Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
гр. Велико
Търново,21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело
№690/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от
2012 г., бр. 20 от 2018 г.)/ Наредбата /
В.С.У. *** против Заповед № 366 з- 2346
/7.08.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.Търново, ул Беляковско шосе
„№4 , с която е отказано да бъде извършено зачисляване в региона и промяна в
регистрацията на товарен автомобил УАЗ 452Д с рег.№ ***, кат N1 с описани номера на рама и двигател в издаденото на
предишния собственик част 1 и част 2 свидетелство за регистрация на МПС с № ***
собственост на жалбоподателя ,който автомобил е закупен на 17.4.2015г. с
договор за покупко- продажба на МПС с рег. № ***пред Нотариус П.Д.при Районен
съд Севлиево, тъй като автентичното оригинално съдържание на ИН номера на
рамата нанесен от производителя, който следва да се намира върху типова табела
не може да бъде установен.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така
постановения административен акт, изразяващи се в в съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото актът е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК т.е. преди да се изяснени всички факти от значение за спора и в
противоречие на принципа за истинност ,регламентиран в чл. 7 от АПК. Допуснато
е и съществено нарушение на материалния закон, доколкото нормата на чл. 7, ал 1
от горепосочената Наредба неправилно е приложена от страна на административния
орган, доколкото се касае за корозирала табела, но не и за първоначална
регистрация на МПС. С тези аргументи от съда се иска отмяна на оспорвания
административен акт и постановяване на решение, с което административната
преписка се върне на органа със задължителни указания по прилагането на закона-
а именно да се извърши регистрация на МПС в определен от съда срок.В съдебно
заседание се явява и се представлява от Б.,
който поддържа така подадената жалба. Представя допълнителна подробна писмена
защита в указания от съда на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК срок. Претендира заплащането на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Велико Търново, редовно призован не се явява, не се представлява. От същия е представено подробно писмено становище, в което счита, че така подадената жалба е неоснователна. Намира, че административният орган е издал процесния акт след като е събрал всички доказателства относно фактите от значение за спора, положил е дължимата грижа да установи номера на рамата, което е останало невъзможно поради силната корозия. След като неуспешно е била проведена от компетентната комисия процедура по възстановяване на ИН номера, то в съответствие с чл. 7, ал.1 от горепосочената Наредба , поради липса на предвидените в тази норма изключение е постановен обжалвания отказ
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното : Жалбоподателят е подал заявление за промяна в регистрацията на МПС товарен автомобил УАЗ 452Д с рег.№ ***, кат N1 с описани номера на рама и двигател в издаденото на предишния собственик част 1 и част 2 свидетелство за регистрация на МПС с № ***. Към заявлението е представен и договор за покупко- продажба на МПС, от 17.4.2015г. , заверено от Нотариус П.Д.с рег.№ ***, както се представени и посочените по горе свидетелство за регистрация част първа и част втора. По делото е представена Заповед № УРИ 366з -1655/5.6.2018г. на Директор на ОД на мВР В.Търново ,с която е определена комисия за възстановяване на идентификационни номера ИН на ППС и за поставяне на нов / служебен / такъв. Представена е и експертна справка № 3 МНТЛ КТ 2018г., заедно с фотоалбум на извършеното изследване, съдържащ седем броя цветни снимки, от които се установява, че номерът на рамата на товарния адвотомил се намира върху типова табела, находяща се на вертикална площадка над дясно седящият в кабината до шофьора пътник , зад липсващ сенник, захваната за кабината с четири броя нитоеа, която при извършения оглед и изследване не може да бъде установен и не се разчита.Причината за това е много силна корозия и факта, че първоначалната регистрация на ППС е от 19.2.1973г,а в сектор ПП при ОДМВР Габрово е представен за регистрация на 30.3.2012г.
При така проведената процедура административният орган е постановил обжалвния отказ за пререгистриране на ППС с мотива, че не може да бъде установен поставения от производителя ВИН. Няма данни , кога същият е връчен на жалбоподателя, поради което съдът намира, че подадената от него жалба се явява такава подадена в срок.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Както се посочи по- горе жалбата е подадена в срок, от лице,което има правен интерес, доколкото постановеният административен акт има за него негативни последици, пред надлежния съд, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Нормата на ал.3 предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Разпоредбата конкретизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. Съгласно чл. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - началника на сектор "Пътна полиция" при ОД - МВР – Велико Търново.
В оспорената заповед са
посочени фактическите и правни основания за издаването и в съответствие с чл.
59, ал.2, т.4 от АПК.
В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно Наредба № 8121з-1/2.1.2018г. на МВР за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а неразпознаваем, невъзможен за установяване и възстановяване идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен, поради механични и термични въздействия върху същия/ корозия/. Административния орган се е позовал на Експертна справка № 3 БНТЛ КТ 2018 от 31.7.2018г. по представен от Председател на назначената от Директор ОД на МВР В. Търново постоянна комисия за възстановяване на ИН, която обективира изготвена трасологическа експертиза в производството по издаване на административния акт. Трасологическата експертиза е изготвена от експерти в БНТЛ при ОД на МВР – Велико Търново, чиито заключения не се оспорват от жалбоподателя в настоящото производство. В първоначално свидетелство за регистрация на автомобила е посочен регистрационния номер на автомобила и ИН на рама при което наличието на този документи установява, какъв е бил автентичния номер на автомобила представен за регистрация пред органите на сектор "ПП" при ОД МВР - Габрово. От трасологическата експертиза е установено, че при проведеното изследване не може да бъде установен автентичният номер на рамата на автомобила, тъй като поради механични и термични въздействия е унищожен.
При тези доказателства по делото, съдът приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Обстоятелството, че МПС подлежи на задължителна регистрация - чл. 145, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, а съществуващото заличаване на автентичния идентификационен номер е несъмнено установено, сочи за наличие на материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена регистрация на автомобила. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата са били установени.
От изложеното следва, че добросъвестността на купувача е ирелевантно обстоятелство относно преценка наличие на предпоставките за регистрация на пътно превозно средство, както и това, че веднъж автомобила е бил вече регистриран в България. Предвиден е специален ред за възстановяване на идентификационен номер. Наредба № 8121з-1/2.1.2018г. на МВР за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство, издадена на основание чл. 143, ал.4 от ЗДП. Той обаче е самостоятелно административно производство, като в случая жалбоподателят не твърди, че компетентният административен орган да е сезиран с такова искане от собственика на процесния автомобил. Макар в оспорваната заповед да е коментирана горепосочената експертна справка, поради липсата на искане за възстановяване на ИН, няма изрично произнасяне на компетентния за това орган. Следователно след постановяване на настоящото решение, последният може да бъде сезиран от жалбоподателя, и в случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, същият би могъл да го сезира с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение.
Или в обобщение, при
тези доказателства по делото, съдът приема, че е налице визираната в закона
пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер,
поставен от производителя, поради което компетентният административен орган
законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Обстоятелството, че МПС
подлежи на задължителна регистрация - чл.
145, ал. 2, вр. с чл.
143, ал. 1 ЗДвП, а съществуващото заличаване на автентичния
идентификационен номер е несъмнено установено, сочи за наличие на
материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена регистрация на
автомобила. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал.
4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши
само, ако действителните номера на рамата са били установени. Наличието на
първоначална регистрация на ППС не дава основание да се мотивира извод за
обратното . В този смисъл практиката на ВАС Решение № 10120 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2548/2017 г., Решение № 1872 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2015 г., VII
о., докладчик председателят Решение № 10420 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2015 г.,и други
Предвид изложеното, съдът приема, че отказът за
регистрация на МПС е законосъобразен, поради това, че е постановен от компетентен
орган, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта,
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производството и възнаграждение за адвокат е неоснователно. Ответникът не е е претендирал разноски, поради което съдът не се произнася по тях.
оден от горните
съображения и на основание чл.
172, ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Велико Търново
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.У. *** против Заповед № 366 з- 2346
/7.08.2018г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.Търново, ул Беляковско шосе
„№4 , с която е отказано да бъде извършено зачисляване в региона и промяна в
регистрацията на товарен автомобил УАЗ 452Д с рег.№ ***, кат N1 с описани номера на рама и двигател в издаденото на
предишния собственик част 1 и част 2 свидетелство за регистрация на МПС с № ***
собственост на жалбоподателя ,който автомобил е закупен на 17.4.2015г. с
договор за покупко- продажба на МПС с рег. № ***пред Нотариус П.Д.при Районен
съд Севлиево, тъй като автентичното оригинално съдържание на ИН номера на
рамата нанесен от производителя, който следва да се намира върху типова табела
не може да бъде установен.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.