№ 325
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 245 от 10.02.2021 г. по т.д. № 904/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 18 състав Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ - гр. София е осъдена да заплати на „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД -
гр. София, както следва : на основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата
111 370.39 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за охрана на обекти -
недвижими имоти, а именно 10 военни общежития : „Пети километър“ в гр. София ; „Чавдар
- 1“ в гр. София ; „Средец“ в гр. София ; „Май“ в гр. София ; „Младост“ в гр. София ;
„Плевен“ в гр. Плевен ; „Тракия“ в гр. Пловдив ; „ № 1“ в гр. Пловдив ; в гр. Стара Загора и
в гр. Казанлък, за периода от 1.03.2017 г. до 15.06.2017 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от 9.06.2020 г. - подаването на молба - уточнение на исковата молба,
до окончателното изплащане ; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 32 947.07 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 21.06.2017 г. до 20.05.2020 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“- гр. София с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно,
1
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон поради следните
съображения.
Необоснован бил извода, че между страните имало сключен договор за охрана, основан на
отправената от ищеца оферта и това, че ответника изрично не се е противопоставил.
Безспорно било, че ищеца извършил охрана на управлявани от ответника обекти, но тя не
била извършена съгласно сключен между страните договор, а плащането на част от
извършената услуга се случило по пазарни цени, а не на база на договореност.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по въззивната жалба „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна поради следното.
Искането за представяне на оферта, както и възлагателното писмо, ответникът изпратил до
„Агенция за сигурност Скорпио“ ООД, затова и нямало разминаване на волята на
насрещните страни по отношение на изпълнителя на процесната услуга. С изявлението на
процесуалния си представител в съдебното заседание на 16.10.2020 г. въззивникът
потвърдил, че с възлагателното писмо именно на „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД е
било възложено извършването на процесната услуга.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна по делото, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен
контрол валиден съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност съдът приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД - гр. София твърдял,
че установил дългогодишни взаимоотношения с ответника Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ - с договор № Б-38-12.09.2014 г. и допълнителните
споразумения към него му била възложена охраната на обекти на ответника.
2
- 3 -
С възложително писмо от 21.10.2016 г. му била възложена и охраната на 10 военни
общежития за периода 22.11.2016 г. - 15.03.2017 г. при денонощен режим, един пост и
четири охранители за него, при цена 600 лева, без включен ДДС на месец за един охранител
до 31.12.2016 г. и 680 лева, без включен ДДС, считано от 1.01.2017 г. Ответникът платил
само частично цената за всеки обект, дължима за м.януари 2017 г., въпреки което ищецът
изпълнявал задълженията си до 15.06.2017 г., когато бил поканен да преустанови
изпълнението.
На 20.06.2017 г. ищецът изпратил покани до принципала на ответника и до ответника за
плащане на дължимите суми, каквото не последвало.
Молбата към съда била ответника да бъде осъден да му заплати на основание чл. 266, ал.1
от ЗЗД сумата 111 370.39 лева, представляваща общия размер на неплатеното
възнаграждение за предоставената услуга по охрана на обектите за периода от м. януари
2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва от 20.06.2017 г. до окончателното
плащане.
В условията на евентуалност същата сума се претендирала на основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД
и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като в хода на производството по делото с молба вх. № 284176/
6.11.2020 г. претенцията по евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД е оттеглена със съгласието на
ответника и с определение от 26.01.2021 г. в тази част производството е прекратено.
Заявена е и претенция с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 32 947.07 лева,
представляваща обезщетение за забава на плащането върху главницата за периода от
21.06.2017 г. до предявяването на исковете - 20.05.2020 г.
Ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ - гр. София в
писмения отговор оспорил исковете като неоснователни поради следното.
Услугата за денонощна невъоръжена охрана на описаните десет обекта за периода от
22.10.2016 г. до 21.11.2016 г. била възложена на „АС Скорпио“ ООД. С писмо от 18.11.2016
г. било отправено искане за предоставяне на оферта до същото дружество. Постъпилата на
същата дата оферта била от „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД - дружество, което било
представлявано от същия управител - В. П.. Във възлагателното писмо било включено
3
задължение на изпълнителя и извършване на оценка на състоянието и степента на сигурност
на веки от обектите, съставяне на план за охрана и с органите на МВР и служба „Военна
полиция“, което задължение не било изпълнено. Освен това
фактурите за изпълнената работа били издадени не от ищеца „АС Скорпио“ ООД, а от
„Агенция за сигурност Скорпио“ ООД.
Молбата към съда била исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От доказателствата, преценени по отделно и в съвкупност, се установява следната
фактическа обстановка на спора.
С възлагателно писмо с изх. № 18479/ 21.10.2016 г., адресирано до управителя на „АС
Скорпио“ ООД, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ - гр.
София възложила на дружеството извършване на осигуряване на денонощна невъоръжена
физическа охрана за периода от 21.10.2016 г. до 21.11.2016 г. на следните военни
общежития: „Пети километър“ в гр. София ; „Чавдар - 1“ в гр. София ; „Средец“ в гр. София
; „Май“ в гр. София ; „Младост“ в гр. София ; „Плевен“ в гр. Плевен ; „Тракия“ в гр.
Пловдив ; „ № 1“ в гр. Пловдив ; в гр. Стара Загора и в гр. Казанлък при режим -денонощен,
брой постове - един и четири охранители за един пост, при цена за един охранител 600 лева,
без включен ДДС, на месец.
С писмо изх. № 19932/ 18.11.2016 г., адресирано до управителя на „АС Скорпио“ ООД В. П.,
агенцията поискала да получи оферта за охрана на същите обекти.
Оферта с изх. № 236/ 18.11.2016 г. била изпратена от „Агенция за сигурност „Скорпио“ ООД
и заведена с вх. № 13 799/ 18.11.2016 г. в агенцията.
С възлагателно писмо с изх. № 20018/ 21.11.2016 г. , адресирано до управителя на „АС
Скорпио“ ООД В. П., агенцията възложила на дружеството извършване на осигуряване на
денонощна невъоръжена физическа охрана за периода от 22.11.2016 г. до 15.03.2017 г. на
същите обекти при режим денонощен, брой постове - един и четири охранители за един
пост, при цена за един охранител 600 лева, без включен ДДС, на месец, а при промяна на
минималната работна заплата за страната, считано от 1.01.2017 г. - 680 лева, без включен
ДДС.
С писмо изх. № 109/ 9.12.2016 г. управителят на „Агенция за сигурност Скорпио“ ООД
уведомил агенцията, че обектите са поети в съответствие с възлагателното писмо, както и че
за всеки от обектите са разработени документите по организацията и осъществяването на
охраната, извършена е оценка на състоянието и степента на сигурност на общежитията.
4
С констативни протоколи, съставени в периода от 31.03.2017 г. до 3.05.2017 г.
представители на страните удостоверили, че охранителната услуга е била надлежно
извършена.
- 5 -
С протоколи за сдаване на обект, съставени в периода от 9.06.2017 г. до 16.06.2017г.,
представители на страните удостоверили, че охранителната услуга е била извършена, не са
били констатирани нарушения и състоянието на сдадения обект съответства на
изискванията на възложителя.
В съдебното заседание на 26.01.2021 г. е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Г. М., според което лихвата за забава върху главница 111 370.39
лева за периода от 21.06.2017 г. до 20.05.2020 г. е 32 947.07 лева.
При тази фактическа обстановка правните изводи са следните.
Исковата претенция е основана на твърдението за неплатени суми за предоставена услуга по
охрана на недвижими имоти, собственост на ответника.
Възраженията на ответника за недължимост на възнаграждение за услугата, изпълнението
на която не се оспорва, са обосновани с липсата на валидно договорно правоотношение
между страните.
Според дефиницията на чл. 24 от Закона за частната охранителна дейност (обн. ДВ, бр.10 от
30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018г.) охраната на обекти - недвижими имоти, е дейност по
осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната
неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта, и физическа защита от
противоправни посегателства на имуществото, находящо се в него, както и по тяхното
предотвратяване.
По своята правна характеристика договора за охрана, сключен при условията на чл. 25 от
ЗЧОД, има белезите на договор за изработка, затова освен на разпоредбите на специалния
закон се подчинява и на нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Той е консенсуален, което
означава, че за възникването на облигационно правоотношение между страните е
достатъчно техните насрещни волеизявления да съвпадат, освен което в чл. 2, ал. 2 от ЗЧОД
писмената форма е въведена като изискване за неговата валидност.
5
В конкретния случай преддоговорните отношения са били осъществени посредством
представянето на оферта от изпълнителя след като е бил поканен за това от възложителя.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 14 от ЗЗД, договора следва да се смята за сключен
в момента, в който приемането е достигнало у предложителя, а това несъмнено е станало
най - късно на 21.11.2016 г., когато изпълнителният директор на агенцията е изпратил до
управителя на търговското дружество възлагателното писмо с изх. № 20 018/ 21.11.2016 г.
Въпросният документ
изпълнява посоченото по - горе изискване за форма на специалния закон, тъй като съдържа
всички съществени условия на договора за изработка - задълженията на страните, цената и
срока на действие, които напълно съвпадат с предложенията на изпълнителя в офертата от
18.11.2016 г.
В контекста на изложено е несъстоятелно възражението на въззивника, че договор между
страните няма, тъй като с възлагателното писмо работата е била възложена на друг
изпълнител. Действително в документа е посочено името „АС Скорпио“ ООД и е вярно, че е
твърде вероятно съставката „АС“ в наименованието му да е абревиатура на
словосъчетанието „Агенция за сигурност“, което участва като съставка в името на ищеца.
Същественото е това, че макар и двете дружества да имат един и същ управител и да са
регистрирани на един и същ адрес, са различни юридически лица, всяко едно от които има
свой единен идентификационен код, и че страна по сделката е именно ищеца. За това
свидетелстват всички писмени доказателства по делото - всички фактури са с издател
„Агенция за сигурност „Скорпио“ ООД, всички подписи на длъжностни лица, положени в
констативните протоколи, в протоколите за сдаване на обекти и в протоколите за оценка
състоянието и степента на сигурност, са от името на същото дружество.
Крайният извод от изложените съждения е, че страните са били обвързани в
правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен договор за изработка.
Задължителна предпоставка за възникване за възложителя по договора на задължение да
плати възнаграждение, е работата да е била изпълнена в уговорения обем и срок и с нужното
качество, и да е била приета без възражения от поръчващия.
В случая извършването на охранителната услуга в съответствие с изискванията на
възложителя е установено по безспорен начин от изричното изявление в двустранно
подписаните констативни протоколи и протоколите за сдаване на обектите. Признание на
този факт, по смисъла на чл. 175 от ГПК, е направено и от процесуалния представител на
ответника в съдебното заседание на 16.10.2020 г.
6
Следователно възложителят на работата дължи плащане на уговореното възнаграждение.
По делото няма данни претендираните в молбата суми да са били платени, а този факт не се
и оспорва от ответника, който не е оспорил и писмените доказателства, които го установяват
- издадените от ищеца фактури, в които са отразени стойностите на престираната услуга по
отношение на всеки един от охраняваните обекти за всеки месец от действието на договора
до деня на сдаването им на възложителя.
- 7 -
В съответствие с изложеното съдът приема, че искът с правно основание чл. 266, ал.1, във
връзка с чл.79, ал. 1 от ЗЗД е доказан в пълния предявен размер от 111 370.39 лева, която
сума се дължи ведно със законната лихва от деня на подаването на молбата, с която е
направено уточнение на исковата молба по отношение на ищеца, от името на когото е
подадена - 9.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция,
заявена на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът е определил за начална дата на забавата
21.06.2017 г. - деня, следващ деня, в който ответникът е получил отправената покана за
плащане на изискуеми задължения за продължителен период от време, към която е
приложен списък, в който са включени и сумите - предмет на главната претенция.
Според заключението на експертизата за периода от време до предявяването на иска,
размера на законната лихва за забава на плащането по главницата е 32 947.07 лева, и това е
сумата за която претенцията следва да бъде уважена.
При съобразяване с правилата, регламентиращи действието на установения в процесуалния
закон ограничен въззив, по отношение на правилността на обжалвания акт въззивния съд е
ограничен до посоченото в жалбата. В конкретния случай други оплаквания, освен това за
липсата на договорно правоотношение, не са релевирани, затова поради съвпадането на
крайните изводи на настоящия състав с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
7
Пълномощникът на ответника по въззивната жалба е поискал присъждането на разноски в
настоящата инстанция и то следва да бъде уважено за сумата 2 640 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, платено с преводно нареждане от 10.05.2021 г.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 245 от 10.02.2021 г. по т.д. № 904/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ - гр.
София, бул. „Цар Освободител“ № 7 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Агенция за сигурност Скорпио“ ООД- гр. София, ул. „Пирин“ № 50, ет. 2 , ЕИК
********* сумата : 2 640 (две хиляди шестстотин и четиридесет) лева представляваща
разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8