РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 28.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на десети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава
С., като разгледа гр. д. №15851 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от Д.С.Д. срещу Д.М.Я.
1. иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2093,72 лева представляваща заплатени от ищцата в периода от 2017
г.-2020 г. без основание задължения за местни данъци и такси, сметки за ВиК,
електроснабдителни и интернет услуги, както следва:
- сумата 1084,42 лева, представляваща дължими от
ответницата задължения за местни данъци и такси към община Варна и община Вълчи
дол за периода от 2011 г. до 2020 г., съответстваща на придобитата след
прекратяване на СИО със смъртта на съпруга /***/
на ответницата 4/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент
с идентификатор № *** находящ се в
гр. ****; поземлен имот идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община ***
ведно с построените в него сгради, МПС с рег. № ***,
МПС с рег. № ***, МПС с рег. ***,
МПС с рег. ***, МПС с рег. № В
***
- сумата от 235,43 лева, представляваща начислени
на наследодателя /****/ на ответницата
/преживяла съпруга/ задължения за местни данъци и такси към община Вълчи дол за
2018 г., съответстваща на придобитата по наследство от ответницата 1/3 идеални
части от правото на собственост върху МПС с рег. № *** и МПС с рег. № В ***
- сумата от
размер на 713,42 лева,
представляващи заплатена от ищцата в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД цена за
потребена в периода 08.08.2018 г. до 07.04.2020 г. електрическа енергия за
поземлен имот идентификатор ***, находящ се в
с. ***, община *** ведно с
построените в него сгради, ползвана еднолично от ответницата след смъртта на
съпруга ѝ Кольо Янков,
- сумата в размер на 87,88 лева, представляващи заплатена от ищцата в полза на „ВиК
Варна“ ООД цена за потребена в периода 11.02.2019 г. до 10.09.2020 г. вода в
поземлен имот идентификатор № *** находящ се в с.
***, ведно с построените в него сгради, ползвана
еднолично от ответницата след смъртта на съпруга ѝ ***,
- сумата в
размер на 208,00 лева,
представляващи заплатена от ищцата в полза на „Булсатком“ АД цена за потребен в
периода 11.02.2019 г. до 10.08.2020 г. интернет в поземлен имот идентификатор №
*** находящ се в с. ***,
ведно с построените в него сгради, ползван еднолично от ответницата след
смъртта на съпруга ѝ ***, на основание
чл. 59 ал. 1 ЗЗД,
2. иск за
осъждане на ответницата да върне на
ищцата предадените ѝ за временно ползване движими вещи - телевизор с марка „LED LCD Finlux FF 4830
SMART" на стойност 618,00 лв., микровълнова фурна "FINLUX
FMO-2073BS" на стойност 119,00 лв., тостер "CROWN СТ-828" на
стойност 27,00 лв., пералня със сушилня модел „GVW 364TC-S" на стойност
1177,80 лв. и два броя конвекторни печки „DPL СН 7012", на основание чл.
249 ал. 2 от ЗЗД. / съобразно очертания предмет на спора в определение от
15.06.2021 г. за разделяне на производството – л.225 и сл. от делото/
В исковата молба
се твърди, че съпругът на ищцата – *** е наследник
на ***
– негов баща, като останалите наследници на последния са – Д.М.Я. – съпруга на
починалия и свекърва на ищцата, и *** – син на
починалия. Посочва се, че в наследствената маса на ***
били включени следните недвижими имоти, а именно: идеални части от УПИ №III-999
по плана на ЗПЗ, в землището на с. ***, ведно с
идеални части от построените в имота заведение за обществено хранене и
стоманобетонов склад; апартамент с идентификатор №***
с административен адрес: гр. ***; поземлен имот
с идентификатор №***, находящ се в
с. ***, ведно с построените в него сгради, както и
посочени в исковата молба моторни превозни средства. Твърди се, че ищцата с
лични средства заплащала задълженията за данъци и такси за гореописаното
имущество, като включително заплащала и частта, дължима от ответницата. Излага се, че задълженията били
погасявани със знанието и без противопоставянето на наследниците на **** и с условието сумите да ѝ бъдат
възстановявани. Подробно се описват твърдените от ищцата плащания. Поддържа се,
че имотът, находящ се в с.*** се е използвал
от Д.Я. и *** а след смъртта на последния, имотът бил обитаван
само от ответницата. Излага се, че към настоящия момент сумите, съответстващи
на наследствения дял на ответницата, не били възстановени на ищцата. Излага се,
че ищцата закупила електрически уреди за обзавеждане на апартамент в ***, закупен от ***
и Д. пред 2016 г., които уреди предоставила на последните за временно ползване
и иска тяхното връщане. Направено е искане за уважаване на предявените искове,
ведно със законната лихва върху всеки един от тях от датата на депозиране на
исковата молба в съда /10.12.2020 г./ до окончателното погасяване на
задълженията. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените
искове. Не се оспорва обстоятелството, че ***
е бил съпруг на ответницата, както и че в наследствената маса починалият е
оставил имоти, наследници и квоти, така както са посочени в исковата молба.
Оспорва се твърдението, че ищцата със свои лични средства е заплащала
задълженията за местни данъци и такси за описаните имоти. Твърди се, че всички
местни данъци и такси били заплатени от ***
Д.,
от ищцата или лично от ответницата, с пари, предоставени от последната.
Поддържа се, че всички приложени към исковата молба платежни документи били
взети от дома на ответницата, находящ се в с.***
или от имота в с.***, за което имало
подадени жалби до районно управление – Девня. Оспорва се наследодателят да е
собственик на МПС, за които се твърди, че ищцата е заплащала данък. Оспорва се
твърдението, че ищцата е заплащала задълженията за представени ВиК,
електроснабдителни и интернет услуги. Оспорва се иска за предаване на
владението на движимите вещи, които ищцата твърди, че се намират в имот,
обитаван от ответницата. По отношение на пералня със сушилня модел “GVW
364TC-S” е направено възражение, че същата била дарена на Д.Я. и Кольо Янков от
синовете им и техните съпруги. По изложените съображения ответницата по
същество моли за отхвърляне на исковите претенции.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
С определението
по чл.140 от 19.03.2021 г. за безспорни между страните са отделени следните
обстоятелства - че ответницата и съпругът на ищцата са наследници по закон на ***,
както и че същите притежават в съсобственост, описаните в исковата молба имоти -
апартамент 35, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.17, вх.3
с купувачи Д.М.Я. и ***, дворно място от 1410 кв.м., включен в парцел IX-337 в
кв.11 по плана на с. Червенци и дворно място от 1240 кв.м. включено в парцел
X337 в кв.11 по плана на с. Червенци заедно с построените в него жилищна сграда
и стопански постройки.при квоти: 4/6 от правото на собственост за ответницата и
1/6 за Димчо Колев Димов.
Обявено е за безспорно,
че пералня със сушилня модел “GVW 364TC-S” е във фактическата власт на
ответницата.
По делото са
представени писмени доказателства касаещи заплащане на битови сметки за имота в
с. Тополи, които с оглед определение 264816/15.06.2021 г. за разделяне на
производството, не са относими към настоящия спор.
От ищеца са
представени като приложение към исковата молба – разписки от „Easy Pay” за заплащане на суми за местни данъци и такси
към община Варна,
Представена е
разписка 04000878517206/23.03.2019 г., видно от приложенията към която част от
заплатените фактури са 012.2019.1.05.5305Н322108.40925157 и
012.2019.2.05.5305Н322108.40925156 съотв. за сумата 3,96 лв. и 3,57 лв.- такси
за битови отпадъци за 2019 г. за апартамента в ж***
ап. ***. Установява се от фактура
013.2019.1.02.5305Н322108.40925155 и 013.2019.2.02.5305Н322108.40925154
заплащане на сумата от 8,09 лв. и 7,29 лв. – данък върху недвижимия имот за
2019 г.
От разписка
0400010515613102/24.02.2020 г. и приложението към нея се установява, че са
заплатени следните суми за ап. 35 – 8,03 лв.- данък за недвижим имот за 2020
г., 3,93 лв.- такса за битови отпадъци за 2020 г., 3,55 лв.- такса за битови отпадъци за 2020 г., 7,23
лв.- данък за недвижим имот за 2020 г.
По делото е
представена разписка 0400010515737398/24.02.2020 г., към която са приложени
фактури 001.2020.1.02.5307Н10645.720759, 001.2020.1.05.5307Н10645.720757,
001.2020.2.05.5307Н10645.720756 и 002.2020.2.02.5307Н10645.720758, отнасящи се
за имот, находящ се в с. Червенци, община Вълчи дол, от които се установява
заплащане на сумата от 7,72 лв. - данък за недвижим имот за 2020 г., 16,73 лв.
- такса за битови отпадъци за 2020 г., 15,06 лв. - такса за битови отпадъци за
2020 г. и 6,95 лв. - данък за недвижим имот за 2020 г. Към същата разписка са
представени фактура 001.2020.1.04.5307Т11314.676381 и
001.2020.2.04.5307Т11314.676380 за сумите от 1,67 лв. и 1,49 лв., заплатени за
данък за превозно средство с рег. № *** за 2020 г.,
фактура 001.2020.1.04.5307Т11315.676387 и 001.2020.2.04.5307Т11315.676386 за
сумите от 13,34 лв. и 12,00 лв., заплатени за данък за превозно средство с рег.
№ В 4030 КР за 2020 г., фактура 001.2020.1.04.5307Т2346.676095 и 001.2020.2.04.5307Т2346.676094 за сумите от
40,00 лв. и 36,00 лв., заплатени за данък за превозно средство с рег. № В *** за 2020 г.
Установява се от
разписка 0400009374733829/22.07.2019 г. и приложените към нея фактура
001.2019.2.04.5307Т11314.656494, че е заплатена сума от 3,41 лв. за данък за
превозно средство с рег. № В 6630 ЕК за 2019 г., фактура
001.2019.2.04.5307Т11316.656500, че е заплатена сума от 210,06 лв. за данък за
превозно средство с рег. № В 0388 КХ за 2019 г., фактура
001.2019.2.04.5307Т11317.656503, че е заплатена сума от 394,90 лв. за данък за
превозно средство с рег. № В 1326 НВ за 2019 г., фактура
002.2019.1.04.5307Т2346.651667 и 002.2019.2.04.5307Т2346.651666, че са заплатени
сумите от 40,23 лв., респ. 40,00 лв. за данък за превозно средство с рег. № В 2198
СТ за 2019 г.
Представена е
разписка 04000853965806/04.02.2019 г. към която са приложени фактура
001.2019.1.02.5307Н10645.623592, 001.2019.1.05.5307Н10645.623590 и
001.2019.2.05.5307Н10645.623589 съответно за сумата от 6,45 лв. за заплатен
данък за недвижим имот, находящ се в с. ***,
община *** за 2019 г., сумите от 14,18 лв. и 12,77 лв. – такса
за битови отпадъци за 2019 г., и фактура 002.2019.2.02.5307Н10645.623591 за
сумата от 5,81 лв. – данък за същото недвижимо имущество за 2019 г.
Към разписка 04000853966683/04.02.2019
г. за фактура 001.2019.1.02.5307Н10645.623588 за недвижим имот в с*** е заплатена сума в размер на 3,22 лв. - данък за
недвижимия имот за 2019 г. и 7,09 лв. - такса за битови отпадъци за 2019 г.
Видно от разписка
04000745312971/04.06.2018 г., във връзка с която е приложена фактура 001.2018.1.04.5307Т2347.506439
и 002.2018.2.04.5307Т2347.506438, за
2018 г. е заплатен данък за превозно средство с рег. № ***
за сумите от по 40,00 лв. за всяка от фактурите.
Представена е
разписка 04000745313823/04.06.2018 г., към която са приложени фактура
001.2018.1.04.5307Т2345.506435 и 002.2018.2.04.5307Т2345.506434, видно от които
за данък за превозно средство с рег. № ***
за 2018 г. за заплатени сумите от по 40 лв. по всяка фактура. Към същата
разписка се отнасят и фактура 001.2018.1.04.5307Т2346.506437 и
002.2018.2.04.5307Т2345.506434, от които се установява заплащането на данък за
превозно средство с рег. № *** за 2018 г., в размер
на 80 лв. (по 40 лв. по всяка фактура).
От фактура
001.2018.1.04.5307Т6893.506895 за 318,27 лв. и фактура
002.2018.2.04.5307Т6893.506894 за 308,00 лв. към разписка
04000808868887/30.10.2018 г. се установява заплащането на посочените суми,
представляващи данък за превозно средство с рег. ***
за 2018 г.
Към делото е
приложена разписка 04000864445672/25.02.2019 г. от „Easy Pay” за заплатена консумирана ел. енергия за
периода 08.01.2019 г. до 07.02.2019 г. за недвижим имот в с. **, кл. № ***, на стойност
42,04 лв., както и разписка 04000864445668/25.02.2019 г., отнасяща се за
периода 08.01.2019 г. до 07.02.2019 г. за 2,28 лв., със същото основание и по
отношение на същия имот, кл. № ***. Представен е и
системен бон от „Български пощи“ ЕАД за извършено плащане за консумирана ел.
енергия за периода 08.02.2019 г. до 07.03.2019 г. в размер на 18,50 лв. по кл.
№ ***. Установява се, че са заплатени суми за консумирана
ел. енергия в имот в с. ***, както следва: от
разписка 0400009138160368/05.06.2019 г. за периода 08.04.2019 г. до 07.05.2019
г. на стойност 8,90 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009138160392/05.06.2019 г. за периода 08.04.2019 г. до 07.05.2019 г. на
стойност 21,65 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009275528450/02.07.2019 г. за периода 08.05.2019 г. до 07.06.2019 г. на
стойност 48,70 лв. за кл. № **********; от разписка 0400009275528476/02.07.2019
г. за периода 08.05.2019 г. до 07.06.2019 г. на стойност 40,26 лв. за кл. № ***; от разписка 0400009409099204/30.07.2019 г. за
периода 08.06.2019 г. до 07.07.2019 г. на стойност 66,23 лв. за кл. №
**********; от разписка 0400009409099220/30.07.2019 г. за периода 08.06.2019 г.
до 07.07.2019 г. на стойност 37,30 лв. за кл. № ***;
от разписка 0400009590404635/05.09.2019 г. за периода 08.07.2019 г. до 07.08.2019
г. на стойност 53,58 лв. за кл. № **********; от разписка
0400009590404650/05.09.2019 г. за периода 08.07.2019 г. до 07.08.2019 г. на
стойност 32,47 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009762576764/08.10.2019 г. за периода 08.08.2019 г. до 07.09.2019 г. на
стойност 43,01 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009762576780/08.10.2019 г. за периода 08.08.2019 г. до 07.09.2019 г. на
стойност 48,91 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009851596368/25.10.2019 г. за периода 08.09.2019 г. до 07.10.2019 г. на
стойност 32,18 лв. за кл. № ***; от разписка
0400009851596384/25.10.2019 г. за периода 08.09.2019 г. до 07.10.2019 г. на
стойност 38,92 лв. за кл. № ****; от разписка
0400010075069463/07.12.2019 г. за периода 08.10.2019 г. до 07.11.2019 г. на
стойност 14,82 лв. за кл. № ***; от разписка
0400010075069505/07.12.2019 г. за периода 08.10.2019 г. до 07.11.2019 г. на
стойност 37,07 лв. за кл. № ***; от разписка
0400010219353088/03.01.2020 г. за периода 08.11.2019 г. до 07.12.2019 г. на
стойност 22,98 лв. за кл. № ***; от разписка
0400010363319455/28.01.2020 г. за периода 08.12.2019 г. до 07.01.2020 г. на
стойност 1,19 лв. за кл. № ****; от разписка
0400010363319471/28.01.2020 г. за периода 08.12.2019 г. до 07.01.2020 г. на
стойност 20,71 лв. за кл. № **; от разписка
0400010547766381/29.02.2020 г. за периода 08.01.2020 г. до 07.02.2020 г. на
стойност 12,78 лв. за кл. № **********; от разписка 0400010677017720/25.03.2020
г. за периода 08.02.2020 г. до 07.03.2020 г. на стойност 10,74 лв. за кл. № ***; от разписка 0400010677017704/25.03.2020 г. за
периода 08.02.2020 г. до 07.03.2020 г. на стойност 00,24 лв. за кл. № ***; от разписка 0400010810700059/22.04.2020 г. за
периода 08.03.2020 г. до 07.04.2020 г. на стойност 18,26 лв. за кл. № ***; от разписка 0400010810700034/22.04.2020 г. за
периода 08.03.2020 г. до 07.04.2020 г. на стойност 12,22 лв. за кл. № ***. Видно от системен бон, издаден от „Български пощи“
ЕАД, по кл. № *** за периода от 08.08.2018 г. до 07.09.2018 г. е
заплатена сумата от 160,24 лв. за консумирана ел. енергия.
Приложена е
разписка 0400009212080938/19.06.2019 г., видно от която за имот в с. *** е заплатена сумата от 23,58 лв. за В и К услуги за
периода от 10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. Като доказателство по делото е
представен системен бон от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД за
заплатена сума от 64,30 лв. по отношение на имот в с. Червенци.
Представени са
фискален бон за заплатена на „Булсатком“ ЕАД за кл. № ***
и
карта № *** сума в размер на 78,00 лв. и 6 бр. на
стойност от по 13,00 лв. за всеки от тях. От разписка
0400009333276183/13.07.2019 г. и 0400009473194121/12.08.2019 г. се установява,
че са извършени плащания, всяко от които от 13,00 лв. на „Булсатком“ АД по
карта № ***. Приложен е фискален бон, видно от който е
платената сумата от 26,00 лв. по карта № 11312601027.
Към делото е
приложено удостоверение за наследници, видно от което на *** е починал на 22.10.2018 г., а негови наследници са Д.М.Я.
/ответница в настоящото производство/, ***
/съпруг на ищцата и син на ответницата/ и ***
/син на ответницата/.
Представен е
нотариален акт № ***, н.д. № **** г., съставен на 14.10.2016 г. от нотариус *** Д. ***, видно от който Д.М.Я. и *** са закупили апартамент № 35 в ж.к. ***
Като писмено
доказателство е представен нотариален акт **** г., по силата на който *** е признат за собственик по давност на недвижим имот,
находящ се в с. **, а именно дворно място от 1410 кв.м.,
включен в парцел IX-337 в кв.11 по плана на с. Ч***
и дворно място от 1240 кв.м. включено в парцел X337 в кв.11 по плана на с.
Червенци, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки.
Към исковата
молба са представени 2 бр. свидетелства за гаранция на конвекторни печки с
фабр. номер: DPL CH 7012 от 05.02.2017 г., като е посочено, че
стоката е закупена от „Технополис“, Варна. Представена е гаранционна карта №
16011723 на пералня+сушилня, модел GVW
364TC-S,
сериен номер 3100613315361906, като е посочено, че стоката е закупена на
05.02.2017 г. от „Технополис“, Варна. За двете конвекторни печки и
пералнята+сушилня е представена фактура, издадена на клиент Д.Д. на 13.02.2017
г. на стойност 1 177,00 лв.
Представени са
гаранционни карти за закупени на 16.02.2017 г. от Д.Д. тостер “Crown CT-828” и микровълнова фурна Finlux FMO-2073BS. За покупката на двете вещи е
представен фискален бон на обща стойност 146,00 лв. - 27,00 лв. за тостера и 119,00 лв. - микровълновата фурна.
От ищеца е
представена търговска гаранция и фискален бон за закупен на 09.02.2017 г.
телевизор – TV LED LCD Finlux FF4830 SMART на стойност
618,00 лв., като в гаранционната карта като купувач е посочена Д.Д..
По делото е
представено копие от Свидетелство за регистрация част I
на автомобил с рег. № *** видно от което
регистрацията на автомобила е прекратена на 08.05.2020 г., а собственик на
същото е Д.М.Я..
Приложено е
писмо с изх. № 230-МП/23.08.2021 г. от „Булсатком“ ЕООД, чрез главния
изпълнителен директор ***, в което е
упоменато, че абонат с кл. № *** е Д. М. Я., ЕГН
********** и че услугата „Интернет“ е спряна, считано от 10.08.2020 г., поради
неплащане.
От удостоверение
от 24.08.2021 г. на гл. инсп. *** – началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, се установява, че МПС с рег. № **** е било собственост на Д.М.Я. и е с прекратена
регистрация от 13.11.2018 г.
От представения
препис на договор за покупко-продажба на МПС се установява собствеността върху
автомобил с рег. *** да е
прехвърлена от Д.М.Я., *** и *** на *** на 12.08.2019
г.
Видно от
Свидетелство за регистрация част I за ремарке за
лек автомобил с рег. № ***, като
собственик е вписан ***.
Специален
автомобил с рег. № *** собственост на ***,
считано от 08.05.2020 г. е с прекратена регистрация, в съответствие с
приложеното копие на Свидетелство за регистрация част I.
На 26.11.2019 г.
е прекратена регистрацията на влекач с рег. ****
със собственик ***, доколкото към делото е приложено Свидетелство за
регистрация част I на МПС.
На л.353-355 са представени от ответника
разписки за заплащане на задължения за данъци за МПС, към „БТК“ ЕАД и „Геодим“
ООД, които се отнасят за задължения, които не се претендират в настоящото
производство.
При изследване
на свидетелските показания, същите следва да бъдат ценени с оглед на всички
други данни по делото, доколкото разпитаните в хода на процеса свидетели се
явяват заинтересовани лица, предвид отношенията между тях и страните по спора.
При извършения
от съда анализ на изслушаните при проведено на 03.09.2021 г. открито съдебно
заседание свидетели за ищцовата страна - св. ***
Д.
– дъщеря на ищцата и внучка на ответницата, и св. ***
– съпруг на ищцата и син на ответницата, и за ответната - св. *** – син на ответницата, следва да бъде прието за
установено, че телевизор, микровълнова фурна, тостер и пералня действително се
намират в недвижим имот, находящ се в гр. ***,
доколкото показанията и на тримата свидетели са безпротиворечиви относно тези
вещи. Не се установява категорично в апартамента да са налични твърдените в
исковата молба два броя конвекторни печки, тъй като във връзка с този факт, от
показанията не може да бъде направен еднозначен извод.
Досежно доказването
на извършваните плащания за местни данъци и такси, данъци за изброените в
исковата молба МПС и погасяването на задължения за комунални услуги, са
допуснати свидетели и на двете страни, а именно за ищцата – св*** Д., която е нейна близка приятелка и за
ответницата – св. *** Д., снаха на
ответницата и етърва на ищцовата страна. Следва да бъде отбелязана отново
евентуалната предубеденост на свидетелите при обсъждане на показанията им, с
оглед отношенията им със страните. Св. ***
Д.
заявява, че е присъствала лично при плащания, извършвани от ищцата за сметки и
данъци за процесните имоти и превозни средства, както и че е ставала свидетел
на разговори между страните по спора относно тези плащания. Св. *** Д. също излага, че действително сметки
са били заплащани от ищцата от името на ответницата, като доколкото е
запозната, сумите са били върнати на Д.С.Д..
От правна страна:
Предявените от
ищеца искове са с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД и чл. 249 ал. 2 от ЗЗД.
По иска по чл.59, ал.1 ЗЗД
По иска с правно
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване – 1.) извършени
без основание плащания в твърдените в исковата молба размери, вследствие, на
които ищцата се е обеднила, 2.) обогатяването на ответницата в заявените в
исковата молба размери и 3.) причинна връзка между обедняването на ищцата и
обогатяването на ответницата;
В съответствие с
дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
разяснения, искът по чл. 59 ЗЗД е приложим само когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да защити правата си с оглед твърдяното от него
неоснователно обогатяване по отношение на ответника. Абсолютно необходима
предпоставка, с оглед на което е разпределена и доказателствената тежест, е
освен ищцовата страна в условията на пълно и главно доказване да установи
твърдените от него за извършени без основание плащания в съответните размери,
вследствие на което се е обеднил, обогатяването на ответната страна в
твърдените размери, но и връзката между обедняването за сметка на
обогатяването.
От така
представените по делото доказателства, писмени и кредитираните свидетелски
показания, се установява ищцата да е извършвала посочените от нея в исковата
молба плащания към Община Варна и Община Вълчи дол за местни данъци и такси,
такива за комунални услуги към „Енерго-Про Продажби“ АД, „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ и „Булсатком“ АД. Действително от приложените към
разписките от „Easy Pay“ фактури, като задължено лице фигурират различни имена – Д.М.Я.,
***, ***. Името, фигуриращо обаче в графата на
задължено лице е без значение, доколкото партидният номер се явява идентификаторът,
по който се извършва разграничаването между обектите, за които се дължи
заплащането на съответните такси. Освен това, по отношение на един партиден
номер може да има няколко задължени лица, доколкото същите се легитимират като
съсобственици на вещта, респ. титуляри на партидата. При извършване на плащане
на съответните задължения, то се извършва именно по партиден номер или
клиентски номер, в зависимост от вида на задължението, без в самата фактура да
се отбелязва кое е лицето, което е извършило плащането. На съда е ноторно
известно, че при плащане в каса на EasyPay лицето
извършващо плащането / винаги в брой/ не се идентифицира с личен документ за
самоличност, както и не полага подпис върху платеже документ, от който да се
установи, че кое точно лице е извършило плащане. В настоящата хипотеза се
установява безсъмнено, че са извършвани плащания за местни данъци и такси за
недвижим имот в ж.к. „**** и на такъв,
находящ се в с. *** дол за години
2019 – 2020, като е прието за безспорно, че ответницата и съпругът на ищцата са
наследници по закон на ***, както и че същите притежават в съсобственост
посочените имоти при квоти: 4/6 от правото на собственост за ответницата и 1/6
за *** – съпруг на ищцата / отделено като безспорно
обстоятелство с определението по чл.140 ГПК – л.172/.
Установява се
още, че действително са заплатени данъци за превозни средства, които видно от
представените доказателства, а именно 4 бр. Свидетелства за регистрация част I по отношение на моторни превозни средства с рег. № ***, са собственост на ответницата Д.М.Я. и наследодателят
й ***. Правото на собственост по отношение на специален автомобил с рег. № *** се установява от представеното удостоверение от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, като титуляр на
абсолютното право е посочена ответницата. Правото на собственост по отношение
на МПС с рег. № *** се установява
от приложения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, в който
е упоменато, че като продавачи се легитимират Д.М.Я., лично и в качеството си
на наследник на съпруга си ***, и останалите му наследници – ***, като всъщност принадлежността на вещното право не
е оспорено от ответната страна.
Наличието и
представянето от страна на ищцата на оригиналите на разписките, към които са
приложени съответните фактури за извършваните плащания, по същността си
представляват косвено доказване – от този факт може да се направи извод за
съществуването, респ. несъществуването на главния, подлежащ на доказване факт,
а именно, че ищцата е действителния платец на задълженията, доколкото логически
и житейски обосновано е фактурата за извършеното плащане да се намира при този,
който всъщност го е извършил. Между страните по същество не е спорно, че
оригинала на платежните документи от Easy Pay се намира у
ищцата, като ответницата е изложила причини за това местоположение, а именно,
че ищцата незаконно ги е отнела от нейно владение, а именно от имотите в *** и ж.к. ***“, което обаче
не е доказано в хода на настоящото производство.
В подкрепа на твърденията
на ищцата, че е заплащала процесните разходи това са и показанията на
свидетелката *** Д., която споделя да е ставала
непосредствен наблюдател на осъществявани плащания от ищцата през годините. Свидетелката
**** Д. споделя, че действително ищцата е
заплащала сметки на семейството, а и от ответната страна още в отговора на
исковата молба се излага, че част от задълженията са погасявани от ищцата със
средства, предоставени й от ответницата, но в хода на съдебното производство Д.М.Я.
не ангажира доказателства в тази връзка, с оглед разпределената по отношение на
нея доказателствена тежест. Свид. Кр. Д. изрично сочи, че не е плащане тя
сметките за битови разходи в периода от 2019-2020 г., а за 2018 г. не си
спомян. От изложеното съдът счита, че така предявените претенции се явяват
доказани и исковете, касаещи заплащането на задължения за местни данъци и такси
към Община Варна и Община *** за посочените
недвижими имоти, задълженията за електроенергия и В и К услуги за имота в с. *** следва да бъдат уважени, но само за размер от 4/6
на дължимите суми, доколкото е прието за установено, че ответницата се
легитимира като собственик на тази част от наследството. Претенциите за връщане
на сумите, представляващи задължения за местни данъци и такси към община Вълчи
дол за 2018 г., съответстваща на придобитата по наследство от ответницата 1/3
идеални части от правото на собственост върху МПС с рег. № *** с рег. № *** следва да бъдат уважени изцяло, съобразено частта,
която ответницата наследява. Претенцията за заплащане на интернет услуги към
„Булсатком“ АД следва да бъде уважена в нейната цялост, доколкото задължението
се явява лично на ответницата.
По иска по чл.249, ал.2 ЗЗД
По иска с правно
основание чл. 249 ал. 2 от ЗЗД В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване – 1.) че е предала описаните в исковата молба движими
вещи в държане на ответницата за временно ползване и 2.) че е отправила покана
за връщане на тези вещи.
От правна страна
заемът за послужване е реален договор, по силата на който едно лице предоставя
безвъзмездно в полза на едно друго лице определена вещ за временно ползване,
която следва да бъде върната на заемодателя след изтичане на уговорения между
страните срок или след нейното ползване. Бидейки реален договор, за да се счита
той за сключен, вещта, предмет на който е съглашението, следва да бъде
фактически предадена на заемателя. В настоящата хипотеза безсъмнено бе
установено, в съответствие с представените по делото писмени доказателства и
кредитираните от съда свидетелски показания, че част от движимите вещи, описани
в исковата молба са били предадени на ответницата и покойния й съпруг.
Свидетелските показания, както на свидетелите на ищцата, така и тези на
ответната страна, се припокриват относно факта, че и към този момент част от вещите, а именно телевизор, микровълнова фурна, тостер и
пералня, се намират в апартамента, находящ се в ж.к. „***.
По отношение на конвекторните печки съдът счита, че ищцовата страна не успя да
категорично да докаже същите да се намират у ответницата. Виждането на ищцовата
страна, че същите са били предадени за временно ползване и че по същността си
взаимоотношенията между страните по спора представляват сключен договор за заем
за послужване обаче не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав. От показанията на свидетелите, които съдът
отчита като заинтересовани не може по категоричен начин да се изведе извод, че
вещите са предадени именно на основание заем за послужване като фактическото
предаване без установяване на ясни уговорки, че между страните е постигнато
съгласие за връщане на вещите в определен срок не може да се приеме като
наличие на сключен договор за заем за послужване. Имайки предвид, че спорът е
между роднини и с оглед изложената от страните, а и от свидетелите по делото
фактическа обстановка, съдът счита, че предаването на изброените в исковата
молба вещи носи белезите на дарение по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗЗД и
по-конкретно обичайно дарение. Същото се сключва с оглед личностите на дарител
и надарен, а именно близки родствени или приятелски връзки между тях, като разликата
на този вид сделка и останалите безвъзмездни такива се изразява в целта на
извършването й – материално облагодетелстване на надарения (в случая родители)
и морално възнаграждение на дарителя (деца) за изпълнение на един нравствен
дълг. В тази връзка претенцията на ищцата по чл. 249, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода
на спора – частичното уважаване на претенцията по чл.59 ЗЗД и отхвърлянето на
претенцията по 249, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че право на разноски имат и двете
страни.
По исковото
производство:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски,
доколкото претенциите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са уважени частично. Тъй като в
представения по делото списък по чл. 80 ГПК претендираното адвокатско
възнаграждение за исковото производство е 720 лв., но доколкото предявените
искове са на две различни основания, следва да се приеме, че сумата се поделя
поравно – 360 лв. общо за претенциите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и 360 лв. за иска по
чл. 249, ал. 2 ЗЗД. Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от процесуалния представител от ответната страна, е
неоснователно, доколкото претендирания размер е съобразен с правилата на чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на цената на иска съдът
съобразява настъпилите в хода на производството промени, доколкото
производството по делото е прекратено с определение № 264818/15.06.2021 г. в
частта за сумата от 1 668,61 лв., представляваща заплатена от ищцата в
полза на „Сожелиз - България“ ЕООД лизингови вноски за периода от 22.10.2018 г.
до 05.03.2020 г. по сключен от наследодателя ***
договор за финансов лизинг № 162001417723/04.05.2016 г., съответстваща на
квотата на ответницата, като преживяла съпруга на наследодателя, a с определение № 264816/15.06.2021 г. е разделено в
частта в частта за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 1759,73 лева, представляваща дължими
от ответницата задължения за местни данъци и такси към община Варна за периода
от 2011 г. до 2020 г., съответстваща на придобитата след прекратяване на СИО
със смъртта на съпруга /***/ на ответницата
4/6 идеални части от правото на собственост
върху недвижим имот, находящ се в с. ***,
общ. Варна, и представляващ заведение за обществено хранене и стоманобетонов
склад, заедно с ид.ч. от УПИ № *** сумата от
318,52 лева, представляваща начислени на наследодателя ***/
на ответницата /преживяла съпруга/ задължения за местни данъци и такси към
община Варна за периода от 2012 г. до 2016 г., съответстваща на придобитата по
наследство от ответницата 1/6 идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в с. Тополи, общ. Варна, и представляващ заведение за
обществено хранене и стоманобетонов склад, заедно с ид.ч. от УПИ № III – 999.
Разноските в частта, в която е разделено производството следва да бъдат присъдени
с крайния съдебен акт по новообразуваното дело, поради което не следва
претендираните суми да бъдат включвани при образуване на цената на иска по
настоящото дело, но в нея следва да бъде включена претенцията от 1 668,61
лв., доколкото с краен акт, влязъл в сила производството в тази част е било
прекратено. С оглед гореизложеното, цената на иска възлиза на 3 997,76
лв., а разноските, които се следват на ищцата, съразмерно на уважената
част – 221,16 лв. /153,14 лв.- адвокатско възнаграждение и 68,02 лв. – държавна
такса, изчислена за уважената част съобразно размера на претенцията разгледана
по същество и в прекратената част от производството/
По
обезпечителното производство: Съобразно дадените разяснения в т. 5 на ТР №
6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, сторените от страните разноски в
обезпечителното производство следва да бъдат присъдени със съдебното решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. По делото са представени
доказателства за сторените от ищцата разноски, изразяващи се в заплатено
възнаграждение за адвокат в размер на 528 лв. /л. 358-359/, държавна такса в
размер на 40 лв. /л. 361/, държавна такса в размер на 15 лв. /л. 361/ в Агенция
по вписванията, както и 200 лв. /л. 360/ за изготвения отговор на частна жалба
във връзка с образуваното въззивно производство по обжалване на допуснатото
обезпечение на бъдещ иск. Доколкото исковите претенции са уважени частично, в
рамките на обезпечителното производство дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца разноски са в размер на 333,08
лв.
По отношение на
направеното от ответната страна искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство пред исковия
съд, съдебният състав счита, че доколкото по делото не е приложен договор за правна
помощ и съдействие между адв. А. Пейчева и ответницата, макар и на основание
чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК на същата да се следват разноски съразмерно на
отхвърлената част на иска, в настоящата хипотеза такова не може да бъде
присъдено.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Д.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***
дол, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***8, на основание на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
- сумата от 722,95 лева /седемстотин двадесет и два
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща дължими от ответницата
задължения за местни данъци и такси към община Варна и община Вълчи дол за
периода от 2011 г. до 2020 г., съответстваща на придобитата след прекратяване
на СИО със смъртта на съпруга /*** на ответницата 4/6
идеални части от правото на собственост
върху апартамент с
идентификатор № ***, находящ се в
гр. ***; поземлен имот идентификатор № ***, находящ се в с. ***, община Вълчи дол, ведно с построените
в него сгради, МПС с рег. № ***ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба /10.12.2020
г./ до окончателното погасяване на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 722,95 лева до пълния размер на предявения иск от 1 084,42 лева,;
- сумата от 235,43 лева /двеста тридесет и пет лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща начислени на наследодателя ***/ на ответницата /преживяла съпруга/ задължения за
местни данъци и такси към община *** за 2018 г.,
съответстваща на придобитата по наследство от ответницата 1/3 идеални части от
правото на собственост върху МПС
с ***, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба /10.12.2020
г./ до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от
размер на 475,61 лева /четиристотин
седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляващи
заплатена от ищцата в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД цена за потребена в
периода 08.08.2018 г. до 07.04.2020 г. електрическа енергия за поземлен имот
идентификатор № 80529.501.179, находящ се в с. ***,
община Вълчи дол, ведно с построените в него сгради, ползвана еднолично от
ответницата след смъртта на съпруга ѝ ***
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба
/10.12.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 475,61
лева до пълния размер на предявения иск от 713,42 лева
- сумата в размер на 58,59 лева /петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/,
представляващи заплатена от ищцата в полза на „ВиК Варна“ ООД цена за потребена
в периода 11.02.2019 г. до 10.09.2020 г. вода в поземлен имот идентификатор № ***, находящ се в с. ***,
община Вълчи дол, ведно с построените в него сгради, ползвана еднолично от
ответницата след смъртта на съпруга ѝ ***
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба
/10.12.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 58,59
лева до пълния размер на предявения иск от 87,88 лева,.
- сумата в
размер на 208,00 лева /двеста и осем
лева/, представляващи заплатена от ищцата в полза на „Булсатком“ АД цена за
потребен в периода 11.02.2019 г. до 10.08.2020 г. интернет в поземлен имот
идентификатор № *** находящ се в с.
***, община Вълчи дол, ведно с построените в него
сгради, ползван еднолично от ответницата след смъртта на съпруга ѝ ***, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба /10.12.2020 г./ до окончателното погасяване на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***8,
иск с правно основание чл.249, ал.2 ЗЗД СРЕЩУ Д.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***
дол, за осъждане на ответницата да върне на ищцата предадените ѝ
за временно ползване движими вещи -
телевизор с марка „LED LCD Finlux FF 4830 SMART" на стойност 618,00
лв., микровълнова фурна "FINLUX FMO-2073BS" на стойност 119,00 лв.,
тостер "CROWN СТ-828" на стойност 27,00 лв., пералня със сушилня
модел „GVW 364TC-S" на стойност 1177,80 лв. и два броя конвекторни печки
„DPL СН 7012".
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Д.М.Я., ЕГН **********, с адрес: ***
дол ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***8 сумата от общо 554,24 лв. /петстотин петдесет
и четири лева и 24 стотинки/ - съдебни разноски включващи за обезпечителното
производство в размер на 333,08 лв. и за настоящото производство в размер на 221,16 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: