Р Е Ш Е Н И Е
№
3171 30.09.2015г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18035 по описа на съда за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против А.Д.С. се
твърди, че с договор за потребителски заем с номер *******от 20 ноември 2012 г., ищцовото дружество е отпуснало
заем в размер на 5 000 лв. и закупуването на застраховка в размер на 220 лв.,
която сума е предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл. 1 от договора, с
което ищецът е изпълнил задължението си по него. Твърди ищецът, че въз основа
на чл.3 за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 11 месечни
вноски - всяка по 499.91 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема и добавка, представляваща печалба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В
исковата молба е посочено, че длъжникът А.Д.С. е преустановил плащането на
вноските по кредит номер *******на
20.06.2013г., като към тази дата са погасени 6 месечни вноски. Сочи се, че на
основание чл.5 от договора вземането на дружеството е предсрочно изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки,
че в договора била предвидена предсрочна изискуемост, дружеството изпратило до
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на договора през месец юни
2014г. Съдържа се позоваване на чл.10 от договора относно доставянето на
съобщенията на посочения в договора адрес и е посочено, че кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според ищеца ответникът
следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 2 239.29 лв.,
представляващ оставащите 5 броя погасителни вноски към 19.07.2013г., към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди се, че А.С. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 240.37 лв. за
периода от настъпване на предсрочна изискумост на
кредита – 19.07.2013г. до 26.09.2014г., а общо дължимите суми са главница 2 196.11
лв.; надбавка по чл.3 – 43.18 лв. и законна лихва за забава 240.37 лв., общо 2 479.66 лв. В исковата молба са изложени обстоятелства
за инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, като е посочено, че по гражданско
дело № 14810/2014 г., е постъпило възражение от А.Д.С. срещу издадената
заповед, поради което се и предявява настоящият иск. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се
установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД от А.Д.С.
в размер на 2 196.11 лв., представляваща главница по кредита; 43.18 лв.,
представляваща надбавка по чл.3 от договора; 240.37 лв., представляваща
обезщетение за забава, на основание чл. 3 от Закона за потребителския кредит,
за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а
именно 19.07.2013г. до лв.26.09.2014г., или общо дължима сума 2 479.66 лв.,
ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане,
както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 49.59 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Претендирани са и
направените в исковото производство разноски. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника А.Д.С., с който се заявява, че действително ответникът има сключен договор
с ищцовото дружество за заем на сумата от 5 000 лв., като изплатени от
него са 3 296.51 лв. Ответникът оспорва претенциите на ищеца за лихви,
обезщетения и адвокатски хонорар, на стойност 283.55 лв. Излага съображения за
образувано през месец октомври 2014г. изпълнително производство срещу фирмата
му – ЕООД, като сочи, че същата е в несъстоятелност, поради което направил
искане за преструктуриране на кредита и за по-малки погасителни вноски, но
получил от ищцовото дружество отрицателен отговор. Излага съображения, че смята
да се обърне към застрахователното дружество – ЗД „Кардиф“ АД, тъй като при
сключване на договора за кредит сключил и застраховка „защита на плащанията“,
за погасяване на оставащата към ищеца сума в размер на 2 196.11 лв. Към
отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 14810 по описа на Пловдивски районен съд за 2014г. се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е издадена заповед № 9054 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.10.2014г., с която е разпоредено длъжникът А.Д.С. да заплати на заявителя сума в размер на 2 196.11 лв. главница, дължима по договор за потребителски заем с номер *******от 20.11.2012г., 43.18 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до 18.10.2013г., сумата от 240.37 лв. мораторна лихва за периода от 19.07.2013г. до 26.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 349.59 лв.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит *******от 20.11.2012г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на заемодател и А.Д.С., в качеството му на заемател, с предмет на договора сумата от 5 000 лв. Приложен е и погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на 11 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 499.91 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 499.90 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14810 по описа на Пловдивски районен съд за 2014г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 9054 от 20.10.2014г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от А.Д.С., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Не е спорно,
видно е и от приложения към исковата молба договор за потребителски паричен
кредит *******от 20.11.2012г., че същият е сключен между страните по делото, за сумата
от 5 000 лв., които е следвало да бъдат погасени на 11 равни вноски, всяка от
които в размер на 499.91 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 499.90
лв. Установява се, че заемната сума е предадена на заемополучателя, видно от
положените три имена и подпис, в графа „Кредитополучател”. Предвид
предоставянето на заемната сума се налага извод, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора, като за ответника е възникнало задължението да
погаси кредита на 11 вноски, в посочените в погасителния план размери и на съответните
падежи. Последната падежна дата по договора е 18.10.2013г., като с настъпването
й е изтекъл срокът по договора. Според твърденията в исковата молба длъжникът А.Д.С.
е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2013г., като към тази
дата са погасени 6 месечни вноски. Тези твърдения на ищеца не бяха оспорени от
ответника в производството.
Според
разпоредбата на чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писми и/или други действия, извършени
по преценка на заемодателя. Предвидено е, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички,
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането. За ответника следователно е налице задължение да погаси остатъка от кредита, представляващ оставащите 5 броя погасителни вноски, в размер на по 499.91
лв. всяка, включващи главницата по кредита и възнаградителната лихва за
кредитора, според предвиденото в чл.3 от договора – погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, представляваща печалбата на кредитора.
Първата непогасена месечна вноска от 499.91
лв. е станала изискуема на 20.06.2013г., а падежът на втората последователна непогасена
вноска е настъпил на 19.07.2013г. По силата на чл.5 от договора вземането на
кредитора, съставляващо останалите
5 вноски в общ
размер 2 499.54 лв. е станало предсрочно изискуемо в пълен
размер от датата, когато е допусната забава в плащането на втората поредна
месечна вноска, или считано от 19.07.2013г.
Видно от погасителния план към договора,
след изплащане на 6-та вноска оставащата главница е в размер на 2 334.97
лв. Претендираната с исковата молба главница е в
по-малък размер – от 2 196.11 лв., поради
което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес този иск се явява
основателен и доказан в претендирания размер. След като оставащата непогасена
част от заема, ведно с надбавка, е в размер 2 499.54 лв. – 5 вноски, от които 4 по 499.91 лв. и 1 вноска от 499.90 лв., а оставащата
главница e 2 334.97 лв.,
вземането за т.нар.надбавка или
възнаградителна лихва по смисъла на чл.240, ал.2 ЗЗД,
е в размер 164.57 лв. Претендираната от ищеца
надбавка е в размер от 43.18 лв., поради което искът се явява основателен и
доказан до така претендирания размер.
Видно от съдържанието на
договора, в същия е предвидена предсрочна изискуемост с определен ден на
изпълнение, без да е необходимо заемодателят да покани заемателя, респективно
да го уведоми, че счита вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер.
Така, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, ответникът е
изпаднал в забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За периода от 19.07.2013г. до датата 26.09.2014г. върху главницата от
2 334.97 лв. е натрупана законна лихва в размер на 282.76 лв. – изчислена
по реда на чл.162 ГПК от съда чрез справка в общодостъпна програма за
изчисляване на законна лихва, което е повече от претендираното от ищцовото
дружество, поради което и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в заявения
размер от 240.37 лв.
Ответникът не
е възразил, не е и ангажирал доказателства за плащане на задължението си към
ищцовото дружество, поради което съдът намира, че искът за приемане за
установено вземанията в посочените размери е основателен и следва да бъде
уважен. Изложените в писмения отговор обстоятелства, според които дружеството,
чийто едноличен собственик на капитал е ответникът, е в несъстоятелност, не
променят формираните изводи за дължимостта на претендираните от ищцовата страна
вземания, като се има предвид, че кредитополучател по сключения договор за
потребителски паричен кредит е ответникът, като физическо лице. От друга
страна, изложени са обстоятелства, че същият е водил кореспонденция с ищцовото
дружество за преструктуриране на кредита за по-дълъг период и на по-малки
погасителни вноски, с оглед на които, дори и да се приеме, че ответникът в
настоящето производство формулира искане за отсрочване или разсрочване на
изпълнението, не са налице предпоставките по чл.241, ал.1 ГПК съдът да отсрочи
или разсрочи изпълнението на решението, доколкото страната не е ангажирала
доказателства за имотното си състояние.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
както и предвид разясненията по т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС,
съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски, в
размер на 349.59 лв. по заповедното производство, както и сумата от 349.59 лв.
разноски по настоящето исково производство, от които 49.59 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, със *** ******* ****,
с пълномощник Д. И. В.– ю. от А.Д.С., ЕГН ********** *** в общ размер на 2 479.66
лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и 66 ст./, от които 2 196.11
лв. главница, 43.18 лв. надбавка/възнаградителна лихва по чл.3 от договор за
потребителски заем с номер *******от
20.11.2012г., 240.37 лв. обезщетение
за забава за периода от 19.07.2013г. до 26.09.2014г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.10.2014г.
до изплащане на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение № 9054
от 20.10.2014г. по ч.гр.дело № 14810 по описа на Пловдивски районен съд за 2014г.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, със ***
******* ****, с п. Д. И. В. – ю. направените в заповедното производство
разноски в общ размер от 349.59 лв. /триста четиридесет и девет лева и 59 ст./,
както и разноските по настоящето исково производство в общ размер от 349.59 лв.
/триста четиридесет и девет лева и 59 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Н. Славчева
Вярно с оригинала!
ИТ