Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260011
гр. Пловдив, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова
и прокурора Божидарка Попова, след като разгледа докладваното от чл. съдията
Рангелова в.н.о.х.д. № 566 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.Х.,
защитник на подс. Б.А.Д., срещу присъдата № 66/11.08.2020 г. по н.о.х.д. №
1225/20 г. по описа на ПлОС, с която за престъпления по чл. 304а вр. чл. 304, ал.
1 НК, по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК са му определени наказания,
както следва: две години лишаване от свобода и глоба от 2000 лева, една година
лишаване от свобода и глоба от 500 лева и една година лишаване от свобода и
глоба от 700 лева, които на основание чл. 23 НК са групирани, като е наложена
обща най-тежко санкция, а именно две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 2000 лева. Определен е „общ“ първоначален режим на изтърпяване на
основното наказание. Съдът е приложил разпоредбите на чл. 59, ал. 2 вр. ал.1 НК
и на чл. 307а НК. Произнесъл се е и относно разноските и веществените
доказателства
В жалбата, която е своевременно подадена,
и в допълнението към нея се твърди явна несправедливост на наложените
наказания. Обосновава се становище, че смекчаващите обстоятелства били
подценени, а на отегчаващите била придадена нереална тежест, поради което не са
избрани най-подходящите санкции. Възразява се и срещу отказа за условно
осъждане. Обосновава се виждане, че целите по чл. 36 НК биха се постигнали с
отлагане изпълнението на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за подходящ изпитателен срок, като се набляга на досъдебното
самопризнание на подсъдимия и на изразеното съжаление за извършеното. В този
смисъл се претендира за изменение на присъдата.
При пренията адв. Х. преповтори изложените
в жалбата доводи. Заедно с това оспори правното окачествяване на деянието по
чл. 304а НК, като аргументира мнение, че е извършено не предлагане на дар, а
опит за даването му. Оспори и съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК. Формулира следните искания: присъдата да се отмени в частта относно
осъждането за престъпление със спомената квалификация и да се постанови
оправдателен диспозитив; да се измени относно квалифицирането на престъплението
подкуп по споменатия начин; да се измени, като се приложи условно осъждане, а
алтернативно – да се намалят наказанията лишаване от свобода и глоби до
предвидените минимуми. Доверителят му се присъедини към развитата аргументация, без да изложи собствена такава
в подкрепа на исканията за частична отмяна и изменение на присъдата.
Прокурорът от АП-П. изрази мнение, че
присъдата е правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване, като изтъкна
конкретни възражения по отношение на част от становището на защитата за явна
несправедливост на наказанията.
П.ският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и
във връзка с изложените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие
жалбата за частично основателна.
Въз основа на събраните на досъдебното производство,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Т.Г.С., К.Н.К., Х.К., А.Ю., писмените
доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, талон
за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества и техни аналози, акт за установяване на
административно нарушение, протокол за доброволно предаване на техническото
средство Драг-чек, с който подсъдимият е бил тестван за употреба на наркотични
вещества, заповеди на директора на ОД на МВР – гр.П., длъжностни характеристика
на полицейските служители Т.Г.С. и К.Н.К., справка от началника на РУ К.,
Заповед за прилагане на ПАМ, характеристична справка, справка за съдимост, иззетите
като веществени доказателства по делото 2 бр. банкноти с номинал 50 лева, както
и на заключението на химико-токсикологичната експертиза – първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Б.А.Д.
е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин. Живее в с.Т., обл. П..
Има основно образование. Работи в строителството на частни начала. Поддържа
съпружеско извънбрачно съжителство, от което има малолетно дете. Не е осъждан.
Подсъдимият Д.
и свидетелката А.Ю. били в интимни отношения отдавна, но се виждали все
по-рядко, поради това, че Д. заживял с друга жена на съпружески начала, с която
имали дете.
В ранните
сутрешни часове на 02.02.2020 г. подсъдимият, който бил употребил алкохол и
кокаин, решил да се види със св. Ю.. Към 03.00 часа застанал пред ресторант „Р.К.“
в гр. А., където тя работела като сервитьорка. Чакал я да приключи.
По същото време
в района на ресторанта патрулирали със служебен автомобил „Д.А.“ с ***,
оборудван със светлинна сигнализация и надписи „Полиция“, униформени служители
на полицията. Това били полицейският инспектор при РУ-К. св. С. и младшият
автоконтрольор от същото управление К.К.. Двамата били застъпили на смяна от
18.00 ч. на 01.02.2020 г. в изпълнение на заповед на директора на ОД на МВР гр.
П. за специализирана полицейска операция по Закона за движение по пътищата. Според
изготвения план за разстановка на С. и К. било възложено да извършват контрол
на водачите на МПС за употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози и проверки за правоспособност и техническа изправност на МПС на
територията на РУ А. с продължителност до 15.30 ч. на следващия ден.
Когато към 03.30 ч. св. Ю. излязла от ресторанта, се
срещнала с подсъдимия. Въпреки че нямал правоспособност за управление на
автомобил, той настоял да кара автомобила ѝ „А.“ с рег.№ **, паркиран наблизо.
Уверил я, че е изпил само една водка и тя се съгласила. Д. седнал зад волана и
подкарал колата в посока гр. П.. На първото кръгово кръстовище, под влиянието
на приетите упойващи вещества, загубил управление над автомобила, който се
насочил неконтролируемо към кръговото островче. Двете му леви гуми се възкачили
на бордюра и се спукали, а левият му праг се изкривил. Д. продължил да кара повредения
автомобил. Това било забелязано от свидетелите К.К. и Т. С.. Полицаите обърнали
своя автомобил и потеглили след „А.“то с намерение да го спрат. В опит да
избегне това Д. *** към центъра на града. Когато оставил полицейския автомобил
далеч зад себе си, спрял и настоял св. Ю. да заеме мястото му зад волана. Тя
приела, но пристигнали полицаите и той веднага признал, че е шофирал той.
Тъй като лъхал на алкохол и не представил СУМПС, служителите
на реда поискали да го тестват и получили съгласие. Св. К. му извършил проверка
с техническо средство „А.Д.* +“. Уредът отчел концентрация 1,54 промила на
алкохол в кръвта на Д.. Св. С. пък проверил
документите на собственичката на автомобила – св. Ю..
Виждайки резултата от техническото изследване,
подсъдимият решил да предложи подкуп на полицаите, за да не извършат по-нататъшните
служебни действия, изискуеми при констатиране управление на МПС от шофьор с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. За целта задал въпроса „може
ли да оправим нещата“, а после поискал от св. Ю. две банкноти от по 50 лева. Тя
го предупредила, че е на път да направи някоя глупост. Воден от намерението да
осуети очертаващото се наказателно преследване, подсъдимият извадил свои 100
лева (2 банкноти от по 50 лева с номера БВ * и БТ *) и се обърнал към св. К. с
думите: „Давам тези 100 лева да ме пуснете да си ходя и да забравим за случая“.
След това хвърлил банкнотите през отворената лява предна врата на полицейския
автомобил. Банкнотите попаднали пред шофьорската седалка.
Свидетелите К. и С. не приели подкупа, а уведомили
за случката дежурната оперативна група в РУ - А. и запазили
местопрестъплението. Междувременно издали на подсъдимия талон за изследване.
Той отказал да даде кръвна проба, приемайки показанията на дрегера, с което бил
тестван.
Впоследствие бил извършен оглед на
местопроизшествието. Предложените банкноти били иззети от мястото, на което ги
бил хвърлил Д., за което бил съставен съответният протокол.
На подсъдимия бил съставен АУАН за управление на
МПС без СУМПС; на свидетелката Ю. също бил
съставен акт – за това, че е предоставила автомобила си на неправоспособен
водач, употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила. Впоследствие
регистрацията на колата била прекратена за срок от 6 месеца.
След това подсъдимият бил задържан на основание
чл.74 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа в РУ А.. Около 09.00 часа свидетелят Х.К.,
който бил мл. автоконтрольор в РУ А., му направил тест за евентуална употреба
на наркотично вещество. Използвал техническо средство „Д.Ч.3 000“ с № **, което отчело концентрация на
кокаин в слюнката му. Д. оспорил резултата и получил талон за медицинско
изследване. В 10.05 часа дал проби от кръв и урина в ЦСМП-А..
Според заключението на изготвената на досъдебното
производство токсико-химична експертиза в кръвта на подсъдимия не били
установени наркотични вещества, но в пробата от урината му резултатът бил
положителен за веществото кокаин. Става дума за наркотично вещество с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
него, поради което е забранено за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. В урината на подсъдимия бил установен и метаболита кокаетилен,
доказващ комбинирана съвместна употреба на алкохол и наркотичното вещество
кокаин. Експертите са пояснили, че отсъствието на наркотика в кръвта и
присъствието му в урината означава, че е употребен повече от 12 часа преди отделянето
на биологичен материал за изследване.
Видно от приложените по делото
документи - длъжностни характеристики, справки на началника на РУ-К. и план за
провеждане на СПО и разстановка, карловските полицаи С. и К. са действали в
качеството на длъжностни лица като полицейски органи по смисъла на чл. 93, т.
1, б „а" от НК и чл.304а от НК.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в
обвинителния акт, са базирани на досъдебните гласните, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства и на експертните сведения. Окръжният съд е извършил
доказателствен анализ, съобразен с правилата на обективната логика –
информацията от всеки от гласните доказателствени източници е проверявана за
достоверност при съпоставка със съдържанието на другите от същия вид, както и с
писмените доказателства, и с експертните изводи. Не се наблюдава преиначаване или
превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито позоваване на информация, която
не е събрана по надлежния ред.
Между частите на относимата доказателствена маса не се
откриват съществени разминавания,
напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят изявлението на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.
*
Тази фактология очертава състава на престъплението „опит за даване на подкуп“. Подс.
Д. се е насочил пряко и непосредствено към престиране на инкриминираната сума
пари на посочените в обвинителния акт полицаи – показал им е двете банкноти,
обявил е на каква стойност са и сетне ги е поставил в техния автомобил,
подканяйки ги да ги вземат. С това е започнал изпълнението на даването на
подкуп, предназначен да ги мотивира да не съставят изискуемите документи, въз
основа на които би започнало наказателно преследване за управление на МПС след прием
на алкохол над 1.2 промила и наркотик (относно които действия са имали
съответната компетентност). Казано накратко, подсъдимият е целял посредством
даруване със 100 лева да мотивира карловските полицаи да пренебрегнат
служебните задължения, които имали във връзка с току що констатираното от тях престъпно
деяние. Корупционното престъпление представлява опит по смисъла на чл. 18, ал.
1 НК, тъй като единствено отказът на подкупваните длъжностни лица да приемат
облагата (и да не фиксират своите констатации по съответния надлежен ред) е
препятствал довършването му.
Прокурорът
обаче е инкриминирал предходната фаза на посегателството – предлагане да даде подкуп
и така е препятствал прилагането на точната правна квалификация. Евентуално
осъждане за опит за даване на подкуп неминуемо
би злепоставило правото на защита на подсъдимия (ако и да се предлага от защитника
му). Адв. Х. не съобразява, че става дума за следващата фаза в развитието на
престъпния процес, т.е. за фазата, която разкрива по-висока степен на
обществена опасност (тъй като при нея обектът на наказателна защита се явява
засегнат по-съществено). Така че ПОС е бил прав да последва предложението на
прокурора, при все че не е перфектно от материалноправна гледна точка, вместо
да наруши забраната по чл. 287 НПК за съществено изменение на обвинителната
постановка.
Свидетелите С. и К. са притежавали и
наказателноправно релевантната характеристика на субекта на престъплението по
чл. 304а от НК при положение че са действали в качеството на полицейски органи.
ПАС няма възражения относно тази част от разсъжденията на решаващия съд.
Първата инстанция правилно е
приела, че в представното съдържание на умисъла на дееца е било налично
съзнание за длъжностното качество и полицейските правомощия на двете подкупвани
лица, както и за връзката между тези качества и правомощия и дара – подс. Д. го
е предназначил за тяхно облагодетелстване, преследвайки ясно очертаната (специална)
цел да ги убеди да не приложат задълженията си по служба.
Правното квалифициране на деянието
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в степен 1.54 промила е
безспорно, изложената аргументация е правилна и споделима и няма защо да се
преповтаря.
ПОС не е сгрешил, като е осъдил Д.
и за управление на МПС след употреба на кокаин по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК. Присъствието на това наркотично
вещество в организма на шофиралия л.а. „А. А 3“ е установено посредством
валиден способ, а именно експертиза. Подсъдимият не е възразил да бъде проверен
за употреба на наркотично вещество и с „Д.Ч.“, но това не означава, че не е
съзнавал наличието на кокаин в организма си, както счита адв. Х., а означава,
че се е надявал техническото средство да отчете отрицателен резултат (в който
случай е нямало да бъде подложен на кръвно и уринарно изследване). Надеждата му
се е основавала на обстоятелството, че е употребил кокаин преди повече от 12
часа.
Вярно е, че пробите от слюнка, кръв и урина на подс. Д. са взети значително
време след залавянето му зад волана на „А.“то, но закъснението не
компрометира резултата от изследването за употреба на наркотик. Установеният в
Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или на наркотични
вещества срок за даване на биологичен материал започва да тече от друг начален
момент – от момента на издаване на съответния талон. Идеята е да се
постигне дисциплиниращ ефект по отношение на изследваното лице. Така че дори
неспазването на този срок не може да доведе до медицински неправдоподобен
резултат (а и в случая точно въпросният срок е спазен).
Впрочем късното тестване ползва изследваното лице, доколкото концентрацията
на наркотично вещество намалява прогресивно от момента на употребата му
нататък. Така че за нарушаване на някакви права на Д. не може да става
дума. Отделен е
въпросът, че приложимите изследвания не са в състояние да отчетат количествено съответния резултат
(концентрация на наркотично вещество в организма на тестваното лице), а могат
само да позитивират или да отрекат наличието
на такова вещество, независимо от
концентрацията му. И съответно – за осъществяване състава по чл. 343, ал. 3 НК е достатъчно наличието на наркотик, а конкретната концентрация не е
релевантен факт. Така че възражения от рода на правените от защитата се явяват
и по принцип неприемливи.
Както беше посочено по-горе, в дадената
от Д. шест часа след управлението на инкриминирания автомобил кръвна проба не е
констатирано наличие на кокаин. Този тестови резултат също не обосновава
несъставомерност. Това е така, тъй като в уринарната проба, дадена също тогава
(а също в слюнката, отделена час по-рано) е отчетено присъствие на споменатото
наркотично вещество. За изясняване на различието между коментираните химически
резултати е поискано и получено експертно мнение – според заключението на
цитираната токсикологична експертиза присъствието на кокаин в урината, съчетано
с отсъствието му в кръвта, не е химически невъзможно, напротив – типично е при
употреба на наркотично вещество в период по-голям от 12 часа преди вземането на
биологичните проби. Освен това при изследването на биологичните проби на Д. е установено наличие и на
специфичен метаболит – кокаетилен, който доказва комбинирана употреба на кокаин
и алкохол. Изминалото много време от
приема на наркотик до поемане управлението на автомобил също не води до несъставомерност
на деянието – шофиране след подобна
употреба е забранено на общо основание, при положение че за елиминиране на
наркотичното вещество е необходимо повече време. Дългият период от употребата
до управлението е релевантен само при решаване въпроса за наказанието.
Не се споделя и неконкретизираната идея на адв. Х., че инициирането на
изследване за наличие на наркотично вещество след напускане на местопроизшествието нарушавало Наредба № 1 за
реда за установяване употребата на алкохол и/или на наркотични вещества.
Изрично и в чл. 1, ал. 2, чл.2, чл. 4 и чл.
5 от споменатата наредба двете хипотези (тестване на място или изпращане за медицинско
изследване) са равнопоставени, като е предоставен избор за приложение на една
от тях.
*
На последния етап от своята
дейност окръжният съд не се е отклонил от критериите по чл. 35, ал. 3 и чл. 54,
ал. 1 НК, поради което е постигнал съответствие между деяния, личност на дееца
и наказания. Допуснал е някои неточности при мотивиране на направения
санкционен избор, отстраними при инстанционния контрол.
По делото е
изяснено, че с активни позитивни действия подс. Д. е изградил добра
характеристика на личността си, както правилно е заключил ПОС. Той има
установен социален статус, полага труд, грижи се за съжителката и малолетното
си дете. Освен това до инкриминирания момент не е извършвал нито престъпления,
нито други противообществени деяния. Тези обстоятелства със смекчаващ капацитет
показват, че Д. поддържа позитивна жизнена
стратегия, която сочи на благоприятна прогноза за бъдещото му поведение в
обществото. ПОС правилно е съобразил и младата възраст на дееца (24
години) като обстоятелство, което също има способността да улесни процеса по
неговото поправяне и превъзпитание. Към изброяването ПАС ще добави и признанието
на вина – то е изложено на досъдебното производство, т.е. извън процедурата по
съкратено съдебно следствие, следователно трябва да се отчете при определяне на
наказанието. Пропускът да бъде посочено вероятно се дължи на неговия
незначителен смекчаващ потенциал, свързан с липсата на фактологичност на
изявлението.
Като отегчаващо обстоятелство за
всички престъпления е отчетена престъпната упоритост и безцеремонност на подсъдимия,
който само в рамките на час е извършил трите престъпления на фона на липсващата
правоспособност за управление на МПС и се е опитал да избяга от полицаите и да
прехвърли отговорността на спътничката си. Това е довело до съществено
покачване степента на обществена опасност на личността на дееца, който е
демонстрирал, че не се затруднява в успоредното нарушаване на различни правно защитени
обществени отношения.
Като извърши самостоятелна
преценка на отегчаващо-смекчаващото действие на изброените индивидуализиращи
обстоятелства, ПАС намери, че подходящите за подкупа наказания са три години
лишаване от свобода и глоба от 2000 лева. Превесът на смекчаващите отговорността
е категоричен и отчетлив. Отегчаващата способност на обстоятелството с обратен
знак не е голяма, доколкото то не засяга обекта на нито едно от трите
престъпления, т.е. не повлиява на тяхната обществена опасност. Що се отнася до
покачването на степента на обществена опасност на дееца, за което свидетелства
споменатото отегчаващо обстоятелство, то е годно да увеличи наказанията не много
над минимумите. До този извод е стигнал и окръжният съд и правилно е
индивидуализирал лишаването от свобода между минимума и средата на очертаната в
чл. 304а НК наказателна рамка. Открил е и оптималната кумулативна санкция, а
именно три години лишаване от свобода и глоба от 2000 лева (в мотивите е
посочено, че се избира 4-годишен срок на лишаването от свобода, което представлява
техническа грешка при положение че в диспозитива правилно е фиксиран резултатът
от редукцията по чл. 58а,ал.1 НК – две години, така че първоинстанционнят акт
ще претърпи промяна единствено в коментираната мотивна част).
Що се отнася до
наказанията за другите две престъпления, те се отегчават и от още едно
обстоятелство – допуснатото пътно произшествие вследствие признатия по реда на
чл. 371, т. 2 НПК факт на повлияване на употребения алкохол и кокаин върху загубата
на контрол над „А.“то. При определяне на двете наказания трябва да бъде отчетен
в качеството на отегчаващо обстоятелство и фактът на неправоспособността на Д.,
която го обрисува като недисциплиниран шофьор, опасен на пътното платно. ПОС е
пропуснал да запише в мотивите си коментираните две обстоятелства, които
свидетелстват за склонността на дееца да накърнява обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта. Същевременно е пропуснал и едно от смекчаващите отговорността за престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК обстоятелства, а именно изминалият дълъг период от време, считано от
употребата на кокаин до инкриминираното управление на МПС. Явно обаче мислено е
отчел всички тези обстоятелства при положение че е направил коректен
санкционен избор, като правилно е фиксирал наложените наказания при баланс на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства. Определените две
години лишаване от свобода и глоба от 500 лв. за престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК и две години лишаване от свобода и глоба от 700 лева за престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК представляват точната средноаритметичната среда (медианата)
на санкциите по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 НК, така че становището на решаващия
съд, че въпросната среда е надхвърлена, представлява математическа неточност,
отстранима при инстанционния контрол. Важното е, че са избрани справедливите
наказания. В тази връзка мнението на защитата, че наказанията следвало да бъдат
определи близо до минимумите не се споделя – горният анализ на обстоятелствата
по чл. 54 НК ясно показва, че смекчаващите обстоятелства нямат нито броя, нито
капацитета да надделеят над отегчаващите.
Що се отнася до глобите за всяко
от трите престъпления, те са правилно отмерени съобразно посочените индивидуализиращи
обстоятелства, преценени и в аспекта на имотното състояние и алиментни
задължения на Д.. Претенцията на защитата за намаляването им не се базира на
някакви конкретни смекчаващи обстоятелства, които са останали неотчетени, така
че е необоснована. Още повече, че и трите глоби са почти в минималните
размери.
ПОС е допуснал математическа
грешка и при прилагане на алгоритъма по чл. 58а, ал. 1 НК, като е редуцирал
наказанията за двете транспортни престъпления вместо на по една година и четири
месеца само на една година. Касае се за грешка в полза на подсъдимия и при
липса на съответен протест не може да бъде отстранена.
Споделимо е и решението на ПОС за
групиране на отделните кумулативни санкции и определяне на най-тежката от тях –
редуцираната по реда на чл. 58а,ал. 1 НК санкция, включваща две години лишаване
от свобода и глоба от 2000 лева. Споделима е и аргументацията на решението да
не се използва възможността по чл. 24 НК за увеличаването ѝ.
Силата и
взаимодействието на посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства показват,
че за постигане целите по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на Д. не се
налага неговото изолиране от социалната, професионалната и семейната му среда.
Настаняването му в пенитенциарно заведение не би го направило по-добър
гражданин. Оказва се подходящо изпълнението на определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за средния изпитателен срок.
Оптимален ефект би се постигнал, ако в рамките на въпросните четири години
изпитание се осъществява пробационната мярка „периодични срещи с пробационен
служител“. Според ПАС именно тази мярка би обезпечила успешния завършек на процеса
по поправяне и превъзпитание на дееца. Последователното извършване на
престъпления и административни нарушения в рамките на една само нощ от страна
на неосъждано лице не е достатъчно за ефективно осъждане, но пък изисква
перманентен пробационен надзор. Посредством избраното пробационно въздействие
ще се гарантира отстраняването на изкривяванията в ценностната ориентация на подсъдимия.
В този смисъл присъдата трябва да бъде изменена, като бъде отменено
постановеното ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от
свобода и бъдат приложени нормите на чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 3 НК.
Коректни и подлежащи на потвърждаване
са съдебните изводи относно приложението на нормите на чл. 59 и 307а НК, както
и относно разноските и вещественото доказателство.
При цялостната
служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав не откри
основания за нейната отмяна или изменение в друг аспект.
Ето
защо и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 3 НПК П.ският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъдата № 66/11.08.2020 г. по
НОХД № 1225/20 г. по описа на П.ския окръжен съд, като я отменя в частта, с която е определен „общ“ първоначален режим на
изтърпяване на общото най-тежко наказание две години лишаване от свобода и вместо това
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на
общото най-тежко наказание две години лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизането на
присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 67, ал. 3 НК,
пробационната мярка „периодични срещи с
пробационен служител“ през изпитателния срок от четири години.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за
неговото изготвяне пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: