Р E Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурора Иво Радев като разгледа
докладваното от съдия Дилова касационно
административнонаказателно дело № 244 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260082 от 18.12.2021
год., постановено по НАХД № 2151/2020 год., Районен съд – гр. Плевен е изменил
Наказателно постановление № 480983 - F513119 от 28.11.2019г.
на началник отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП, с което на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА
НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. на основание чл.
185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700,00 лева, като е намалил размера на наложената
имуществена санкция на 500,00 лева.
Против
решението на РС Плевен е постъпила касационна жалба от „ПРОУЧВАНЕ И
ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч., подадена
чрез юрк. С.А.Г., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на
районния съд. Твърди се, че РС- Плевен е обсъдил възражението на касатора за
наличие на нарушения на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, но е приел, че времето на
извършване на нарушението е достатъчно ясно
посочено, поради което е приел че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление .Излага доводи, че в не е посочено кои точно разпоредби на ЗДДС с
нарушени, което е съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага доводи, че обжалваното
съдебно решение е неправилно поради неправилно прилагане на закона. Излагат се доводи за наличие на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрк Г., която изразява становище, че решението на РС Плевен е
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Ответникът се представлява от гл. юрк. М.,
която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави
искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С обжалваното наказателно постановление на „Проучване
и добив на нефт и газ“ ЕАД е реализирана административно-наказателната
отговорност за това, че неотпечатвайки съкратен отчет на фискалната памет от
действащото към момента ЕСФП:ЕСФП:ОЙЛ СИС 1.0-Д-КЛ ИН на ФУ №0S001697 и ИН на
ФП №58001697 в обект – ведомствена бензиностанция „ГСМ-Д.Дъбник №2“, находящ се
в гр.Долни Дъбник, ул.“Д.Дебелянов“ №12, стопанисван и експлоатиран от „ПДНГ“
АД, за периода 01.02.2019г.-28.02.2019г. в срок до 7 дни от изтичане на месец февруари
/до 07.03.2019г./, за което е съставен протокол за извършена проверка от
13.09.2019г., дружеството е нарушило
чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Районният
съд е приел, че описанието
на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, така и
времеизвършването му са достатъчно ясно посочени, поради което при издаване на
АУАН и НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Първостепенния съд
е приел, че изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства и от показанията
на разпитаните свидетели М.и В.. Приел е, че нарушението по чл. 41 ал.1 от
Наредба Н-18 от
13.12.2006г., за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е доказан по несъмнен начин. Посочил е,
че отговорността на дружеството е
безвиновна. Изложил е подробни мотиви защо не е налице маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН. В заключение е приел, че при определяне
размерът на наказанието, наказващият орган не е съобразил че се касае за първо подобно
нарушение и не са налице аргументи обосноваващи размер над предвидения
минимален размер за имуществените санкции в чл. 185 ал.1 от ЗДДС, поради което е изменил наказателното постановление, като е намалил имуществената санкция
от 700 лв. към минималния размер предвиден в
закона 500лв. Приел е, че същото не покрива
белезите на "маловажен случай на административно нарушение".
Решението на районния съд е правилно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция
възприема установената от Районен съд –Плевен фактическа обстановка, като
напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първостепенния
съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие е установил фактическата страна на спора. В случая се касае
за нарушение на чл.41, ал. І от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на
финансите и правилно е санкциониран за това на основание чл.185, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗДДС. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията
в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е изложил подробни мотиви,
в които е приел, че при
издаване на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено
процесуално нарушение, като нарушението е правилно
квалифицирано по чл.41 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Наказателното постановление е издадено за нарушение, изпълнителното деяние на което е осъществено чрез
бездействие. С оглед това в акта и НП е посочена крайната дата, до която
дружеството е следвало да изпълни задължението си, а именно до 07.03.2019г., от който момент деецът вече е бил в нарушение.Извършеното нарушение е правилно квалифицирано, поради
което изводите на РС, че не при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на изискванията на ЗАНН са правилни. В АУАН и НП е посочено, че е
осъществен състава на чл.41 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Горната наредба е издадена на основание
чл.118 ал.4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на законоустановеност на
административните нарушения.
В заключение, направените от РС изводи се споделят
изцяло от настоящата инстанция. Същите са направени след правилна оценка на
доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон.
Посочените в касационната жалба доводи, обосноваващи наличието на касационни
основания за отмяна на съдебния акт са неоснователни. Предвид горното, съдът
намира касационната жалба за неоснователна.
При извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са
допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260082 от 18.02.2021 год., постановено по НАХД № 2151/2020 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.