№ 180
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500361 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. Г. Г. е обжалвала Решение № 260377/26.04.2021г., постановено по гр.
д. № 5355/2020г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от нея против С.у. „В.ЛV“, с адрес ***, представлявано от д.
**К.* И., обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ.
В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение, като
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, иска се
отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважат предявените
претенции. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност и
иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
1
неоснователна.
От фактическа страна безспорно е установено, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата Г.Г. е
заемала длъжността „п.у.“. Със Заповед № 847/09.09.2020г. на д. на СУ
„В.ЛV“ - гр. Русе трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.
Във основа на установеното от фактическа страна районният съд е
приел, че предявените претенции са неоснователни, по съображения, че е
установено реално съкращение на длъжността, заемана от ищцата, което е
извършено от компетентния за това орган – д. на училището. Промяната в
щатното разписание е извършена на 08.09.2020г., т. е. преди уволнението, въз
основа на изготвени доклади относно потребностите от специалисти,
възможностите за уплътняване на работното време на всяка длъжност, както
и финансовата обезпеченост на щатните длъжности. В случая работодателят
не е извършил подбор, тъй като длъжността, която е съкратена, е единствена,
поради което няма задължение за подбор.
Съдът е приел още, че съгласно чл. 12, т. 5 от КТД, сключен в СУ
„В.ЛV“ / приложен на л. 22-27 от първоинстанционното дело/, при
прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
със служители, членове на синдикалните организации – страна по договора,
работодателят получава предварително мнение, което според установената
съдебна практика е различно от предварителното съгласие, регламентирано в
чл. 333, ал. 4 от КТ. Докато съгласието има императивен характер и е
съставомерен елемент на прекратяване на трудовия договор, то мнението има
само консултативен характер и не влияе върху законосъобразността на акта за
прекратяване на трудовия договор.
От данните по делото се установява, че директорът, в качеството си на
работодател, е отправил искане до двете синдикални организации в
училището (КНСБ на СБУ и КТ „Подкрепа“ при СУ „В.ЛV“), които с
писмени резолюции от 08.09.2020г. на ръководните си органи, са дали
съгласие. В КТД не е регламентиран начинът на уведомяване на синдикалните
организации, затова съдът е приел уведомяването за редовно.
Поради което и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата като незаконосъобразна, за възстановяването на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което
е останала без работа, поради уволнението за период от 6 месеца, са
отхвърлени като неоснователни.
Въззивната инстанция изцяло споделя горните мотиви на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, към които препраща на основание чл. 272 от
ГПК, а по възраженията във въззивната жалба намира следното:
2
Твърди се непълнота и неточност на доклада по делото, с който е
разпределена доказателствената тежест, изразяващи се в недаване на указания
на ищцовата страна с оглед установяване членството на жалбоподателката в
синдикална организация, каквито пороци въззивната инстанция не
констатира. Проекто–докладът и докладът са достатъчно ясни и точни, с
правилно определени правни квалификации на исковете и разпределение на
доказателствената тежест между страните, в подкрепа на което е и липсата от
страна на ищцата и процесуалният представител на възражения по доклада
по реда на чл. 146 от ГПК. Съдът, след като е посочил подлежащите на
доказване факти, не е длъжен да указва на страните с какви конкретни
способи следва да доказват твърденията си.
Настоящият въззивен състав приема за установено от доказателствата
по делото, че Г.Г. е членувала в синдикална организация, както и че съгласно
чл. 12, т. 5 от КТД, сключен в училището, при прекратяване на трудовите
правоотношения със служители, членове на синдикални организации,
работодателят получава предварително мнение. Безспорно такова е поискано
и получено, като директорът, в качеството си на работодател, след като не е
имал информация в коя организация членува Г., е отправил искане до двете
синдикални организации в училището, които с писмени резолюции от
08.09.2020г. на ръководните си органи, са дали съгласие. Актуалният КТД не
изисква предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ, а мнение,
което има факултативно значение и не влияе върху законосъобразността на
уволнението. Секретарят на КТ „Подкрепа“, дал мнение относно уволнението
като представителен орган на синдикалната организация, е разполагал с
представителна власт при отсъствие на председателя на синдикалната секция,
още повече, че и в самия КТД липсва регламентация за начина на
уведомяване на синдикалните организации и респ. – получаване на мнението.
Неоснователно е и възражението, че работодателят не е извършил
реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката. По делото
са събрани достатъчно доказателства относно вида и обема на работа, които е
извършвала Г.Г. като психолог. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебна експертиза по въпроси, свързани с приобщаващото
образование, се установява оказване на подкрепа на незначителен брой деца,
което не може да обезпечи осемчасова трудова заетост на училищния
психолог. Самата длъжност е диспозитивна, разкрива се по преценка на д. на
учебното заведение, длъжността е била единствена и е установено по
безспорен начин нейното реално съкращение, поради съществено намаляване
на трудовите функции на жалбоподателката.
За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно и възражението на
ответната страна, наведено в отговора на въззивната жалба, за изтекла
погасителна давност на предявените искове, тъй като липсват доказателства
за твърдяното просрочие на исковата молба. Първоинстанционният съд е
3
приел, че исковата молба е депозирана в преклузивния срок, което се
установява и от заключението по приетата и неоспорена от страните по
делото техническа експертиза на документи.
Поради изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да се
отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260377/26.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 5355/2020 г. на Русенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4