 20.07.2020 година и от 27.08.2020 година за заплащането на фактурите
/л. 28-31/.
Видно от приложената количествено-стойностна сметка /л. 16/ необходимите
ремонтни дейности за отстраняване на щетите в имота са на стойност 3 636.00 лева,
като към нея са приложени и 19 броя снимки за състоянието на имота към месец юни
2020 година. В тази връзка е представена и приложена по делото и Количествено-
стойностна сметка за извършен ремонт на жилището на стойност 1 621.00 лева с
посочени цени за всеки отделен вид работа, както и Фактура № 504 от 26.10.2020
година за заплащане на извършения ремонт с включен 20% ДДС или общо за сумата в
размер на 1 945.20 лева /л. 69-70/.
От заключението по изготвената по Ч. гр. д. № 1412/2020 година и приета по
настоящото дело съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 65-68/ се установява, че
стойността на необходимите ремонтни дейности в имота е в размер на 1 944.48 лева. В
проведеното на 14.04.2021 година съдебно заседание вещото лице допълва, че
уврежданията в имота не са от нормалното и естествено ползване на жилището, а в
резултат на неправилна употреба и експлоатация.
В проведеното на 14.04.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. К. Б. заявява, че познава ищцата по делото, както и че е правил няколко
козметични ремонта на жилището, за което става въпрос. Посочва, че миналата година
лятото ищцата му се обадила защото в имота имало теч. Когато отишли на място в
имота била някаква дама, която живеела с наемателя, а на терасата имало едно голямо
куче. Заявява, че нямало ъгъл в къщата, който да не е наяден от това куче; плотът на
мивката бил изкривен и назъбен, а вратичката под плота била счупена; всички щорите
били накъсани и унищожени; подпрозоречните первази били изядени; в банята -
кабелите на луничките за осветление били скъсани; домофонът го нямала - бил
откъснат; по стените имало нещо блажно, мазно, което не можело да се махне; в
коридора первазите на вратата били паднали, ключалката била счупена, а всички
первази били изкъртени; диванът, който преди това е виждал в имота го нямало, а на
негово място имало някакъв друг стар диван. На столовете краката били изгризани; на
секцията някакво рафтче - счупено; балконската врата била нагризана. Посочва, че
направил снимки за състоянието на имота и че той изготвил количествено-стойностна
сметка, приложена по делото, като е посочил средни цените за вещите в нея след като
направил проверка в сайтовете в интернет.
Свидетелят Й. К. Д. посочва, че познава ищцата и са колеги. Посочва, че е ходил
в имота, за който става въпрос на събирания по празници и същото бил в идеално
4
състояние. Когато отишли последния път жилището нямало нищо общо с преди -
цялото било издраскано и изкъртено; имало диван, който преди това не бил там, като
предишния диван бил нов, сив и много хубав; стените били одраскана, сякаш нещо
нарочно било хвърляно и дълбано; нямало щори, а преди това имало дълги и хубави
щори, които стрували около 500.00 лева; били откъртени отдолу первазите; вратата -
изядена; столовете - надърпани и ядени; на домофона му висяла слушалката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният по дело иск е с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за вредите
причинени в отдадения под наем на ответника недвижим имот. Законът императивно е
въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. В допълнение на това,
законодателят е предвидил изрично в нормата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, че наемателят е
длъжен да върне вещта, като дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползване на вещта, включително когато тези вреди са причинени от лица от неговото
домакинство.
В настоящия случай няма спор, а и от приложения Договор за наем /л. 10-11/
безспорно се установява, че на 23.04.2019 година страните по делото са сключили
договор за наем, по силата на който ищцата е предоставила на ответника под наем
недвижим имот - апартамент, находящ се в***с площ от 60 кв.м., състоящ се от дневна
с кухня, спалня и санитарен възел, след основен ремонт и балкон, за срок от една
година, считано от 01.05.2019 година до 01.05.2020 година. В. т. 2.3 от договора
страните са постигнали съгласие, че срокът на действие може да се продължи в случай,
че никоя от страните в едномесечен срок преди изтичането му, не е отправила писмено
искане до другата страна за прекратяването му. В случая по делото липсват както
твърдения, така и каквито и да е доказателства, че някоя от страните е отправила до
друга искане за прекратяване на договора, преди 15.06.2020 година. В този смисъл, към
тази дата между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за наем, основното задължение на наемателя по което е да заплаща уговорения
между страните наем. Съгласно последния за сметка на наемателя са и разходите за
консумативи /т. 3.5 от договора/. По делото липсват доказателства, че за периода от
началото на месец юни до 15.06.2020 година, когато се твърди, че е освободен имота
/доколкото по делото липсват данни за прекратяване на договора между страните
преди това/, ответникът е заплатил на ищцата дължимия по договора наем. Освен това
от приложените по делото Фактура № ********** от 15.06.2020 година и Фактура №
********** от 15.07.2020 година за начислената в имота ел. енергия за периода от
24.04.2020 година до 23.06.2020 година, както и 2 броя преводни нареждания от
20.07.2020 година и от 27.08.2020 година за заплащането на фактурите /л. 28-31/ се
установява, че ответникът не е заплатил начислената в имота ел. енергия за периода
5
24.04.2020 година до 23.06.2020 година, а същата е била заплатена от ищцата. Ето защо
и предвид изричната уговорка, предвидена в т. 3.7 от договора предоставеният от
ответника депозит обезпечава неплатената от него наемна цена и разходите за
консумативи, които не е заплатил.
Ползването на имота е предадено на ответника по делото на 23.04.2019 година,
за което е съставен и подписан от страните Протокол-опис /л. 12/. В същия е описано
имуществото, което е останало в апартамента за ползване от ответника и към него са
приложени снимки, които не са оспорени и които установяват състоянието на имота
при предаването му на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че по време на ползването на отдадения под наем недвижим
имот от ищцата на ответника в същия са причинени имуществени вреди, които следва
да бъдат обезщетени. От изготвената по Ч.гр.д. № 1412/2020 година и приета по
настоящото дело съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 65-68/ се установява, че
стойността на необходимите ремонтни дейности в имота е в размер на 1 944.48 лева. В
заключението си вещото лице е посочило, че от недобрата експлоатация на имота са
нанесени вреди в коридора, дневната и терасата, като в табличен вид са посочени
конкретните дейности за съответния вид работа и стойността на същата, включваща
цена за труд и строителни материали. От приложената по делото количествено-
стойностна сметка за извършения ремонт и приложената към нея фактура /л. 69-70/ се
установява, че към настоящия момент ищцата е извършила ремонт в имота, за което е
заплатила сумата в размер на 1 945.20 лева с включен ДДС. Видно от тези документи
извършеният ремонт включва: стъргане и шпакловане на стени; частична шпакловка на
стени; боядисване с латекс - стени и тавани; шпакловка и боядисване стени тераса;
ремонт увредени прозорци; первази; подмяна плот мивка; подмяна врати кухненски
шкаф; дръжка балконска врата и ремонт домофонна уредба. Съдът констатира, че
извършените в имота ремонтни дейности отговарят на уврежданията, описани в
заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза.
На следващо място съдът приема и че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
липсващи или увредени вещи. Изрично в приложения по делото протокол-опис от
23.04.2019 година е посочено, че след отдаването под наем в имота са останали и
следните вещи: нощна лампа в спалнята; маса, столове и диван в дневната, а от
снимките приложени към него се установява и че при отдаването на имота под наем в
имота е имало килим и постелно бельо в спалнята. По делото липсват както твърдения,
така и каквито и да е доказателства, че тези вещи са били налични в момента, в който
ищцата е посетила имота и е установила неправомерното поведение на ответника.
Нещо повече от приложените по делото снимки, изготвени от свидетеля Б. Б., се
6
установява, че диванът, който е бил оставен за ползване в имота е сменен с друг - стар,
скъсан и негоден за употреба, че масата и столовете са силно компрометирани, че
повечето щори в имота или липсват или са увредени, че матракът е скъсан, а вратата на
хладилника е изцяло надупчена. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че действително
ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в липсващи или увредени
вещи и независимо, че по делото липсват конкретни доказателства за стойността на
вещите, съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на
чл. 162 ГПК. При определяне на размера съдът съобрази приложената по делото
количествено-стойностна сметка, изготвена от свидетеля Б. Б., който заяви, че се
занимава с ремонтни дейности, има строителна фирма, както и че при посочване на
цените в нея е ползвал средни цени от сайтовете в интернет и към която следва да се
добави сумата в размер на 100.00 лева - за увредения в имота матрак, който не бил
включен в тази количествено-стойностна сметка.
Както бе посочено по горе, съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД
наемателят е длъжен да върне вещта, като дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползване на вещта, включително когато тези вреди са причинени от лица
от неговото домакинство. В тази насока е и изричната договорка, постигната между
страните в т. 6.2 от договора, съгласно която ответникът, като наемател на имота е
поел задължение да го ползва с грижата на добър стопанин и да го върне в добро
състояние, след прекратяване на договора съгласно приемо-предавателния протокол,
като се отчете обичайното овехтяване в резултат на ползването. Задължението на
стопанисването в имота и поддържането му във вида, в който го е получил включва и
отговорността му за действията на лицата, респективно - домашните любимци, които
го обитават наред с него. Доколкото в случая по делото същият не е изпълнил това
свое задължение и предвид разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, дължи обезщетение на
ищцата - наемодател за причинените в имота имуществени вреди в размер на 1945.20
лева, представляваща стойността на извършения в имота ремонт, както и в размер на
1790.00 лева, представляваща стойност на липсващи или увредени в имота вещи,
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният по делото иск с
правно основание чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява
основателен и доказан за сумата общо в размер на 3735.20 лева, представляваща
обезщетение за причинените й от ответника в отдадения му под наем недвижим имот -
апартамент, находящ се в *, имуществени вреди, поради което и като такъв следва да
бъде уважен в тази му част. В останалата част предявеният по делото иск за
претърпени от ищцата имуществени вреди за разликата от 3 735.20 лева до пълния
предявен размер от 3 743.00 лева, се явява неоснователен и недоказан, поради което и
7
като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото претенцията на ищцата за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в обезпечителното производство /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер общо на 1 219.72
лева, от които 149.72 лева – внесена държавна такса, 495.00 лева - възнаграждение за
особен представител на ответника; 75.00 лева - допълнително определен депозит за
изготвяне на СТОЕ и 500.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, а в
обезпечителното - в размер общо на 520.00 лева, от които 20.00 лева – внесена
държавна такса, 200.00 лева - депозит за изготвяне на СТОЕ и 300.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски съразмерно с уважената част на иска в
размер на 1 217.18 лева, респективно - за обезпечителното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 518.92 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. А., роден на * година, с ЛНЧ ********** и адрес в Република
България в *, със статут на продължително пребиваващ в РБ, гражданин на
Великобритания, да заплати на Ц. М. Б. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер
на 3735.20 лева /три хиляди седемстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки/,
обезщетение за причинените й от ответника в отдадения му под наем недвижим имот -
апартамент, *, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 30.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 3735.20 лева до пълния предявен размер от 3 743.00 лева, която
разлика е в размер на 7.80 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. А., роден на * година, с ЛНЧ ********** и адрес в Република
България в *, със статут на продължително пребиваващ в РБ, гражданин на
Великобритания, да заплати на Ц. М. Б. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер
на 1 217.18 лв. /хиляда двеста и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща направени от нея разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част на иска, както и СУМАТА в размер на 518.92 лв. /петстотин и
осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени от нея
разноски в обезпечителното производство, съразмерно с уважената част на иска.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
8
представители.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9