№ 6483
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110103967 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата К. С. Д. е предявила отрицателен установителен иск
против С.О., за признаване за установено, че не дължи сумата от 200лв.,
представляваща глоба, наложена с Наказателно постановление № 304819/2017г.,
влязло в сила на 21.11.2017г., въз основа на което било образувано изп.д. №
20218490402547 по описа на ЧСИ А.Д, рег. № 849 поради изтекла „изпълнителска“
давност.
Ищцата твърди, че на 26.02.2021г. (повече от две години след влизане в сила на
посоченото НП) било образуваното посоченото изп.д., поради което счита, че
давността е изтекла.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – С.О.,
в който намира предявения иск за неоснователен, защото действията по образуваното
изп.дело били в законоустановения давностен срок.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че: срещу ищцата е издадено влязло в сила на
21.11.2017г. Наказателно постановление № 304819/2017г., въз основа на което било
образувано изп.д. № 20218490402547 по описа на ЧСИ А.Д, рег. № 849.
1
По делото е приобщено копие на изп.д. № 20218490402547 по описа на ЧСИ А.Д,
рег.№ 849 на КЧСИ, от което се установява, че 26.02.2021г. по възлагателно писмо за
събиране на публични задължение от С.О. на основание чл.209 ДОПК е поискано
образуване на изпълнително дело срещу ищцата за събиране на дължимата сума от
200лв. по Наказателно постановление № 304819/2017г. в сила от 21.11.2017г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Макар преценката за заличаване на дадено публично вземане като погасено по
давност да е в компетентността на съответния административно-наказващ орган,
следва да се посочи, че последното не лишава гражданския съд от правораздавателната
му компетентност да разгледа и разреши правния спор, с който е сезиран (в който
смисъл е и Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен
с-в, ГК, съгласно което редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. Като е възприето, че на основание чл. 163, ал. 4
ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен
съдебен изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с правно
основание чл. 439 ГПК е на гражданския съд).
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените
обстоятелства са, че след влизане в сила на наказателното постановление на
21.11.2017г. до образуване на изпълнителното дело на 26.02.2021г. е изтекла давността
за събиране на публични вземания. Следователно предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесната сума, която е административна санкция
"глоба".
Вземането за глоба по издадено от общинските власти наказателно постановление
е публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК). Задълженията за публични
вземания се погасяват по давност с изтичане на петгодишен срок, който започва да
тече от 1 януари на годината, следваща тази, през която вземането е възникнало и е
следвало да бъде платено, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1
ДОПК).
В случая се касае за наложено административно наказание по реда на ЗАНН, с
оглед което съдът приема, че уредбата на този закон е специална по отношение на
2
ДОПК. Ето защо дължимостта на сумите по публични вземания, съставляващи
наложени по реда на ЗАНН административни наказания, в това число глоби, следва да
се преценява по специалните норми, разписани в този закон.
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" ЗАНН,
което се налага с наказателно постановление за извършено административно
нарушение. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е
факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за
реализиране на административно-наказателната отговорност и за изпълнението на
административното наказание. Давността за изпълнение на административно
наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона
срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по
отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия
спрямо извършителя на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване
на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно
чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея
4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея
по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не
е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено
по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като
такова по отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗАНН, който
предвижда, че глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на
акта, с който тя е наложена. В конкретния случай наказателното постановление, с
което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на 21.11.2017г., а
изпълнителното дело за събиране на сумата от 100лв. е образувано на 26.02.2021г. Това
означава, че изпълнителната давност е за събиране на глобата по принудителен път е
изтекла още на 22.11.2019г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното
постановление, до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по
естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност. Ето защо към
3
22.11.2019г. тя е изтекла и с това задължението на ищцата се е трансформирало в
естествено такова, което може да бъде изпълнено само доброволно, при желание от
негова страна.
Възражението за приложение на абсолютната давност е неоснователно, защото
същата е приложима само в хипотеза, в която давността е била спирана или прекъсвана
преди да изтече срокът на по-кратката давност, тази за изпълнение на наказанието. В
производството от страна на ответника не са въведени твърдения за настъпване на
обстоятелства, довели до спиране или до прекъсване на давността, за да изследва съдът
въпроса за настъпването на абсолютна давност за погасяване на наложеното наказание.
Следователно искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, с право на разноски разполагат ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски, за които е представил доказателства в размер на
50лв. за д.т., представлявал се е от адвокат по реда на чл.38 ЗАдв., поради което в полза
на адв. М.Л. Л., ЕГН: **********, следва да се присъди адв. възнаграждение
определено от съда по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 300лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
по 439 ГПК, че К. С. Д., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. М.Л., гр.София, *****
не дължи на С.О., Булстат *****, представлявана от кмета ЙО. Ф, с адрес: гр. София,
****, № 33, вземане по Наказателно постановление № 304819/2017г., с което на ищцата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв., възложено за
събиране с възлагателно писмо за събиране на публични вземания, по което е
образувано изп. д. № 20218490402547 по описа на ЧСИ А.Д, рег. № 849 на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О., Булстат *****, представлявана от
кмета ЙО. Ф, с адрес: гр. София, ****, № 33, да заплати на К. С. Д., ЕГН: **********,
съдебен адресат: адв. М.Л., гр.София, ***** разноски по делото в размер на 50лв.
ОСЪЖДА на основание 38, ал.2 ЗАдв. ГПК С.О., Булстат *****, представлявана
от кмета ЙО. Ф, с адрес: гр. София, ****, № 33, да заплати на адв. М.Л. Л., ЕГН:
**********, гр.София, ***** адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5