Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет
и първа година в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1650 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес
на управление *** в търговския регистър, с която срещу Д.С.С., ЕГН **********,***, е предявен установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4542/2019г. по описа на РС Добрич:
- 428.54 лева, представляваща незаплатени
суми по Договор за мобилни услуги с „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** от дата
15.09.2017г., което вземане е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД, ЕИК ***
с Договор за цесия от дата 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ** с
Договор за цесия от дата 29.11.2019г.
- 68.07 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
14.05.2018г. до 06.12.2019г.;
С
исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното
производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ
В ИСКОВАТА МОЛБА:
-На 15.09.2017г. между ответника Д.С.
и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД е сключен договор за
ползването на мобилен номер ***, при избран тарифен план с месечна
абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, като към мобилния
номер абонатът е получил за ползване устройство ***.
-Издадени са фактури за периода 25.12.2017 г. до 24.04.2018 г. на обща стойност 428.54 лв.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода
25/12/2017-24/01/2018 г. Теленор с издал:
фактура №***с дата на данъчно събитие: 25/01/2018 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 74,16лв. /без ДДС/.
За по потребените от абоната- ответник услуги за периода 25/01/2018-24/02/2018
г. Теленор е издал фактура №*** с дата на данъчно събитие: 25/02/2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 62,08 лв. /без ДДС/.Към фактурата с приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Така, абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 151,89лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месен 01/2018г. и за месец 02/2018г.
-Поради допуснатото неизпъленние и на осн. т.11 от процесния договор за
услуги, във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника Д.С.С. за ползваните абонаменти и начислил в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 276,65 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е
05.04.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер. посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от месечните абонаменти за всяка
една СИМ карта/номер до края на първоначалния срок на
договора.
Претендираната
неустойка е съобразена с постигнато
споразумение с Комисия за зашита на потребителите. Съгласно чл.1.1.
б. „а" Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката
по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. Приложени са
уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *** е начислена
неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси
(без ДДС) в размер на 3x20,82 лв. без ДДС = 62.46
лв., както и неустойка за предоставено за
ползване, но невърнато устройство ***, в размер на 214,19
лв, представляваща
разликата между стандартната цена на устройството и преференциалните условия,
при които с предоставено то на абоната по конкретния договор.
-С договор за цесия
12.07.2019г., „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД прехвърлило
взеането си от ответника на "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК
*********. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за
цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ”
ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
С договор за цесия от дата
29.11.2019 г., "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********,
прехвърлило вземането на ищеца в настоящото производство.
Към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019г.
Връчването на
исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Ищецът, като частен правоприемник на кредитора
подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 4542/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд уважил
заявлението за исковите суми. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от гпк, за заявителя възникнал правен
интерес от провеждане на установителното производство, след съответните
наказания на заповедния съд .
В
срока по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез
назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Оспорва
иска като недопустим и неоснователен.
Релевантни възражения:
-Настоящото производство е
продължение на заповедното производство по чл.410 от ГПК и образуваното
ч.гр.д.№4542/2019г. по описа на ДРС. Така подаденото заявление по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение е нередовно. Заявителят обосновава, макар
и само с твърдения, с оглед ограничението за представяне на доказателства по
чл.410 от ГПК легитимацията си на нов и надлежен кредитор на длъжника Д.С.С.
ЕГН **********. Това негово твърдение не се подкрепя от приложенията към заявлението.
В конкретния случай липсва уведомление за извършените цесии, тъй като не са
представени доказателства в тази посока.
-
не е
изпълнена хипотезата на чл.99, ал.З от ЗЗД и за длъжника-ответник не е
възникнало задължението за изпълнение към ищеца, който твърди, че е новия
кредитор. До валидното уведомяване на длъжника от предишния кредитор
извършената цесия няма действие спрямо него. От представените доказателства не се установява
валидно уведомяване на длъжника от страна на цедента, поради което се налага
изводът, че договорът за цесия няма действие по отношение на ответника или
правата на ищеца в качеството на цесионер по договора са непротивопоставими на
ответника.
-В съдебно производство, в което
на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл
да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Връчването на особен представител не
би могло да се приравни, нито на връчване на ответника, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши фактически действия, доколкото връзката с
клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той,
като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
-Към исковата молба е приложено
пълномощно от законните представители на „Теленор България“ ЕАД, с което същите
упълномощават С.Х.Б.да извърши от името на Дружеството и за сметка на
Иновативни Финанси, уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.З от ЗЗД,
вземанията срещу които са предмет на Договор № PLA 16528 за прехвърляне на вземания, сключен
между Дружеството и Иновативни Финанси на 12.07.2019г., като за целта
упълномощеното лице има право да подписва уведомителни писма до длъжниците по
прехвърлените вземания. Същото това пълномощно не е нотариално заверено. В него
липсва дата, на която е извършено упълномощаването, от която да се направи
обоснован извод от кой момент упълномощеното лице има правата, които
пълномощното му дава. Оспорват се претендираните разноски в частта за адвокатски
хонорари по ч.гр.д.№4542/2019г. и по настоящото производство като прекомерни.
Съобразно
указанията на съда, със становище от 24.02.2021г. ищецът прави уточнения по отношение на едностранното
прекратяване иа процесния договор н начисляване на неустойка, като сочи, че в процесния договор за услуги, страните са договорили
дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 18-то число от
месеца. Съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на
месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
заплащането на дължимата сума /чл.26 от ОУ/. След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат
платими в определен срок /не по-късно от 18 дни от издаването на месечната
фактура /в случая 5-то число от месеца /, то сумата става изискуема след
изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр.1-во ЗЗД/.
Нито, законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В случая не
става въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия,
съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде
прекратен.
Процесния договор за услуги е
прекратен едностранно от Оператора съгласно т.11 при условията чл.75, във вр.с
чл.19б, в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими
месечни плащания.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането
на срока за плащане, указан в първата издадена месечна фактура при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, изходящите обаждания на абоната са
ограничени, като операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура.
За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито
за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги.
Добричкият районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна :
Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№4542
по описа за 2019година на районен съд Добрич за следните суми:
·
сумата от 428.54 лева, представляваща незаплатени суми по Договор за мобилни
услуги с „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***от дата 15.09.2017г., което вземане е
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД, ЕИК ***с Договор за цесия от дата
12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***с Договор за цесия от
дата 29.11.2019г.
·
мораторна лихва
за забава в размер на 68.07 лева за
периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г.;
·
сумата от 25 лева – държавна такса в заповедното производство и сумата от 360 лева – възнаграждение за адвокат.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени
указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен
срок. В дадения срок ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
По
делото е представен Договор за мобилни услуги от 15.09.2017г.,
сключен между ответника Д.С. и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с който на ответника е предоставено ползването на
мобилен номер ***, при избран тарифен план „Тотал” с месечна
абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, като към мобилния
номер абонатът е получил за ползване устройство ***. Към договора е приложена ценова листа за абонаментни планове,
включваща и цената на услугите за предпочетения от клиента план. По делото не е
представен договор за лизинг.
В индивидуалния Договор за
мобилни услуги –чл.11 се съдържа клауза, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, посочен в него по вина или
инициатива на Потребителя, или при нарушения на задължения по договора, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на договора. Неустойката включва разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство съгласно последната актуална ценова листа на
Оператора към момента на прекратяване на договораи заплатената от Потребителя
цена по договора за лизинг.
С декларация- съгласие потребителя изрично е посочил,
че приема общите условия на доставчика. В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е
предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален
договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги
преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно
т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния
абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена
за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор
има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
Издадени са фактури
за периода 25.12.2017 г. до 24.04.2018 г. на
обща стойност 428.54 лв.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода
25/12/2017-24/01/2018 г. Теленор с издал фактура №***с дата на
данъчно събитие: 25/01/2018 г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 74,16лв. /без ДДС/.
За потребените от абоната- ответник услуги за периода 25/01/2018-24/02/2018
г. Теленор е издал фактура №*** с дата на
данъчно събитие 25/02/2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 62,08
лв. /без ДДС/. Към фактурата с
приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Така, абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 151,89лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месен 01/2018г. и за месец 02/2018г.
Тези суми не се оспорват по
основание и размер от ответника, представляван от особен представител.
С договор за цесия
12.07.2019г., „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД прехвърлило
взеането си от ответника на "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК
*********. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за
цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ”
ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
С договор за цесия от дата
29.11.2019 г., "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********,
прехвърлило вземането на ищеца в настоящото производство.
Представено
е пълномощно, посилата на което „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД упълномощава "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне от името на цедента.
Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 29.12.2019г.
Липсват доказателства за извънсъдебно връчване на
уведомлението. Последното е получено от ответника, чрез назначения му особен
представител с получаване на искова молба и доказателства на 21.12.2020г.
Производството
по предявеният иск за установяване вземане от 68.07 лева, представляващо мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018г.
до 06.12.2019г., е
прекратено с определение от 25.08.2020г. и обезсилена издадената заповед в тази
и част.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с чл. 92 ЗЗД.
Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор
за телекомуникационни услуги, като приложими са и общите условия на оператора.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на кредитора посредством сключени
договори за цесия. Институтът на договора за цесия се урежда от разпоредбите на
чл. 99-100 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът се е снабил със заповед за изпълнение. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок и цели утановяване съществуване
на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на
Република България и подсъден на Районен
съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Основателността
на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за
установяване задължението на Д.С. да
заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги на обща стойност 151,89лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г. и за месец 02/2018г. , се обуславя от предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи
елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на
който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото
лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този
смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение
между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го
факт, страните и неговото съдържание. Представените договор за мобилни услуги съставлява и установява юридическия
факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и
валидни за процесния срок. В този
смисъл за претендирания от ищеца период, отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно
правоотношение за процесния номер.
За да е елемент от същото задължението на ответника да
заплати стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да
установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените два броя
данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема
доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е
отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството,
даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна
фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но
предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите
на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните
услуги, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени
и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.
По отношение на изпълнението на задължението,
ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите условия, откъдето
следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила
изискуемост.
Наличието на всички конститутивни елементи от
фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от
което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и
потребени от ответника услуги в размер на 151,89лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месен
01/2018г. и за месец 02/2018г.,
неизпълнение на последното, обуславя извод за доказаност на исковете за такси и
услуги по основание.
Относно размера им, същият не е оспорен с отговора на
ответника и се установява с извършване на аритметично изчисление, въз основа на
отразеното във фактурите. С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК
съдът приема, че вземането за неизпълнени задължения на потребителя за
месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги е доказано по
основание и размер.
С представянето на договора за продажба и прехвърляне
на вземания, извлечение от приложение № 1 и потвърждение, в което изрично е
включеното вземането по сключения с ответника договор, ищецът е доказал, че
предметът на цесионния договор включва всички неиздължени от ответника
задължения, както и всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и
други), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат по договора
за кредит.
Съгласно чл. 99
от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът,
нито естеството на задължението, съдържат в себе си пречка за прехвърляне на
вземанията. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален и неформален, като в
случая е и каузален - представлява продажба на вземане. По силата на договора
за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият
кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на
съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на
него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на предишния
кредитор е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Задължението за
съобщаване на цесията лежи върху стария кредитор /цедента/, но то не е от рода
на задълженията intuito personae, поради което е допустимо цедентът да
упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Освен това, както вече се
посочи, уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за
цесия, а има значение за момента, от който новият кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е
бил известен за цесията, чрез връчване на уведомлението като приложение към
сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково производство
Следва да се отбележи, че в настоящото производство
ответникът е бил представляван от назначени от съда представител, след
провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис
от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и
пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента, на
основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата,
длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. Това е така на първо място защото никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в
случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви
промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския
оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал
вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ
адрес /видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното
производство/, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство.
Адресите, на които са връчени книжата до ответника и който е посочен в
процесния договор за кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е
посочил този адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам
възможността за осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме,
че длъжникът е бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му
на нов кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си
от ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника. Предявеният
установителен иск е основателен за главното задължение и обезщетението за
забава, приети за непогасени по давност. Извън гореизложеното, длъжникът може
да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС; Определение №
987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 276,65 лв. ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани.
Основателността на предявените, при условията на
обективно кумулативно съединяване искове срещу В.М. за осъждането му да заплати неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на
ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка),
предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
В т. 11 от договор за мобилни услуги от 15.09.2017
г. е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен номер през
срока на договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В
допълнителното си становище ищецът е изложил правни доводи, че в случая не се
касае за разваляне на договора а за неговото прекратяване.
Прекратяване се нарича прекъсването на договорната
връзка и преустановяването на действието й. Развалянето на договора е вид
прекратяване, при което действието му се преустановява със съответни правни
последици заради виновно неизпълнение на една от страните по договора.
Прекратяването и развалянето на договор се различават по наличието на вина,
правните последици, действието на прекратяването/развалянето във времето спрямо
страните и възникването на допълнителни задължения и отговорности (което става
основно при развалянето). Прекратяването има действие “занапред”, тоест
правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а
резултатите до съответния момент се запазват (извършеното по силата на договора
е валидно). Обичайно развалянето се дължи на виновно неизпълнение на една или
повече от страните по договора. Между
страните няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика
при сключване на договора с този клиент. В чл. 19б от общите условия изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е
платил дължима на падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с чл.
19д, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, съдът
преценява, че макар и да е оповестено като „прекратяване“, по последиците си
правото на доставчика е равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи
занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до
далекосъобщителните услуги. При това, приложимо е общото правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД.
Клаузите от общите условия не
предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и
конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на
ползваните услуги. Видно от отчетеното потребление до 24.02.2018г достъп до
мрежата за изходящи повиквания е бил наличен, въпреки неплащане на остатък от
предходен период, заплетен преди предходно фактуриране. Осчетоводена е такса за
възстановяване на изходящ трафик. В случая ищецът твърди, че е спрял достъпа до
мрежата окончателно на 15.04.2018г. и деактивирал номера на абоната. Това
означава, че са спрени входящи и изходящи повиквания и възможността за ползване
на всякакви услуги по абонаментния план.
Освен това Оператора на мрежата изпратил текстово съобщение до абоната
за прекатяване на договора. Данни и доказателства за сочените факти не са
представени по делото. Липсват и данни относно начислявани ли са такси на
абоната за следващия период. При това настоящия състав не приема за безспорно
установено прекратяване на договора, след което възникват вредите, чието
компенсиране е уговорено с процесната неустойка.
В допълнение, съобразно
указанията дадени в определението по чл.140 от ГПК, настоящия състав намира
договорената неустойка в размер на сбора от остатъчния брой до прекратяване на
договора такси за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Размерът на
предвидимите за доставчика на услугата вреди не е измерим с неполучената до
края на срока престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес
и би била оправдана само ако и доставчика продължава да престира услугата и
поддържа достъпа на потребителя до мрежата ненакърнен. Вредите за нарушен
негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на договарянето, при
което участниците в него губят както очакваното изпълнение, така и задължението
сами да престират обещано поведение. Тези вреди се изразяват в неблагоприятни
изменения на състоянието на имуществото на договарящите в сравнение с момента преди да влязат в договорни
отношения. След прекратяването на договорите обаче операторът си възстановява
възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти
такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с този потребител. Затова
при отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици на оператора
на мрежата могат да се изразяват само в
пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с
тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването. Клаузата
е формулирана именно в частта, в която стандартизираната бланка няма
опции(както е в съдържанието преди тези текстове) и следва да се приеме, че е
наложена като част от договора, върху който
клиента не е можел да влияе. При такова договаряне потребителите ползват
общата императивна закрила (пар. 13 т.1
и т. 14 от ДР на ЗЗП), а една от типичните хипотези на такова договаряне е
възлагането на потребителя на необосновано завишен размер на неустойка или
обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП).
В
случая изцяло без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗК през
2018г, по силата на което оператора се задължил да намали прилаганите от него
неустойка спрямо своите клиенти.
По
отношение на уговорката за неустойка, формирана като разлика от действителната
цена на предоставеното устройство и цената, на която абоната го е получил: В
случая по делото не е представен самия договор за лизинг. При това ищецът не
установява каква е била стандартната цена на устройството, на каква цена
абоната е получил правото да го ползва. Неустойката е акцесорна клауза, кото за
да породи действие и с оглед защитата на потребителя следва да съдържа точни и
ясни данни за размер, а ако е определяема от други условия и компоненти, начина
на формиране. Това е необходимо, доколкото изначално потребителят следва да има
знание какво би заплатил при неизпълнение. В случая липсват доказателства,
които да обосноват договорната отговорност на абоната за неустойка, формирана
като разлика от действителната цена на предоставеното устройство и цената, на
която абоната го е получил.
ОТГОВОРНОСТ
ЗА ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн чл.78
ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, на ищеца се следват сторените разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска. По установителния иск ищецът е
внесъл 75лв. държавна такса, 250лева разноски за особен представител и заплатил
360лева адвокатско възнаграждение. При изхода от спора му се следват 26,58лв.
държавна такса. Ответната страна, чрез особения си представител е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в установителното и в
заповедно производство. При цената на иска, минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба за минималните размери за адвокатските възнаграждения
възлиза на 300лева. В случая, обаче, въпреки ниската цена на иска правната
сложност на спора е немалка, доколкото следва да се съобразят
материалноправните разпоредби на няколко института, при което уговореното
възнаграждение по принцип според настоящия състав съответства на правната
сложност на спора. Съразмерно с уважената част на исковата претенция, на ищеца
се следват 127,60лева адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250лева разноски за особен
представител, което задължение не е свързано с изхода от спора, а произтича от
неизпълнение задължението на ответника по Закона за гражданската регистрация.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от
представените платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за
образуването му е в размер на 25лв. Направени са и разноски за адвокат в размер
на 360лева. Последните следва да се редуцират с оглед ниската правна сложност
на заповедното производство и направеното възражение за прекомерност до
минималния размер, предвиден в цитираната наредба, а именно до сумата от
300лева, както и с оглед изхода от спора по установителното производство. Така
по заповедното производство, ответника дължи на ищеца разноски в
размер на 25лв. държавна такса и 106,33лв. адвокатско възнаграждение и за тези
суми следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане в сила на
настоящото решение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.С., ЕГН **********,***, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***,последното
като правоприемник на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 151,89лв.,
за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4542/2019г. по описа на
РС Добрич, представляваща незаплатена цена за такси и услуги по Договор за мобилни услуги от дата 15.09.2017г., за периода 25/12/2017-24/02/2018 г., за
което вземане са издадени фактура №***/ 25/01/2018г. и №***/25/02/2018г., което вземане е прехвърлено на „Иновативни
финанси“ ЕООД, ЕИК ***с Договор за цесия от дата 12.07.2019г., а „Иновативни
финанси“ ЕООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК ***с Договор за цесия от дата 29.11.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 276,65 лв. , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от дата 15.09.2017г.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, последното като правоприемник на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, сторените разноски в
установителното производство в размер на 154,18лева,
както исторените разноски в заповедното производство в размер на 131,33лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................