№ 9
гр. Кърджали, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200975 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 04.10.2022г.
издадено от Началник сектор „П. п."- К. към ОДМВР- Кърджали, с което с
което са наложени наказания: 1. по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП глоба в
размер на 50лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП; по т.2. по чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10лв.; и на основание Наредба № Із-2539
на МВР отнемане на общо 6 контролни точки на Н. Х. М. от гр.Д. с ЕГН
********** извършено на 23.08.2022г. в 20,05 часа в гр.Кърджали на ул.О. м..
Недоволен от това наказателно постановление е останал
жалбоподателят М.. Не оспорва, че на посочената дата е управлявал лек
автомобил „М. ****“ с рег.№ *******, както и че тогава не носел контролния
талон от свидетелството за управление, но не приема, че по време на
движение не е използвал обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила. Настоява, че след подадения му сигнал за спиране е спрял на
посоченото място, но преди полицейските служители да дойдат до
автомобила му, той е натиснал механизма за освобождаване на
обезопасителния колан. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление поради допуснато неправилно приложение на
материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призоват,
не се явява и не се представлява.
1
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява,
но се представлява от юрисконсулт. В ход по същество моли съда да
потвърди наказателното постановление като представя подробна писмена
защита и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-
Кърджали.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
23.08.2022г. свидетелите С. Ч. и В. Т. били на работа като автоконтрольори в
сектор „П. п."- К. към ОДМВР- Кърджали, и осъществявали контрол на
пътното движение. Около 20.05ч. те се намирали на ул.О. м. до
бензиностанция „Л.“ в гр.Кърджали, когато свидетелят С. Ч. забелязал, че
водачът на приближаващият към тях лек автомобил марка „М.“ с рег.№
*******, не е поставил обезопасителния колан. Поради това той подал сигнал
със стоп палка, при което била извършена проверка на посоченото МПС. При
нея се установило, че водачът му е жалбоподателя Н. М., който пътувал сам и
не бил поставил обезопасителен колан. При проверката му бил изискан и
контролния талон към свидетелството за управление на МПС, но водачът М.
не представил такъв. За констатираните нарушения на место свидетелят С. Ч.
съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На
тази база на 04.10.2022г. било издаденото и обжалваното наказателно
постановление.
Тази безспорна фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на С. Ч. и В. Т., както и от акта за установяване на
административно нарушение серия GA № ****** от 23.08.2022г., чиято
доказателствена сила не бе оборена. Всички тези доказателства установяват
по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и двамата
полицейски служители са очевидци на нарушението и подробно описват
поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14-
дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
2
връчено на жалбоподателя на 10.10.2022г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на 24.10.2022г. видно от пощенското
клеймо на пощенския плик.
По т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. А чл.183
ал.4 т.7 от същия закон казва, че се наказва с глоба 50.00лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Като преди да се
произнесе настоящата инстанция съобрази следното: За да представлява едно
деяние- действие или бездействие- административно нарушение или
престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона
за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между
административното нарушение и престъпление е именно в степента на
обществена опасност на деянието. От събраните по делото гласни
доказателства, а именно свидетелските показания безспорно по делото се
установи, че жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил марка „М.” без
да е поставил обезопасителен колан, поради което правилно наказващият
орган е подвел извършеното под състава на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и е
приложил относимата наказателна разпоредба на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.
Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в
цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 1
на нормата. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел
всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за
нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е
наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“
от 50лв. и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР. Поради това наказателното постановление в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на
чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си
контролния талон към свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. Безспорно по делото се установи, че това
нарушение е извършено от жалбоподателят Н. М., поради което правилно
наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП
3
и му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв.
Поради това и в тази част следва наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
нарушението не е извършено, тъй като едва след подадения му сигнал за
спиране е спрял на посоченото място, но преди полицейските служители да
дойдат до автомобила му, той е натиснал механизма за освобождаване на
обезопасителния колан. Това е така, тъй като безспорно се установи, че е
налице административното нарушение, по повод на което е издадено и
обжалваното наказателно постановление, а доказателства в подкрепа на
твърдението не бяха събрани. Освен това не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. Не е налице и маловажност на случая, тъй като
извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
4
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 90лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по
делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* от
04.10.2022г. издадено от Началник сектор „П. п."- К. към ОДМВР- Кърджали,
с което с което са наложени наказания: 1. по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП; т.2. по чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10лв.; и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР отнемане на общо 6 контролни точки на Н. Х. М. от гр.Д. с ЕГН
********** извършено на 23.08.2022г. в 20,05 часа в гр.Кърджали на ул.О. м.,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. Х. М. с адрес гр.Д. ул.В. № ** с ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5