Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 45
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20227120700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

20.04.2022

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

30.03

                                          Година

2022

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Виктор Атанасов

Айгюл Шефки

 

 

 

 

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

13

по описа за

2022

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт М. П., действаща в качеството си на пълномощник на началник на РУ - Кирково ,против Решение № 106/16.12.2021 г., постановено по АНД № 257/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 21-0318-000391/01.11.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково, към ОДМВР – Кърджали, с което на С.Л.С. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г., за извършено на 27.05.2021 г. на общински път ***, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че С.С. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай нямало спор, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, респ. описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се доказала по несъмнен начин в производството пред първоинстанционния съд.

Процесните АУАН и НП били издадени от компетентни органи. НП съдържало всички изискуеми реквизити – описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание. В конкретния случай липсвало допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, респ. не било нарушено по никакъв начин правото на защита на нарушителя.

Счита за доказано, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна – жалбоподателят е бил длъжен да знае, предвидените в ЗДвП последици при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл сочи, че незнанието на факта, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължало на проявена от С.с. непредпазливост, под формата на небрежност.

Наложеното наказание било съответно на извършеното нарушение и съобразено с личността на нарушителя и вида и характера на административното деяние.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 106/16.12.2021 г., постановено по АНД № 257/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 21-0318-000391/01.11.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково, към ОДМВР – Кърджали, с което на С.Л.С. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – С.Л.С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представлява се пълномощника адв.Н.С., който оспорва жалбата по основание и поддържа изцяло представения писмен отговор на касационната жалба. Излага доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че по същество основното съображение, за отмяна на НП на наказващият орган, не следва да бъде възприето, тъй като по делото не били събрани доказателства, относно съществуването на субективната страна за извършване на нарушението. В случая, наказаното лице не било узнало, че е постановено служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради което не можело да се направи извод, че е осъществило нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е отменил  Наказателно постановление № 21-0318-000391/01.11.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково, към ОДМВР – Кърджали, с което на С.Л.С. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г., за извършено на 27.05.2021 г. на общински път ***, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочената дата и място управлявал колесен трактор „Т25 А“ с рег. № ***, собственост на П. С. Н., който не е регистриран по надлежния ред – превозното средство било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление, излагайки мотиви, че административното нарушение не е доказано от субективна страна.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ – Кирково са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай на С.Л.С. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в това, че на 27.05.2021 г. на общински път ***, е управлявал колесен трактор „Т25 А“ с рег. № ***, собственост на П. С. Н., който не е регистриран по надлежния ред – превозното средство било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че на 21.02.2021 г. е било постановено служебно прекратяване на регистрацията на колесен трактор „Т25 А“ с рег. № *** на горепосоченото основание, поради получено уведомление от ГФ, с оглед липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от съдържащата се в административната преписка справка от централна база – КАТ по рег. № ***/л. 14 – л. 15 от АНД № 257/2021 г./. При тези данни нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 27.05.2021 г. С.С. е управлявал процесното превозно средство, описано в АУНН и НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на колесен трактор „Т25 А“ с рег. № ***, извършено на 21.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че лицето П. С. Н. от ***, в качеството си на собственик на колесен трактор „Т25 А“ с рег. № ***, е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. В конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, че по отношение на собственика на МПС е било надлежно връчено съобщение по силата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г., за служебно прекратяване на регистрацията на трактор „Т25 А“ с рег. № ***. Впрочем това обстоятелство е било обсъдено и от орган на прокуратурата по ДСП № **/*** г. по описа на РУ – Кирково, за което са изложени мотиви в Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 01.10.2021 г. на прокурор при РП – Кърджали, ТО – Момчилград/л. 10 – л. 11 от АНД № 257/2021 г./.

С други думи, в производството пред районния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради което и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи това, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока. Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна на собственика на процесното МПС за прекратената регистрация на процесния колесен трактор, взето в съвкупност с обстоятелството, че на релевантната дата колесен трактор „Т25 А“ с рег. № *** е бил с надлежно поставени регистрационни табели на определените за това места, обосновават извода за липса на умисъл у С.Л.С. при осъществяване на административното нарушение, респ. решението на районния съд се явява законосъобразно.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ - Кирково за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно,  постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, то съдът след като съобрази релевантната редакция на нормата на чл. 63д от ЗАНН, счита същото за доказано по основание. В този смисъл пред касационната инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие № **/*** г., видно от който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изплатено изцяло в брой от С.Л.С., поради което и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 400 лв. В конкретния случай не е релевирано надлежно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна на насрещната страна, поради което съдът не следва да прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, респ. да редуцира разноските до размера, предвиден с чл. 36 от Закона за адвокатурата  във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК следва деловодните разноски да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Кърджали, която дирекция е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и в чиято структура упражнява дейността си административният орган, издал процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/16.12.2021 г., постановено по АНД № 257/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали да заплати на С.Л.С. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.