О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Свиленград, 09.10.2018 г.
РС
Свиленград, III граждански състав, в закрито заседание на девети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 493
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от М.Е. срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1500 евро, представляваща заплатена
без правно основание такса за издаване на разрешително за чуждестранен товарен
автомобил за двустранни или транзитни превози, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба – 18.07.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че през месец юли 2013 г.
пътувал от Унгария за гр. Кабул, Афганистан като водач на товарен камион-влекач
марка „Скания” с френски регистрационен номер, а посоченото превозно средство
следвало да бъде доставено на купувача в гр. Кабул, Афганистан. При
пристигането си на ГКПП „Капитан Андреево” митническият служител го уведомил,
че трябва да закупи транзитно разрешително за преминаването си през територията
на Република България, както и че ако не го закупи, няма да му бъде разрешено
да напусне територията на страната. Въпреки че ищецът знаел, че не дължи
посочената сума, тъй като транзитните превози за Афганистан били освободени от
разрешително, заплатил сумата от 1500 лв., защото нямало да може да напусне
територията на Република България. При пристигането в Афганистан получателят на
товарния камион отказал да възстанови на ищеца заплатената сума. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Държавата, представлявана от Министъра
на финансите, в който се твърди, че спорът не бил подведомствен на гражданските
съдилища. Поради това производството по делото подлежало на прекратяване.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Съгласно Решение № 74 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2017
г., IV г. о., ГК,
правоотношенията,
които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод
събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси,
неизчерпателно изброени в чл. 4 ЗДТ, и изрично посочени в други закони, са с
публичноправен характер. Когато съответното лице е платило недължимо или е
надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, вземането му има
частноправен характер. Когато заплащането на таксата е условие за даване на
търсената защита или съдействие (например при съдебните такси и останалите
хипотези на чл. 4 ЗДТ), редът за възстановяване на надвзети или недължимо
събрани държавни такси е искане, отправено до държавния орган, в чиято полза е
събрана таксата. Тъй като източник на вземането не е гражданско правоотношение,
възстановяването на недължимо внесени или надвнесени такси не може да се
осъществи по пътя на предявяване на кондикционен иск. Когато при или по повод
изпълнението на тази административна дейност бъдат причинени вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на държавните органи, лицата имат право да
търсят обезщетение за понесените вреди.
Разпоредбата на чл. 4б ЗДТ предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане
на заинтересованата страна. В случая държавната такса, за която се твърди, че е
недължимо платена и следва да бъде възстановена, е публично държавно вземане
съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в
системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Според ал. 3 на същата разпоредба, когато таксите се събират от
Агенция „Митници”, те се превеждат до 10-то число на всеки следващ месец по
сметката на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. С оглед посочените разпоредби следва изводът, че компетентен да
разгледа искането за възстановяване на недължимо платената държавна такса е
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е
получило тази сума. По това искане административният орган следва да се
произнесе с административен акт, като евентуален негов отказ ще подлежи на
обжалване пред съответния компетентен административен съд.
По тези съображения съдът намира, че
правният спор не е подведомствен на гражданските съдилища. Тъй като подведомствеността е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, настоящото производство като
недопустимо следва да бъде прекратено. След влизане в сила на
определението заверени преписи от материалите по делото трябва да се изпратят
на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
произнасяне по искането по чл. 4б ЗДТ.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане в тази насока, ответникът има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, РС Свиленград
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 493/2018 г.
по описа на РС Свиленград поради неподведомственост на спора на гражданските
съдилища.
ОСЪЖДА М.Е., роден на *** г. в Република
Турция, от гр. Мерсин, Република Турция, да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, гр. София, ул. „Г. С. Раковски” №
102, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в
сила на определението заверени преписи от материалите по делото да се изпратят
на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
произнасяне по искането по чл. 4б ЗДТ.
СЪДИЯ: