РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пловдив, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300500375 по описа за 2024 година
-ви
Обжалвано е решение №5271/29.12.2023г. на Пловидския районен съд, І гр. с.
постановено по гр. д. №14040 по описа за 2023г., с което се отхвърля молбата на А. Г.
Г., ЕГН **********, против О. В. К., ЕГН **********, за защита срещу упражнени
спрямо нея и детето й К. И. Д. актове на домашно насилие на 16.09.2023г. и
21.09.2023г., като неоснователна и недоказана.
Жалбоподателят А. Г. Г., лично и като законен представител на малолетната ú
дъщеря К. И. Д., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд и
постанови друго, с което да разпореди издаването на заповед за защита срещу домашно
насилие. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна О. В. К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че жалбоподателите въззиваемият попадат в кръга от лица по чл.3,
т.2 от ЗЗДН.
В молбата за защита от домашно насилие и в декларацията по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН е посочено, че О. В. К. е извършил всъщност три акта на домашно насилие: на
16.09.23г.; на 21.09.23г. в 12.00 часа и на същата дата 21.09.23г., в 21.13 часа. На
1
първата дата се твърди, че О. К. посетил салона за красота, в който работи
жалбоподателката, за да ú потърси обяснение защо му е изневерила и не му е казала за
старата си връзка. На 21.09.23г. ú се обадил, за да разбере с кой мъж се е срещала
предишния ден и да ú забрани да се вижда повече с него. След това О. К. ú звънял още
шест пъти, но тя не отговорила на повикванията. На същата дата, но вечерта в 21.13ч.
О. К. за пореден път потърсил чрез приложението „УатсАп“ А. Г. Г., която в този
момент била в апартамента си в ***, но тя му отказала да се видят, защото се грижила
за детето си и не желае повече да се вижда или чува с него. След няколко минути обаче
К. се качил до дома на А. Г., позвънил и вратата отворила нейната майка и така
въззиваемия К. влязъл в жилището на жалбоподателката. След това А. Г. заедно със
своята майка помолили О. да напусне жилището, но той взел да крещи, а в този момент
от стаята си излязла и малолетната К. Д. – дъщеря на въззивницата, за да види какво се
случва. Тогава сестрата на А. – Н. се обадила на телефон 112, за да потърси помощ от
органите на МВР и слязла пред блока, за да изчака полицията, а А. и О. я последвали,
като заедно слезли, използвайки асансьора на блока, в който О. хванал А. с ръце за
лицето.
За посочения като извършен на 16.09.23г. акт на домашно насилие по делото
няма доказателства. За този от 21.09.23г. около обяд акт на домашно насилие по делото
е представена само разпечатка, за която дори и да се приеме, че е от телефона на
жалбоподателката не може да се установи какви по съдържание разговори са
проведени.
Относно последния твърдян акт на домашно насилие от 21.09.23г. в 21.13ч. са
изслушани показаният на свидетелите И. А. и Н. Г.. Съдът кредитира показанията и на
двамата свидетели въпреки близките им отношения със страните - И. А. е приятел с О.
К. от дълги години и бивш съпруг на Н. Г., която е сестра на жалбоподателката, защото
между техните показания няма съществени противоречия и в същото време не
противоречат на другите доказателства.
От показанията на свидетеля А. се установява, че на посочената дата вечерта
след 22.00 часа е получил телефонно обаждане от въззивницата, която му казала, че О.
е в дома ú, която е звучала нормално. Когато пристигнал свидетелят видял А. седнала
върху капака на един автомобил, а на около метър – два от нея стоял О.. Двамата се
разправяли за пари, които А. трябвало да връща на О.. А. не е изглеждала уплашена.
Свидетелката Г. сочи, че вечерта на 21.09.23г. О. дошъл пред техния блок и се
обадил по телефона на А. с настояване тя да слезне при него. А. обаче отказала, но
някой от живеещите в блока му отворил вратата на входа и той се качил пред
апартамента им. Майка ú, която в този момент приспивала нейното дете, отворила
вратата, защото според свидетелката мислила, че това е дъщеря ú (Н. Г.), която се
прибрала късно от партийно събрание и влезнала съвсем тихо, като отишла директно в
2
кухнята. Така очевидно никой не е разбрал, че Н. вече е вкъщи. С влизането си О.
започнал да крещи, че ще остане да спи при тях. Тогава Н. се обадила на телефон 112 и
слезнала пред блока да изчака патрулния автомобил, а сестра ú склонила неканения
гостенин - О. да слязат долу. Те слезнали с асансьор, където О. хванал А. за гушата.
Представени са и два протокола за предупреждение от дата 21.09.23г., съставени
в 22.00 часа, с които страните по делото са предупредени по реда на чл. 65 от ЗМВР да
не влизат в пререкания помежду си.
Така събраните доказателства обосновават извода, че присъствието на О. в дома,
за който има доказателства, че е нает от него – вж. договор за наем на недвижим имот
от 17.02.23г., не е причинило такива негативни емоционални изживявания, които могат
да се квалифицират като психическо насилие по смисъла на нормата на чл. 2, ал.1 от
ЗЗДН. Това е така, защото жалбоподателката, след като въззиваемият се е развикал в
апартамента на първо място го е „навила“, както се изразява свидетелката Н. Г., да
излязат от жилището, което сочи към показана сговорчивост на О.. Освен това А. слиза
заедно с него с асансьор, което е малко, изолирано и затворено пространство, а това
нейно поведение не е нормална реакция на едно изплашено лице, което би следвало да
избягва ситуации, в които се намира в непосредствена близост с човек, от който се
страхува.
Вярно е, че малолетната К. е била свидетел на част от пререканията на нейната
майка с О., а в представеното становище от детския психолог Т. П. се констатира
високо ниво на тревожност на детето и се препоръчва да няма срещи между него и О.,
но в това становище не се обсъжда посоченото в молбата за издаване на заповед за
защита, че детето не се чувствало добре докато е живяло в чужбина и това е една от
причините двете с майка си да се върнат в България, за да се установи какво е
значението на това обстоятелство за тревожността на К..
Изложеното дотук налага извода, че молбата за молбата за издаване на заповед
за защита е неоснователна.
Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил молбата за защита срещу
домашно насилие, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Неоснователността на жалбата обосновава отговорността на жалбоподателката
за разноските по делото, но предвид направеното възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно, защото пред въззивния съд не се представиха и
съответно обсъдиха нови доказателства, поради което на въззиваемия ще се присъди
сума в размер на 800лв.
На основание чл. 17, ал.2 от ЗЗДН жалбоподателката следва да заплати
държавна такса в размер на 12.50лв. в полза на съдебната власт по сметка на
Пловдивския окръжен съд.
3
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ви
ОСТАВЯ В СИЛА решение №5271/29.12.2023г. на Пловидския районен съд, І
гр. с. постановено по гр. д. №14040 по описа за 2023г., с което се отхвърля молбата на
А. Г. Г., ЕГН **********, против О. В. К., ЕГН **********, за защита срещу
упражнени спрямо нея и детето й К. И. Д. актове на домашно насилие на 16.09.2023г. и
21.09.2023г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, от *** да заплати на О. В. К., ЕГН
**********, от *** сумата 800 (осемстотин) лева разноски направени във въззивното
разглеждане на делото, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет лева и
петдесет стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4