О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр. Силистра, 16 януари 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
съдия: Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 8 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 60, ал. 5 от АПК във вр. с чл.
186, ал.1 от ЗДДС.
Постъпила е жалба от “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ ЕООД гр. Дулово, с ЕИК:*********,
представлявано от Д.М.С., срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 513-ФК / 18. 12. 2019 г. на
началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – бензиностанция-газстанция,
находящ се в гр. Д., обл. Силистра, ул. „***“ , стопанисван от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок от 10 дни на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) и чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че не са налице предпоставки за
допускане на предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Счита,
че евентуалното неизпълнение на задължението на получателя по доставка на течни
горива да подаде в НАП данни за
доставката и движението на получените количества течни горива само по себе си
не води задължително до прикриване на продажби, а оттам и до избягване на
данъчните задължения във връзка с тях и до осуетяване на фискалния контрол.
Посочва, че в ползвания от него търговски обект има ЕСФК, поради което съгласно
чл. 59, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. не е задължен да подава
електронен документ за получаване (ЕДП) съгласно приложение № 23. Акцентира, че
опасенията на ответника, че е възможно изпълнението на заповедта да бъде
осуетено поради промяна на правната форма на стопанисващия обекта или
предоставянето на обекта на друг данъчен субект са неуместни предвид
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 и изр. 4 от ЗДДС. С
жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15. 01. 2020 г., което
се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително
изпълнение е определено да се извърши на 17. 01. 2020 г. от 12 часа.
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена на 15. 01. 2020 г., поради което
е допустима като подадена в тридневния срок по чл. 60, ал. 5 от АПК от лице с правен
интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било
допуснато с включено в него разпореждане. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
От приложения протокол № 0383600 от 16. 12. 2019 г. за
извършена проверка по документи в офис на НАП-гр. Русе относно търговски обект
бензиностанция-газстанция, находящ се в гр. Дулово, стопанисван от “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“
ЕООД гр. Дулово, се установява, че дружеството, като
данъчно задълженото лице – получател по доставка на течни горива, е пропуснало да
подаде на 29. 10. 2019 г. данни в НАП за доставката на гориво, като по АДД с
УКН № 4899864 количеството е 3009 л бензин, а по АДД с УКН № 4899858 пропускът
касае 4994 л дизел.
Преценено е, че търговецът не е
изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 10 ЗДДС да подаде в НАП данни нито чрез ЕДП за
доставката и движението на получените количества течни горива, както и
промяната в тях, нито ръчно чрез въведената в обекта ЕСФП. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване
на административно нарушение № F533323 от 08. 01. 2020 г.
Въз основа на протокола от проверката е издадена Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 513-ФК / 18. 12. 2019 г. от началник отдел
"Оперативни дейности" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, като на
основание чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително
изпълнение на заповедта.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка
по чл. 186, ал. 1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така
формулираният текст на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК предвижда, че административният орган може
да разпореди предварително изпълнение на административния акт, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда. В тежест на административния орган
е да установи наличието на някоя от изброените предпоставки.
В настоящия случай административният орган е направил
опит да обоснове три основания за допускане на предварително изпълнение:
1) Защита на особено важен държавен интерес-ако не бъде
допуснато предварително изпълнение, съществува възможност да се извърши ново
нарушение, създаващо опасност за фискалния ред. Неспазването на задължението по
чл. 118 от ЗДДС за подаване на данни към НАП води до негативни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до
отклонение на данъчно облагане. Създадената организация в търговския обект
създава предпоставки за неотчитане на приход, респ. неначисляване на дължимите
данъци върху реализираните обороти.
2) Съществена опасност изпълнението на акта да бъде осуетено
или сериозно затруднено, поради хипотетичната възможност за извършване на
промяна на правната форма на търговеца или предоставянето на търговския обект
на друг данъчен субект.
3) От закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда-съществено отклонение от данъчно
облагане.
Съдът намира, че
макар и пространно изложени, мотивите на административния орган за допускане на
предварително изпълнение не съдържат конкретни съображения, свързани с
констатираното нарушение и неговия извършител, а съставляват абстрактно
изложени формулировки, приложими по принцип към нарушенията на данъчното
законодателство. Нещо повече: основният акцент на органа е свързан с това, че
нарушението води до неотчитане на приходи, респ. до отклонение от данъчно
облагане, но не е посочена причинно-следствената връзка между това как
обстоятелството, че не са подадени данни към НАП за получените горива на 29. 10. 2019 г. влияе върху отчитането на
приходи. В настоящия случай нито е установено, нито се твърди, че дружеството
не е изпълнило задълженията си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за предаване на НАП по установената
дистанционна връзка на данни, които дават възможност
за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта.
Същевременно задълженото лице извършва продажбите на гориво чрез съответно средство
за измерване на разход. Затова и регистрирането
на продажбите се извършва с издаване на фискална касова бележка от ЕСФП (чл. 3,
ал. 2 от Наредбата). Щом продажбите на течни горива се извършват чрез средства за
измерване, а отчитането на приходи се обвързва с продажбата, а не с покупката на
гориво, то от отчитането по нивомерната система на гориво в повече /данните за което
се предават по установената връзка с НАП/ от това по подадените с ЕСФП данни не
следва извод за възможно укриване на приходи (в този смисъл Определение № 16413
от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13582/2019 г., I о.). Посоченият извод е
приложим и по отношение на посочената по-горе т. 3 от мотивите за допускане на
предварително изпълнение, тъй като поради липсата на риск от укриване на приходи,
не може да се предположи последващо отклонение от данъчно облагане.
Не може да бъде и споделено изложеното, че организацията
в обекта няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти.
Видно от справката за регистрирани съобщения, приложена към изготвения
протокола от извършената проверка, е обстоятелството, че за целия проверяван
период от 01. 10. до 12. 11. 2019 г. дружеството е получавало горива
многократно, отразени както посредством нивомерната система (чл. 118, ал. 6 ЗДДС), така и посредством отчитане чрез ЕСФП, като само на 29. 10. 2019 г.
количествата не са отчетени чрез ЕСФП, а само чрез нивомерната система. В този
смисъл съдът намира, че еднократното неотчитане не може да обуслови извод за
въведена порочна организация на работа, респ. за системност при извършването на
нарушения, която да се разглежда като предпоставка за предварително изпълнение
на ЗПАМ.
В оспорения акт липсват конкретни констатации, които да обосноват
извода за съществуване на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението
на заповедта за налагане на ПАМ след влизането ѝ в сила. Изложените в
тази връзка опасения за евентуална промяна
в правната форма на търговеца, стопанисващ обекта, или възможността обектът да се
предостави за стопанисване на друго лице се изключват от разпоредбата на чл.
187, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща противопоставимост на предприетата мярка по
запечатването на обекта по отношение на трети лица.
В заключение на изложеното следва да се каже, че в случай,
че законодателят бе счел, че изброените в чл. 186 ЗДДС нарушения на данъчното
законодателства засягат особено важен държавен или обществен интерес или обуславят
някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, би допуснал предварително изпълнение
на заповедта за налагане на принудителна мярка по силата на закона. След като
това не е сторено, в тежест на административния орган е да установи
съществуването на факти, последица от
проявлението или липсата на които е състояние, при което, ако не бъде допуснато
предварително изпълнение, ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60,
ал. 1 АПК неблагоприятни последици. Въпреки
изложените обширни мотиви за допускане на предварително изпълнение в оспорената
заповед, конкретни съображения, свързващи нарушението на чл. 118, ал. 10 ЗДДС с
възможността за укриване на приходи и нанасяне вреда за фиска, налагащи
незабавно изпълнение на принудителната мярка, не са посочени. Ето защо
оспореното разпореждане следва да се отмени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 АПК
органът следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50.
00 лева, формирани от платената държавна такса за производството.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 513-ФК / 18. 12.
2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 10 дни,
досежно следния обект: бензиностанция-газстанция,
находяща се в гр. Д., обл. Силистра, ул. „***“, стопанисвана от “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ ЕООД гр. Дулово, с ЕИК:*********,
представлявано от Д.М.С..
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ ЕООД гр. Дулово,
с ЕИК:*********, представлявано от Д.М.С., разноски по делото в размер на 50.
00 (петдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване – чл. 188, ал. 2 ЗДДС.
СЪДИЯ: