М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2531/ 2019 год.
на Районен съд гр.Варна 3-ти
наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Т.Р.Р. *** е
повдигнала обвинение за това, че през периода от
неустановена с точност дата през месец март 2015 г. до неустановена с точност
дата през месец юни 2015г., в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у лицата: Т.Т.Т., че ще му
закупи и достави от Германия л.а. марка „Шкода Октавия", и с това му
причинил имотна вреда в размер на 3000 лева; П.Б.Д., че ще му закупи и
достави от Германия л.а. марка „Шкода Октавия", и с това му причинил
имотна вреда в размер на 2 262,46 лева, като причинената вреда от престъплението е
на обща стойност 5 262,46 лева и измамата представлява опасен рецидив - престъпление
по чл.211 пр.2, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК
Съдът прие за разглеждане в процеса
предявените от Т.Т.Т. и П.Б.Д. граждански искове за обезщетяване на причинените им от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумите. Двамата бяха конституирани като граждански ищци, а пострадалият Д. и като частен обвинител.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като аргументира
тезата си за доказаност на престъплението . Пледира за наказание «лишаване от
свобода» между средния и максималния размер, предвиден в закона, изпълнението
на което да бъде при първоначален строг режим. Изразява становище за уважаване
на гражданските искове.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Пл.Д., се присъединява към изложеното от
прокурора за доказаност на обвинението и излага доводи за неоснователност
на тезата на подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, като наказанието бъде
определено над средния размер, предвиден в закона и за уважаване на
гражданската претенция.
Гражданският ищец Т.Т. лаконично обобщи, че престъпните действия на подсъдимия
са доказани и поиска предявения от него иск да бъде уважен.
Защитникът на подс.Р. излага доводи за недоказаност на обвиненителната теза
и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Р. дава обяснения относно отношенията си със свид. Т.Т. и
Пл.Д. като твърди, че сумата, която
е получил от първия е взета в заем и не е отричал, че няма да я върне. По
отношение на Пл.Д. - отрича изобщо получаването на пари. С последната си
дума заяви, че не е виновен и се придържа към казаното от своя защитник.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Към
пролетта и лятото на 2015 г. свидетелите Пл.Д. и Т.Т. работели в Център за
специализация и професионална подготовка - Академия на МВР /ЦСПП-АМВР/- гр.
Варна. Работното им място се намирало на адрес гр. Варна, бул. „Сливница"
№ 159. Свид. Д. работел като „командир на отделение", а свид. Т. като
„Началник логистика". По същото това време подс. Т.Р. изтърпявал на
територията на Академията /накратко школа на МВР/ една от пробационните мерки
от наказанието му „Пробация", а именно „безвъзмезден-труд в полза на
обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от една година. Наказанието му
било наложено с присъда по НОХД № 388/2014 г. на Районен съд - гр. Карлово, в
сила от 05.11.2014г. Тази пробационна мярка се изпълнявала в периода
07.12.2014г. - 14.06.2015г. /видно от писмото на л.218
от ДП/. Свидетелите Д. и Т.
познавали подсъдимия във връзка с престоя му в „Школата“, а свид. Д. го знаел във
връзка с работата си още през 90-те
години, по повод извършено претърсване в
гараж.
Първата
среща на свид. Д. с подсъдимия станала на неустановена с точност дата през
месец март 2015 г. Тогава подс. Р. обяснил на св. Д., че изтърпявал наказанието
си „Пробация", като 100 часа труд следвало да положи в школата, където св.
Д. работел, и сега трябвало да вземе подпис от колегата на св. Д. - св. Т.. При
този разговор св. Д. разбрал, че подс. Р. работел по същото време и в автосалон
в гр. Варна, без да уточнява в кой. Също
така той се похвалил на св. Д., че колегата му - св. Т., вече му поръчал да му
донесе уточнен конкретно помежду им лек автомобил „Шкода Октавия", който
се намирал в момента в Германия. Свидетелят Д. казал на Р., че и той в скоро
време възнамерява да купи автомобил, но до никаква конкретика не стигнал в
разговора им, след което двамата се разделили.
След
този им разговор, подс. Р. сам отново потърсил св. Д., като го намерил на
КПП-то на школата, където в момента Д. бил на работа. Подсъдимият казал на св. Д.,
че знаел за автомобил на изгодна цена, който се намирал в Германия - марка
„Шкода Октавия", производство 2003г. на цена 1150 евро. Тъй като цената се
сторила изгодна на св. Д., подс. Р. му предложил да му докара колата.
Подсъдимият заявил, че първоначално св. Д. ще плати само разходите по
докарването на колата - 600 лева като цена на автовоза от Германия, а след това,
Д. щял да му плати и покупната цена от 1150 евро. При вземането на решение да
се довери на подс. Р., св. Д. се повлиял от това, че предвид положението, което
заемал в системата на МВР не смятал, че подс. Р. ще си позволи да го измами.
Той и подсъдимия се уговорили на следващия ден да се видят в школата и св. Д.
да даде на Р. сумата от 600 лева.
На
следващия ден /неустановен с точност през м. март 2015г./ подс. Р. пристигнал
на бариерата на Школата с автомобил, управляван от друго лице. Именно тогава и
на това място св. Д. му дал сумата от 600 лева, като
поискал подс. Р. да му подпише документ за получената сума. Последният заявил
на св. Д., че бързал и не може да му даде такъв в момента, а освен това двамата
се познавали и си имали доверие. Уверил го, че когато отиде да взема колата от
Германия ще изпрати на св. Д. снимки на автомобила.
От
даването на тази сума изминали около две седмици, а подсъдимият така и не
тръгвал за Германия. Това свид. Д. знаел от водените между тях телефонни
разговори. Освен това подс. Р. дошъл отново на работното място на св. Д., за да
му иска още пари, тъй като му казвал, че имал да взема пари, но го бавели и
нямал средства да тръгне. Подс. Р. ходил и до дома на св. Д., за да му иска
пари. Подсъдимият уверил Д., че ако му даде още 300-500 лева щял да ги
приспадне от продажната цена. Първите два пъти свид. Д. отказал да му даде още
пари, но под угрозата подсъдимият да не тръгне за Германия, му дал още 350 евро.
Предаването на тази сума станало в канцеларията на св. Д.
в школата. При тази им среща подс. Р. уверил св. Д., че след рождения ден на
жена си тръгвал за Мюнхен, където бил набелязания от него за св. Д. автомобил.
След
тази им среща, вече през м. юни 2015г., на неустановена с точност дата, подс. Р.
звъннал по телефона на св. Д. и му казал, че бил в Мюнхен и в момента стоял
точно да набелязания автомобил. До този автомобил обаче по думите на
подсъдимия, имало друг от същата марка, но по - нов - производство 2005-2007г.
Той обаче бил по скъп с 500 евро от набелязания и попитал св. Д. дали не би
искал този новия. Първоначално св. Д. заявил, че нямал повече пари. В рамките
на следващите минути обаче подс. Р. неколкократно звънял по телефона на Д. да
го убеждава, че по - новия автомобил бил с повече екстри и в отлично състояние,
тъй като го бил тествал. Р. обяснил и това, че освен колата за Д. и тази за св.
Т., щял да взема още пет коли с автовоз, така че св. Д. трябвало спешно да му
изпрати тези 500
евро по „Изипей". Д.
му обяснил, че в момента бил на работа и нямало как да изпрати парите.
Подсъдимият обаче бил много настоятелен и поискал св. Д. да даде парите на
изпратен от подс. Р. до школата човек. Така и направили. Минути след това до
школата дошло момче на около 25 години, което било възприето и от намиращия се
по това време, на това място свид. Н.А.. При
фактическото предаване на сумата на непознатия, свид. А. не присъствал ,
а свидетелят Д. поддържал непрекъснат телефонен разговор с подсъдимия.
Междувременно
св. Д. разбрал от своя колега св. Т., че и той бил дал на подсъдимия повторно
парична сума за внос на неговата кола. Подсъдимия Р. престанал и да звъни
повече на св. Д., но отговарял на позвъняванията на Д., като измислял различни
причини за това, че не му докарва колата - автовоза спукал въздушни възглавници
в Австрия и щели да купуват такива от България и да ги носят в Австрия, тъща му
починала и др. Всичко това породило вече основателно съмнение у св. Д. и
извикал на разговор подс. Р. в дома си. По това време там гостувал св. А.,
който възприел Р., но не присъствал на разговора между двамата. Междувременно
св. Д. разбрал от св. Т., че и той бил лъган по същия начин и със същите
обяснения от подсъдимия. Така и двамата разбрали, че са станали обект на измама
от обв.Р.. Скоро той престанал да отговаря на обажданията им.
По
сходен начин подс.Т.Р. процедирал и с колегата на св. Д. - св. Т.Т..
Професионалните ангажименти на последния по отношение на лицата, изпълняващи
наказание „пробация“ в школата на МВР се изразявали само и единствено в
определяне на районите, където да работят. Именно по тази причина познавал
подсъдимия Р.. При всяка от срещите им подс. Р. заявявал на св. Т., че трябва
да си смени колата „Шкода Фабия“ за по – голяма и че той можел да му съдейства
за това.
В
началото на м. юни 2015 г. подс. Р. влязъл в кабинета на св. Т. за да му
разпише книжката, че е положил изискуемия труд по изтърпяването на наказание
„Пробация“. Подсъдимият сам провокирал разговор със св. Т., като му предложил
му да му докара от Германия л.а. „Шкода Октавия 4x4“. Подс. Р. заявил, че знае
конкретен автомобил, който бил изложен в автосалон в Германия и бил на стойност
6000 лева. За това Р. поискал от св. Т.
първоначално сумата от 250 евро или 500 лева като капаро, като Т. му дал 500 лева.
Междувременно
за да затвърди представата на св. Т., че ще си получи автомобила, подс. Р. му
поискал имейл адрес, на който започнал да му изпраща снимки на автомобила /л.30-37 от ДП/.Лично Р. му дал и лист с техническите характеристика на л.а. „Шкода
Октавия“ / л.29 от ДП/. Това дало повод на св. Т. да сключи договор за кредит с
цел купуването на автомобила /л.27-28 от ДП/ и изтегли такъв. По
подобие на разговорите със св. Д., подс. Р. започнал през следващите дни да
изтъква на свид. Т. различни причини, че не му докарва автомобила. Така му
казал, че автовозът не можел да тръгне с всички коли от Германия, тъй като на
подс. Р. не му достигала малка сума. По този начин подс. Р. успял да мотивира
св. Т. да му изпрати още 500 лева като част от
покупната цена за автомобила. Това св. Т. направил на 11.06.2015г. чрез „Easy Pay” в 16.50 часа с
Разписка № 01000342623565 с наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. /л. 25 от ДП/. Парите
били изтеглени от подс. Р. още същия ден, видно от Разписка №
07000342634553/11.06.2015г. в 17:10:33 часа за сумата от 500 лева с наредител Т.Т.Т.
и получател Т.Р.Р. на фирма „Easy Pay” /л.131 от ДП/. След една седмица подс. Р. още веднъж казал
на св. Т., че автовозът е тръгнал за
България, но се развалил в Унгария и му трябвали пари да го оправи. За това
поискал от свид. Т. допълнително още 700 евро или 1400 лева,
които св. Т. отново превел чрез „Easy Pay” на 18.06.2015г. в
14.10 часа с Разписка № 01000344532296 с наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. /л. 26 от ДП/. Парите
били изтеглени от подс. Р. още същия ден, видно от Разписка № 07000344537329/18.06.2015г.
в 14:23:04 часа за сумата от 1400 лева с наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. /л.132 от ДП/.
Минали
още няколко дни и подс. Р. отново се обадил по телефона на св. Т.. Казал му, че
бил в България и щял да тръгва за Унгария, за да занесе частите за автовоза.
Обяснил му, че повредата била по – голяма от първоначалната, и поискал още пари
от св. Т.. Заявил му, че е поискал пари и от колегата му – св. Д., на който
също ще внася кола, но той му отказал, тъй като нямал. При последваща среща
между двамата във Варна, свид. Т. дал на подс. Р. още 600 лева.
Тъй
като изтегленият от свид. Т.Т. кредит бил целеви – за покупката на автомобил,
от банката започнали да го търсят, за да представи талона на този автомобил.
Това наложило нови разговори по телефона между св. Т. и подс. Р., в които
последният изтъквал всякакви причини, че не може да докара автомобила –
автовоза бил още в Унгария и не бил ремонтиран, автовоза бил вече във Видин и
до няколко дни ще получат колите си, тъща му починала и т.н. В последствие
подс. Р. спрял да вдига телефона си и да отговаря на позвъняванията на св. Т..
От
заключението на оценителната експертиза се установява, че
сумата, която подс. Р. получил от свид. Т.Т. е 3000
лева, а от св. Д. – 2 262,46 лева.
От
заключението на графическата експертиза е видно, че подписите, положени в
Разписка № 07000344537329/18.06.2015г. в 14:23:04 часа за сумата от 1400 лева с
наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. и в Разписка № 07000342634553/11.06.2015г.
в 17:10:33 часа за сумата от 500 лева с наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. чрез
„Easy Pay”,
са положени от подсъдимия.
От справката за съдимост се установява, че към момента на извършване на настоящото
престъпление подсъдимият Т.Р. е осъждан.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена частично от
обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания на Т.Т. и П.Д., дадени
пред съда, приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК; тези на
свид. Н.А.; експертните заключения, справката за съдимост и останалите писмени
материали по делото.
Обясненията на подсъдимия в часта, относно повода да се запознае със
свидетелите Т. и Д. са идентични с показанията на последните, поради което съдът ги възприе като обективни. В останалата
си част, касаеща получената от свид. Т.Т.
парична сума от 1900 лева като дадена в
заем за решаването на лични проблеми, и отричането изобщо да е получавал пари от свид. Пл.Д., изграждат
защитна теза, която не се подкрепя от останалия доказателствен материал.
Свидетелите Т.Т. и Пл. Д., последователно изложиха хронологията на
взаимоотношенията си с подсъдимия по повод процесните автомобили. Приобщените
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК техни показания внесоха допълнителна
яснота относно времето и мястото на извършване на измамливите действия от
подсъдимия, както и за сумите, които са
му давали. Следва да се отчете, че тези показания са събрани много
по-близо до времето, през което
свидетелите са провеждали разговори и срещи с
подсъдимия, а той им е давал различни обяснения за пречките, поради
които не може да докара автомобилите, поради което и не навеждат на двусмислие
относно тези обстоятелства. За това
съдът, преценявайки тази свидетелски показания като обективни и
вътрешно непротиворечиви ги кредитира
изцяло .
Съдът възприе като логични и
обективни показанията на свид. Н.А., който на практика случайно е станал
очевидец на срещи на свид. Д. с подс. Р. и с лице изпратено от него.
Само субективната преценка на този
свидетел, че това са лични отношения, за които знаел, че са свързани с доставянето на автомобил за свид. Д., е била причина да не участва в тях.
Заключенията на оценителната и графическа експертизи, съдът възприе изцяло като обективни, изготвени
от компетентни лица.
Преценката на ангажираните по делото доказателствени средства даде основание на съда да приеме, че
обективната и субективна съставомерност на деянията са доказани по несъмнен
начин. Авторството на Т.Р. в изпълнителните деяния на престъплението по
чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е недвусмислено доказано. И
двамата пострадали бяха категорични, че инициатор на идеята за намиране на
подходящи автомобили за покупка от тях е била на подсъдимия. В случая мотивирането им да се
доверят на подс. Р. и да му дадат
посочваните от него суми са били демонстрираните от него възможности за
доставка на автомобил от чужбина, предвид твърдяните познанства, които имал в
автокъщи и приемливата за свидетелите цена. Целта на това въвеждане в
заблуждение е била подсъдимият Р. да набави за себе си имотна облага,
което реално е осъществено.
Поддържането на тази заблуда се извършило чрез показване от страна на подс.
Р. на снимки на автомобили на екрана на
телефона му , изпратени такива на ел.
адрес на свид.Т., описание на техн.параметри на автомобил “Skoda Octavia”и изтъкването
на различни «обективни» причини за
забавяне на пристигането на автомобилите.
Изложената от подсъдимия и от защитника му теза за наличие на приятелски отношения между Р. и
пострадалия Т., в рамките на които последният му дал заем от 1900 лева,
а със свид. Д. се отрича да са имали
каквито и да са взаимоотношения е неприемлива. Поведението на подсъдимия е
типично за случаите на измама.
Възползвайки се възможността за контакт със свидетелите Т. и Д. подс. Р.
е установил, че те принципно са имали интерес
от покупката на автомобили. Тогава той целенасочено е започнал да
създава представи у тях, че може да им
намери такива на подходяща цена. Поддържането на тази представа чрез показвани
и изпращани от Р. снимки, даване на технически параметри, а по-късно изтъкване
на «обективни препятствия» за забавяне на доставянето, са целяли именно
получаването на пари от пострадалите.
Аргументи в тази посока съдът
черпи и от факта, че свид. Т. е изтеглил
целеви кредит от банка, при усвояването на който е следвало да представи
СРМПС, каквото не е получил от подс.Р. и
до настоящия момент. Действително свид. Пл.Д.
е давал на подс.Р. исканите от последния суми, без да получи писмено
удостоверяване. Това обаче с оглед
размерите им - 600 лева, 350 евро и
500 евро и факта, че двамата са се
познавали преди инкриминирания период е житейски оправдано, още повече, че по това време
подсъдимият ежедневно е бил в района на неговата месторабота.
Квалификацията
на случая като „опасен рецидив“ се
обуславя от предходната съдимост на подс. Т.Р.. Същият е осъждан общо 4 пъти
преди настоящото деяние, за извършени престъпления от общ характер. Налагани са
му и наказания "Лишаване от свобода", като в два случая това
наказание е било изтърпяно ефективно. Последната присъда на Р., преди
настоящото деяние, е по НОХД №
326/2008г. на PC - гр. Варна за престъпление по чл.210 ал.1
т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. Наложено му е наказание
"Лишаване от свобода" за
срок от 11 месеца при общ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на
22.07.2008г. Наказанието е изтърпяно на 21.02.2011 г. С оглед на това е налице
хипотезата на чл.29 ал.1 б."Б" от НК, която обуславя квалификацията „опасен
рецидив" по отношение настоящата престъпна дейност на подс. Р., а и не са
изтекли изискуемите от чл.З0 от НК 5 години от изтърпяване на наказанието по
предишните присъди.
Квалификацията
по чл.26 ал.1 от НК се
определя от факта, че повдсъдимият Р. е извършил две деяния, които осъществяват
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
При определяне на наказанието за това престъпление съобразно изискванията
на чл.54 от НК, съдът отчете високия размер на причинените вреди,невъзстановени
и до сега, въпреки заявеното пред съда
намерение да стори това; краткия период от време, през който са извършвани престъпните деятелности – няколко месеца и
липсата на критично отношение, и наложи на подсъдимия Т.Р. наказание към
средния размер, съобразно санкционната
част на нормата на чл.211 от НК, а именно „лишаване от свобода» за срок от пет години. Като взе предвид, че към датата на извършване
на настоящото престъпление подс. Т.Р.
е осъждан вкл. и с ефективни наказания
„лишаване от свобода”, настоящият съдебен състав прецени, че са налице условията по чл.57ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС и определе наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В настоящия случай съдът прецени, че изолирането на
подсъдимия от общественото за посочения
период е адекватно на целите най-вече
на специалната превенция, тъй като явно предходите му наказания не са
довели до промяна на поведението и коригиране на ценностната му система.
Като призна подсъдимия Т.Р. за виновен съдът счете, че предявените срещу него граждански искове за обезщетяване на причинените имуществени вреди са
доказани по основание. Въз
основа на безспорно установените суми, които свидетелите Т.Т. и Пл.Д. са му
дали и заключението на оценителната експертиза, съдът присъди в полза на
последните съответно сумите 3000 лева на
първия и 2262.46 лева на втория, ведно
със законната лихва читано от 01.07.2015 г.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в
тежест на осъденото лице.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: