Р Е Ш Е Н И Е
№
22.06.2020г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Петя Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. № 8146/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „***С.А. ***рег.№ ***чрез „***С.А. ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, ***, чрез ***против
С.Й.В. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че сключил с ответника
договор за потребителски заем CREX ***., по силата на който
предоставил на ответника паричен кредит в размер на 560,52
лева. Твърди, че сумата била изплатена по начина, уговорен в чл.1 от
Договора, с което кредитодателят е изпълнил
задължението си, а усвояването на сумата кредитополучателят удостоверил с
полагане на подпис в поле „удостоверение на изпълнението“. Твърди, че за
ответника е възникнало задължение за погасяване на заема с 12 месечни вноски в
размер на по 56,98 лева. Твърди, че ответникът спрял плащанията по кредита на
20.10.2017г., като към тази дата са били погасени девет месечни вноски. Твърди,
че поради неплащане, кредитът станал предсрочно изискуем в пълен размер и
ответникът следвало да изплати остатъка в размер на 170,94 лева, представляващи
останалите три вноски. Твърди, че последната погасителна вноска ответникът
следвало да заплати на 20.12.2017г., като към датата на подаване на
заявлението, била изтекла и последната падежна дата.
В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
главница в размер на 161,68 лева, възнаградителна
лихва в размер на 9,26 лева и законна лихва в размер на 14,65 лева.
В едномесечния срок е постъпил
писмен отговор, в който особения представител на ответника оспорва иска.
Твърди, че кредитодателят не е уведомил ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема следното :
Ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.дело №6244/2019г. По
делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С
разпореждане от 28.11.2019г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск. Искът е заведен в едномесечния срок, което го прави допустим.
Установява се от
представения по делото договор, че между страните бил сключен за потребителски
кредит CREX №***., с който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер
на 519,00 лева. В договора страните са договорили възнаградителна
лихва в размер на 34,06% и ГПР в размер на 39,92 %. Видно от договора, кредитът следвало да бъде
изплатен на 12 равни месечни вноски в размер на по 56,98 лева. С договора,
страните са сключили и застраховка сигурност на плащанията, по която ответникът
дължи сумата от 41,52 лева и която застраховка покрива посочени в нея рискове –
смърт, инвалидизация над 70%, продължителни болнични
над 60 дни, нежелана безработица в резултат на уволнение над 60 дни,
хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни. От договора се установява, че
общо дължимата сума, която включва главница, ГПР, възнаградителна
лихва и застрахователна премия е в размер на 683,76 лева. По делото е
представен и Стандартен европейски формуляр, който е напълно идентичен с
представения договор.
Представено е извлечение
по погасителния план, в който са отразени извършените плащания. От същото се
установява, че ответникът е плащал редовно вноските по кредита за периода от
20.01.2017г. до 20.09.2017г., като са останали неплатени последните три вноски
в общо размер на 170,94 лева, от която сума главница в размер на 161,68 лева и
договорна лихва в размер на 9,26 лева.
От правна страна, съдът
приема, че по делото се установи, че страните са били в облигационни отношения,
по силата на сключения между тях договор. Установи се, че сумата ответникът е
използвал за закупуване на стока, която изрично е посочена в договора, а
договорът е подписан от двете страни.
Съдът приема, че ищцовото дружество е изправна страна по договора като е
изпълнило изцяло задълженията си и е предоставило на ответника сумата за
закупуване на стоката, което е удостоверено от подписа на ответника. Отделно от
това, индиция, че ответникът е получил сумата е
обстоятелството, че е правил месечни плащания по погасителния план.
В доклада по делото
съдът е възложил на ответника да представи доказателства, че е изпълнил
задълженията си за плащане, или наличието на правоизключващи
или правопогасяващи факти и обстоятелства. По делото
не са представени доказателства дължимата сума да е платена изцяло. От
събраните доказателства се установи, че ответникът е заплатил частично
главница, като остава дължима такава в размер на 161,68 лева. Съдът счита, че
претенцията за главница е доказана и следва да бъде уважена в претендирания размер.
По отношение на
действителността на договора, съдът приема, че същият не съдържа нищожни
клаузи. Видно е, че същият е сключен през 2017г., а съгласно чл.19 ал.4 ЗПК (в сила от 23.07.2014г.), годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република ***. Законната лихва е 10 %, поради което съдът
приема, че определеният в договора ГПР не го надвишава пет пъти и тази клауза
не представлява нищожна клауза. Сключеният между страните договор е
действителен, не съдържа нищожни клаузи и отговаря на изискванията на закона. При
така изложеното, съдът прима, че искът за възнаградителна
лихва върху главницата 161,68 лева за периода 20.10.2017г. – 20.12.2017г. в
размер на 9,26 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло до предявения размер.
За срока на договора,
ответникът дължи възнаградителната лихва, а след
изтичане на договора дължи обезщетение за забава, което е в размер на законната
лихва. Ищецът претендира такава за периода от 20.11.2017г. до 11.09.2019г,
когато е подготвяно заявлението по чл.410 ГПК. Тази законна лихва върху
главницата, изчислена с електронен калкулатор възлиза в размер на 29,75 лева.
Ищецът претендира 14,56 лева, поради което съдът приема, че този иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Относно възражението в писмения отговор, че няма настъпила предсрочна
изискуемост, съдът счита, че това възражение не следва да се обсъжда, тъй като
ищецът не се позовава на такава. Договорът е изтекъл преди подаване на
заявлението.
Съобразно изхода на делото следва да бъдат присъдени и разноските. В
исковото производство, разноските на ищеца са
в размер на 525 лева, от които 125 лева държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение, 300 лева депозит за особен представител.
Исковете са уважени изцяло до предявения размер, поради което ответникът дължи
на ищеца разноски в размер на 525 лева.
В заповедното производство разноските на заявителя са в размер на 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
За заповедното производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 75
лева.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й.В. с ЕГН **********
***, че дължи на ***С.А., ***рег.
№ *********, чрез “***С.А.” клон ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, ***, законен представител ***, чрез пълномощник ***, сумите, както следва:
161,68
лв. – представляваща
главница, 9,26 лв. – представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.10.2017 г. до 20.12.2017
г., 14,65
лв. – мораторна лихва за периода 20.11.2017 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 3520/27.09.2019г. по ч.гр.дело № 6244/2019г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Й.В. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***С.А.клон ***“, с ЕИК ***, представлявано от ***, ***, чрез ***, сумата
от 525 лева., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Й.В. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***С.А.клон ***“, с ЕИК ***, представлявано
от ***, ***, чрез ***, сумата от 75 лева
съставляващи направени разноски по ч. гр.д.№ 6244/2019г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: