Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260016
гр.
Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на осми февруари две хиляди двадесет и първа
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Николай
Божилов
разгледа нд /В/ № 599 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по молба на осъдения К.С.В., чрез защитника му адв.
Й.Д. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1012/20г.на
Окръжен съд Стара Загора и нохд №2583/19г. на Районен съд Стара Загора.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С
Присъда № 156/25.11.2019г. по нохд № 2583/19г., състав на Старозагорския
районен съд е признал подсъдимия К.С.В.
за виновен в това, че за времето от средата на м. януари 2018г. до 08.02.2018г.
в с. *, обл. *, чрез посредствено извършителство – чрез лицата А.К., Б.А. и
К.Г. противозаконно е повредил чужд недвижим имот, като причинил имуществени
вреди в размер на 35509,86лв. и на основание чл.216, ал.1 НК и го осъдил на една
година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, а в частта по обвинението
да е причинил вреди до размера от 64877,79 лв. бил признат за невиновен и
оправдан.
Съдът се произнесъл по
гражданския иск и се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била
обжалвана от подсъдимия и от гражданския ищец и с Решение № 43/07.05.2020г. по
внохд № 1012/20г. по описа на Старозагорския окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения К.В.. Изложените в
искането доводи очертават касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към
нарушения на материалния закон и към оценъчната дейност на съда, който е
изградил правните си изводи без да оцени обективно, всестранно, пълно,
поотделно и в корелираща връзка събраните по делото доказателства, което е опорочило вътрешното му убеждение и довело
до съществен процесуален порок. Със същите доводи е обоснована и явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендира се възобновяване на делото,
отмяна на въззивното решение и изцяло или частично оправдаване на осъдения.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и наказанието определено от първоинстанционния съд не се явява
явно несправедливо. Претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила според прокурора са неоснователни.
Защитата поддържа искането си по изложените в него
съображения. Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи
за неправилна интерпретация на събраните доказателства, както и неправилното им
тълкуване и отнасяне към правната норма, по която е бил признат за виновен и
осъден касатора. Твърди се, че липсват доказателства за престъпен умисъл в
осъдения, както и, че същият е премахвал незаконни постройки. Защитата иска
делото да бъде възобновено, да бъде отменена присъдата и постановена нова, с
която В. да бъде признат за невиновен и оправдан, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на чл.348,
ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на доказателствените
източници от
решаващите инстанции, но в същността си касае съставомерността на деянието и е
относимо към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК
и имащо за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с
приложимия материалния закон.
В този смисъл са
изложените съображения, че фактическите обстоятелства за авторството на
деянието, първоинстанционният
съд е направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, а друга част не обсъдил въобще. С тези
съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинение,
което не е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата
инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да
доведат до отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното
решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е
преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на
защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и
въззивната инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви
защо приемат за установена
фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени
материали.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на
формиране на вътрешното убеждение на съда при спазване на формалните изисквания
за това, намерили израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е
недопустимо, защото касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е
извън кръга на касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително
произнасянето по възраженията в искането, с които се отправя упрек към
инстанциите за неправилна интерпретация на доказателствата, с оглед това на кои
да бъде дадена вяра и кои да бъдат лишени от кредит на доверие, настоящият
състав намира, че изводите на решаващите инстанции да ценят показанията на свидетелите К., А. и Г. и да
приеме, че те имат значение за предмета на доказване не е произволен. Тези
показания не са интерпретирани едностранчиво
и превратно. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически
издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната присъда. Те са били
съпоставени с показанията на свидетелите К., К.., Б., Г. и Ж., както и с
приложените по делото писмени доказателства, като не е останала без
необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Съдът е изложил
пространни съображения защо дава вяра на тези показания и намира, че същите
разполагат с необходимата доказателствена стойност. Поради това възражението,
че съдът е допуснал дефект при формиране на вътрешното си убеждение по
релевантната за предмета на доказване фактология е неоснователно.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушението,
свързано с отказа на двете инстанции да признаят подсъдимия за невиновен не е
налично. Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата
обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
По този начин направеният от тях извод, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 216, ал.1 НК е
законосъобразен. С
убедителни съображения, основани на закона и съдебната практика и двете
инстанции са обосновали изводите за съставомерност на деянието му по
предявената правна квалификация.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
както първата, така и въззивната инстанция са отчели всички налични смекчаващи
и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като са съобразили съотношението
им и определеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 НК. Наложеното
наказание към минимума предвиден в закона за този род престъпления е достатъчно
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за възпирането му за в
бъдеще от извършване на противозаконни прояви. Настоящата инстанция не намира
основания за допълнително намаляване на размера му. Определяне на наказание в по-нисък
размер би се явило израз на необоснована снизходителност към осъдения и не би
изпълнило целите по чл.36 НК. С необходимата обосновка и в унисон с
изискванията на чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, като определения изпитателен срок, макар и минимален би
удовлетворил критериите за постигане на генерално и лично превантивния ефект.
Съобразявайки престъпната деятелност на
подсъдимия, съдът с основание го е осъдил да заплати на гражданските ищци
вредите, които той виновно и противоправно е причинил и корекция на присъдата в
гражданскоосъдителната й част не е наложителна.
Тези съображения налагат извода, че и касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения
наказание не е явно несправедливо.
Обобщено, не са
налице предпоставките на чл. 422, ал. 1,
т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.
Поради това искането на осъдения К.В. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.С.В., чрез защитника му
адв. Й.Д. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1012/20г.на
Окръжен съд Стара Загора и нохд №2583/19г. на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.