Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./…………………05.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане в. гр. дело № 540 по описа на съда за 2019 год., докладвано от
съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.П.И. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 1383/30.03.2018 год., постановено по
гр. дело № 10665/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която
въззивникът И.П.И. от гр. Варна е осъден да заплати на К.С.Ф.
ЕГН ********** *** сумата
от 59, 64 лева, представляваща припадащата му се част от сторените от ищцата
разходи за материали и труд за
извършен през 2014 год. необходим
ремонт на общи части – покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. Варна, кв. ”Виница”,
ул. ”Св.
Св. Константин и Елена” №
40, комплекс „Виниция”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.07.2017 г. до окончателното и́ изплащане, на
основание чл. 48,
ал. 7,
вр. ал. 6
от ЗУЕС.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е
неправилно. Неправилен е изводът на съда, че И.И. е легитимиран да отговаря по
предявения срещу него иск. Твърди се, че преди предявяване на иска същият е
отчуждил имота в сградата в режим на етажна собственост находяща
се в гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Св. Св. Константин и Елена” № 40, комплекс „Виниция”, поради което и легитимиран да отговаря по предявения иск
е приобретателят на имота, а не прехвърлителя – ответник И.И..
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от И.И. част и
за постановяване на друго, с което предявения против него иск да бъде
отхвърлен.
В писмен отговор насрещната страна К.С.Ф.
оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от въззивника част за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени предявени от К.С.Ф.
против Ф.В.Д. *** и С.А.П. *** искове по чл. 48,
ал. 7 ЗУЕС не е предмет на въззивната проверка.
Съдът
съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е
образувано по предявен от К.С.Ф. *** срещу И.П.И. от гр. Варна иск по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС.
Ищцата е навела следните твърдения: Собственик е
на апартамент № 55, вх. 2, ет. 4, находящ
се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Св. Константин и Елена“, № 40, комплекс
„Виниция“, в сграда в режим
на етажна собственост. Ответникът И.И. е собственик на апартамент в същата
сграда, а именно – апартамент № 65, ведно
с 1, 00 % (един процент) от общите части на сградата.
От 2013 год. след всеки летен и зимен валеж възниквали течове,
дължащи се на компрометирани детайли от покрива на вх. 2. Вследствие на
течовете, в жилището на ищцата и във входа, прониквала вода и влага. Водата
прониквала в зидовете, което създавало реална опасност за тяхното разрушаване,
с което се застрашавала стабилността на конструкцията на сградата. За
неотложния ремонт на покрива е информиран управителят на етажната собственост.
С констативен протокол от 22.07.2014 год. „Ком Строй” ЕООД е извършило оглед на
покрива и са констатирани течове по покрива на вх. 2 и вх. 8. Течовете от покрива и влагата в сградата са констатирани и от Община Варна, район „Приморски”, която с писмо от
21.08.2014 год. е препоръчала извършването на спешен ремонт на покривното и
подпокривното пространство. Въпреки че управителят и Общото събрание на
етажната собственост са били уведомени от ищцата за необходимостта от ремонт на
покрива, с решение от 23.07.2014 год. е прието да не се извършва такъв. Поради
това и ищцата е възложила на „Ес Пи ВИ РЗ” ЕООД с договор за строително
монтажни работи от 20.08.2014 год. цялостен ремонт на 150 кв.м. от дясната
страна на покрива на вх. 2 в сградата. Ремонтът бил извършен, като включвал следните СМР: демонтаж на цигли, ламарина, черна хартия; демонтаж на
изгнили дървета, единична скара, полагане на хидроизолационна мембрана,
изработка, доставка и монтаж на ламаринени детайли, доставка и монтаж на двойна
скара, върху която са поставени циглите, монтаж на стари цигли с добавяне на
300 броя нови такива и билни капаци; демонтаж на неправилно поставена капандура
и монтиране. Стойността на вложените материали и труд за ремонта на покрива, които ищцата
заплатила е в размер на 5 964, 16 лева с ДДС. На
25.11.2014 год. Общото събрание на
етажната собственост взело
решение, с което отказало да възстанови на ищцата разходите за ремонт на покрива. Съобразно притежаваните от ответника И.И. идеални
части от общите части на сградата (един процент) същият и́ дължи и сумата
от 59, 64
лева, представляваща
следващата му се част, съразмерна на собствеността му в общите части от сумата, съставляваща
направените от ищцата К.Ф. необходими разноски за ремонт на общите части на
сградата, в режим на етажна собственост.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника И.П.И. да и́
заплати сумата от 59, 64 лева, представляваща
припадащата му се
част от
сторените от ищцата К.Ф. разходи
за материали и труд за
извършен през 2014 год. необходим
ремонт на общи части – покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Св. Св. Константин и Елена” № 40, комплекс „Виниция”,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.07.2017 г. до окончателното и́ изплащане.
В срока по чл .131 ГПК ответникът И.П.И.
не е подал писмен отговор.
В писмено становище от 28.12.2017
год., подадено след срока за отговор и преди първото по делото открито съдебно
заседание, ответникът И.И. е оспорил иска с доводи, че е недопустим. Навел е
твърдения, че на дата 13.04.2017 год., т. е., преди предявяване на иска против
него, е отчуждил апратамента – апартамент № 65 в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Св. Св. Константин и
Елена” № 40, комплекс „Виниция”, поради което и не е пасивно процесуално легитимиран по
предявения иск и е поискал прекратяване на производството против него.
Същото становище е поддържано и в молбата на ответника от дата
08.02.2018 год.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 200, том І, рег. № 4068, дело № 174/2008г.
на нотариус Жельо Костов, с район на действие района на Районен съд-Варна,
вписан под № 149 в регистъра на НК, ищцата К.С.Ф. е придобила чрез
покупко-продажба собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 55, находящ се във вх. 2,
ет. 4, със застроена площ 80,88 кв.м. , находящ се в гр.Варна, кв.Виница,
ул.”Св.Константин и Елена” № 40, ведно с 1, 12 % от общите части на сградата.
Видно от договор за покупко-продажба,
скл. с нот. акт № 99/27.03.2014 год., том І, рег. № 1905, дело № 89/2014г. на
нотариус Орлин С. *** действие района на Районен съд-Варна, вписан под № 196 в
регистъра на НК, ответникът И.П.И. е придобил собствеността върху следния
недвижим имот, а именно: апартамент № 65, находящ се в гр.Варна
ул.”Св.Константин и Елена” № 40 , вх.7 ет.4 със застроена площ от 72,41 кв.м.,
ведно с 1, 00 % (един процент) от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена.
С договор за покупко-продажба, скл.
с нот. акт № 61/13.04.2017г. ответникът И.П.И. е продал следния недвижим имот,
а именно: апартамент № 65, находящ се в гр.Варна ул.”Св.Константин и Елена” №
40 , вх.7 ет.4 със застроена площ от 72, 41 кв. м., ведно с 1, 00 % от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Видно от протокол от проведеното на
17.07.2013 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на
процесната сграда – затворен комплекс „Виниция”, председателят на ЕС Йордан
Генов е докладвал, че след проверка на покрива и по апартаментите на последните
етажи е установено, че в най-тежко състояние са ап.55 и ап.56 и там е необходим
незабавен ремонт.
Видно от писмо изх. № ВК-14000206пр-001ПР/03.07.2014г.
от Община Варна относно заявление за неотложен ремонт, е извършена проверка от
служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“ към Район Приморски-община
Варна на последния етаж на сграда , находяща се в гр.Варна кв.Виница с
административен адрес: ул.Св.Св.Константин и Елена № 40 , като при проверката е
констатирано наличието на следи от влага в общите части, както и в
апартаментите.
Съгласно констативен протокол № 14701/22.07.2014г.,
изготвен от „Ком Строй” ЕООД, след направен обстоен оглед на покрива на
процесната сграда, входове 2, 3 и 8 е установен теч в стълбищната клетка, който
засяга общите конструктивни елементи на покрива, както и апартаментите;
отправени са препоръки за извършване на ремонт на покривната система.
От представения по делото протокол
от Общо събрание на собствениците на ЕС с адрес: гр. Варна, кв. Виница, ул. ”Св.
Св. Константин и Елена” 40, вх. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от 23.07.2014г. е видно,
че е взето решение по т. 4 от дневния ред за възлагане на „Еко бул ринг” ООД
извършването на частичен ремонт на покрива съгласно предварителна оферта. Даден
е срок до 05.08.2014г. всеки засегнат да уведоми писмено Управителния съвет за
течове в апартамента му и да осигури достъп за оглед. Взето е решение ремонтът
да бъде извършен задължително преди зимата на 2014г., а ако стойността му
надвишава 4330 лева ще се проведе процедура по гласуване относно начина на
досъбиране на необходимите средства.
С уведомително писмо, поставено на
информационното табло в ЖК Бистра Бауман е уведомила
Управителния съвет и живущите в комплекс „Виниция”, че във връзка с
многогодишното забавяне на неотложния ремонт на покрива над вх. 2, над ап. 55 и
предвид наближаващия дъждовен есенен и зимен сезон, на 20.08.2014г. започва
ремонт на покрива над ап. 55, изразяващ се в извършване на цялостна подмяна на
хидроизолацията, частична подмяна на цигли, ламарини и капаци, опресняване на хидроизолацията при
отдушници, комини и др.
От договор за СМР от 20.08.2014г. се
установява, че ищцата К.Ф. в качеството си на инвеститор е възложила на
„ЕС-ПИ-ВИ РЗ” ЕООД, в качеството на строител, извършването на ремонт и СМР,
описани в Протокол 1 – ремонт на покрив, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 5 988, 49 лева с вкл. ДДС. В приложение 1 са описани – демонтаж на
цигли, направа на покрив, доставка на мембрана, доставка на цигли и дървен
материал, доставка на крепежни елементи, лентов материал за под капаци, скоби
за капаци, мрежа за вентилиран, гребен против птици, материал за връзка около
комини и стени, демонтаж, доставка и монтаж на ламарини, изхвърляне на отпадъци.
С констативен протокол от
07.10.2014г. , подписан от инвеститора и строителя, е констатирано точно
изпълнение на СМР по протокол 1 към договора за СМР от 20.08.2014г. В протокола е посочено, че стойността без ДДС
на гребен против птици възлиза на сумата от 20, 28 лева.
Видно от фактура № 337/07.10.2014г.,
издадена на ищцата К.Ф., е заплатена сума в размер на 5 988,49 лева в полза на
„ЕС-ПИ-ВИ РЗ” ЕООД.
На л. 26 от делото на РС-Варна е
представен препис от фискален бон за сумата от 5 988, 49 лева.
С уведомление от 23.10.2014 год. ищцата
К.С.Ф., ищцата е поискала от собствениците в ЕС да й бъде възстановена сумата в
размер на 5 988, 49 лева за извършения ремонт на покрива.
С решение на Общото събрание на собствениците
на ЕС етажна собственост от 25.11.2014г. е отхвърлено искането на К.Ф. за
възстановяване на сумата от 5988,49 лева – извършени разходи за ремонт на
покривната част над ап. 55.
От заключението на вещото лице
Танислав Христов Онцов по приобщената към доказателствения материал
съдебно-техническа експертиза, се установява, че са констатирани следи от
течове във всички помещения на апартамент 55 и общите части на входа, като от
извършения оглед става видно, че теч от покрива е имало и ремонтът е бил
необходим и наложителен , за да бъдат предотвратени по-нататъшни течове. Вещото
лице посочва, че с оглед наближаващия есенно-зимен сезон , през който валежите
са по-обилни, ремонтът се явява неотложен. Строително-монтажните работи,
описани в Приложение № 1 от договора за СМР са реално изпълнени и вложени в
извършването на ремонта , с изключение на гребена против птици. Те са били
необходими и стойността им отговаря на средно-пазарните цени към момента на
извършване на ремонта. Вещото лице
изчислява , че общата стойност на сумата , необходима за извършване на СМР
възлиза в размер на 5871,76 лв.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 48, ал.
7, вр. ал. 6 ЗУЕС.
Искът е процесуално допустим. Доводите на
ответника за недопустимост на иска, поради това, че е отчуждил обекта в
сградата в режим на етажна собственост преди завеждането на делето, настоящият
състав счита за неоснователни. Това обстоятелство има отношение към
основателността на предявения иск, т. е., има отношение към материално правната
легитимация на ответника и е въпрос по съществото на иска, а не към надлежната
процесуална легитимация, която в случая се определя от наведените в исковата
молба твърдения и отправен петитум.
По основателността на иска съдът
намира следното:
Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС всеки
собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание.
Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с
решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него
вноски по чл.
50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Според ал. 7 ако разходите,
извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право
да предяви иск срещу останалите собственици.
Установено е по делото, че през 2014 год. ищцата със собствени средства
е извършила ремонт на покрива на сградата над вход № 2 на стойност от 5964, 15
лева. Установено е също, че ремонтът е извършен без
предварително решение на ОС на ЕС, но поради спешна необходимост – покривът на
сградата над вход № 2 е
протекъл през 2013 година, течовете
стигнали до апартамента на ищцата и същият станал
неизползваем. След
ремонта на покрива над вход № 2 течовете
са преустановени. Установено е също, че
към момента на извършване на ремонта – есента на 2014 год. – ответникът е бил
собственик на апартамент в сградата в режим на етажна собственост, ведно с 1,
00 % от общите и́ части.
Покривът
е обща част на сградата в режим на
етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС и съгласно чл. 41 ЗС
всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. В случая ищцата К.Ф. е извършила със собствени средства
ремонта на покрива на сградата над вход № 2 без решение на
общото събрание на етажните собственици, но този
ремонт е бил необходим с оглед нормалното
използване на последния, четвърти етаж на вход №
2 в сградата, в режим на етажна собственост. На
осн. чл.
48, ал. 7 ЗУЕС ищцата има
право да поиска от другите собственици на
обекти в сградата в режим на етажна собственост да и́ ги възстановят до размера,
съответстващ на дела им от общите части на сградата. С оглед извършените от ищцата разходи за ремонта на
покрива над вход № 2 в сградата, в режим на етажна собственост в размер на
5964, 15 лева, ответникът И.П.И., съразмерно на притежаваните от него 1, 00
процент от общите части на сградата, дължи сумата от 59, 64 лева.
Доводите на ответника, че не дължи сума на
ищцата за извършения от нея през 2014 год. с нейни средства ремонт на покрива
над вход № 2 на сградата в режим на етажна собственост, тъй като още преди
предявяване на иска против него, той се е разпоредил с апартамента и към
момента на завеждане на делото не е собственик на обект в сградата в режим на
етажна собственост, настоящият състав счита за неоснователни.
По
претенцията за заплащането на необходими разноски в имот, вкл. и в хипотезите
на чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, материално легитимиран да отговаря е собственикът – продавач на имота към
момента на тяхното извършване, а не
последващият приобретател. Това е така, защото изискуемостта на вземането за
необходими разноски настъпва с извършването им и материалноправно легитимиран
да отговаря по тази претенция е собственикът на имота към този момент.
В
обобщение първоинстанционното решение в обжалваната от ответника И.П.И. част е
правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззивамата К.С.Ф. следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в
размер на 300 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1383/30.03.2018 год.,
постановено по гр. дело № 10665/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с
която И.П.И. ЕГН ********** от гр. Варна е осъден да заплати на К.С.Ф.
ЕГН ********** *** сумата
от 59, 64 лева, представляваща припадащата му се част от сторените от ищцата
разходи за материали и труд за
извършен през 2014 год. необходим
ремонт на общи части – покрив на сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. Варна, кв. ”Виница”,
ул. ”Св.
Св. Константин и Елена” №
40, комплекс „Виниция”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.07.2017 год. до окончателното и́ изплащане, на
основание чл. 48,
ал. 7,
вр. ал. 6
от ЗУЕС;
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на К.С.Ф.
ЕГН ********** *** сумата от 300 лева
(триста лева) – разноски
за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.