Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-2079 03.11.2014г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми октомври две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 4555 по
описа на БРС за 2014г.
Производството е образувано по повод
искова молба от “АЛФА БАНК” АД, Р. Гърция, седалище и адрес на управление: Р. Гърция,
гр. Атина, ул. Стадиу 40, чрез „Алфа
Банка Клон България” КЧТ ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цариградско шосе 99, със съдебен адрес: гр. София, бул. България
75, ет. 5, адв. В.Г. срещу Е.З.З., с ЕГН **********,***-р Нидер 6.
По реда на чл. 422 във вр. чл. 124 от ГПК се иска да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите,
присъдени в производството по ч. гр. дело № 4618/2013г. на БРС, дължими по сключен между страните договор за
потребителски кредит № 591-244/2010 от 14.07.2010 година, а именно: сумата 1 316,32 лева /хиляда триста и шестнадесет лева, тридесет и две
стотинки/, представляваща главница,
сумата 414,55 лева /четиристотин и четиринадесет лева, петдесет и пет
стотинки/, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от
14.03.2011 година до 02.06.2013 година включително, сумата 149,96 лева /сто
четиридесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки/ представляваща наказателна лихва, начислена
за периода от 14.04.2011 година до 03.06.2013 година включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 316,32
лева /хиляда триста и шестнадесет лева, тридесет и две стотинки/, считано от
датата на подаване на заявлението на 10.06.2013 година до окончателното плащане
на сумата. Видно от изложеното в исковата молба, на 14.07.2010г. между Е.З.З.,
в качеството му на кредитополучател, от една страна и ищецът “АЛФА БАНК” АД, в
качеството му на кредитодател, от друга страна, е сключен процесния договор за
банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от
2 439,75 лева. Между страните е уговорено, че сумата по кредита ще бъде
погасена до 14.07.2015г., на 60 месечни вноски. Ищецът твърди, че поради
системно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да погасява
сумите по кредита, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
03.06.2013г. Към 04.06.2013г. ответникът
е дължал падежирали вноски за периода 14.04.2011г.-14.05.2013г. в общ размер на
938,88 лева. С оглед настъпилата на основание чл. 40.3. във вр. чл. 42.2. от общите
условия към сключения между страните договор, ищецът счита, че е настъпила
предсрочна изискуемост на всички суми по процесния договор, които се претендират
като дължими от ответника.
Ищецът не изпраща представител в
провелото се съдебно заседание, но в писмена молба-становище поддържа така
предявените претенции, като иска тяхното уважаване. Ангажират се други
доказателства. Претендира се присъждане на разноските, направени в настоящото
съдебно производство.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. Същият не се
явява в съдебно заседание, не е взел становище по претенцията и не е ангажирал
доказателства.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявените претенции са за
дължима главница, редовна лихва и мораторна лихва и са с правно основание чл.
422, ал.1 във вр. чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предложение първо
във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, като съдът намира същите за
допустими, но неоснователни.
Съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че ответникът му дължи претендираните по делото суми по основание и размер. Обстоятелството, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не освобождава ищецът от пълното и главно доказване на предявената от него претенция. Безспорно, след като ответникът по делото не оспорва факта, че между него и ищеца има валидно сключен договор за кредит и такъв е представен по делото, без да бъде оспорен, то съдът приема за доказано, че има възникнало правоотношение между тях по процесния договор за кредит. Съдът обаче намира, че ищецът не доказа основанието на което претендира сумите от ответника, а именно, че е настъпила предсрочната изискуемост на процесните суми по договора за кредит. Съгласно т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Цитираното решение разтълкува разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции, като с него се постанови, че банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, за да е основателна претенцията на ищеца, същият следваше да докаже по настоящото дело, че ответникът е изпаднал в забава в плащанията си по кредита и е бил уведомен, че поради тази причина е обявена предсрочна изискуемост на всички суми по кредита. Ищецът не доказа в кумулативност въпросните предпоставки за основателност на претенцията му. Дори и да се приеме за доказано, че ответникът не е заплащал сумите по кредита, по делото липсват доказателства, че същият е уведомен, че се обявява предсрочна изискуемост на целия кредит. Видно от приложеното ч. гр. дело № 4618/2013г. на БРС, както и от изложеното и представеното по настоящото дело, банката не твърди и не представя доказателства, че е уведомила кредотополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Банката обосновава настъпването на предсрочната изискуемост с чл. 40.3. във вр. чл. 42.2. от общите условия към процесния договор за кредит, по които разпоредби няма изискване за уведомяване на кредитополучателя. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не се доказва получено от ответника уведомление, че дължи предсрочно всички суми по кредита, следователно не се доказа настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца и същият не установи основанието на което претендира вземанията си.
С оглед становището на съда за неоснователност
на предявените претенции ищецът няма право на присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът не е направил разноски
по делото и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Съдът
дължи произнасяне по отношение на дължимите разноски в заповедното производство,
като с оглед неоснователността на претенцията, следва да отхвърли искането за
разноски на заявителя.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “АЛФА БАНК” АД, Р.
Гърция, седалище и адрес на управление: Р. Гърция, гр. Атина, ул. Стадиу 40, чрез „Алфа Банка Клон България” КЧТ ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе 99,
със съдебен адрес: гр. София, бул. България 75, ет. 5, адв. В.Г. срещу Е.З.З.,
с ЕГН **********,***-р Нидер 6, с който се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, присъдени в производството по
ч.гр.дело № 4618/2013г. на БРС, дължими по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 591-244/2010 от
14.07.2010 година, а именно: сумата 1 316,32 лева /хиляда триста и шестнадесет лева, тридесет и
две стотинки/, представляваща главница,
сумата 414,55 лева /четиристотин и четиринадесет лева, петдесет и пет
стотинки/, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от
14.03.2011 година до 02.06.2013 година включително, сумата 149,96 лева /сто
четиридесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки/ представляваща наказателна лихва, начислена
за периода от 14.04.2011 година до 03.06.2013 година включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 316,32
лева /хиляда триста и шестнадесет лева, тридесет и две стотинки/, считано от
датата на подаване на заявлението на 10.06.2013 година до окончателното плащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искането на “АЛФА БАНК” АД, Р.
Гърция, седалище и адрес на управление: Р. Гърция, гр. Атина, ул. Стадиу 40, чрез „Алфа Банка Клон България” КЧТ ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе 99,
със съдебен адрес: гр. София, бул. България 75, ет. 5, адв. В.Г. за присъждане
на направените в производството по ч. гр. дело № 4618/2013г. на БРС разноски в размер на 169,62 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на “АЛФА БАНК” АД, Р.
Гърция, седалище и адрес на управление: Р. Гърция, гр. Атина, ул. Стадиу 40, чрез „Алфа Банка Клон България” КЧТ ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе 99,
със съдебен адрес: гр. София, бул. България 75, ет. 5, адв. В.Г. за присъждане
на направените в настоящото производството разноски в размер на 415,03 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева