РЕШЕНИЕ
№ 2089
гр. В., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаряГ.Ж.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110114764 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
В. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. А., обл. В., с която против П. КР.
Г., ЕГН **********, с адрес: *****************************, КР. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***************************** и Г. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, са предявени
субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, вр.
чл.87, ал.2 ЗЗД за осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца
сумата от по 1400 лева, или общо сума в размер на 4200 лева, получена на
отпаднало основание, по развален предварителен договор от 23.06.2017 г. за
покупко-продажба на движима вещ - лодка * с регистрационен № ****2,
сключен между ищеца и наследодателя на ответниците - Г. Г. Г. с ЕГН
**********, починал на 14.04.2021 г. Претендират се сторените разноски по
делото.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:
На 23.06.2017 г. ищецът сключил с Г. Г. Г. с ЕГН ********** писмен
договор, по силата на който последният се задължил да му прехвърли правото
на собственост върху лодка - * с регистрационен № ****2, заедно с два
бензинови двигателя - един извънбордов и един стационарен, за сумата от
общо 5500 лв., от които 4200 лв. за лодката и 1300 лв за двата двигателя и
моста. Договорът бил подписан в присъствието на двама свидетели - Г.С. и
Д.В.. При подписването на договора ищецът предал на продавача Г.Г.
описаната в същия сума. Уговорката била продавачът Г.Г. да продължи да
1
ползва лодката докато не бъде прехвърлена окончателно пред нотариус.
Продавачът обещал да се снабди с всички необходими документи за
оформяне на сделката, но постоянно казвал, че не бил готов с тях и имал
други ангажименти. През март 2020 г. ищецът предупредил подавача Г.Г., че
ако не му прехвърли лодката до края на м.април, ще счита договорът за
развален и ще иска връщане на парите. Въпреки това нито му била
прехвърлена лодката, нито получил парите си обратно. В началото на 2021 г.
продавачът Г.Г. починал. Ищецът се видял с неговите наследници и им
показал договора, като поискал да му прехвърлят лодката по установения ред
или да му върнат парите, платени за нея, но те отказали.
Ищецът твърди, че към настоящия момент вече няма интерес да сключи
окончателен договор, тъй като състоянието на лодката не било добро, а и
междувременно ползвал друга лодка. Не знаел пълните имена на
наследниците на продавача и техните адреси, за да им изпрати писмено
уведомление, че счита договорът с наследодателя за развален и да ги покани
да му върнат парите, които е платил за лодката, поради отпаднало основание.
Поради това моли да бъде прието, че отправя изрично изявление за разваляне
на сключения с Г. Г. Г. с ЕГН ********** предварителен договор за покупко-
продажба на лодка - * с регистрационен № ****2.
С уточнителна молба вх. №52846/21.12.2021г. ищецът сочи, че
наследодателят на ответниците е бил рибар по занятие и движимата вещ –
лодка * с регистрационен № ****2 е била негова лична, на основание чл.22,
ал.2 СК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответницата Г. Г. Р. представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
ищцовата претенция. Сочи, че ищецът не бил изложил ясно твърдение какъв е
бил размерът на заплатената цена на наследодателя на ответниците и как е
била определена тя. В предварителния договор липсвало изрично
волеизявление на страните, имащо характер на разписка, установяващо
заплатената цена. В договора липсвал и срок за заплащане на цената. В тази
връзка ответницата възразява, че не било ясно дали искът е частичен за 4200
лева от общо 5500 лева. Намира, че доколкото договорът за продажба на
лодка следвало да бъде сключен в нотариална форма, то представеният от
ищеца договор имал характера на предварителен договор, по смисъла на чл.19
ЗЗД.
Счита, че исковата претенция е била заведена единствено с цел
неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото оспорва по предварителния
договор същият да е заплащал каквато и да било сума на починалия Г., а също
така и поради смъртта му, самият нямало как да се защити, евентуално да
бъде разпитан по реда на чл. 176 ГПК за спорните по делото факти.
Оспорва твърдението на ищеца за заплатена по договора сума в размер
на 4200 лева. Твърди, че цената по договора е била 5500 лева като не било
ясно как ищецът е определил цена само за лодката в размер на 4200 лева.
Нито в исковата молба, нито в уточнителните такива, имало наведени
2
твърдения за цената само на лодката, като корпус, както и че е била заплатена
сумата от 4200 лева, или какватп и да е друга сума. Липсвали твърдения защо
ищецът не претендирал цялата сума в размер на 5500 лева. Оспорва правото
на ищеца да иска разваляне на договора, тъй като той самият бил в забава, а с
оглед разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЗД, длъжникът е освободен от собствената
си забава, ако такава е съществувала.
Оспорва договорът за продажба да е бил сключен за продажба на
отделни елементи: корпус на лодка; мост за две лодки; бордов и извънбордов
двигател, за да се претендира заплатена цена само за един от тях. Твърди, че
договорът за продажба е бил сключен за комплектна продажба, а не за
отделни елементи, като това е била действителната воля на страните по
смисъла на чл. 20 ЗЗД. Нямало как да бъде продаден само корпус на лодка без
бордовия двигател, доколкото би следвало същият да е вграден. Владението,
на комплекта от вещи е щяло да бъде предадено на купувача, след заплащане
на цялата сума в размер на 5500 лева, както е било уговорено в договора.
Заплащане не е последвало, затова владението не е било предадено. С оглед
на това ответниците не са изпаднали в забава и не са неизправна страна по
договора, напротив ищецът е в забава и е неизправна страна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответницата П. КР. Г. представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
ищцовата претенция. Твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото в
същата липсва ясно изложение как е определена цената на иска от 4200 лева и
на какво основание ищецът претендира от нея 1400 лева. Сочи, че в
представения договор за покупко-продажба стойността на всяка една от
вещите не е предмет на отделна уговорка между страните. Договорена е била
цена за комплектна продажба т.е. за комплект, състоящ се от лодка, два
бензинови двигателя /извънбордов и стационарен/, ведно със съоръжение
„мост за паркиране на две лодки“ на цена от 5500 лева. С оглед на горното,
оспорва наведеното твърдение, че ищецът е заплатил на продавача цена на
лодка * от 4200 лв., тъй като видно от съдържанието на клаузите на
представения договор за покупко-продажба такава не е била договорена, а и
липсвало изрично волеизявление на страните имащо характер на разписка,
установяващо въобще да е била заплатена цената от 5500 лв. по сделката.
Липсвал и срок за заплащане на цената. Сочи, че не било ясно дали искът е
частичен за 4200 лева от общо 5500 лева, ако ищецът твърдял, че това е била
заплатената цена.
Сочи, че в случай, че по делото се докаже истинността на представения
с исковата молба в писмена форма, като форма за действителност, договор за
покупко-продажба, оспорва твърдението за настъпило по силата на отправено
от ищеца едностранно изявление разваляне на договора за покупко-продажба
от 23.06.2017 г. Счита, че ищецът е неизправна по договора страна, поради
което за него не е възникнало субективното потестативно право да развали
договора. Договорът не е сключен за продажба на отделни вещи: корпус на
лодка; мост за две лодки; два двигателя - извънбордов и стационарен, за да
3
има основание ищецът да твърди виновно неизпълнение по см. на чл.87 ал.1
ЗЗД, поради непрехвърляне правото на собственост само върху лодката, а на
това основание и връщане на „платената сума", за която твърди, че е цената
на лодката. Твърди, извлечено от волята на двете страни, отразена в писмена
форма, че договорът за продажба е сключен за комплектна продажба, а не за
отделни вещи всяка с отделна цена, като това е действителната воля на
страните тълкувана по правилата на чл. 20 ЗЗД. Владението на комплекта от
вещи е щяло да бъде предадено на купувача, след заплащане на цената на
предмета по сделката от 5500 лева, както е уговорено в самия договор.
Заплащане от ищеца-купувач не е последвало, затова владението не е било
предадено. С оглед на това ответниците не са изпаднали в забава и не са
неизправна страна по договора страна, напротив ищецът е в забава, поради
което за него не е възникнало правото да развали договора. Последното
обосновава и извода, че не е налице посочената от ищеца хипотеза по см. на
чл.87 ал.2 ЗЗД.
Сочи, че доколкото договорът за продажба на лодка изисква да бъде
сключен в нотариална форма, то представеният от ищеца договор има
характера на предварителен договор, по смисъла на чл. 19 от ЗЗД.
Сключеният договор е в изискуемата от закона чл.19 ал.1 ЗЗД писмена
форма, като форма за действителност, с ясни уговорки, установими от
съдържанието му, обективиращо ясната воля на страните по него да договорят
продажбата както комплект от движими вещи, така и неговата цена.
Следователно касае се за един единствен договор на обща стойност от 5500
лева, а не за отделни договори. След като в този договор липсва посочена
отделно цена на лодката, счита, че предявеният иск е лишен от основание.
Договорът е сключен в писмена форма, която установява съществуването му
в пълната му цялост. Оспорва твърдението на ищеца за заплатена по договора
сума в размер на 4200 лева. Цената по договора е 5500 лева, а не 4200 лева,
както твърди ищецът и тя не е заплатена.
Счита, че исковата претенция е заведена единствено с цел да се стигне
до неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото оспорва по
предварителния договор същият да е заплащал каквато и да било сума на
починалия Георги. Поради настъпилата смърт на продавача, самият няма как
да се защити, евентуално да бъде разпитан по реда на чл. 176 ГПК за
спорните по делото факти. Ответницата се явява правоприемник, обвързан от
уговорките на твърдения договор по силата на приемството в материалното
право, но само дотолкова, доколкото то валидно е възникнало и съществува в
обема към момента на сключването му.
Оспорва твърдението, че договорът за продажба е сключен за продажба
на отделни вещи: корпус на лодка; мост за две лодки; два двигателя -
извънбордов и стационарен, за да има основание ищецът да претендира по
развален договор връщане цената само за един от тях. Твърди, че договорът
за продажба е сключен за комплектна продажба, а не за отделни вещи, като
това е била действителната воля на страните. Владението на комплекта от
4
вещи е щяло да бъде предадено на купувача, след заплащане на цената на
предмета по сделката, от 5500 лева, както е уговорено в самия договор.
Заплащане не е последвало, затова владението не е било предадено. С оглед
на това ответниците не са изпаднали в забава и не са неизправна страна по
договора страна, напротив ищецът е в забава и е неизправна страна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответницата К.Г. К. представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
ищцовата претенция. Твърди, че ищецът не е изложил твърдения каква цена е
заплатил на наследодателя на ответниците Г.Г. по договора и как е
определена тя. Сочи, че в договора лиспва срок за заплащане иа цената и дата
на плащане. Не става ясно и дали искът е частичен за 4200 лева от общо 5500
лева, ако това е заплатената цена.
Сочи, че в случая се касае за лодка модел * с вграден стационарен
двигател и в цената й би следвало да се включва и двигателят, поради факта,
че двигателят е фиксиран на малката лодка. Не е ясно дали ищецът е
придобил двата двигателя извънбордов и стационарен, като последният е бил
монтиран на процесната лодка, както и моста за паркиране на две лодки, в
негово държание ли са или не, ползвал ли ги е или не през процесния период
от датата на сключване на договора до днешна дата.
Сочи, че договорът няма уговорка, в какво състояние се продават
вещите, а и не е ясно дали отпадналият интерес за сключване на окончателен
договор не е поради факта, че цената не е платена и съответно да не се
заплаща същата.
Оспорва, че сумата от 5500лв. е платена на наследодателя по
предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи - лодка, два
двигателя и мост. Сочи, че за да е сключен като реален договор, страната,
която се домогва да докаже, че е предала заетата сума, трябва да разполага с
писмено доказателство за предаването, тъй като това е съществена част от
договора и неговото установяване. Доколкото договорът за продажба на
лодка изисква да бъде сключен в нотарилна форма, то представения от ищеца
договор има характера на предварителен договор, по смисъла на чл. 19 ЗЗД.
Счита, че исковата претенция е заведена единствено с цел
неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото оспорва по предварителния
договор същият да е заплащал каквато и да било сума на починалия Г., а също
така и поради смъртта му, самият няма как да се защити, евентуално да бъде
разпитан по реда на чл. 176 ГПК за спорните по делото факти.
Оспорва твърдението на ищеца за заплатена по договора сума в размер
на 4200 лева. Цената по договора е 5500 лева като не е ясно как ищецът е
определил цена само за лодката в размер на 4200 лева. Счита, че кредиторът
ищец не може да упражни правото си да развали договора, поради факта, че
той самият е в забава, като с оглед чл. 96, ал. 1 ЗЗД, длъжникът е освободен
от собствената си забава, ако такава съществува.
Оспорва, че договорът за продажба е сключен за продажба на отделни
елементи: корпус на лодка; мост за две лодки; два извънбордови двигателя, за
5
да се претендира заплатена цена само за един от тях. Твърди, че договорът за
продажба е сключен за комплектна продажба, а не за отделни елементи, като
това е била действителната воля на страните но смисъла на чл. 20 ЗЗД.
Владението, на комплекта от вещи е щяло да бъде предадено на купувача,
след заплащане на цялата сума в размер на 5500 лева, както е уговорено в
договора. Заплащане не е последвало, затова владението не е било предадено.
С оглед на това ответниците не са изпаднали в забава и не са неизправна
страна по договора, напротив ищецът е в забава и е неизправна страна.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба от дата 23.06.2017
г., сключен между Г. Г. Г. и В. Г. В., по силата, на който продавачът Г.Г.
продава на купувача В.В., лодка * рег. №Вн ****2 и мост за паркиране на две
лодки, за сумата от 5500 лева. Изрично е посочено, че уговорената цена
включва два бензинови двигателя – извънбордов и стационарен. Договорът е
подписан от страните по правоотношението и от двама свидетели. В
проведено по делото съдебно заседание процесният договор е представен в
оригинал, като ответниците заявяват, че не оспорват положените подписи и
достоверността на вписаната дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.55,
ал.1, пр.3 вр. чл.79 вр. чл.87, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледан по
същество, те са неоснователни.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД регулира връщане на даденото при
отпаднало основание. Основателността на иск с това правно основание
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение между страните, в изпълнение на което ищецът е престирал
определено благо и прекратяване с обратна сила на това правоотношение,
представляващо основанието за имуществено разместване. В установената
практика на ВКС се приема, че в случаите на предявена искова претенция за
връщане на сума, платена на отпаднало основание е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието /така решение №276 от 17.01.2020 г. по гр. д. №4663/2018 г. на
ВКС, IV г.о./. Съгласно приетото с ППВС №1/1979 г., на отпаднало основание
може да се претендира връщане на платената сума, въз основа на договор,
развален поради неизпълнение.
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за продажба, по силата, на
който Г. Г. Г. е поел задължението да продаде на В. Г. В., собствената си
лодка * с рег. № Вн ****2, мост за паркиране на две лодки, два бензинови
двигателя – извънбордов и стационарен, за сумата от 5500 лева. Не са
6
уговорени единични цени на продаваните вещи, както и срок, и начин на
плащане на продажната цена. Не е определен момент, в който владението
върху вещите да бъде предадено на купувача. Доколкото не се събраха
доказателства за изършено плащане, а в договора не е посочено, че се съставя
нарочен документ или че същият представлява разписка за плащане, то не
може да се установи дали продажната цена или част от същата е била
изплатена от купувача на продавача.
Договорът за продажба е възмезден, двустранен, консесуален и
комутативен. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка
от страните, поради което изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. В общия случай, за да се освободят от създадена облигационна връзка
между тях, страните по договора следва точно и в пълен обем да изпълнят
задълженията си, а при неизпълнение, договорът може да бъде развален в
хипотезите на чл.87 ЗЗД.
В процесния случай ищецът заявява с исковата молба, че счита
договора за развален, тъй като изпълнението на задълженията на насрещната
страна е станало безполезно, тъй като продавачът бил в забава.
Потестативното право да се развали договор по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД
принадлежи само на изправната страна, която с едностранно изявление до
неизправната страна може да заяви това свое право. С оглед обстоятелството,
че договорът е сключен в писмена форма, то и отправеното изявление също
следва да бъде направено в писмена форма. Това изискване е спазено, като
волята на продавача е заявена с исковата молба. Макар да твърди, че е
изправна страна по договора, ищецът не успя да докаже твърдението си, че
напълно и в срок е изпълнил поетите договорни задължения, като е заплатил
продажната цена. Твърдението, че за всяка от вещите е уговорена отделна
цена, както и какъв е размерът, също не бе доказано. В договора не се
съдържат каквито и да е уговорки, от които да се установи, че действителната
воля на страните е била продажната цена да бъде разделена на две части, от
които – 4200 лева за лодката и 1300 лева – за останалите вещи, каквото е и
твърдението на ищеца. Доколкото с договора не е определен срок за
изпълнение задължението на продавача за предаване владението върху
движимите вещи, а по делото не се установи ищецът да е заплатил
продажната цена или каквато и да е част от нея, същият не може да развали
сключения договор в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, респективно – да иска
връщане на платена сума в общ размер на 4200 лева, на осн. чл.55, ал.1, т.3
ЗЗД.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът не доказа по основание и
размер предявените искове, поради което същите подлежат на отхвърляне
изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците
имат право на сторените разноски по делото, поради което ищецът следва да
бъде осъден да заплати в полза на П. КР. Г. сумата от 330 лева, на КР. Г. К. -
7
сумата от 330 лева и на Г. Г. Р. - сумата от 330 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. К.,
общ. А., обл. В., против П. КР. Г., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, КР. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
***************************** и Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, са субективно съединени искове за
осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 1400
лева, или общо сума в размер на 4200 лева, получена на отпаднало основание,
по развален предварителен договор от 23.06.2017 г. за покупко-продажба на
движима вещ - лодка * с регистрационен № ****2, сключен между ищеца и
наследодателя на ответниците - Г. Г. Г. с ЕГН **********, починал на
14.04.2021 г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. А., обл. В., ДА
ЗАПЛАТИ на П. КР. Г., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, КР. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
***************************** и Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 330 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. А., обл. В., ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
***************************** и Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 330 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. А., обл. В., ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, сумата от 330 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8