РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4155 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от А.И.Р. ЕГН **********,*** в условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ОБЩИНА ПЛЕВЕН ЕИК *********, представлявано от кмета Г.С. да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, продължили за период от седем дни от ухапването от бездомно
куче, изразяващи се в забити кучешки
зъби и подбедрицата на десния му крак, предизвикали разкъсно – контузна рана,
довели до затруднение в движенето на крайника и страдания, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, а именно: изпитване на чувство за силен
страх и треперене, продължило няколко часа след инцидента, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 04.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът твърди, че работи на граждански договор, по силата на който
разнася всяка събота рекламни материали на магазинни *** на територията на ***.
Сочи, че на 17.02.2018г сутринта, в изпълнение на задължението си, разнасяйки и
поставяйки рекламните материали в пощенските кутии на жилищните сгради и къщи
на *** е бил нападнат в гръб и захапан от улично куче, което било без ушна
марка. Излага, че кучето без видима причина се е нахвърлило върху него в гръб,
в момент, в който е поставял рекламните материали в пощенска кутия. Твърди, че
кучето е забило зъби и нокти в подбедрицата на десния му крак, предизвиквайки
разкъсно - контузна рана. Сочи, че в това време се е развикал и започнал да
маха неконтролируемо, като по този начин е успял да отблъсне кучето. Излага, че
е потърсил помощ от жена в съседна къща - Д.Т.В., която му оказала първа помощ,
като му дала спирт и превързочни материали, с които да промие и превърже раната
си и да спре кървенето. Твърди, че в момента на нападението от страна на
кучето, а и след това е изпитал силен страх, като започнал да трепери и
пьрвоначално не знаел как да реагира виждайки кръвта по себе си от ухапването. Излага, че на 20.02.2018г е посетил хирургичен лекарски кабинет в ***
за последващо промиване на раната и поставяне на ваксини. Сочи, че след прегледа е установено, че отношение на него в
следствие от ухапването от бездомното куче са му причинени повърхностни рани с
дълбочина от около 10 мм, хематоми и охлузвания по кожата. Твърди, че освен нанесените телесни травми е изпитал силен страх и
уплах от нападението на кучето и схватката между тях. Сочи, че по силата на чл.47 ал.З от Закона за закрила на животните
безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините и за
бездействието на общината във връзка със задължението й за предотвратяване на
агресивното поведение на кучета към хора или животни за нея възниква обективна
отговорност по силата на чл.49 ЗЗД към пострадалия. Поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Претендира и сторените по делото разноски. В нарочни писмени бележки моли съда
да уважи предявения иск. Твърди, че с оглед на събраните по делото
доказателства и интензитета на претърпените болки сумата от 3000 лева в най-
пълна степен ще репарира същите. Сочи, че неимуществените вреди се изразяват в
блока продължила в период от 7 дни от ухапване от бездомно куче, както и
изпитано силно чувство на страх и тереперене, продължило няколко часа след
инцидента.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита същата за допустима, но неоснователна, както по основание така и по размер. Излага, че община Плевен е ненадлежна страна. Излага, че за да се ангажира отговорността на Община Плевен , и, за
да са налице предпоставките за приложение на чл.50 и чл.52 от ЗЗД следва по
безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин,
както и, че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат
на ухапване от именно такова животно. Сочи се, че от изложеното в исковата молба, не се намират
факти, които безспорно да доказват това. Твърди се, че наличието на причинна
връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на Община Плевен,
основан на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл.45, ал.2
от ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства,
свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите. Излага, че от описаната фактическа обстановка не става ясно как е
установено, че въпросното куче е бездомно, без стопанин. Твърди, че за да се ангажира отговорността на
Община Плевен и, за да са налице предпоставките за приложение на чл.45 и чл.49
от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче
е безстопанствено. Сочи се, че Община Плевен съгласно Наредба №6 За
регистрацията и отглеждането на кучета на територията на Община Плевен, иа
Общински съвет Плевен в своя Чл.11.е приела, че контролът по тази Наредба се
осъществява от Кмета на Община Плевен или упълномощени от него лица. Излага, че в ал.2 е предвидено, че контролът се извършва чрез:1. периодични проверки; 2 проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за
защита на животните; 3. проверка по постъпили молби, жалби и сигнали от
граждани за злонравни кучета. Твърди
се, че ответника има задължението да
реагира, но при сигнал, подаден по съответния надлежен ред в центъра за работа
с граждани, в писмен вид. Излага, че физически, като съответен персонал, не е
във възможностите на Община Плевен, няма такъв механизъм, по който всички
агресивни и безстопанствени кучета да бъдат откривани и отстранявани, ако
липсва съдействието на гражданите, изразяващо се в съответното своевременно
сигнализиране. Сочи се, че същото условие е изведено и в нормата на чл. 11 от
Наредба №25 За работа на временния приют за безстопанствен животни. Твърди се, че за злонравни и безстопанствени
животни, в конкретния случай кучета, следва да се уведомят съответните органи -
приюта. Сочи се, че съгласно чл.13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване
популацията на безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени
телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на
пострадалото животно, подава незабавно (не по- късно от 24 часа от нападението)
писмен сигнал до Община Плевен, придружен с медицинско свидетелство, като при
устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител,
като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за
обратна връзка и в този случай пострадалото лице следва да представи
медицинските документи в срок от 3 дни
от подаване на оплакването. Сочи се, че анонимни сигнали не се регистрират и не
подлежат на проверка. Твърди се, че от направената в Община Плевен проверка е
установено, че сигнал относно наличието на агресивно куче и настъпил инцидент с
такова на територията на ***, не е подаден. Излага се, че неподаването на сигнал до
Община Плевен, за наличие на злонравно животно на територията на съответната
улица, след настъпване на същия, прегражда възможността на Общината да реагира,
да индивидуализира въпросното животно, да провери то безстопанствено ли е
действително и да предприеме всички последващи действия. Сочи се, че Община Плевен съгласно нормативната база на Република
България, а именно Закона за защита на животните, Закона за
ветеринарномедицинската дейност, Наредба №6 и Наредба № 25 на Общински съвет
Плевен и др. има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване
на популацията на бездомните кучета. Твърди се, че за да се ангажира
отговорността на Община Плевен е необходимо да се докаже по безспорен начин, че
въпросното куче е било безстопанствено, което ищецът не доказва. Сочи се, че
чл. 50 от ЗЗД изрично указва, че за щети причинени от животно собственикът носи
отговорност дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Излага се, че безстопанствените кучета на територията на Община Плевен,
съгласно законовите разпоредби, се залавят, обезпаразитяват, ваксинират,
кастрират, маркират и евентуално връщат по местата на залавянето им, като за
въпросното куче, ухапало ищеца не се посочват данни да е имало съответната
маркировка, като няма и
индивидуализиращи признаци, което би обозначило неговата бездомност
/безстопанственост/ и съответно би ангажирало отговорността на ответника. Твърди се, че
както, че обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен
собственика на животното, извършило ухапване, не следва да е основание за
отправяне на претенцията към Община Плевен, така и, че не следва единствено
поради причината, че не се знае, кой друг следва да носи отговорността, да се
ангажира тази на Община Плевен. Оспорва се изцяло претендираното обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в размер на 3000лв, представляващи претърпени
болки и страдания, чувство на страх. Сочи се, че от приложеното медицинско
направление става ясно, че има повърхностни рани на дясната подбедрица с
дълбочина около 10 мм., хематоми и охлузвания по кожата, като няма детайлно и
конкретно описание на естеството на травмата, механизма на получаването й и
съответно не става ясно какви точно са претърпените болки и страдания, както и
евентуална нетрудоспособност и нейното продължително времетраене. Твърди се, че буди недоумение факта защо ищецът не е потърсил спешна
медицинска помощ непосредствено след инцидента, за да му бъде оказана адекватна
и специализирана помощ, а такава е
потърсена едва 3 дни след твърдения инцидент при положение, че по думите му са
били налице силни болки и страдания, продължили в период от 7 дни от
ухапването. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
Сочи, че в исковата молба се твърди, че ищецът е ухапан от едно куче, а не от
глутница. Излага, че не е посочен какъв е цвета на кучето, дали има маркировка
или някакви особени белези. Твърди, че в община Плевен не е постъпвал сигнал за
процесния инцидент. Излага, че по делото не са представени доказателства, че
кучето е безтопанствено. Пораде изложеното моли съда да отхвърли предявения
иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приобщеното по
делото медицинско направвление, издадено от *** на ищеца, че на 17.02.2018 г.
същият е имал: „рана от ухапване от куче, по латералната повърхност на дясната
подбедрица, външна повърхност; няколко рани с равен ход от 10 мм., хематоми и
охлузвания покажата“, за което е осъществена хирургична обработка и стерилна
превръзка.
Видно е както от представеното по делото писмо от
ответника от 02.12.2015 г. до св. В., че същата е уведомена, че при акция от
служители на звено „Приют за безстопанствени животни“ са заловени две кучета.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено и неоспорена от страните. В
заключението си вещото лице установява, че: от данните по делото се установява, че на 17.02.2018 г. на ищеца са причинени няколко
неголеми рани, кръвонасядания и охлузвания на подбедрицата на десния крак,
които увреждания са от тъпи и остри травми и могат да бъда получени в резултат
от ухапване от куче. Сочи, че ищецът е посетил на 20.02.2018 г. медицински
кабинет където е извършена първична хирургична обработка на раните и полагане
на стерилна превръзка. Излага, че по делото не са налице данни за др.
медицински действия и манипулации. Твърди, че така описаните травматични
увреждания са причинили разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Излага, че в продължение на една и половина до две седмици пострадалият е
търпял болки и страдания, които през първите два – три дни са били по – силни и
постепенно тяхната интензивност е намалявала. Сочи и, че няма данни за
усложнения и удължаване на оздравителния процес. Излага, че по делото не са
представени документи за по – тежко разстрайство на психичното здраве в
резултат на преживения стрес, изискващ преглед от психиатър, медикаментозно или
др. лечение. В проведеното по делото о.с.з. обяснява, че от ухапването няма
предизвикани усложнения и възпаления. Сочи, че независимо от това в кой ден е
оказана специализираната помощ болките и страданията ще са с еднакъв интензитет
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката Д.Т.В.. Същата свидетелства, че живее на ***. Излага, че в началото на годината, в съботен ден, преди обед си била в къщи със съпруга й, и чули кучето им да лае силно, поради което погледнала през прозореца и
видяла в двора да влиза някакъв мъж. Сочи, че човекът, който влязъл в къщата бил този, който разнасял брошурите на ***. Разказва, че той се извинил, че влязъл, като обяснил, че бил ухапан от куче
и иска да се измие на тяхната външна честа. Сочи, че си вдигнал крачола на
панталона, за да покаже раната си. Твърди, че му дала кислородна вода, за да промие
раната си. Твърди, че проблемът с тези
кучета е от много време, за което е и подавала сигнали
до общината. Излага, че кучетата са ничии, че живеят на улицата. Сочи, че не е видяла дали имат ушни марки.
Твърди, че самото ухапване от кучето не го е видяла, но че човекът й обяснил
кои са, и й ги е показал, като обяснил, че черното куче го е захапало. Излага,
че раната не е била дълбока и не се е нуждаела от шиене. Сочи, че пострадалият
не е поискал да се обади на Бърза помощ.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За доказване на основателността на исковата си претенция и
за
да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната
отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво
действие или бездействие. Съдът приема, с оглед на обсъдените по-горе
доказателства, че този елемент от ФС е налице - под формата на бездействие.
Съгласно Закона за защита на животните, Закона за
ветиринарномедицинската дейност и Наредба №6 за регистрация и отглеждане на
кучета на териоторията на Община Плевен, ответникът е задължен да контролира,
ограничава и овладява популацията на бездомните кучета на територията на
общината. Въпреки разпределената доказателствена тежест с определението по
чл.140 от ГПК, ответникът не е оборил твърдението на ищцата, че кучето е
безстопанствено, като не е ангажирал доказателства за надлежна регистрация на
кучето, съгласно Наредба №6/2011 г. Съдът счита, че доводите на процесуалния
представител на ответника в писмените бележки, че ищецът не е доказал
ухапването да е причинено от бездомно куче, са неоснователни, доколкото именно
в негова тежест е било да установи, че
кучето има регистрация, респективно собственик, поради което и наведените
възражения в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.11 от
цитираната Наредба №6 контролът на същата наредба се осъществява от Кмета на Община Плевен или упълномощени от него
лица. Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че този контрол се
извършва чрез проверка по постъпили жалби, молби, сигнали, но и чрез периодични
проверки, което означава, че същите освен проверовъчен характер следва да имат
за поставена една превантивна цел, а именно: извършване на съответна рутинна
проверка за това има ли на територията на общината и конкретно на територията
на града свободно движещи се безстопанствени кучета, колко на брой са, движат
ли се на глутници и къде, представляват ли опасност за населението,
представляват ли такива кучета опасност за физическата безопасност на
гражданите на ответната община и не на последно място - представляват ли
опасност и за тяхното здравословно състояние и т.н. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че кучетата стоят непрекъснато в Градската градина. Съгласно чл.11, ал.3 на
Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на кучата на територията на община
Плевен е регламентирано, че до края на месец февруари
Кметът на Община Плевен или оправомощен от него заместник-кмет, информират
Общински съвет относно осъществявания контрол по тази Наредба до края на
предходната година. Ответникът не е представил доказателства в тази насока.
Съгласно чл.40 и сл. от Закона за защита на животните е предвидено приемане на
програми от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените
кучета и предвиждане на средства за
изпълнението им; изграждане от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и т.н. Въпреки че не е представена по делото, на съда е служебно известно,
че в Община Плевен има приета Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета на територията на Община Плевен. Случилият се с ищцата
инцидент обаче сочи на неизпълнение на задълженията на Общината за
осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на нейната
територия.
Налице е и вторият
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправност на
деянието, тоест изискването със
същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление.
Неизпълнението на задълженията на Общината, свързани с надзора на
безстопанствени кучета на нейна територия безспорно е противоправно, тъй като
не са изпълнени задълженията, вменени с цитираните по-горе Програма за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета и Наредба №6 за
регистрацията и отглеждането на кучета на територията на Община Плевен.
С оглед пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че за да се реализира отговорността на ответника не е необходимо
ищецът да е подал сигнал в общината за станалия инцидент. Подобен сигнал имал
по скоро превантивна функция.
Вината, като елемент от ФС се предполага до доказване на
противното – тоест причинителят /причинителите/ на увреждането може да доказва,
че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност, каквито доказателства
в настоящия случай не са представени.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът счита, че е безспорно е установено тяхното настъпване, както и
пряката причинно-следствена връзка с бездействието на ответника. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
При формиране на изводите си досежно справедливото
обезщетение съдът счита за безспорно, че
ищецът е претърпял физическа болка от самото ухапване. Този извод е логичен при
установеното накърняване физическата цялост на тялото. От друга страна захапването
от безстопанствено животно е от естество да предизвика силна уплаха у всеки.
Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства,
съдът намира, че по делото е установено, че ищецът е търпял физически болки и
страдания с продължителност, сочена от вещото лице – около седмица и половина
до две, период през който раната е зараствала. Съдът при определяне на
обезщетението отчита и факта, че по делото не са ангажирани конкретни
доказателства за предизвикани у ищеца болки и страдания с по – висок интензитет
от обичайните, които са налице при подобни инциденти. При определяне на размера
на справедливото обезщетение следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е на 58
години, възраст, при която оздравителните процеси не са толкова по-бързи.
С оглед на изложеното и съобразявайки формираната съдебна
практика по размера на присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания
и последици, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 1000лв
справедливо обезщетява претърпените от ищеца болки и страдания, като до този
размер исковата претенция следа да се уважи, а за разликата над тази сума до
предявения размер от 3000лв искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът
дължи и заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
датата на подаване на исковата молба -
04.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 240 лв., от които 120 лева ДТ, 120 лева депозит за вещо лице, 20 лева депозит за свидетел. Съобразно изхода на спора и размера на уважения иск на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 80,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ПЛЕВЕН, ЕИК *********, пл.Възраждане №2, представлявано от кмета Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Р.
ЕГН **********,***,
сумата от 1000лв / хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, продължили за период от седем дни от ухапването от бездомно
куче, изразяващи се в забити кучешки
зъби и подбедрицата на десния му крак, предизвикали разкъсно – контузна рана,
довели до затруднение в движенето на крайника и страдания, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, а именно: изпитване на чувство за силен страх и
треперене, продължило няколко часа след инцидента, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 04.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 1000лв /
хиляда лева/ до предявения размер от 3000лв
/три хиляди лева/, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК
*********, пл.Възраждане №2, представлявано от кмета Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Р.
ЕГН **********,*** сумата
от 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: