Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,
13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря К.Лозева, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 7291 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 326167 / 30.01.2018г. поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 528313/07.11.2018г. по гр.д. № 54596 по описа за 2015г. на Софийски районен
съд, 57-ми състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 17338/09.09.2015г. на А. „М.” с адрес: гр. София, ул. „**********срещу
„С.в.”АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, *******както следва: главен иск с правно основание
чл. 12, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв.,
представляващи обезщетение за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. за вреда,
причинена от неизпълнение на нормативно задължение за водоснабдяване чрез
водопроводно отклонение с водопроводен възел до границата на собствения на А. „М.”
имот, представляващ Национален учебен център; евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., представляващи платена без основание
сума за потребени ВиК услуги за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. в
собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център, като А.М.”
е осъдена да заплати на С.в.”АД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 290лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5039323/09.03.2018г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 26.02.2018г. от ищеца А. „М.” в частта в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Решението било немотивирано,
обосновано само със заключението на вещото лице. Посочил е, че неправилно било
кредитирано заключението на вещото лице, то било изготвено въз основа на
документи, които не са приети по делото. Не било установено, че начислена сума
е дължима , че е определена по отчет на
уреди и по правила за разпределяне на разходите за вода, безкритично бил приет
извод на вещо лице по счетоводната експертиза, че най-големите потребители в
местността могат да имат № куб. м. за общо потребление, а същевременно ищецът
да им стотици такива за Национален учебен център на бул. „*******, гр. София.
Процесната сума била платена като начислена за „общо потребление”, но основание
за същото не съществувало. Ответникът
пренасочил загубите си от питейна вода по сметка на ищеца без да има основание
за същото. Страните били обвързани от договор
за ВиК услуги при Общи условия. Сградата на Националния учебен център не
била етажна собственост, не била част от вътрешна водопроводна инсталация, не
било установено и да има течове в инсталацията, поради което и сума била
недължима. Разпоредбата на чл. 23 от ОУ не била приложима.З а течове извън
инсталацията на сградата в тежест на ответника било да отстранява течове. Не
било установено от кога има течове, къде са те и причините за тях, поради което
и основание за начисляване на сумите в тежест на ищеца нямало основание.
Водопроводното отклонение не било собственост на ищеца съобразно § 5, т. 32 от
ДР на ЗУТ. Не било установена изправност на водомери, отчитащи потребление на
другите потребители, което водело до неустановяване дължимост на сумите от
ищеца. Посочил е, че бил изпратил на 28.11.2011г., на 14.03.2012г. и на
10.04.2013г. искане до ответника да
водоснабди имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел до границата на
имота, неправилно ответникът отказал да го направи. Това било задължение на
ответника по чл. 16 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Изпълнението на това задължение от ответника щяло да
доведе до монтиране на индивидуален водомер и да се преустанови начислението на
суми за „общо потребление”. Техническо било осъществимо това задължение на
ответника и това се установявало от прието заключение по техническата експертиза.
При сключване на договора ответникът не бил посочил изисквания, които да са
неосъществими и такива не били основание за отказ да се изпълни задължението. Дори
да се приемело, че приложими били разпоредбите на чл. 30-чл. 32 от Наредба № 4,
то и тях ответникът не спазил, защото не бил извършил нужната проверка въпреки
възраженията по чл. 8, т.13 от ОУ и молба
по чл. 32, ал. 5 от Наредбата на ищеца, като следвало да се ценят
исканията му за установяване причини за
разликите. Фактурите били едностранни документи, съставени от ответника и не
установявали спорните потребление на конкретно количество ВиК услуги. Ответникът
не бил извършил неправилно разпределение на разходите за общо
потребление, а изобщо не извършил разпределение на разходите за общо
потребление и без основание ги поставил в тежест на ищеца. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете „С.в.”АД в предоставения срок не е изразило
становище по жалбата. След срока за отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в
обжалваната част било правилно. Надлежно искане от ищеца да ответника за
присъединяване към водопроводна мрежа с посочване на на необходимия обем вода,
количества които ще се ползват и останалите технически параметри не било
направено в нито един момент. Без такова искане не можел да изгради
отклонението. С нарочно писмено изявление ищецът се бил съгласил разликите да
се поставят в негова тежест. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 17338/09.09.2015г. изменена на 07.03.2017г. на А. „М.” с адрес: гр. София, ул. „**********срещу
„С.в.”АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, *******както следва: главен иск с правно основание
чл. 12, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 23 078,78 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба- 09.09.2015г., до окончателното
решаване на спора, представляващи обезщетение за периода от 01.08.2010г. до
01.08.2015г. за вреда, причинена от неизпълнение на нормативно задължение за
водоснабдяване чрез водопроводно отклонение с водопроводен възел до границата
на собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен център в гр.
София, ул. „*******евентуален иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
23 078,78 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 09.09.2015г., до окончателното решаване на спора, представляващи платена
без основание сума за потребени ВиК услуги за периода от 01.08.2010г. до
01.08.2015г. в собствения на А. „М.” имот, представляващ Национален учебен
център. Посочил е, че с писма от 28.11.2011г.,
на 14.03.2012г. по имплицитен начин с
писмо от 10.04.2013г. поискал от
ответника да си изпълни задължението по чл. 16 от наредба № 4/14.09.2004г. и
водоснабди имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел до границата на
имота, но това неоснователно било отказано от ответника , като станало причина
за начисляване на разходи за общо потребление на вода в тежест на ищеца. Имотът
бил водоснабден и не можело да се приеме, че няма сключен договор за
присъединяване по чл. 84 от ЗУТ. Ако ответникът си бил изпълнил законовото
задължение, то нямало да му начисляват суми за разходи за общо потребление.
Неизпълнението на това задължение от ответника довело до вреда за ищеца в
размер от 23 078,78лв. за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. Евентуално
тази сума му била начислена и я платил без да е потребил такова количество ВиК
услуги. Имотът не бил етажна собственост и чл. 23 от ОУ не намирал приложение.
Неправилно му били начислени сумите, представляващи разликата между отчетено по
водомер № 95/003353 по имот клиентски № 5044530 и начисленото по фактурите,
издадени от ответника за процсения период.
За периода платил 40 656,29лв., но процесната сума като част от тях
били начислени като разходи за общо потребление и не била дължима, основание за
начисляване на такива разходи не съществувало. Претендирал е разноски.
Ответникът С.в.”АД, ЕИК ******* в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че територията, на която е Национален
учебен център” към А. „М.” била район, който е свързан с водоснабдителна
система за питейна вода с едно водопроводно отклонение. Имотът бил
водоснабден от площадкова мрежа,
обслужваща територията на Летище „София” и прилежащите й сгради и съоръжения на
бул. „*******, гр. София. Общият водомер
бил монтиран на водопроводното отклонение и потреблението се определяло от
показанията му и от тези на индивидуалните водомери на отделните потребители по
реда на чл. 32 и чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Площадковата мрежа било заварено съоръжение от преди
сключването на договора за концесия. Ответникът носел отговорност само за поддръжка
на ВиК съоръжения, които са публична общинска собственост, но не и за
вътрешната мрежа, обслужваща територията на Л.С.. В тежест на потребителите
било да поддържат същата и да отстраняват течове във вътрешната мрежа, а
неизпълнението на това им задължение било основание по чл. 32 и чл. 39 от
Наредба № 4/2004г. и чл. 23 от ОУ да се разпределят между тях пропорционално на
индивидуалното им потребление. На 20.11.2003г. ищецът се бил съгласил загубите
по водопроводната мрежа да се разпределят пропорционално между консуматорите,
присъединени към площадковата мрежа и в съответствие с това му били начислени
процесните суми. Неоснователни били твърденията на ищеца, че ответникът отказал
да присъедини „Национален учебен център недобросъвестно. С писма до ищеца
ответникът му бил посочил, че пред лицето на имота няма изграден и въведен в
експлоатация уличен водопровод, към който този имот да бъде присъединен. Ищецът
не бил направил искане по чл. 13 от наредба № 4/2004г. , придружено с
необходимите документи. Такова искане, направено по оценка на ищеца по „имплицитен
начин” не било достатъчно. Ответникът не можел без надлежно искане по чл. 13 от
Наредба № 4/2004г. да направи проучвания и да присъедини имота към мрежата. Претендирал
е разноски.
По делото са приети
неоспорени от страните АДС № 4387/1991г., заповед № 150/18.12.1990г. на
Министър на финансите, съгласно които
сградата Единен учебен център” на територията на А. София, съставляваща
масивна четириетажна сграда със сутерен
със ЗП 620кв.м. и РЗП от 2485кв.м. е държавна собственост, предоставена за
управление на ГУ”М.”, като граници са : изток-двор пред стара жилищна сграда на
БТА”Б.”; запад-вътрешен път към складова база , безмитен магазин на „Т.”, от
север- незастроена на летищния комплекс; юг- вътрешен път към складове .
По делото е приет
протокол от 20.11.2003г., съгласно който на 20.11.2003г. по покана на Софийска
вода е проведена срещу между представители на „Л.С.”ЕАД, С.в.”АД, „НУЦ-А.М.;
Б.Е.”, служба „Г.”, „О.”ЕООД, Т.”АД, Х.Е.”, „А.Е.С.”ЕООД, Т.”ЕАД, „ЛКС”ООД, И.ПО
В.Т.”ЕООД, „Щ.И.”, А/К „Б.” АД- в несъстоятелност, ДП”РВД”, с което тези
юридически лица са се съгласили, че отклонението към А/К Б. и ДП „РВД е преди
водомера на „Л.С.”ЕАД и е извън границите по плана за развитието на летището,
което му е предоставено за ползване и развитие. На тази срещу е взето решение загубите по водопреносната мрежа по отклонението А/К Б.” и ДП „ВРД”
ще се отчита като разликата между отчета по главния водомер 5-004-01 ; отчета
по водомера на Л.С.”ЕАД 5-004-46-1 и отчета по водомерите на консуматорите след
главния водомер и преди водомера на Л.С. „ЕАД ще се разпределя пропорционално
между горните консуматори,
разположени на отклонението. Протоколът е изготвен и подписан от водещия
протокола- , към него е приложен списък на присъстващи лица, положили подпис за
същото.
По делото е прието писмо
от ответника до ищеца от 19.07.2010г., с което ответникът е посочил на ищеца,
че за периода от 31.05.2010г. до 30.06.2010г. има разлика над 100% между
преминала пред общия водомер вода и сбора от разхода по контролни водомери за
комплекса на ул. „*******, гр. София, като е посочено че е локализиран вероятен
теч, но не били допуснати на 09.07.2010г. в района на Института по Въздушен Т.
с оглед оказване на съдействие за отстраняването му.
По делото е прието писмо от 16.07.2010г. от Л.С.”
ЕАД до ищеца и до още 19 правни субекта, получено от ищеца на 19.07.2010г., с
което Л.С.”ЕАД на среща на 27.07.2010г. за изясняване собствеността на
площадковия водопровод и канализация , обсъждане поддръжка на общия площадков
водопровод , проверка на водомери, като повод за тази покана е посочено писмо
от Софийска вода”ЕАД е от 15.06.2010г., сочещо разлика над 100% между преминала
пред общия водомер вода и сбора от разхода по контролни водомери за май 2010г.
за комплекса на ул. „*******, гр. София.
Прието е писмо от
28.11.2011г. от ищеца, с което е представил на ответника скица на имота,
издадена през 2011г. от СО, отдел „Кадастър и регулация” и е посочил, че
издаваните фактури за Национален учебен център-Л.С. на бул. „********гр. София
, кл. № 5044530 без основани включват консумация в етажна собственост, обектът
бил самостоятелен, страните имали сключен договор и отделен клиентски номер за
имота. Посочено е, че ответникът има задължение по Наредба № 4/2004г. да
водоснабдява имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел до границата
на имота със сградната водопроводна инсталация и съгласно чл. 16 от Наредбата
ответникът следва да осигури строителството му
и присъединяването на имота към водоснабдителната мрежа.
Прието е писмо от ищеца
до ответника от 14.03.2012г., с което е представил на ответника скици на имота,
издадени през 2004г. и 2011г. от СО, отдел „Кадастър и регулация” и е посочил,
че издаваните фактури за Национален учебен център-Л.С. на бул. „********гр.
София , кл. № 5044530 без основани включват консумация в етажна собственост,
обектът бил самостоятелен, страните имали сключен договор и отделен клиентски
номер за имота, като е поискал същото да бъде преустановено и е посочено, че
ответникът има задължение по Наредба № 4/2004г. да водоснабдява имота чрез
водопроводно отклонение с водомерен възел до границата на имота със сградната
водопроводна инсталация и съгласно чл. 16 от Наредбата ответникът следва да
осигури строителството му и
присъединяването на имота към водоснабдителната мрежа.
Прието е писмо от
05.04.2012г. от ответника до ищеца, с което е посочил, че район, в който е
имота е обособен и е свързан с едно водопроводно отклонение с водоснабдителна
мрежа за питейна вода, суми са начислени съобразно чл. 23 от Общите условия
съобразно показания на общия водомер и на индивидуалните водомери на
потребителите, които се отчитат ежемесечно, като получената разлика се
разпределяла пропорционално по обекти като „общо потребление”. Такова било и
съглашението между потребителите по общия протокол от 20.11.2003г. Задълженията
на ответника били да поддържа съоръжения до водопроводния възел, вътрешната площадкова мрежа следвало да се
поддържа и ремонтира от потребителите. Нямало основание за преустановяване на
начисляването на суми за „общо потребление”.
Прието е писмо от ищеца
до ответника от 10.04.2013г., с което е посочил, че Национален учебен център-Л.С.
на бул. „********гр. София , кл. № 5044530 е самостоятелен обект, страните
имали сключен договор и отделен клиентски номер за имота, неприложими били чл.
23 от ОУ като е поискал ответникът да изпълни задължението си по Наредба №
4/2004г. да водоснабдява имота чрез водопроводно отклонение с водомерен възел
до границата на имота със сградната водопроводна инсталация и като осигури
строителството му и присъединяването на
имота към водоснабдителната мрежа и преустанови начисляването на суми за „общо
потребление”.
Прието е писмо от
ответника до ищеца от 07.05.2013г., с което е посочил, че приложими са чл. 23
от ОУ, нямало сключен договор за присъединяване по чл. 84 от ЗУТ, защото имотът
бил водоснабден от площадкова мрежа на Л.С. преди измененията на ЗУТ от юли
2003г. По тупиковата улица пред лицето на имота нямало изграден и въведен в
експлоатация уличен водопровод, от който имотът да може да се водоснабди
самостоятелно. Уличните водопроводи се изграждали по одобрен от регулаторните
органи инвестиционен бизнес план.
Приети са Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.”АД, одобрени
от ДКЕВР на 17.07.2006г., съгласно чл. 8, т. 4 и т. 15 от които операторът
поддържа изградената публична ВиК система
включително водомерните възли на водопроводните отклонения , както и да
присъединява нови потребители към ВиК системата съобразно ЗУТ след заплащане на
цени, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 9 от ОУ сградните водопроводни инсталации
и вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителната система с водопроводно отклонение (участък от
водоснабдителна система сътоящ се от водовземна част, водопроводни тръби и
водомерен възел) с водомерен възел и се поддържа от оператора, а потребителят е
собственост на водомерната шахта, сградната водопроводна инсталация или
вътрешна водоснабдителна мрежа след водомера на сградното отклонение и те се
изграждат и поддържат от потребителя. Съгласно чл. 20 от ОУ изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от оператора. Съгласно чл.23 от ОУ в сгради-етажна собственост или
за отклонения, към които има присъединен повече от един потребител
изразходеното количество вода се разпределя въз основа на отчета на водомера
при отклонението и индивидуалните водомери, като в разпределението се включват
всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната
инсталация. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ОУ разликата
между отчетено по общия водомер и сбора
от отчетените количества по индивидуалните водомери и определено при липса на
изправни водомери и определено по среден месечен разход от предходни 2 отчета
при междинни периоди между два отчета се разпределя между потребителите пропорционално на индивидуалното им
потребление
По делото е прието писмо
от ответника до ищеца, с което се сочи, че за имота Национален учебен център е даден
клиентски № 504453, като водомер е с № 003353.
Приети са приемо-предавателен протокол, контролен лист, уведомително писмо,
свидетелство, съгласно които водомерният възел се намира в мазето на сградата ,
контролният водомер с № 003353 на
25.08.2004г. е повреден-блокирал и
следва да се подмени за сметка на потребителя А.М., защото това не е общ водомер,
водомер № 400051 съответства на одобрен
тип към 14.06.2012г.
Приети са фактури за
процесния период, съгласно които на ищеца ответник е начислявал суми за общо
потребление.
С прието по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверка при ответника е посочило, че при ответника за имот на ищеца е предосткавен
клиентски № 5044530 и за периода от 01.08.2010г. до 01.08.2015г. са издавани от
ответника на ищеца ежемесечни фактури за потребена вода в имота и всеки месец е
начислявана сума за „общо потребление” за посочено конкретно количество
потребление в общ размер от 12 681,77
куб.м. на стойност от от 23 028,73лв. с ДДС. За този период
индивидуално потребление по показания на водомер е било 9838 куб.м. на стойност от 17 626,96лв. с ДДС.
Посочило е, че за 2014г. показания на общия водомер са били 1 094 417
куб.м., консумация е била 959 238,4 куб.м., за общо потребление е посочена
сума от 628 556,60куб.м. Посочило е, че за периода от 01.01.2015 до
31.07.2015г. за общо потребление били начислени суми на ищеца, на Л.С.”ЕАД, на
Институт по въздушно...”, на „О.”ЕООД, на Държавно предприятие „....”, на
ЛКС”ООД, на Т.”АД, на Б.Е.”АД, на Т.Ер”АД, на К.Е.”ЕООД, А.Л.”, на РДГП „А.” на
„Е.С.”АД на Главна дирекция „ГР...”, на В.А.”ЕООД на Т.Л.”ЕООД, на М.”ЕООД, на Г.Т.Б.”,
на Г.Т.Б.”, на „Р.Б.”, на А.Д., на А.К.”ООД, на Е.Х.П., на ЕТ „С.**-С...”, на „О.”ЕООД,
на ЕТ „М.М.Ди...”, на Д.П.Г.”ЕООД показанията на индивидуалните водомери, на
които сочели консумация на вода. Посочило, че независимо, че индивидуални
водомери посочвали консумация не били начислени суми за „общо потребление” на Д.”АД,
на ЕТ „Е.”, на Л.И.С., на „М.к.” ООД, на И.А., М.Б., на В.Ч., на И.М., на С.Н.,
В.Т., К.М., С. Ш.”ООД, Д.Х., Н.П., В.Н., Ц.К., К.Г., С. М., Г.Ф.Ш.”, Е. Б., Е.Д.,
А.В., В.Г., „Т.К. Ем Ди” „И.”ЕООД, Б.Г., И.Р., Д.С., Р.И., П.М., Д.В., М. Б., В.
К., Д.Т.”ЕООД, Е.Д. Е. Л., Н.Н., Е.ООД,
И.Л.. На останалите потребители, на които не било начислена сума за „общо
потребление” индивидуални водомери сочели потребление „0”. Коефициентите за
разпределение били съотношение между разликата от показания на общ водомер и
сбор от индивидуално потребление и консумация по индивидуални уреди. С
този коефициент било разпределено количество вода, представляваща разликата от
показания на общ водомер и сбор от индивидуално потребление. С този коефициент
се умножавала индивидуалната консумация на отделния потребител, за да се получи
стойността на „общото потребление”, което му се припада съобразно чл. 39, ал.2,
т. 3 от Наредба № 4/2004г. Всеки месец коефициентът бил различен. Посочило е,
че консумацията на физическите лица не се вземала предвид, те обитавали бл. 1 и
бл. 2, не се вземала предвид и консумацията на Л.С., защото за същото имало
съгласие по протокол, представен по делото. Получените коефициенти били
прилагани точно. Вещото лице е посочило че за периода януари-февруари 2015г.
консумацията на всички потребители (
юридически и физически лица) по показанията на индивидуалните им водомери била
17 068 куб.м. вода. Показанията на общия водомер била за потребление от
25 559 куб.м. Разликата била 8491 куб.м. и тя следвало да се разпредели
между потребителите като „общо потребление”. Разпределянето се извършвало като
се изчисли коефициент, с който индивидуална консумация на всеки потребител се
умножи. Коефициент бил дроб с числител разликата 8491 и със знаменател сбора от
индивидуалната консумация 17068. Всеки месец имало различен коефициент защото
показанията били различни. Посочило е, че на всички лица, на които е начислена
сума за общо потребление тя надвишавала стойността на индивидуалната им
консумация.
С прието по делото
заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е
посочило, че сградата на Национален учебен център на А. „М.” е в т.нар. „Летищен
комплекс”, където са разположени и други сгради с различно предназначение- търговски,
индустриални, промишлени, жилищни, складове, работилници, гаражи,
администрации, офиси, обслужващи и спомагателни помещения, строителни площадки
и др. По водопроводното отклонение с общ водомер постъпвала вода във вътрешната
разпределителна водопроводна мрежа на комплекса и това било съобразено с
техническите възможности и правните норми.. Общият водомер показвал
постъпващата вода в комплекса, а индивидуалните водомери показвали индивидуалната
консумация на всеки от 75-те потребители. Някои потребители имали повече от 1
водомер и затова броя на водомерите бил по-голям от броя на потребителите.
Разликата между показанията на общия водомер и сбора от показанията по
индивидуалните водомери било т.нар.
„общо потребление”, което се разпределяло ежемесечно пропорционално на
показанията на индивидуалните водомери. Тази разлика можело да се дължи на
различни причини, като повредени водомери, течове, консуматори без водомери в
общи помещения – изби, умивални, помещения за хранене и др.; незаконно
потребление; закръгление надолу при отчитане на водомерите. Посочило е, че в
случая разликата била фрапантна – за периода 2,3 пъти по-голямо от
индивидуалното потребление на ищеца, което далеч надхвърляло допустимите 20%.
Тези разлики обосновавали извод, че причината за тях е не толкова във
водомерите, колкото в големи загуби от течове и необхванати и нерегламентирани
консуматори. Приетото писмо от Софийска вода от 2010г. сочело вероятен теч, като нямало данни този теч да е
отстранен. Посочило е, че общият водомер регулярно е бил подменян – на всеки
две години, за която подмяна вещото лице видяло при ответника протоколи от
23.11.2011г., от 27.11.2013г. и от 18.02.2014г., на 25.10.2016г. бил монтиран
нов общ водомер, тоест за процесния
период общият водомер бил изправен. Изправен бил и индивидуалният водомер на
ищеца. Посочило е, че при оглед на място е установил, че както общия водомер,
така и водомерът на ищеца и водомерите на всички потребители били пломбирани с
две пломби, съобразно изискванията, носели знак за метрологичен контрол и били
изправни. Вероятно били такива и през процесния период, защото нямало данни за
обратното. Вещото лице е посочило, че имотът на ищеца е водоснабден откъм
северната си страна. Пред лицето на имота (източна ограда откъм улицата) нямало
изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод, от който този имот да може
да се снабди самостоятелно. Техническа възможност за изграждане на такъв
водопровод съществувала.
С оглед на така установената
фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението
а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така както са
предявени, при съобразяване на фактите, на които те се основават и на
отправеното искане към съда..
По правилността на решението в обжалваната част:
Отношенията,
свързани с доставка и отвеждане на води, включително и присъединяването към
водоснабдителна и канализационни системи са уредени в Закона за водите (ЗВ), Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги (ЗРВКУ), Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда да присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4/2004г.), глава ІV от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Водностопанските системи на територията на общината са публична
общинска собственост съгласно чл. 19 от
Закона за водите, освен за изрично посочените изключения, но стопанисването
им , поддържането им и експлоатацията им, както и предоставянето на ВиК услугите
съгласно чл. 198о и чл. 203 от ЗВ
срещу заплащане се извършва от ВиК операторите по реда на ЗВ и ЗРВКУ, на когото потребителите дължат
плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно
чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и
потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва
при спазване на ЗУТ и със сключване на писмен договор за
присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество, като условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите
имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги и
чл. 3 от Наредба № 4/2004г. „потребител“
са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги; юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост иби на такива, които са
присъединени към едно водопроводно отклонение;
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води;
І. По предявения главен иск – за обезщетение на
вреди от неизпълнение на задължение на ответника по чл. 12 и чл. 16 от Наредба
№ 4/2004г. да присъедини сградата на ищеца към водоснабдителната система чрез
самостоятелно водопроводно отклонение. Основанието на главният иск е посочено от ищеца като
неизпълнение задължение на ответника, вменено му по закон. Ищецът не е твърдял,
че задължението на ответника от неизпълнението на което са претърпени вредите,
е част от договора между страните да ВиК услуги, поради което правилно районният
съд се е поизнесъл по иск на деликтна отговорност. Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специфична форма на деликтна
отговорност по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, като релевантните за иска по чл. 49
от ЗЗД се обхващат от тези, които са релевантни за иска по чл. 12 от ЗЗД. В
случая ищецът е посочил, че е отправил искане към ответника за изграждане на
водопроводно отклонение, но въпреки това ответникът не е изпълнил задължението
си по закон, поради което и доколкото искането съобразно чл. 13 от Наредба №
4/2004г. слага начало на преддоговорни отношение с оглед на сключване на
договор за присъединяване, то дадената от районния съд правна квалификация на
главния иск е правилна.
Свързването на имотите с водоснабдителната и канализационна
система и поддържането в изправност на публичната собственост е съществена част
от задълженията на ВиК оператора. Отношенията между оператора и потребителя по
присъединяване на имот към водоснабдителни и канализационни системи са
договорни, но голяма част от задълженията на страните са разписани в
нормативните актове, уреждащи тези отношения. Така ВиК операторът е длъжен да
предоставя ВиК услуги на потребителите от обособената територия и отказ да
направи същото е смущение на правото на собственост/ползване на имота.
Условията, редът и
техническите изисквания за присъединяване на имотите към водоснабдителната
система са уредени в чл. 84 от ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи . (Наредба № 4).
Съгласно чл. 6 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда да присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба
№ 4/2004г.) услугите В и К се
осъществяват чрез водоснабдителна и канализационна система до границата със сградната водопроводна/канализационна
система или вътрешна (площадкова,
дворна) водоснабдителна/канализационна мрежа на потребителите.
Съгласно чл. 7 и чл. 11 от Наредба
№ 4/2004г. имотите на потребителите се
водоснабдяват като сградните инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните мрежи чрез водопроводно
отклонение с водомерен възел, последните се изграждат и поддържат от оператора,
но потребителите осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на
оператора достъп до водомерна шахта с определени характеристики, когато след
водопроводното отклонение има повече от един потребител водомерът на водопроводното
отклонение е общ водомер, а всеки
потребител си поставя индивидуален водомер, последните са част от вътрешната
мрежа на потребителите и е в тяхна тежест.
Съгласно чл. 12 от Наредба
№ 4/2004г. нови водопроводни
отклонения се изграждат при условията на глава ІV от ЗУТ, като се извършва след
последователни действия: предварително проучване и уточняване на технически
условия за присъединяване; сключване на предварителен
договор за присъединяване към водоснабдителна система; изготвяне на
инвестиционен проект; съгласуване с оператора на инвестиционен проект за новото
отклонение; сключване на договор за предоставяне
на услугите ВиК.
Съгласно чл. 13 от Наредба
№ 4/2004г. присъединяването към водоснабдителна мрежа се извършва въз
основа на писмено заявление от възложителя придружено от заявени необходими
водни количества и напор, документ за собственост, виза за проектиране , схема,
план с която се предлага местоположение на присъединяване, ако: се
изгражда нов обект в поземлен имот,
който не е водоснабден; има необходимост от промяна на параметри на
водоснабдяване на съществуващ обект – договорено водно количество и напор; се
водоснабдява съществуваща сграда; се
водоснабдяване на поземлен имот без застрояване; при временно водоснабдяване на строителна площадка.
Такова предложение следва да се проучи от оператора , като в 15-дневен срок му
предостави изходни данни и условия за присъединяване, като с предварителен
договор се определят правата на страните съобразно общите условия, изготвят се
инвестиционни проекти.
Съгласно чл. 16 от Наредба
№ 4/2004г. след сключването на
договора за предоставяне на ВиК услуги, който съобразно чл. 15 е окончателен договор за присъединяване,
операторът осигурява строителство на водопроводното отклонение и извършва
присъединяването на обекта към водоснабдителната система.
При така разписаната нормативна рамка съдът приема, че правилата
за присъединяване към водоснабдителната система чрез изграждане на водопроводно
отклонение се отнасят само за имоти,
които не са присъединени към тази система, тоест такива които не са
водоснабдени или за такива, за които има необходимост от промяна на параметрите
на водоснабдяването – договорено водно количество и напор. Разпоредбата на чл.
12 от Наредба № 4 касае нови
водопроводни отклонения, в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 14, т. 4 от
Наредбата, доколкото изисква проектиране на водопроводно отклонение и на
инсталация/мрежа, тоест това е хипотеза, в които такива няма, тоест имотът не е
водоснабден. Същевременно друг е подходът на законодателя при уреждане на
хипотеза, в която имот е водоснабден, но има нов потребител – в тези случаи
нормативно уреденото разрешение е монтиране на индивидуален водомер, а не
изграждане на водопроводно отклонение, като ВиК операторът не може да откаже
тези услуги. (В този смисъл Решение № 42/10.04.2018г. по гр.д. № 2189/2017г. на
ВКС, ІІро Г.О. постановено по реда на чл. 290 от ГРПК). Разпоредбата на чл. 13
от Наредба № 4 изрично сочи случаите, в които се извършва присъединяване към
водоснабдителна система и анализът й обосновава извод, че такова се извършва за
нови обекти, които не са водоснабдени. Единственото изключение е това по чл.
13, ал.1, т. 2 от Наредба № 4 – при нужда от промяна в параметри на
водоснабдяване на съществуващ обект – договорено водно количество и напор.
По делото не се спори, а и от приети по делото приети по делото
АДС, Заповед от 1991г., общоизвестни факти, заключение по техническата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като е неопровергано от другите
доказателства, се установява, че на ищеца е предоставен за стопанисване и
управление държавен имот – Национален учебен център“ на ул. Брюксел“ № 1, гр.
София, че този имот е водоснабден преди 2003г., че ответникът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор на
ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2004г. Вещото
лице е било категорично в извода си, че имотът е водоснабден, като е свързан след водопроводното отклонение с вътрешната (площадкова)
водопроводна мрежа на комплекса. Приетият по делото протокол от 2003г. е в
подкрепа на извода на съда, че преди влизане в сила на Наредба № 4/2004г.
имотът е бил водоснабден.
При
така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че по делото не е установено
ответникът да е имал задължение към ищеца да присъедини сградата на Национален
учебен център към мрежата със самостоятелно водопроводно отклонение. Ответникът
е длъжен да присъедини всички недвижими имоти на потребители към водоснабдителни
и канализационни мрежи и съоръжения. Присъединяването, обаче, се извършва чрез
водоснабдителна система до границата на имота. Тази граница съгласно чл. 6 и ч.
7 от Наредба№4/2004г. е сградната водопроводна инсталация или вътрешна
(площадкова, дворна ) водоснабдителна и канализационна мрежа. В случая по
делото е установено, че ответникът е водоснабдил имота, като същият е
присъединен към водоснабдителна мрежа чрез свързване на площадковата мрежа с
водоснабдителната система чрез водопроводно отклонение. Ответникът няма
задължение вече присъединени имоти да ги присъединява повторно чрез изграждане
на водопроводно отклонение само за тях, освен ако не е налице хипотезата на чл.
13, ал.1, т.2 от Наредбата. Този извод се налага при съобразяване на нормата на
13 от Наредба № 4/2004г., сочеща изчерпателно хипотезите, в които ответникът е
длъжен да извърши действия по присъединяването на имоти. Задължение за присъединяване
към водоснабдителна мрежа ответникът има само за имоти, които все още не са
присъединени към водоснабдителната система. Такова качество ищецът не
притежава, не се твърди и не се установява хипотеза на чл. 13, ал.1, т.2 от
наредбата, поради което и съдът приема, че ищецът няма задължение към него по
чл. 12 и чл. 16 от Наредба № 4/2004г. Обстоятелството, че присъединяване на
сградата чрез самостоятелно водопроводно отклонение е технически възможно е
ирелевантно, защото решаващо за възникване на задължението на ответника е дали са
налице предпоставки на чл. 13 вр. с чл. 11, чл. 12 и чл. 16 от Наредбата. Следва да се посочи и че изводът на вещото
лице за техническа осъществимост на присъединяване чрез самостоятелно
водопроводно отклонение е обусловен от изграждане на нов водопровод откъм
лицето на имота. Такъв водопровод по делото е установено че към момента не съществува,
а изграждането на водопровода не е задължение на ВиК оператор с оглед присъединяване
на имоти към водоснабдителна система, които вече са присъединени към нея.
За пълнота
на изложението следва да се посочи , че по делото не е установено в нито един
момент ищецът да е направил искане по чл. 13 от Наредба № 4/2004г. придружено със
съответните документи и реквизити, което е допълнително основание да се приеме,
че ответник не е дължал изграждане на водопроводно отклонение.
При
така възприето съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил главния иск.
ІІ. По евентуалния иск по чл. 55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД:
Предявените искове са с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил на ответника процесната сума.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието на
което му е платена сумата е съществувало към даването на сумата .
Съдът
приема за установено по делото че през процесния период страните са обвързани от валидно
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за имот, представляващ Национален
учебен център в гр. София, ул. „Б.“ № *с доставчик С.в.“АД и потребител – А.М.“
при Общи условия, одобрени от КЕВР с решение от 2006г. За този извод съдът
съобрази определенията за потребител“ и за оператор“ по ЗВ, ЗРВКУ и Наредба № 4/2004г. Тези обстоятелства не са
спорни по делото, а и се установяват от приети по делото АДС от 1991г., Заповед
от 1990г., фактури, заключение по съдебно техническата експертиза, съгласно
които на ищеца е предоставено правото да стопанисва и управлява държавния имот,
че ответникът му е дал клиентски № 5044530. Тези обстоятелства са достатъчни, за
да се приеме съгласно чл. 198о и чл. 203 от ЗВ и чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и § 1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ , че между
страните има валидно облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги за
имота.Съдът приема и че това облигационно правоотношение е по ОУ, одобрени от
КЕВР с Решение от 2006г. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г., чл. 7 и чл.11 от
Закона ЗРВКУ получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР, срещу които
потребител може в срок до 30 дни след
влизането им
в сила да внесе в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложи
различни условия, съгласие за които ако се постигне се отразява в допълнителни писмени споразумения, като тези ОУ уреждат правила за отчитане,
измерване, разпределение и плащане на изразходвани води. По делото не е
установено ищецът да е възразил в срок срещу одобрените от КЕВР Общи условия,
поради което и съдът приема, че страните са обвързани от тях.
Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004г. възпроизведени в разпоредбите на чл. 20
и чл. 23 от Общите условия към договора изразходваната вода се отчита по
водомера, поставен на водопроводното отклонение, но за сгради-етажна
собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
за определянето на потреблението на всеки потребител се съобразява показанието
на индивидуалния водомер на всеки потребител.
Съгласно чл. 39, ал. 2, т.
3 от Наредба № 4/2004г. възпроизведена в разпоредбата на чл. 23 ,
ал.2 от Общите условия когато отчетено по общ водомер е повече от сбора на
отчети по индивидуалните водомери разликата се разпределя пропорционално на
индивидуалната консумация на потребителите.
Съдът приема за установено по делото, че сградата на Национален учебен център
на А. „М.” е в т.нар. „Летищен комплекс”, където са разположени и други сгради
с различно предназначение, като всички
те са потребители след водопроводното отклонение с общ водомер, по което
постъпвала вода във вътрешната разпределителна водопроводна мрежа на комплекса,
а всеки потребител имал монтиран индивидуален водомер. Това се установява от
прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като резултат от задълбочени изследвания на вещото лице след
запознаване с документи по делото, проверки при страните и оглед на място,
неопровергано от другите доказателства по делото. При така установеното съдът
приема, че за изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32 ,
ал.2 и чл. 39, ал. 2, т. 3 от наредба № 4/2004г. – при съобразяване на
показания на общ водомер на водопроводно отклонение, показания на индивидуални
водомери, като разликата се разпределя между потребителите пропорционално. Това
е така, защото по делото е установено, че в случая имотът е част от компрлекс с
вътрешна площадкова водоснабдителна мрежа със 75 потребители, всеки има
монтиран индивидуален водомер, като всеки от тях е след общия водомер на
водопроводното отклонение, чрез което вътрешната мрежа е свързана с
водоснабдителната система. Вярно е, имотът „Национален учебен център“ е самостоятелна
сграда и за него не може тези разпоредби да се приложат поради това, че е сграда-етажна
собственост. Тези правила, обаче, се прилагат не само за сградите –етажна собственост.
Изрично е посочено с чл. 32, ал.2 и чл. 39, ал.2 от наредбата, чл. 23, ал.2 от
Общите условия, така се определя доставено количество вода на потребител и в
хипотеза, в която имот е водоснабден
чрез свързване на вътрешна
водоснабдителна мрежа (площадкова, дворна), с водопроводната система чрез водопроводно отклонение с общ
водомер, след което има повече от един потребител.
Съдът
приема , че по делото е установено, че ищецът е потребил ВиК услуги в
количества и на стойност, за които са издадени фактури от ответника за процесния
период. По делото е установено от приети по делото заключения по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, че начислените суми
съответстват на цените им, като количествата потребени услуги са съобразени с
показанията на общия водомер и на индивидуалните водомери на потребителите ,
както и с правилата по чл. 32 и чл. 39 от Наредбата. Вещото лице по
техническата експертиза е установило изправност на водомерите на потребителите
и общия водомер. Вещото лице по счетоводната експертиза е установило, че на
потребителите , вкл. и на ищеца е начислена за плащане вода, отчетена по
индивидуалния водомер, както и „суми за общо потребление“, определено по един и
същ начин за всички потребители – чрез умножение на индивидуалното потребление
на всеки потребител за съответния период с един и същ коефициент за всеки потребител,
който коефициент е съотношение между
„общото потребление“ (разлика между показания на общ водомер и сбор от
показания на индивидуалните водомери на всички потребители от мрежата) и сбора
от индивидуалното потребление на всички потребители за съответния отчетен
период. Съдът изцяло кредитира двете заключения като резултат от задълбочени
проверки на двете вещи лица, верни, логични и обосновани, неопровергани от
другите събрани по делото доказателства. Съдът приема, че независимо, че вещото лице по
счетоводната експертиза е установило, че „общото потребление“ разпределено
между част от потребителите от площадковата
вътрешна мрежа, това не може да обоснове извод, че процесните сумите не се
дължат от ищеца. Това е така, защото ищецът не е обосновал иска си с неправилно
разпределение на разходите за общо потребление, а с твърдение, че на него не
следва да му се поставят в тежест разходи за общо потребление, че ответникът
изобщо не е извършвал разпределение на
общото потребление и цялото общо потребление е поставено в тежест на ищеца. В
този смисъл са всички изявления на ищеца по делото, включително и изричното му
изявление по молба вх. № 91207/02.07.2018г. депозирана в производството пред
СГС. По делото се установи, че след водопроводното отклонение има повече от
един потребител, поради което „общо
потребление“ съдът приема, че следа да се разпределя между потребителите и част от него следва да се постави в тежест
на ищеца. По делото се установи от заключението по счетоводната експертиза, че
разпределение е извършено от ответник, поради което и доводите на ищеца в обратния
смисъл са неоснователни. Приети фактури и заключението по счетоводната експертиза
установяват, че в тежест на ищеца не е
поставена цялата разлика между показанията на общия водомер и сбора от
индивидуалните водомери на потребителите и доводите на ищеца в обратни смисъл
са неоснователни. Отделно, от прието заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че общото потребление е разпределяно между
потребителите по протокола от
20.11.2003г. Решението по този протокол и съглашението по него не е оспорено от
страните по делото, поради което и съдът приема, че ищецът се е съгласил общото
потребление да се разпределя само между потребителите, посочени в този
протокол, независимо, че площадковата вътрешна мрежа обслужва и други
потребители. При така възприето и като съобрази заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема за установено, че разпределението
на общото потребление е направено от ответника съобразно правилата на чл. 32 и
чл. 39, ал. 2, т. 3 и чл. 32 от наредба № 4/2004г., чл. 23, ал.2 от Общите
услови при съобразяване на показания на общия водомер и на индивидуалните
водомери, както и на съглашението от
20.11.2003г.
Следва
да се посочи, че в случая на всички потребители, на които са разпределяни суми за „общо потребление“ консумацията по
индивидуалните водомери за съответния отчетен период е била по-ниска от
стойността на разпределените разходи за „общо потребление“, както и че
разликата между показания на общ топломер и сбора от показанията на
индивидуалните водомери надхвърля 20%. Това обстоятелството е основание да се
проведе процедурата по чл. 32, ал. 5 от наредба № 4/2004г. Непровеждането на
същата, обаче, не може да обоснове извод за недължимост на сумите. В този
смисъл е и изричната разпоредба на ч. 32, ал. 7 от наредба № 4/2004г. Неоснователни са доводите на въззивника, че
при неустановени течове във вътрешната инсталация то в тежест на ищеца не могат
да се постави отговорността за плащане на суми за общо потребление. Ответникът
като ВиК оператор няма задължение да поддържа вътрешната мрежова инсталация, както
и сградната водопроводна инсталация. Отговорността на ответника е само за
поддръжка на водоснабдителната и канализационна система до границата със
сградната/площадковата мрежа. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл. 6 от
наредба № 4/2004г., чл. 198о от ЗВ. Поддръжката и експлоатацията на вътрешната
(площадкова) водоснабдителна система е в тежест на потребителите, присъединени
към водоснабдителната система с едно водопроводно отклонение. В случая е установено
количество доставена вода до границата с
вътрешната водоснабдителна мрежа и това е показанието на общия водомер.
Изправността на същия е установена от заключението по техническата експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира. Количеството вода
преминала през общия водомер следва да се разпредели между потребителите, присъединени
чрез това водопроводно отклонение. Дали след преминаване на водата пред
водопроводното отклонение и общ водомер
има загуби от течове или поради други причини е ирелевантно при решаване на
въпроса за отговорността на ищеца пред ответника за заплащане на процесните
суми. Това е така, защото отговорността на ответника за поддръжка на системата
е до водопроводното отклонение.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният евентуален иск е
неоснователен и решението на районния съд, с което го е отхвърлил е правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производството
пред СГС в размер на 200лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено
от съда при съобразяване на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелство,
че са предявени евентуално съединени искове, че по предмета на делото няма
постановени тълкувателни решения, но и при съобразяване на разпоредбите на чл.
78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за плащането й.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
326167 / 30.01.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
528313/07.11.2018г. по гр.д. № 54596 по
описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 57-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.
„М.” с адрес: гр. София, ул. „**********да заплати на „С.в.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк 1”, бл. 2А на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата
от 200лв. (двеста лева), представляващи съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.